Време за милост

49

Лушън покани екипа в дома си на вечеря. И дума не можеше да става за отказ. Сали вече я нямаше, а той не притежаваше никакви кулинарни умения, затова се налагаше да разчита на Клод да приготви сандвичи с риба, печен фасул, сладко зеле и домати. Клод притежаваше единствения ресторант за чернокожи в центъра на Клантън и Джейк обядваше там почти всеки петък заедно с още няколко бели либерали от града. Когато заведението отвори преди трийсетина години, Лушън Уилбанкс го посещаваше почти всекидневно и настояваше да сяда до прозореца, за да го виждат всички бели минувачи. Двамата с Клод имаха дълго и колоритно приятелство.

Лушън не умееше да готви, но със сигурност умееше да прави коктейли. Поднесе ги на предната веранда и насърчаваше гостите да се настанят на плетените столове, докато денят преваляше. Карла беше успяла да намери детегледачка в последния момент, защото рядко вечеряше в дома на Лушън и не искаше да пропусне тази възможност. Порша беше не по-малко заинтригувана, но наистина копнееше да се прибере у дома и да се наспи. Само Хари Рекс се извини, защото неговите калени в битки секретарки заплашвали с бунт.

Доктор Тейн Седжуик от „Бейлор“ току-що беше пристигнал в града, в случай че се наложеше да свидетелства в последния момент. Либи го беше повикала предишния ден и му беше съобщила новината, че процесът се развива по-бързо от очакваното. Езикът му се развърза след няколко глътки уиски.

— Попитах я дали ще има нужда от мен — каза той със силния си южняшки акцент. — И тя каза „не“. Не очаквала присъда. Само Либи ли смята така?

— И аз не виждам осъдителна присъда — призна Лушън. — Не виждам и оправдателна.

— Поне четири от петте жени са на наша страна — отбеляза Либи. — Госпожа Сатърфийлд плака цял ден, особено докато Кийра даваше показания.

— Тя беше ли убедителна? — попита Седжуик.

— Представа си нямаш — отговори Либи.

Въпросът предизвика подробен преразказ на епичното представяне на семейство Гамбъл в съда. Порша предаде стряскащите показания на Кийра за бащата на детето ѝ. Лушън пък повтори през смях твърдението на Дрю, че е живял в по-хубави приемни домове, където не го биели. Либи беше удивена от ловкостта с която Джейк беше представил мизерните места, където беше живяло семейството. Вместо да изсипе всичко накуп върху съдебните заседатели по време на встъпителната си реч, той предпазливо бе хвърлял бомба след бомба, за да засили драматизма.

Джейк седеше до Карла на старо канапе, пиеше вино и слушаше различните гледни точки за онова, което той самият беше видял и чул в съдебната зала. Не говореше много, защото мислите му витаеха около трудностите, свързани със заключителната му пледоария. Тревожеше го внезапното прекратяване на показанията, но адвокатите — Либи, Лушън и Хари Рекс — бяха убедени, че това е правилният ход. Беше изгубил съня си, докато преценяваше дали да постави клиента си на свидетелското място, но младият Дрю не беше допуснал нито една грешка. Общо взето, Джейк беше доволен от хода на делото до момента, но непрекъснато си напомняше, че клиентът му е виновен, защото наистина е убил Стюарт Коуфър.

Когато се стъмни, се преместиха вътре и седнаха около красивата маса от тиково дърво. Къщата беше стара, но обзавеждането беше модерно, с много стъкло, метал и чудати аксесоари. Стените бяха украсени с поразителна колекция модерни произведения на изкуството, сякаш господарят на замъка беше отхвърлил всичко старо и традиционно.

Въпросният господар се наслаждаваше на уискито си, Тейн също и скоро започнаха ветеранските истории — дълги разкази за съдебни драми през годините и във всички тях разказвачът се проявяваше геройски. След като Тейн разбра, че сигурно няма да имат нужда от него в четвъртък, той си наля още едно питие и явно се приготви за дълга вечер.

В десет и половина Джейк беше готов да си ляга. Двамата с Карла се извиниха и се прибраха. В два през нощта той се събуди и не мигна повече.

Всички в залата се изправиха почти едновременно в израз на уважение към съдия Омар Нуз, който им махна и ги покани да седнат. Поздрави присъстващите, подхвърли нещо за по-ниските температури, обърна се към съдебните заседатели и попита сериозно дали някой се е опитвал да се свърже с тях по време на почивката. Те до един поклатиха глави.

Омар Нуз беше водил повече от хиляда съдебни процеса и нито веднъж съдебен заседател не беше вдигнал ръка, за да признае, че някой се е опитал да се свърже с него извън съда. Ако бе имало опит за контакт, той сигурно беше свързан с плащане в брой — нещо, за което и бездруго никой не би желал да говори.

