Време за милост

43

Вторник започна с притъмняло небе, поредица бури и вероятност за торнадо във Ван Бюрън и съседните окръзи. Проливен дъжд и силен вятър забрулиха старата сграда на съда един час преди да продължи процесът, а съдия Нуз стоеше до прозореца, захапал лулата си, и се чудеше дали не е редно да отложи заседанието.

Когато залата се напълни, заведоха съдебните заседатели в ложата им и им раздадоха кръгли тенекиени значки, на които с дебели червени букви пишеше „Съдебен заседател“. С други думи: никакъв контакт, стой на разстояние. Джейк, Либи и Порша нарочно изчакаха до девет без пет и едва тогава влязоха и се заеха да вадят документите от куфарчетата си. Джейк поздрави Лоуел Дайър за избора на чудесното бяло жури. Прокурорът мислеше за хиляди неща и не налапа въдицата. Шериф Ози Уолс и всичките му служители бяха изпълнили първите два реда зад масата на обвинението — впечатляваща демонстрация на полицейска мощ. Джейк, който беше изпратил призовки на всички тях, не обърна внимание на някогашните си приятели и се постара да не забелязва и зрителите. Семейство Коуфър бяха насядали заедно зад шерифите и бяха готови за битка. Хари Рекс, облечен небрежно, седеше три реда зад масата на защитата и наблюдаваше всичко. Лушън, с бистър поглед и преструвайки се, че чете вестник, беше заел позиция на последния ред от страната на обвинението. Карла пристигна по джинси и седна на третия ред зад защитата.

Джейк искаше всички хора, на които има доверие, да наблюдават съдебните заседатели. В девет часа въведоха Дрю в залата през странична врата, придружен от достатъчно полиция за охрана на губернатор. Той се усмихна на майка си и сестра си, седнали на първия ред, само на два-три метра от него.

Лоуел Дайър огледа публиката, забеляза Кийра, приближи се към Джейк и попита:

— Това момиче бременно ли е?

— Да.

— Но тя е само на четиринайсет — каза смаяно Дайър.

— Проста биология.

— Имаш ли представа кой е бащата?

— Това са лични неща, Лоуел.

— Все пак искам да поговоря с нея през първата почивка.

Джейк махна с ръка към първия ред и каза:

— Говори с когото пожелаеш. Ти си прокурорът.

Наблизо блесна светкавица и лампите примигнаха.

Гръмотевицата разтърси сградата и за секунди всички забравиха за процеса.

— Дали да не помолим Нуз да отложи началото? — попита Дайър.

— Той ще направи каквото си е наумил.

Прозорците се обляха в дъжд, а лампите отново примигнаха. Приставът се изправи и призова за ред в залата. Всички станаха почтително, докато съдията заемаше мястото си.

Той придърпа микрофона си и каза:

— Седнете, моля.

Столове и пейки се размърдаха и дъските на пода проскърцаха, докато хората отново се настаняваха.

— Добро утро — поде Омар Нуз. — Ако времето не ни попречи, ще започнем да гледаме делото. Искам отново да предупредя съдебните заседатели да не обсъждат нищо, свързано с процеса, по време на почивките. Ако някой се обърне към вас или се опита да ви въвлече в разговор, незабавно трябва да ми бъде съобщено. Господин Бриганс, господин Дайър, допускам, че искате да се позовете на правилото за свидетелите.

Двамата кимнаха. Правилото изискваше свидетелите да не присъстват в залата, преди да дадат показания, и всяка от страните можеше да се позове на него.

— Добре — каза съдията. — Ще помоля всички, които са получили призовка да свидетелстват на процеса, да напуснат съдебната зала и да изчакат в коридора или на друго място в сградата. Приставът ще ви повика, когато имаме нужда от вас.

Настана объркване, докато Джейк и Дайър инструктираха свидетелите си да напуснат залата. Ърл Коуфър отказваше да се подчини и изхвърча навън бесен. Тъй като беше призовал Ози и неговите тринайсет помощник-шерифи, Джейк настоя те също да напуснат. Каза нещо шепнешком на Джоузи и Кийра и те също излязоха да се скрият в стаята на поземления архив на първия етаж. Пристави и съдебни служители насочваха и съпровождаха свидетелите на излизане от залата.

