Време за милост

21

Сблъсъкът на малък автомобил с тегло под тон и половина с колелата на пълен товарен вагон е тегло седемдесет и пет тона беше страховита гледка. След като първите пристигнали на местопроизшествието установиха, че и четиримата пътници в колата са мъртви, усещането за спешност се уталожи. Екипите се заеха със злокобната задача да разрязват ламарините и да измъкват телата. На мястото имаше две дузини полицаи и спасители заедно с пътниците в колите, които просто се случиха там и не можеха да продължат. Щатски полицай направи доста снимки, а доброволец от местната пожарна употреби четири ленти, докато документираше изваждането на телата и разчистването на пътя.

Още в ранния етап от събирането на доказателствата Джейк се сдоби с поредица от снимки, които увеличи. Цели три месеца той добросъвестно издирва имената на спасителите и на непознатите, които бяха наблюдавали работата им. Идентифицирането на пожарникарите, полицаите и парамедиците беше лесно. Джейк прекара известно време в трите доброволчески пожарни в окръга и в двете от Клантън. Всички бяха реагирали в онази нощ.

Много по-сериозно предизвикателство се оказа да свърже имената с лица. Търсеше хора, които може да са видели нещо. Ханк Грейсън, единственият известен засега очевидец, заяви в клетвените си показания, че май забелязал друга кола зад себе си, но ясно даде да се разбере, че не е сигурен. Джейк разгледа внимателно всяка снимка и постепенно издири хората от местопроизшествието. Повечето бяха от окръг Форд и някои признаха, че са отишли, след като чули разговорите на полицейската радиочестота. Поне десетина бяха пътували късно вечерта и бяха останали на пътя три часа, докато екипите изваждали телата и разчиствали. Джейк издири и тях. Никой не беше свидетел на сблъсъка, повечето бяха пристигнали много след инцидента.

На шест от снимките обаче се виждаше бял плешив мъж, който изглеждаше някак неуместно. Беше към петдесетте, носеше тъмен костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка — прекалено издокаран за провинцията на окръг Форд в петък вечерта. Стоеше сред другите зрители и наблюдаваше как пожарникарите разрязват колата и изваждат четирите тела. Никой не го познаваше. Джейк разпита спасителните екипи за него, но удари на камък. В мислите му мъжът се превърна в загадъчния непознат, в човека с тъмния костюм.

Мелвин Кокран живееше на около четиристотин метра от прелеза и в онази нощ го събудили сирените. Той се облякъл, излязъл, видял оживлението в подножието на склона и грабнал видеокамерата си. Докато карал към прелеза, я включил. Започнал да подминава автомобили, паркирани край банкета, явно пътуващи на изток. Когато стигнал на мястото на катастрофата, той снимал повече от час, преди да се изтощи батерията. Джейк се сдоби с копие на видеото и часове наред го проучва кадър по кадър. Мъжът с тъмния костюм се виждаше на няколко от тях, наблюдаваше трагедията, на моменти сякаш отегчен и нетърпелив да продължи по пътя си.

Приближавайки мястото на сблъсъка, Мелвин беше минал покрай единайсет автомобила. Джейк установи регистрационните номера на седем от тях. Другите не се виждаха ясно. Пет от седемте бяха от окръг Форд, един беше от окръг Тайлър и един от Тенеси. Джейк методично издири всяка от колите и ги свърза с имената и лицата на собствениците им, които бяха в тълпата.

После на една стена сглоби огромна възстановка на сцената, постави табелки с имената на двайсет и шестимата членове на спасителния екип и на трийсет и двамата от спрелите коли. Всички бяха идентифицирани, освен мъжа с тъмния костюм.

Колата с регистрационен номер от Тенеси се водеше на фирма от Нашвил, търгуваща с храни, поради което нямаха име на конкретен човек. Цял месец Джейк беше убеден, че тази следа отвежда в задънена улица, и това не го притесняваше. Допускаше, че ако загадъчният мъж е видял нещо важно, е щял да разговаря с някой от присъстващите полицаи. После обаче го загложди нещо. Този мъж беше странен, затова Джейк анализира всяка подробност. Делото се очертаваше като най-голямото в кариерата му и той беше твърдо решен да научи всяка подробност.