Съдията обясни, че следващият един час вероятно ще бъде най-скучната част от процеса, защото според закона той трябва да даде указания на съдебните заседатели. Щял да прочете установените правни разпоредби и щатските закони, които да обуславят обсъжданията им. Обясни, че е тяхно задължение да преценят доказателствата и да ги приложат към закона, а също да приложат закона към фактите. Да слушат внимателно. Това било много важно. Копия от указанията можели за удобство да намерят в стаята, в която ще заседават.

След като съвсем ги обърка, съдия Нуз започна да чете по микрофона. Страница след страница сухи, многословни и зле написани законови разпоредби, които се опитваха да дефинират понятия като предумисъл, убийство, предумишлено убийство, убийство на служител на закона, вина и оправдано убийство. Те слушаха внимателно десетина минути, после погледите им започнаха да блуждаят. Някои полагаха неимоверни усилия да попиват всяка дума. Други веднага разбраха, че при нужда могат и по-късно да прочетат тези указания.

Четиресет минути по-късно съдия Нуз изведнъж спря за всеобщо облекчение. Събра листовете, подреди ги, усмихна се на съдебните заседатели, все едно беше свършил превъзходна работа, и заяви:

— А сега, госпожи и господа, двете страни ще имат възможност да изнесат заключителните си пледоарии. Както винаги, първо ще говори обвинението. Господин Дайър?

Дайър се изправи целеустремено, закопча горното копче на светлосиньото си сако от крепон на райета, приближи се към ложата на съдебните заседатели — катедрата вече не беше задължителна — и започна:

— Госпожи и господа съдебни заседатели, този процес почти приключи и протече по-ефикасно от очакваното. Съдия Нуз е дал на всяка от страните по трийсет минути да обобщи нещата, но трийсет минути и са твърде много за това дело. Наистина не е нужен половин час, за да ви убедя в нещо, което вие вече знаете. Не ни трябва толкова време, за да решите, че обвиняемият Дрю Алън Гамбъл наистина е убил Стюарт Коуфър, служител на закона.

Страхотно начало, помисли си Джейк. Всяка аудитория — независимо дали дванайсет членно жури или две хиляди юристи на конгрес — цени високо оратор, който обещава да бъде кратък.

— Да поговорим за убийството. Във вторник сутринта, когато започнахме, ви помолих да се запитате, докато слушате свидетелите, дали в онзи ужасен момент Дрю Гамбъл е трябвало да натисне спусъка. Защо е натиснал спусъка? При самозащита ли? За да предпази себе си, сестра си и майка си? Не, госпожи и господа, не е било при самозащита. Било е неоправдано убийство. Било е хладнокръвно и предумишлено убийство. Но защитата охотно се възползва от възможността да оклевети Стюарт Коуфър.

Джейк скочи на крака, вдигна двете си ръце и го прекъсна:

— Възразявам, господин съдия. Неприятно ми е, че се намесвам в заключителна пледоария, но е лъжа, че сме оклеветили някого. Това е невярно твърдение. В протокола не е записано абсолютно нищо, което да показва, че някой от свидетелите на обвинението или на защитата е излъгал.

Нуз, изглежда, беше подготвен за това прекъсване.

— Господин Дайър, ще ви помоля да се въздържате от употребата на думата „клевета“. Съдебните заседатели да я пренебрегнат.

Дайър кимна намръщено, сякаш бе принуден да приеме разпореждане, с което не е съгласен.

— Добре, господин съдия — промърмори той. — Майката и двете деца подробно ви разказаха колко ужасен човек е бил Стюарт Коуфър и аз няма да се връщам на това. Просто имайте предвид, че те, семейство Гамбъл, имат основателни причини и мотиви да представят само едната страна на историята и на моменти да преувеличават. Трагичната истина е, че Стюарт Коуфър не е тук, за да се защити. Затова нека не говорим за живота му. Вие не сте тук, за да преценявате навиците му, проблемите му и неговите демони. Вашата работа е да прецените фактите, свързани със смъртта му.

Дайър се приближи към масата с веществените доказателства и взе пистолета. Вдигна го и се обърна към съдебните заседатели:

— По някое време в онази трагична нощ Дрю Гамбъл взел това оръжие, деветмилиметров пистолет „Глок“ с петнайсет патрони в пълнителя, какъвто шериф Ози Уолс раздава на всичките си помощник-шерифи, и го понесъл из къщата. В този момент Стюарт спял дълбоко на леглото си. Бил пиян, както знаем, но алкохолът го направил безпомощен. Пиян човек, който спи дълбоко, без да е заплаха за никого. Дрю Гамбъл държал пистолета и знаел как да го използва, защото Стюарт го бил научил да го зарежда, да се прицелва и да стреля. Трагична ирония на съдбата.