Когато нещата се успокоиха, съдията погледна към журито и каза:

— В началото на процеса обвинението и защитата ще произнесат кратки встъпителни речи. И тъй като на щата Мисисипи се пада задължението да предостави нужните доказателства, прокурорът винаги ще говори пръв. Господин Дайър.

Дъждът беше престанал и гръмотевиците бяха отминали, когато прокурорът се приближи към катедрата и погледна съдебните заседатели. На голата бяла стена срещу тяхната ложа висеше голям бял екран. Той натисна едно копче и на екрана се появи красивото усмихнато лице на покойния Стюарт Коуфър с униформа на помощник-шериф. Прокурорът се взря в него, после се обърна към заседателите:

— Госпожи и господа, това беше Стюарт Коуфър. На трийсет и три години, когато е убит от подсъдимия Дрю Гамбъл. Стюарт е местно момче, роден и отраснал в окръг Форд. Завършил е гимназията в Клантън, бивш военен с две мисии в Азия, с достойна кариера като служител на силите на реда, защитник на обществото. В малките часове на двайсет и пети март той е спял в собственото си легло, в собствения си дом, когато е бил прострелян смъртоносно от Дрю Гамбъл, който седи ето тук.

Дайър посочи театрално към обвиняемия, като че ли съдебните заседатели не знаеха точно срещу кого е делото.

— Той взема служебния пистолет на Стюарт, деветмилиметров глок.

Дайър се приближи до масата, където стенографката записваше всичко, вдигна първото веществено доказателство на обвинението и го показа на съдебните заседатели. Остави пистолета на масата и продължи:

— Той взема оръжието, напълно съзнателно и преднамерено го насочва към лявото слепоочие на Стюарт и от разстояние около три сантиметра натиска спусъка. — Дайър посочи собственото си ляво слепоочие, за да подсили драматизма. — Убива го на място.

Погледна бележките си и сякаш се зачете в тях. После остави листа на катедрата и направи още една крачка към ложата на съдебните заседатели.

— Да, Стюарт е имал проблеми. Защитата ще се опита да докаже…

Джейк умираше от желание да възрази. Скочи на крака и каза:

— Възразявам, господин съдия. Това е встъпителната реч на обвинението, не моята. Прокурорът не може да коментира какво евентуално бихме се опитали да докажем.

— Приема се. Господин Дайър, придържайте се към своите аргументи. Госпожи и господа, това е встъпителна реч, предупреждавам ви, че нищо от казаното от прокурора и защитника на този етап не е доказателство.

Дайър се усмихна и кимна, сякаш съдията кой знае как беше доказал правотата му, и продължи:

— Стюарт е пиел прекалено много и прекалено често, пил е и в нощта, преди да бъде убит. Имал неприятно пиянство, ставал склонен към насилие и буйства. Приятелите му се тревожели за него и обсъждали как да му помогнат. Стюарт не е бил ангел, борел се е със своите демони. Но всяка сутрин отивал на работа, не пропускал нито ден, а на служба бил един от най-добрите помощник-шерифи в окръг Форд. Шериф Ози Уолс ще свидетелства за това.

Обвиняемият живеел в дома на Стюарт заедно с майка си и по-малката си сестра. Майка му Джоузи Гамбъл и Стюарт били заедно от около година, а връзката им била доста хаотична. Целият живот на Джоузи Гамбъл бил хаотичен. Само че Стюарт подсигурил на нея и децата ѝ хубав дом, храна, закрила. Той им дал сигурност — нещо, което те почти не познавали. Приютил ги и се грижел за тях. Не искал деца, но ги посрещнал с отворени обятия и не възразявал срещу допълнителното финансово бреме. Бил добър и почтен мъж, чието семейство живее от поколения в окръг Форд. И убийството му е безсмислено. Стюарт Коуфър е застрелян със собствения му пистолет, докато е спял в своето легло.

Дайър крачеше, а съдебните заседатели попиваха всяка негова дума.

