Време за милост

39

В девет сутринта в понеделник Джейк и Порша стояха до факса, пиеха кафе и притеснено чакаха от съдия Нуз списъка на потенциалните съдебни заседатели. Десет минути по-късно той пристигна — три листа с деветдесет и седем имена по азбучен ред. С адреси, възраст, раса, пол и нищо друго. Нямаше образец за списък, затова на различните места в щата списъците изглеждаха различно.

Нищо чудно, че нито едно от имената не беше познато на Джейк. Населението на окръг Ван Бюрън наброяваше 17 000 души, най-малобройно от петте окръга в Двайсет и втора съдебна област, а през дванайсетте години, откакто практикуваше право, Джейк не беше прекарал много време там. Нямаше причина да ходи. Не за пръв път се запита дали не е допуснал грешка, като е настоявал за преместването на процеса на друго място. В окръг Форд поне щеше да има няколко познати имена. А Хари Рекс щеше да познава много повече.

Порша направи десет копия, взе едно, сбогува се и тръгна към съда на окръг Ван Бюрън в Честър, където щеше да прекара следващите три дни в проучвания на архивите за сделки със земи, разводи, завещания, заеми за покупка на автомобили и обвинения в престъпление. Джейк изпрати по факса списъка на Хари Рекс и на Хал Фримонт — негов приятел адвокат от отсрещната страна на площада, който се беше преместил в Клантън преди няколко години, когато практиката му в Честър беше залиняла. Изпрати копие и на Морис Финли, единствения адвокат в окръг Ван Бюрън, когото познаваше.

В десет часа се срещна с Даръл и Ръсти, двама братя, които работеха в градската полиция на Клантън и припечелваха допълнително като частни детективи. Както обикновено в по-малките градчета, местната полиция играеше второстепенна роля в сравнение с окръжното шерифство и двете служби не се обичаха. Даръл познаваше Стюарт Коуфър бегло, а Ръсти изобщо не го познаваше. Нямаше значение — срещу петдесет долара на час те с удоволствие щяха да свършат работата. Джейк им даде списъка и категорични наставления никой да не забележи, че душат из Ван Бюрън. От тях се очакваше да намерят и по възможност да снимат къщите, колите и кварталите на потенциалните съдебни заседатели. След като братята си тръгнаха, Джейк промърмори:

— Тия сигурно ще спечелят от делото повече от мен.

Щабът по делото „Смолуд“ на долния етаж се превърна временно в щаб за проучване на кандидат съдебните заседатели по делото „Гамбъл“. На едната стена бяха окачили голяма карта на окръга, на която Порша и Джейк отбелязаха всяка църква, училище, шосе, междуселски път и магазин. На друга голяма карта се виждаха улиците на Честър. Джейк се зае да отбелязва адресите и да запаметява имената от списъка.

Почти си представяше избраните съдебни заседатели — бели, може би двама-трима чернокожи. За предпочитане повече жени, отколкото мъже. Средна възраст петдесет и пет години. Консервативни и религиозни хора.

Алкохолът щеше да играе голяма роля по време на този процес. Във Ван Бюрън все още имаше сух режим, и то много строг. За последен път беше проведено гласуване по въпроса през 1947 г. и привържениците на алкохола претърпяха съкрушително поражение. След това баптистите задушаваха в зародиш опитите за ново гласуване. Всеки окръг контролираше местните закони относно продажбата и консумацията на алкохол и в половината щат все още имаше сух режим. Както винаги, контрабандистите въртяха оживена търговия в тези региони, но Ван Бюрън се славеше с фанатичните си въздържатели.

Как щяха да реагират тези трезвеници на показанията, че Стюарт Коуфър е бил безпаметно пиян в нощта на смъртта си? Че алкохолното съдържание в кръвта му е било смъртоносно високо? Че цял следобед се е наливал с бира, а после е продължил с контрабанден алкохол, докато той и приятелчетата му не се натряскали здраво?

Съдебните заседатели несъмнено щяха да бъдат шокирани и настроени неодобрително, но по консервативни съображения щяха да са на страната на мъжете в униформа. Убийството на служител на закона изискваше смъртно наказание — мярка, пред която в този щат благоговееха.

По обед Джейк напусна града и шофира двайсет минути до дъскорезница в сърцето на окръга. Завари Карл Лий да яде сандвич с хората си на сянка под малка шатра и го изчака до своята нова ненатрапчива кола. Когато Карл Лий се наобядва, Джейк се приближи и поздрави. Карл Лий се изненада от появата му и отначало се притесни да не е загазил. Джейк му обясни защо е дошъл. Даде му списъка със съдебните заседатели и помоли двамата с Гуен да разгледат имената и да поразпитат тайно. Повечето ѝ многобройни роднини все още живееха в окръг Ван Бюрън, недалече от Честър.

— Това не е незаконно, нали? — попита Карл Лий и отгърна първия лист.

— Бих ли те молил, ако беше незаконно, Карл Лий?

— Сигурно не.

— Обичайна практика е при избор на съдебни заседатели. Така действахме и докато избирахме твоите.