Сигурен съм, че сцената е била ужасна. Две уплашени деца и майка им в несвяст на пода. Минутите се нижели, пистолетът бил у Дрю Гамбъл. Стюарт спял, не бил на този свят. Постъпило обаждане на спешния телефонен номер и полицията вече пътувала към адреса.

По някое време Дрю Гамбъл взел решение да убие Стюарт Коуфър. Отишъл в спалнята, по някаква причина затворил вратата, взел оръжието и приближил дулото на сантиметри от лявото слепоочие на жертвата. Защо натиснал спусъка? Твърди, че се е чувствал застрашен да не би Стюарт да стане от леглото и да ги нарани, затова трябвало да защити себе си и сестра си. Той иска да повярвате, че не е имал друг изход, освен да дръпне спусъка.

Дайър бавно се върна до масата с веществените доказателства и остави пистолета.

— Но защо тогава? Защо не е изчакал малко? Защо не е изчакал да види дали Стюарт ще стане? Дрю е бил въоръжен и готов да отбранява себе си и сестра си, в случай че Стю някак се съвземе и ги нападне. Защо не е изчакал пристигането на полицията?

Дайър застана пред съдебните заседатели и ги измери с поглед един след друг.

— В този момент Дрю не е бил принуден да натисне спусъка, госпожи и господа. Но го е направил. Направил го е, защото е искал да убие Стюарт Коуфър. Искал е да отмъсти за случилото се с майка му. Искал е отмъщение за ужасните неща, които им е причинявал Стюарт. А отмъщението означава предумисъл, следователно преднамерено действие, целящо убийство.

Госпожи и господа, предумишленото убийство е углавно престъпление. Казахме достатъчно. Приканвам ви да се оттеглите в стаята за обсъждания и да се върнете с истинска и справедлива присъда. Единствената, подходяща за това престъпление. Осъдителна присъда за предумишленото убийство на Стюарт Коуфър. Благодаря ви.

Хубава пледоария. Добре замислена, право в целта, убедителна и кратка — истинска рядкост за прокурор в толкова голямо дело. Нямаше нито един отегчен съдебен заседател. Всъщност всички попиваха всяка дума.

— Господин Бриганс.

Джейк се изправи и подхвърли бележника си върху катедрата. Усмихна се на съдебните заседатели и спря поглед на всеки от тях. Половината го гледаха, другата половина бяха вперили поглед право напред.

— Не обвинявам прокурора, че ви помоли да омаловажите много от нещата, които чухте — започна той. — Със сигурност не е приятно да се говори за малтретиране, изнасилване, домашно насилие. Това са грозни теми, потискащо е да се обсъждат където и да било, особено в съдебна зала пред толкова много хора. Само че аз не съм създал фактите, нито пък вие, нито който и да било друг, освен Стюарт Коуфър.

Обвинението се опитва да внуши, че тримата членове на семейство Гамбъл са склонни да преувеличават. Нима? — Внезапно той извиси гневно глас. Посочи към Кийра на предния ред зад масата на защитата. — Виждате ли това момиче там? Кийра Гамбъл, бременна в осмия месец от Стюарт Коуфър. Смятате ли, че тя преувеличава?

Джейк си пое дълбоко дъх и изчака гневът му да стихне.

— Когато обсъждате, погледнете снимката на Джоузи Гамбъл в болницата със счупена челюст, насинено лице и подути очи и се запитайте дали тя преувеличава. Тримата не ви лъжат. Тъкмо обратното, те могат да разкажат още много истории за ужаса от съжителството си със Стюарт Коуфър.

Какво се е случило със Стюарт? Какво се е случило с местното момче, което се записало в армията и искало да направи кариера, преди да го уволнят? Какво се е случило с примерния млад помощник-шериф, известен със смелостта си и със своето присъствие в общността? Как се е проявила тъмната му страна? Може би е преживял нещо в армията? Може би напрежението от работата му се е отразило? Допускам, че никога няма да узнаем, но сме единодушни, че загубата му е трагедия.

Неговата тъмна страна… Не можем да проумеем какво кара един мъж — едър, силен и смел полицай, бивш войник — да удря и рита жена, която тежи петдесет и пет килограма, да ѝ чупи кости и зъби, да я поваля в безсъзнание, а после да я заплашва, че ще я убие, ако каже на някого. Не можем да разберем защо Коуфър е малтретирал физически и е заплашвал слабо малко момче като Дрю. Не можем да разберем как един мъж се превръща в сексуален насилник и преследва четиринайсетгодишно момиче само защото му е подръка, само защото живее в къщата му. Непонятно е и защо един човек се напива безпаметно отново и отново и изпада в неконтролируем бяс. Не можем да разберем как един служител на закона, който трябва да проявява строгост към пияните шофьори, е способен да се налива цял ден, да се докара до припадък, а после да се събуди и да реши, че може да шофира. Три цяло и шест промила!