— По време на разпитите на свидетелите ще чуете крайно неприятни неща. Моля ви да слушате внимателно, да ги обмислите, но и да се запитате на какво се дължат. Стюарт го няма, за да се защити, а онези, които се опитват да опозорят доброто му име, имат своите основания да го описват като чудовище. Понякога е трудно да не бъдем подозрителни по отношение на техните мотиви. Възможно е дори да изпитате състрадание към тях. Но ви моля за едно, докато преценявате показанията им. Задавайте си отново и отново един и същ въпрос: в онзи съдбовен миг налагало ли се е обвиняемият да натисне спусъка?

Дайър се отдръпна от ложата на съдебните заседатели и пристъпи към масата на защитата. Посочи Дрю и попита:

— Налагало ли се е да натисне спусъка?

Върна се на масата на обвинението и седна. Кратко, делово и въздействащо.

— Господин Бриганс — оповести съдията.

Джейк се изправи, приближи се до катедрата, взе дистанционното, натисна копчето и усмихнатото лице на Стюарт Коуфър изчезна от стената.

— Господин съдия — каза Джейк, — ще се въздържа, докато обвинението приключи.

Нуз беше изненадан, Дайър също. Защитата имаше право на встъпителна реч сега или по-късно, но рядко адвокат пропускаше шанса да посее семената на съмнението още в самото начало. Джейк седна и Дайър го зяпна, чудейки се какъв ли номер е подготвил.

— Добре — каза Нуз, — както искате. Господин Дайър, призовете първия си свидетел.

— Господин съдия, обвинението призовава Ърл Коуфър.

Приставът на вратата излезе в коридора да намери свидетеля и не след дълго се появи Ърл. Отведоха го до свидетелското място, където той вдигна дясната си ръка и положи клетва. Съобщи името и адреса си и каза, че живее в окръг Форд, откакто се помни, че е на шейсет и три години, женен за Джанет от почти четиресет и има трима синове и една дъщеря.

Дайър натисна едно копче и на екрана се появи уголемен образ на младеж.

— Това синът ви ли е?

Ърл погледна и отговори:

— На тази снимка Стюарт е на четиринайсет. — Замълча за секунда и добави: — Това е моето момче, най-големият ми син. — Гласът му пресекна и той сведе очи към краката си.

Дайър почака, после отново натисна копчето. Следващото изображение беше на Стюарт с екип на гимназиален футболен отбор.

— На колко години е Стюарт на тази снимка, господин Коуфър?

— На седемнайсет. Игра две години, но после получи травма на коляното.

Ърл простена по микрофона и изтри очи. Съдебните заседатели го наблюдаваха с дълбоко съчувствие. Дайър натисна копчето и на екрана се появи трета снимка на Стюарт — усмихнат двайсетгодишен млад мъж с военна униформа. Дайър попита:

— Колко време служи Стюарт на страната си?

Ърл скръцна със зъби, отново избърса очи и се помъчи да се овладее.

— Шест години — изрече с мъка той. — В армията му харесваше, обмисляше военна кариера.

— С какво се занимаваше след армията?

Ърл се размърда неловко на стола и отговори премерено:

— Прибра се у дома, смени няколко работи в окръга и после реши да започне в силите на реда.

Военната снимка беше сменена със сходна, на която усмихнатият Стюарт беше с униформата на помощник-шериф.

— Кога за последен път видяхте сина си, господин Коуфър?

Той се приведе напред и рухна. По бузите му потекоха сълзи. След неловка пауза Ърл се стегна и отговори високо и ясно, с горчивина:

— В погребалния дом, в ковчега.

Дайър впери поглед в Ърл, за да удължи драматичния момент, и каза:

— Нямам повече въпроси към този свидетел.

Джейк беше предложил по време на процедурите преди процеса просто да удостоверят категорично смъртта на Стюарт Коуфър, но Дайър отказа. Нуз, а и не само той, смяташе, че един процес за убийство трябва да започне с малко сълзи от близките на жертвата. Буквално всеки съдия в щата допускаше такива безполезни показания, одобрени от Върховния съд десетилетия по-рано.

Джейк се изправи, приближи се към катедрата и се зае с грозната задача да опетни репутацията на един покойник. Нямаше друг избор.

— Господин Коуфър, синът ви беше ли женен, когато почина?

Ърл го измери с гневен поглед и отговори едносрично:

— Не.

— Беше ли разведен?

— Да.

— Колко пъти?

— Два пъти.

— Кога се ожени за пръв път?