Впоследствие щеше да проклина любопитството си. Накрая плати двеста и петдесет долара на частен детектив в Нашвил и му изпрати снимка на загадъчния мъж. Два дни по-късно детективът пусна на Джейк доклад, който отначало той понечи да унищожи. Пишеше следното:

Когато се увери, че няма да повърне, Джейк с несигурна крачка отиде да легне на канапето. Стисна носа си, затвори очи и видя как мечтаният хонорар отлита.

Никъл беше много по-благонадежден свидетел, освен това можеше да потвърди, че Ханк Грейсън, техният най-голям коз, е бил пиян във въпросната вечер.

Когато най-сетне се размърда, Джейк сгъна доклада в обикновен плик без надпис, устоя на изкушението да го изгори и го пъхна в дебел правен том, където той сигурно щеше да изчезне за вечни времена или пък Джейк просто щеше да забрави за него.

Щом Никъл не искаше да участва в съдебния процес, Джейк нямаше да възрази. Щяха да пазят една и съща тайна.

Само че се страхуваше от защитата. Седем месеца след началото на делото Шон Гилдър не проявяваше почти никакъв интерес към него и беше участвал само във фазата на събиране и предоставяне на доказателствата. Беше подал обичайните запитвания и беше изискал най-основните документи. Уговорили се бяха да запишат клетвените показания на няколко от главните свидетели. Според собствената му преценка Джейк беше вложил три пъти повече работни часове от адвокатите на защитата, на които действително се плащаше почасово.

Ако Нийл Никъл държеше да се спотайва, най-вероятно никой, който работеше в железопътната или застрахователната компания, нямаше да го намери. Освен ако не го загризеше съвестта, той щеше да осъществи желанието си да не припарва до съдебния процес.

Защо тогава стомахът на Джейк беше на топка през следващите три дни? Главният въпрос беше свързан с Хари Рекс. Да му покаже ли доклада и да го уплаши до смърт? Или просто да го остави скрит в правния том и да забрави за загадъчния свидетел? Джейк се двоумеше дни наред, но постепенно изтласка мисълта назад и се съсредоточи над другите обстоятелства по делото.

Два месеца по-късно, по-точно, на 9 януари 1990 г., проблемът връхлетя със страшна сила. Шон Гилдър подаде втори набор от въпроси, макар вече да беше запознат с отговорите на повечето. И отново изглеждаше апатичен и подхождащ формално. Джейк и Хари Рекс бяха убедени, че Гилдър не се опитва да прикрие нещо, каквато беше обичайната тактика на защитата. По-скоро беше прекалено самоуверен, защото Тейлър Смолуд беше блъснал колата си в движещ се влак. Точка по въпроса.

Само че последното му запитване, трийсети номер, беше фатално. Използваше се често, най-вече от лениви или твърде заети адвокати. Гласеше следното: „Изгответе списък с трите имена, адресите и телефонните номера на всички хора, запознати с предполагаемите факти по делото“.

Тактиката, известна като „картите на масата“, беше широко дискутирана и ненавиждана, защото наказваше адвокатите, прилежно вложили извънредни часове работа, за да изровят фактите. Според правилата за събиране и представяне на доказателства в съдебните процеси не биваше да има клопки. Страните обменяха цялата информация, която после излагаха напълно прозрачно пред съдебните заседатели. Такава беше целта, поне на теория. Новите правила обаче пораждаха непочтени практики, а най-омразната от тях беше „картите на масата“. С други думи: „Работи прилежно да събереш всички факти, после ги поднеси наготово на другата страна по делото“.

Два дни след като получи втория набор от формални въпроси, Джейк най-после сложи доклада от частния детектив върху внушителното и разхвърляно бюро на Хари Рекс. Той го взе, прочете го, хвърли го върху бюрото и отсече:

— Край с делото. Край със случая. Защо изобщо се свърза с този палячо?

— Просто си вършех работата.

Докато Джейк разказваше как е намерил Никъл, Хари Рекс наклони стола си назад и зарея поглед към тавана.

— Ужас! — промърмори той неведнъж.

Накрая Джейк спомена последния въпрос. Хари Рекс дори не се замисли, а направо изстреля:

— Нито дума за този тип. Никога. Разбра ли?

— Съгласен съм. Стига да сме наясно с рисковете.

Три месеца по-късно мъжът с тъмния костюм се върна на дневен ред.