— Получи се — каза ухилено Карл Лий. Отгърна още един лист и смехът му секна. — Джейк, този тип е женен за братовчедка на Гуен по бащина линия.

— Как се казва?

— Родни Коут. Добре го познавам. Беше в залата по време на процеса срещу мен.

Джейк се въодушеви, но се постара да не го показва.

— Разумен човек ли е?

— Тоест?

— Ами… можеш ли да поговориш с него? Скришно, неофициално, на чаша бира.

Карл Лий се усмихна и каза:

— Ясно.

Двамата се запътиха към колата на Джейк.

— Какво е това? — попита Карл Лий.

— Новата ми кола.

— А оная червена чудесия?

— Заряза ме.

— Крайно време беше.

Джейк се връщаше обнадежден. С малко късмет и може би с малко подготовка от страна на Карл Лий Родни Коут щеше да издържи канонадата от въпроси към кандидатите за съдебни заседатели. Има ли роднинска връзка с Дрю Гамбъл? Явно нямаше. Познава ли някой от семейството на обвиняемия? Не. Никой не познаваше семейство Гамбъл. Познава ли убития? Не. Познава ли прокурорите или защитниците по делото? Тук Родни трябваше много да внимава. Не се беше срещал с Джейк, но определено знаеше кой е той, което само по себе си не го дисквалифицираше. В малките градчета беше неизбежно някои от кандидатите да познават прокурора или адвоката. Родни щеше да запази мълчание по този въпрос. Господин Бриганс, който седи ей там, практикува право. Работил ли е с вас или с някой от семейството ви? Родни не биваше да вдига ръка в отговор на този въпрос. Джейк беше представлявал Карл Лий, не Гуен. Съпружеските отношения с некръвен роднина на негов клиент не бяха достатъчно близка връзка, която да изисква допълнително проучване, поне според Джейк.

Мисълта Родни Коут да бъде избран за съдебен заседател го обсеби, но щеше да му трябва малко късмет. Следващия понеделник, когато за пръв път щяха да влязат в съдебната зала, хората от списъка нямаше да седнат по азбучен ред, а както дойде. Всеки щеше да си изтегли номерче. Ако Родни се окажеше сред първите четиресетина, имаше голям шанс да попадне в окончателната дузина с помощта на малко машинации от страна на Джейк. Ако му се паднеше по-висок номер, едва ли щеше да стане заседател.

Проблемът щеше да бъде Уили Хейстингс, братовчедът на Гуен по майчина линия и първият чернокож помощник-шериф, нает от Ози Уолс. Ози със сигурност вече работеше за обвинението, разпитваше хората си и ако Уили се обадеше за Родни Коут, щяха основателно да го зачертаят от списъка.

Може пък Ози да не разпиташе Хейстингс. Може пък Хейстингс да не познаваше Коут. Макар че беше слабо вероятно.

Джейк едва не обърна колата, за да си поговори отново с Карл Лий, но реши да остави това за по-късно. Нямаше обаче да отлага много.

В сряда по стените на заседателната им зала имаше още карти и още имена, забодени по картите с разноцветни карфици. Имаше и десетки увеличени снимки: на коли и на стари пикапи, на спретнати градски къщи и на фургони в провинцията, на ферми, църкви, покрити с чакъл алеи, край които не се виждаха къщи, на малки магазини, където работеха хората, и на фабрики за обувки и лампи, които плащаха ниски надници на работниците си. Домакинствата в окръга печелеха средно по 31 000 долара годишно, колкото едва да свържат двата края, и снимките го показваха. Благоденствието беше заобиколило Ван Бюрън и населението му намаляваше — печална тенденция, която не беше необичайна за щата Мисисипи.

Хари Рекс беше проследил няколко имена. Морис Финли — още десет. Хал Фримонт разпозна само няколко имена от списъка. Колкото и малък да беше окръгът, никак не беше лесно да намериш деветдесет и седем имена сред население от 17 000 души. Даръл и Ръсти се бяха сдобили с единайсет църковни указателя, от които извадиха двайсет и едно имена от списъка. Църквите бяха поне сто обаче и повечето бяха толкова малки, че не отпечатваха указател на своите членове. Порша продължаваше да тършува из архивите, но не намираше много полезна информация. Четирима се бяха развели през последните десет години. Един беше купил 200 акра земя предишната година. Двама бяха арестувани за шофиране в нетрезво състояние. Не беше ясно с какво може да им помогне този факт.

В четвъртък Джейк и Порша разиграваха имената, докато работеха. Той избираше някое от списъка, съобщаваше го и тя по памет рецитираше малкото информация, която имаха, или признаваше, че не разполагат с нищо. След това тя избираше име и той по памет съобщаваше възрастта на човека, расата, пола и каквото бяха научили за него. Работеха до късно през нощта, събираха данните, даваха прякори на съдебните заседатели и запомняха всичко. Процесът на избора беше бавен и отегчителен, но имаше и моменти, когато се налагаше Джейк да реагира експедитивно, да казва „да“ или „не“ след кратък размисъл, преди да премине на следващия кандидат. Тъй като делото беше за углавно престъпление, Нуз нямаше да бърза. Може би дори щеше да позволи на защитата и обвинението да се срещнат с всеки от списъка, за да го проучат още по-подробно. Всяка страна щеше да има правото да отхвърли безусловно дванайсет кандидати. Ако Джейк не харесаше нечия усмивка, можеше да отреже човека просто ей така. Въпросните отхвърляния обаче бяха изключително ценни и трябваше да се използват много съобразително.