— Не знам.

Джейк се приближи към масата на защитата и взе някакви документи. Върна се до катедрата и попита:

— Вярно ли е, че се е оженил за Синди Ръдърфорд през май осемдесет и втора година?

— Щом казвате. Да, струва ми се.

— А през септември осемдесет и пета година се е оженил за Саманта Пейс, така ли е?

— Щом казвате.

— Осем месеца по-късно двамата се развеждат, така ли е?

— Щом казвате.

Ърл се зъбеше злостно, очевидно възмутен от господин Бриганс. Бузите му, мокри от сълзи допреди малко, бяха огненочервени, а гневът му струваше загуба на съчувствие.

— И така, споменахте, че синът ви е обмислял военна кариера. Защо промени намерението си?

— Не знам, наистина не помня.

— Възможно ли е причината да е, че са го изхвърлили?

— Това не е вярно.

— Имам копие от заповедта за дисциплинарното му уволнение. Искате ли да я видите?

— Не.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

— Свободен сте, господин Коуфър — каза съдията. — Можете да седнете в залата. Господин Дайър, призовете следващия си свидетел.

— Щатът призовава помощник-шериф Мос Тейтъм.

Свидетелят влезе в претъпканата смълчана зала, мимоходом кимна на Джейк и спря пред стенографката. Беше въоръжен и облечен в парадна униформа.

— Помощник-шериф Тейтъм, законите на щата забраняват свидетелите да бъдат въоръжени — каза съдия Нуз.

Като по сценарий Тейтъм остави пистолета си до оръжието на убийството пред очите на всички съдебни заседатели. Закле се, седна и отговори на въвеждащите въпроси на Дайър.

Стигнаха до съдбоносната нощ. Обаждането на спешния номер се получило в 2:29 ч. и той бил изпратен на място. Знаел, че това е домът на Стюарт Коуфър, негов приятел и колега. Входната врата била отключена и открехната. Мос влязъл предпазливо и видял Дрю Гамбъл да седи на стол в дневната и да гледа навън през прозореца. Заговорил го и Дрю казал: „Майка ми е мъртва. Стюарт я уби“. „Къде е тя?“, попитал Тейтъм. „В кухнята“, отговорило момчето. „Къде е Стюарт?“, попитал Тейтъм. Момчето отговорило: „И той е мъртъв, в спалнята си е“. Тейтъм прекосил къщата, видял, че в кухнята свети, видял и жената, просната на пода, с глава в скута на момичето. В дъното на коридора забелязал нечии крака да висят от леглото. Отишъл в спалнята и заварил Стюарт да лежи напреки на леглото, а пистолетът бил на сантиметри от главата му. Навсякъде имало кръв. Върнал се в кухнята и попитал момичето какво се е случило. То отговорило: „Той уби майка ми“. „Кой застреля Стюарт?“, попитал Тейтъм.

Дайър направи пауза и погледна към Джейк, който вече се изправяше и заяви отрепетирано:

— Господин съдия, възразявам срещу тези показания. Чужди думи.

Съдията го очакваше.

— Възражението ви е отбелязано, господин Бриганс. За протокола, защитата подаде искане тази част от показанията да бъде ограничена. Щатът отговори и на шестнайсети юли проведох изслушване по искането. След като двете страни изложиха доводите си изчерпателно и разпалено и след като получи подробни досиета, съдът прецени, че показанията са допустими.

— Благодаря ви, господин съдия — каза Джейк и седна.

— Продължете, господин Дайър.

— Помощник-шериф Тейтъм, когато попитахте Кийра Гамбъл кой е застрелял Стюарт, тя какво ви отговори?

— Каза: „Дрю го застреля“.

— Какво още каза?

— Нищо. Прегръщаше майка си и плачеше.

— Какво направихте после?

— Отидох в дневната и попитах обвиняемия дали е застрелял Стюарт. Той не отговори. Само седеше и зяпаше през прозореца. Като разбрах, че няма да проговори, излязох от къщата, отидох в патрулката и се обадих за подкрепление.

Джейк гледаше и слушаше Мос Тейтъм — човек, когото познаваше, откакто работеше като адвокат, редовен посетител на Кафето, стар приятел, готов да направи всичко за него, и се запита дали животът му някога отново ще стане какъвто е бил. След месеци и години нещата щяха да се нормализират и полицаите нямаше да го смятат само за защитник на виновните, за закрилник на престъпници.