Докато съдебният служител събираше и организираше потенциалните заседатели, докато адвокатите с официалните костюми се разполагаха на масите си и се готвеха за битка, и докато постоянните посетители в съдебната зала се настаняваха по местата си и обсъждаха превъзбудено процеса, Шон Гилдър се приближи до Джейк и прошепна:

— Трябва да се срещнем със съдията. Важно е.

Джейк очакваше някакъв хитър ход в последния момент и не се притесни.

— Какво има?

— Ще ти обясня в кабинета му.

Джейк даде знак на господин Пийт, престарелия съдебен пристав, и му обясни, че трябва да се срещнат със съдията в кабинета му. Седем адвокати излязоха от съдебната зала. Събраха се при съдия Нуз, който тъкмо обличаше черната си тога, видимо нетърпелив преди началото на важния процес. Той погледна сериозните изражения на Шон Гилдър, Уолтър Съливан и другите адвокати и каза:

— Добро утро, господа. Какъв е проблемът?

Гилдър държеше някакви документи и ги размаха пред почитаемия съдия.

— Господин съдия, това е искане за отсрочване, което подаваме в момента и се надяваме съдът да го удовлетвори.

— На какво основание?

— Няма да бъде кратко, господин съдия. По-добре да седнем.

Нуз ги покани с непохватен жест да се настанят около заседателната маса.

— Слушам ви.

— Господин съдия, миналия петък с господин Уолтър Съливан, втори адвокат на защитата, се свързал човек, който твърдял, че е важен свидетел на катастрофата. Казва се Нийл Никъл и живее в Нашвил. Господин Съливан?

Съливан охотно се намеси:

— Господин съдия, човекът дойде в кабинета ми и настоя да поговорим за случая. Пихме кафе и той ми описа как е видял малката кола на Смолуд да се блъска във влака в онази трагична нощ. Видял е всичко, той е идеалният очевидец.

Сърцето и дробовете на Джейк спряха да функционират, прилоша му. Хари Рекс изгледа кръвнишки Съливан — сигурно си мечтаеше да има пистолет.

— От съществено значение е дали предупредителната сигнализация е била в изправност. Двамата служители на железопътната компания във влака се кълнат, че е работела. Един свидетел твърди, че не е. Господин Никъл е сигурен, че светлините са работели. Но по причини, които е в състояние да обясни, не говорил онази нощ с полицията и досега не казал на никого за катастрофата. Несъмнено е важен свидетел, когото трябва да имаме право да разпитаме.

— Събирането и предоставянето на доказателства приключиха — отсече Нуз. — Срокът изтече преди месеци. Трябвало е по-рано да намерите свидетеля.

Гилдър пое нещата в свои ръце:

— Така е, господин съдия, но има и друг проблем. Във фазата на събиране на доказателства ние подадохме в срок запитвания и изискахме имената на всички свидетели. В отговорите си господин Бриганс не споменава Нийл Никъл. Нито дума. Господин Никъл сам ще ви каже обаче, че през ноември миналата година го е потърсил частен детектив, който работел за адвокат от Клантън в щата Мисисипи. Не казал името му, но със сигурност не е бил Уолтър Съливан. Бързо намерихме частния детектив и той потвърди, че е бил нает от Джейк Бриганс и че той му е платил хонорара. Изпратил е доклад от две страници за онова, което научил от господин Никъл.

Гилдър направи самодоволна пауза и погледна към Джейк, който с нечовешко усилие се мъчеше да измисли достоверна лъжа, която да го избави от това крушение, но мозъкът му беше замръзнал и изобретателността му го предаде.

Гилдър продължи и заби ножа още по-дълбоко:

— Явно е, че господин Бриганс е намерил очевидеца Нийл Никъл и след като е установил, че показанията му не само няма да бъдат от полза, но и ще навредят на целите му, удобно е предпочел да забрави за него. Той не е предоставил всички доказателства, както изискват правилата, и се е опитал да скрие важен свидетел.

Хари Рекс, който беше много по-склонен да престъпва всякакви правила, се обърна към Джейк и каза:

— Мислех, че си допълнил онези отговори.

Това беше идеалната и може би единствената възможна реплика в този момент. Отговорите на запитванията почти винаги биваха допълвани и уточнявани, ако се откриеше нова информация.

Хари Рекс беше бракоразводен адвокат и много повече от Джейк беше свикнал да блъфира пред съдиите. Джейк беше аматьор в това отношение и успя единствено да смотолеви:

— И аз така мислех. — Опитът му беше жалък и неубедителен.