Имаха право да отхвърлят всеки кандидат и по конкретна причина. Ако съпругът ти е полицай, довиждане. Ако си роднина на жертвата, хващай пътя. Ако си против смъртното наказание, сбогом. Ако си бил жертва на домашно насилие, по-добре да не си сред съдебните заседатели. Най-ожесточената борба винаги се водеше около това кой да бъде отхвърлен с довод. Ако съдията се съгласеше, че даден човек може да не е безпристрастен по някаква причина, тогава той го освобождаваше, без да използва правото на безусловно отхвърляне на някоя от страните.

Джейк знаеше от опит, че веднъж призовани и явили се за избора на жури, хората всъщност искат да изпълнят дълга си. Това важеше с особена сила за провинциалните области, където рядко се провеждаха съдебни процеси и те предизвикваха драматично оживление. Когато бе намесено смъртното наказание обаче, никой не искаше да припарва до ложата на съдебните заседатели.

Колкото повече Джейк оглеждаше списъка, толкова повече се убеждаваше, че може просто да метне няколко стрелички и да избере които и да е дванайсет съдебни заседатели. Стига да си подсигуреше Родни Коут.

В петък следобед Хари Рекс влетя буреносно и заяви, че трябва да направят почивка. Порша беше изтощена и Джейк я изпрати да се прибира. Заключи кабинета си и настоя да шофира. Двамата с Хари Рекс се качиха в лъскавата му нова импала и без да спират за бира, отидоха в Честър на кратко разузнаване. По пътя обсъдиха стратегията за процеса и евентуалните сценарии. Хари Рекс беше убеден, че Нуз ще прекрати делото, когато Кийра съобщи в съда от кого е бременна, при положение че информацията свари Дайър неподготвен. Джейк не беше съгласен, но и не беше съвсем сигурен, че ще съумее да устрои засадата. По някое време в понеделник сутринта, вероятно преди да започнат избора на съдебни заседатели, Дайър щеше да поиска да се срещне с Кийра и отново да прегледат показанията ѝ. Тя вече беше в осмия месец и нямаше как да скрие бременността си.

Обсъдиха и дали да призоват Дрю да свидетелства. Джейк беше прекарал дълги часове с него и все още не беше сигурен, че хлапето може да издържи безмилостен кръстосан разпит. Хари Рекс разпалено отстояваше позицията си, че обвиняемият никога не бива да свидетелства.

Беше петък и съдът постепенно се изпразваше. Двамата свалиха саката и вратовръзките си и се качиха незабелязано в съдебната зала. Вътре ги посрещна изненадващо хладен въздух. Новите климатици на Нуз работеха с пълна мощност и не бръмчаха. Сигурно щяха да работят през целия уикенд. Залата беше почистена основно, нямаше нито прашинка. Двама бояджии работеха усилено и нанасяха нов пласт бяла боя, а трети беше коленичил и лакираше дървенията.

— Да му се не види! — промърмори Хари Рекс. — Това място никога не е изглеждало толкова добре.

Избелелите маслени портрети на мъртви съдии и политици бяха свалени и несъмнено изпратени в мазето, където им беше мястото, и голите стени лъщяха, прясно боядисани. Старите пейки бяха лакирани. Дванайсет нови стола с тапицирани седалки бяха разположени в ложата на журито. Неизползваните картотеки и кашони бяха изнесени от големия вътрешен балкон и на тяхно място бяха поставени два реда столове.

— Нуз се е поохарчил за залата — прошепна Джейк.

— Крайно време беше. Сигурно моментът е важен и за него. Очертава се да има много хора.

Двамата нямаха желание да се срещат със съдията и след малко се запътиха към вратата. Джейк спря да огледа отново и почувства, че коремът го присвива.

Преди първия му процес Лушън му беше казал: „Ако нервите ти не са обтегнати до скъсване, когато влезеш в залата, значи не си готов“. Преди процеса срещу Хейли се наложи Джейк да се заключи в тоалетната, за да повърне.

Хари Рекс хлътна зад една врата в дъното на коридора. След секунди излезе и възкликна:

— Не мога да повярвам, казанчетата работят! Май старият Ихавод наистина е размахал камшика.

Напуснаха града и поеха на изток, без да бързат. Когато влязоха в окръг Форд, Джейк спря пред първия магазин и Хари Рекс купи бира. Отидоха с колата на езерото Чатула и си намериха маса за пикник под сенчесто дърво, скривалище, което и двамата бяха посещавали — и сами, и заедно.