Джейк се отърси от мисълта и си напомни да се тревожи за бъдещето следващия месец.

— Благодаря ви, помощник-шериф Тейтъм — каза Дайър. — Нямам повече въпроси.

— Господин Бриганс?

Джейк се изправи и се приближи към катедрата. Хвърли поглед към бележките си и измери с очи свидетеля.

— И така, помощник-шериф Тейтъм, след като сте влезли в къщата, сте попитали Дрю какво се е случило.

— Именно.

— Къде точно се намираше той?

— Както вече казах, в дневната, седеше на стол и гледаше през прозореца.

— Сякаш чака полицията ли?

— Допускам. Не съм сигурен какво е чакал. Просто седеше там.

— Погледна ли ви, когато каза, че майка му и Стюарт са мъртви?

— Не. Гледаше през прозореца.

— Беше ли зашеметен? Беше ли уплашен?

— Не знам. Не съм го анализирал.

— Плачеше ли, беше ли разстроен?

— Не.

— В шок ли беше?

Дайър се изправи и каза:

— Възразявам, господин съдия. Не съм сигурен дали свидетелят е компетентен да изказва мнение за психическото състояние на обвиняемия.

— Приема се.

— И после сте намерили двете тела, на Джоузи Гамбъл и на Стюарт Коуфър — продължи Джейк, — и сте говорили с момичето. Когато се върнахте в дневната, къде беше обвиняемият?

— Както казах, продължаваше да седи до прозореца и да гледа навън.

— Вие му зададохте въпрос и той не отговори, така ли?

— Не отговори.

— Погледна ли ви, показа ли с нещо, че е чул въпроса, че забелязва присъствието ви?

— Не. Само седеше, както казах.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

— Господин Дайър?

— И аз нямам, господин съдия.

— Помощник-шериф Тейтъм, свободен сте. Вземете си пистолета и седнете в залата. Кой е следващият?

— Шериф Ози Уолс — отговори Дайър.

Минаха няколко секунди, всички чакаха. Джейк шепнеше нещо на Либи и избягваше погледите на съдебните заседатели. Ози мина по пътеката с наперената походка на бивш професионален футболист и се запъти към свидетелското място, където свали оръжието си и положи клетва.

Дайър започна с рутинните въпроси за произхода му, за избирането и преизбирането му, за професионалната му подготовка. Подхождаше методично, почти отегчително, като всеки добър прокурор. Никой не очакваше процесът да е дълъг, затова той не бързаше.

— И така, шерифе, кога назначихте Стюарт Коуфър?

— През май осемдесет и пета.

— Не ви ли смути дисциплинарното му уволнение от армията?

— Ни най-малко. Двамата поговорихме и аз се убедих, че са се отнесли несправедливо с него. Той имаше огромно желание да работи в правоохранителните органи, а аз се нуждаех от помощник-шериф.

— А подготовката му?

— Изпратих го в полицейската академия в Джаксън на двумесечно обучение.

— Как се представи там?

— Блестящо. Стюарт завърши втори в групата си, имаше много високи оценки по всички предмети, особено по свързаните с огнестрелни и всякакви оръжия.

Дайър заряза бележките си, погледна към съдебните заседатели и каза:

— Значи той е служил под ваше командване повече от четири години преди смъртта си, така ли?

— Точно така.

— Как оценявате работата му като помощник-шериф?

— Стюарт беше изключителен. Бързо стана един от фаворитите ми, не се боеше да рискува и винаги беше готов да поеме най-опасните задачи. Преди около три години научихме, че наркобанда в Мемфис се готви да направи доставка през нощта на отдалечено място, недалече от езерото. Стюарт беше на смяна и предложи да отиде да огледа. Не очаквахме много — информаторът ни не беше особено благонадежден — но Когато Стю пристигнал на мястото, попаднал на засада и под обстрела на доста опасни типове. След броени минути трима от тях били мъртви, а четвъртият се предал. Стюарт беше леко ранен, но не отсъства нито ден от работа.