Шон Гилдър и Уолтър Съливан се изхилиха. Другите трима адвокати от тяхната страна на масата се присъединиха към зловещия присмех. Съдия Нуз вдигна искането и изгледа невярващо Джейк.

— Ама разбира се! — възкликна Шон Гилдър. — Не се съмнявам, че си искал да допълниш отговорите и да ни предоставиш Нийл Никъл, но си забравил. И после цели пет месеца все така забравяш. Господин съдия, имаме право да вземем клетвени показания от този човек.

Съдия Нуз вдигна ръка и въдвори ред. Няколко безкрайни минути, които се сториха на Джейк цял час, съдията чете искането за отсрочка и започна бавно да клати глава. Накрая вдигна очи към Джейк и каза:

— Струва ми се очевиден опит да се укрие свидетел. Джейк?

Джейк едва не изтърси нещо от сорта на: „Нищо подобно, господин съдия“. След като частният детектив толкова подло беше разкрил името на човека, който го е наел, значи най-вероятно беше изпратил на Шон Гилдър и копие от доклада. И Когато Гилдър го извадеше, брадвата щеше да се стовари. Отново.

Джейк сви рамене и каза:

— Не знам, господин съдия, мислех, че сме допълнили отговорите. Най-вероятно е недоглеждане.

Нуз се намръщи и изстреля в отговор:

— Трудно ми е да го повярвам, Джейк. Недоглеждане за толкова важен свидетел? Не ми ги пробутвай тия. Открил си свидетеля, но ти се е искало изобщо да не си го намирал. И после си нарушил изискването за споделяне на всички доказателства. Потресен съм.

Дори Хари Рекс не можеше да го спаси с някоя остроумна забележка. Петимата адвокати на защитата се хилеха идиотски, а Джейк се смъкна на стола си.

Нуз хвърли искането върху масата и отсече:

— Разбира се, имате право да вземете клетвени показания. Кога може да стане това?

Уолтър Съливан отговори незабавно:

— Той замина за Мексико в събота. За две седмици.

— На разноски на „Сентръл енд Садърн“ ли? — подметна Хари Рекс.

— Не, по дяволите! На почивка. И предупреди, че не желае да дава клетвени показания там.

Нуз размаха ръка.

— Достатъчно. Това усложнява нещата, господа. Ще разреша свидетелят да даде клетвени показания в удобно за всички време, затова удовлетворявам искането за отсрочка.

Гилдър отново се хвърли в действие:

— Господин съдия, приготвил съм и искане за санкции. Това е колосално етично нарушение от страна на адвокатите на ищцата, освен това ще струва пари да се съберем отново и да изслушаме господин Никъл. Те трябва да поемат всички разходи.

— На вас така или иначе ви се плаща — сви рамене Нуз.

— Просто таксувайте двойно — подметна Хари Рекс, — както правите винаги.

Джейк изгуби самообладание и възкликна:

— Защо да сме длъжни да ви предаваме информация, която не сте способни да намерите, дори да бяхте наели цялото ФБР? Първите седем месеца си клатихте краката и не правихте нищо, а сега искате да ви дадем наготово резултата от нашата работа, така ли?

— Значи признаваш, че си укрил свидетеля? — попита Гилдър.

— Не. Свидетелят си е бил там — и на местопроизшествието, и у дома в Нашвил. Просто вие не успяхте да го намерите.

— И си нарушил правилото за споделяне на всички доказателства?

— То е неуместно и ти го знаеш. Още като студенти го научихме. Правилото брани мързеливите адвокати.

— Това е оскърбително, Джейк.

Нуз вдигна ръце, за да накара всички да се успокоят. Потърка челюстта си, обмисли ситуацията и каза:

— Е, явно не можем да продължим днес, не и в отсъствието от страната на толкова важен свидетел. Отлагам делото, за да имате възможност да довършите събирането на доказателства. Свободни сте.

— Но, господин съдия, ние трябва…

— Не, Джейк — прекъсна го Нуз, — нито дума повече. Чух достатъчно. Свободни сте.

Адвокатите се изправиха — някои по-бързо от други — и се изнизаха от кабинета. На вратата Съливан каза на Хари Рекс:

— Какви планове имаше за онова обезщетение от два милиона долара?

Шон Гилдър се изсмя.

Джейк успя да застане помежду им, преди Хари Рекс да замахне с юмрук.