Драматична история, която Джейк очакваше. Искаше да възрази, защото тя нямаше връзка с делото, но Нуз вероятно нямаше да попречи на заседателите да я чуят. Екипът на защитата беше обсъждал подробно казуса и накрая бяха стигнали до извода, че този героичен разказ можеше да се окаже от полза за Дрю. Нека Дайър да представи Стюарт като опасен тип, който си служи смъртоносно с огнестрелно оръжие, като опасен човек, който всява страх, особено у приятелката си и нейните деца — напълно безпомощни, когато той се напие и започнат побоите.

Ози разказа на съдебните заседатели, че пристигнал на местопрестъплението около двайсет минути след обаждането на помощник-шериф Тейтъм, който го чакал на входната врата. Линейката вече била там и жената, Джоузи Гамбъл, лежала на носилка и я подготвяли за болницата. Двете деца седели едно до друго на канапето в дневната. Тейтъм докладвал на Ози, после шерифът влязъл в спалнята и видял Стюарт.

Дайър направи пауза, погледна към Джейк и каза:

— Господин съдия, обвинението иска да покаже на съдебните заседатели три снимки от местопрестъплението.

Джейк се изправи и каза:

— Господин съдия, защитата отново възразява срещу снимките, защото те са провокативни, в ущърб на обвиняемия и напълно ненужни.

— Възражението ви е отбелязано — отговори съдията. — За протокола: защитата подаде своевременно възражение и на шестнайсети юли съдът проведе изслушване по него. След като беше подробно запознат с въпроса, съдът прецени, че три от снимките са допустими. Възражението ви се отхвърля, господин Бриганс. Предупреждавам съдебните заседатели и зрителите в залата, че снимките са стряскащи. Госпожи и господа от журито, задължени сте да ги видите. Всички останали да преценят сами как да постъпят. Продължете, господин Дайър.

Колкото и ужасни и потресаващи да бяха снимките от местопрестъплението, съдиите рядко забраняваха показването им по време на процес за убийство. Дайър подаде голяма цветна снимка на Ози и каза:

— Шериф Уолс, това е веществено доказателство номер две на обвинението. Ще обясните ли какво е?

Ози погледна, смръщи се и каза:

— Това е снимка на Стюарт Коуфър, направена от прага на спалнята му.

— Представя ли точно сцената, която видяхте?

— Боя се, че да.

Ози остави снимката и отмести поглед.

— Господин съдия — каза Дайър, — ще разрешите ли да дам на съдебните заседатели три копия от същата снимка и да я покажа на екрана?

— Разрешавам.

Джейк беше възразил срещу показването на кървавата сцена на голям екран. Нуз беше отхвърлил възражението му. И ето го Стюарт, проснат върху леглото си, краката му висят отстрани, до главата му се виждат пистолетът и локва тъмноалена кръв, която се е процедила през чаршафите в матрака.

Откъм залата се чуха ужасени възклицания. Джейк погледна крадешком към съдебните заседатели — няколко от тях отместиха очи от екрана. Няколко други се вторачиха в Дрю с истинска ненавист.

Втората снимка беше направена от близко разстояние и показваше в едър план главата — разбития череп, мозъка и кръвта.

Някаква жена зад Джейк хлипаше — той беше сигурен, че е Джанет Коуфър.

Дайър не бързаше. В момента разиграваше най-силния си коз и искаше да извлече максимална полза. Третата снимка беше в по-общ план и на нея се виждаха пръските кръв и сиво вещество по възглавницата, таблата на леглото и стената.

Повечето заседатели бяха видели предостатъчно и бяха заболи поглед в краката си. Зрителите в залата бяха шокирани, сякаш самите те бяха станали жертва на нападение. Нуз усети настроението и нареди:

— Достатъчно, господин Дайър. Свалете снимката от екрана, моля ви. И нека направим петнайсет минути почивка. Отведете съдебните заседатели в стаята им.

Удари с чукчето и излезе.

Порша беше открила само два случая за последните петдесет години, в които Върховният съд е отхвърлил присъда за убийство заради зловещи и отблъскващи снимки от местопрестъплението. Според нея Джейк трябваше да възрази, но само за протокола и неособено настойчиво. Можеше да се окаже, че показването на прекалено кървави кадри ще спаси клиента им по време на обжалването.

Джейк обаче не беше сигурен. Злото беше сторено и вредата от него в този момент изглеждаше непреодолима.

Джейк започна кръстосания разпит на своя някогашен приятел с въпроса:

— Шериф Уолс, управлението ви има ли протокол за действие в случаите, свързани с ваши служители?

— Разбира се.

— Ако гражданин подаде жалба срещу ваш служител, вие какво предприемате?

— Жалбата трябва да е в писмен вид. Първо я преглеждам аз и провеждам личен разговор със съответния служител. След това свикваме тричленна комисия, в която влизат един настоящ и двама бивши помощник-шерифи. Отнасяме се много сериозно към жалбите, господин Бриганс.

— Колко жалби срещу Стюарт Коуфър са постъпили, откакто той работи като помощник-шериф?

— Нито една.

— Вие знаехте ли за неговите проблеми?

— Аз имам… имах… четиринайсет помощник-шерифи, господин Бриганс. Не е възможно да съм наясно с всичките им проблеми.

— Знаехте ли, че Джоузи Гамбъл, майката на Дрю, се е обаждала на спешния телефон два пъти преди въпросната нощ, за да търси помощ?

— Тогава не знаех.

— Защо?

— Защото тя не беше подала жалба.

— Добре. Когато след обаждане на номер деветстотин и единайсет изпращате помощник-шериф на мястото, където ви викат за проява на домашно насилие, той подава ли след това доклад?

— Би трябвало.

— На двайсет и четвърти февруари тази година помощник-шерифи Пъртъл и Маккарвър отиват в дома на Коуфър след сигнал на спешния телефон, подаден от Джоузи Гамбъл, която казва на диспечера, че Стюарт Коуфър е пиян и заплашва нея и децата ѝ. Така ли е?

Дайър скочи на крака и каза:

— Възразявам, господин съдия, свидетелят не е очевидец.

— Отхвърля се. Продължете.

— Шериф Уолс?

— Не съм сигурен.

— Аз разполагам със запис от обаждането на спешния номер. Искате ли да го чуете?

— Вярвам ви.

— Благодаря. Джоузи Гамбъл също ще свидетелства.

— Казах, че ви вярвам.

— Така, налага се да прегледаме документите.

Джейк се приближи до три големи кашона, подредени до масата на защитата. Посочи ги и каза:

— Ето тук са, шериф Уолс. Разполагам с копия на всички доклади след спешни повиквания към вашата служба през последните дванайсет месеца. Там няма доклад, подаден от помощник-шерифи Пъртъл и Маккарвър в отговор на обаждането на Джоузи Гамбъл на двайсет и четвърти февруари.

— Допускам, че се е загубил. Нека ви напомня, господин Бриганс, че не е подадена жалба след оплакването, затова проблемът не е сериозен. Не сме можели да направим бог знае какво. Често ни викат за случаи на домашно насилие, но нещата се успокояват и без да се вземат официални мерки. Документацията невинаги е от съществено значение.

— Вероятно. И точно затова липсва.

— Възразявам — обади се Дайър.

— Приема се. Господин Бриганс, моля ви да не свидетелствате.

— Добре, господин съдия. Шерифе, на трети декември миналата година отишъл ли е помощник-шериф Суейзи на същия адрес след обаждане по телефона от Джоузи Гамбъл? Пореден случай на домашно насилие.

— Разполагате с документите, господине.

— Но дали вие разполагате с тях? Къде е докладът след посещението на място на помощник-шериф Суейзи?

— Би трябвало да е заведен.

— Но не е.

Дайър се изправи и каза:

— Възразявам, господин съдия. Да не би господин Бриганс да възнамерява да представи като доказателство всички тези документи? — попита той и махна с ръка към кашоните.

— Разбира се, ако се наложи — отговори Джейк.

Нуз свали очилата си, разтри очи и попита:

— Какво целите, господин Бриганс?

Идеална възможност.

— Господин съдия, ще докажем, че Стюарт Коуфър редовно е малтретирал Джоузи Гамбъл и децата ѝ и че деянията му са прикривани от шерифството в опит да бъде защитен техният служител.

— Господин съдия — отговори Дайър, — господин Коуфър не е обвиняем по делото и не може да присъства тук, за да се защити.

— Този път аз ще ви прекъсна — намеси се Нуз. — Не съм сигурен, че посочихте каква връзка има това с делото.

— Добре, господин съдия — отговори Джейк. — Ще призова шерифа отново, Когато дават показания свидетелите на защитата. Нямам повече въпроси.

— Шериф Уолс, свободен сте, но тъй като ви предстои да свидетелствате отново, трябва да напуснете съдебната зала. И си вземете оръжието.

Ози измери Джейк с гневен поглед, докато минаваше покрай него.

— Господин Дайър, призовете следващия си свидетел.

— Обвинението призовава капитан Холис Бразийл от щатската полиция на Мисисипи.

Бразийл изглеждаше неуместно с морскосиния си костюм, бяла риза и червена вратовръзка. Представи набързо квалификацията си и дългогодишния си опит и гордо осведоми съдебните заседатели, че е разследвал над сто убийства. Разказа как е пристигнал на местопрестъплението и искаше да даде подробни обяснения по снимките, но Нуз и всички останали се бяха нагледали на кървави сцени. Бразийл описа как неговият екип от щатската лаборатория обработил местопрестъплението — заснели снимки и видеоматериали, събрали проби от кръвта и мозъка. Пълнителят на пистолета на Коуфър побирал петнайсет патрона. Липсвал само един. Криминалистите намерили куршума, заседнал дълбоко в матрака близо до таблата на леглото. Изследванията им показали, че е изстрелян от същия пистолет.

Дайър му подаде малък найлонов плик с цип и обясни, че това е намереният в матрака куршум. Помоли свидетеля да го идентифицира. Нямало никакво съмнение. След това Дайър натисна едно копче и на екрана се появиха увеличени снимки на пистолета и на куршума. Бразийл поде кратка лекция какво се случва при стрелба: как възпламенителният капсул и барутният заряд се взривяват в гилзата и изтласкват куршума през дулото. При изстрела се образуват газове, които излитат и стигат до ръцете и нерядко до дрехите на стрелеца. Газовете и барутните частици следват куршума и по тях може да се прецени разстоянието между дулото и входната рана.

В конкретния случай изследванията им показали, че куршумът е изминал съвсем кратко разстояние. Според Бразийл по-малко от пет сантиметра.

Той поднасяше мнението си самоуверено и хората го слушаха внимателно. Джейк обаче смяташе, че показанията му се проточват. Поглеждаше крадешком съдебните заседатели и забеляза, че един се озърта, сякаш иска да каже: „Добре де, разбрахме. Очевидно е какво е станало“.

Дайър обаче продължаваше, стараеше се да представи всички подробности. Бразийл каза, че след като вдигнали тялото, взели също чаршафите, две одеяла и две възглавници. Разследвали по утвърдената процедура, която не била никак сложна. Причината за смъртта била очевидна. Разполагали и с оръжието на престъплението. Заподозреният признал за убийството пред друг благонадежден свидетел. По-късно в неделя сутринта Бразийл и двама криминалисти отишли в ареста и снели пръстовите отпечатъци на заподозрения. Освен това взели проби от дланите и дрехите му, за да проверят за барутен нагар.

Последва истински научен симпозиум относно пръстовите отпечатъци, като Бразийл си служеше с поредица диапозитиви и обясняваше, че от глока са снети четири латентни отпечатъка, които съвпаднали с отпечатъците на обвиняемия. Той подчерта, че пръстовите отпечатъци на всеки човек са уникални, посочи отпечатък от палец с „остри криви“ и заяви, че четирите пръстови отпечатъка върху оръжието — единият от палец — без никакво съмнение са на заподозрения.

След това на професионален жаргон поднесе свръхподробен анализ на химическите изследвания, с чиято помощ са открили и измерили барутния нагар. Бразийл не учуди никого със заключението, че с пистолета е стрелял Дрю.

Когато Дайър освободи свидетеля в дванайсет без десет, Джейк се изправи и каза:

— Защитата няма въпроси, господин съдия.

Нуз и всички останали имаха нужда от почивка. Съдията погледна към пристава и оповести:

— Почивка. Готов ли е обядът за съдебните заседатели?

Приставът кимна.

— Добре, обявявам почивка до един и половина.