Джейк замълча и поклати глава, сякаш отвратен от грозотата на собствените си думи. Всички дванайсет съдебни заседатели бяха вперили погледи в него и видимо се чувстваха неловко.

— Неговата къща. Къщата, която ще се превърне в истински ад за Джоузи и нейните деца. Къща, която те копнеят да напуснат, но няма къде да отидат. Къща, която става по-ужасяваща с всеки следващ уикенд. Къща, която прилича на буре с барут. Къща, която е толкова отвратителна, че децата на Джоузи я умоляват да се махнат час по-скоро.

Прокурорът иска от вас да пренебрегнете тези факти и вместо това да се съсредоточите над последните десет секунди от живота на Стюарт. Господин Дайър намеква, че Дрю е трябвало да изчака. Да изчака. Да изчака какво? Нямало кой да им помогне. Трябвало е да чакат пристигането на полицията. И тя наистина дошла, само че не им помогнала. Принудени били да чакат седмици и месеци, надявайки се отчаяно, че Коуфър ще намери помощ и ще овладее пиянството и изблиците си. Да треперят часове наред през онези дълги и страховити нощи, да чакат да се появят фаровете на колата му, да видят дали той ще успее да влезе в къщата, за да започне неизбежната кавга. Били принудени да чакат, и още как, но очакването ги приближавало към катастрофата.

Добре, съгласен съм. Да поговорим за последните десет секунди. Докато майка му лежала в безсъзнание, докато сестра му я притискала в обятията си и я умолявала да се събуди, и докато Коуфър издавал някакви звуци в спалнята, моят клиент изпитвал страх и се чувствал много застрашен. Страхувал се от тежко нараняване, дори от смърт, не само за себе си, но и за сестра си, затова трябвало да предприеме нещо. Не е редно да вземаме онези последни десет секунди и да ги анализираме тук, в съдебната зала, пет месеца след престъплението и откъснати от ужаса на разигралата се сцена, и да твърдим, че е трябвало да се направи едно или друго. Никой от нас не знае и не може да предскаже какво би направил в подобна ситуация. Просто не е възможно.

Знаем обаче, че ще направим и невъзможното, за да защитим себе си и любимите си хора. Клиентът ми е направил точно това.

Джейк замълча и плъзна поглед из притихналата зала. Снижи глас и направи още една крачка към съдебните заседатели.

— Джоузи и децата ѝ са водели хаотичен живот. Тя съвсем откровено призна грешките си, би дала всичко да можеше да се върне и да поправи нещата. Никак не им е вървяло. И ето докъде са стигнали. Дрю се бори за живота си. Кийра е бременна, след като е била многократно изнасилвана. Какво бъдеще ги очаква? Госпожи и господа, моля ви да проявите малко състрадание. Когато приключим, аз и вие ще се приберем у дома и ще продължим да живеем живота си, а с течение на времето този съдебен процес ще се превърне в блед спомен. Те обаче няма да имат този късмет. Моля ви за съчувствие, за разбиране, за милост, за да може това окаяно малко семейство — Дрю, Кийра и Джоузи — да получи шанс да изгради наново живота си. Умолявам ви да обявите Дрю Алън Гамбъл за невинен. Благодаря.

Когато съдебните заседатели се оттеглиха, съдия Нуз каза:

— Обявявам почивка до два часа, когато ще се съберем отново тук и ще видим докъде е стигнало обсъждането. — Удари с чукчето и изчезна.

Джейк отиде да се ръкува с Дайър и Мъсгроув и ги поздрави за добре свършената работа. Повечето зрители вече бяха излезли от залата, но някои бяха останали сякаш в очакване на бърза присъда. Семейство Коуфър не помръдваха от местата си и си шушукаха помежду си. Трима помощник-шерифи отведоха Дрю във временната му килия — заседателната зала на настоятелите на окръг Ван Бюрън.

Майката на Морис Финли живееше в семейната ферма във вътрешността на окръга, на петнайсетина километра от съда. Той покани там екипа на защитата на приятен обяд в сенчестия двор, насред прекрасни пасища. Госпожа Финли беше овдовяла неотдавна и живееше сама, затова посрещна с огромно удоволствие възможността да устрои угощение за Морис и приятелите му.

Докато ядяха салати и печено пиле и пиеха студен чай, всички анализираха заключителните пледоарии и съпоставяха впечатленията си от израженията и езика на тялото на съдебните заседатели. Хари Рекс се нахрани бързо и тръгна към кантората си в Клантън, но Лушън остана. Нямаше друга работа и искаше да чуе присъдата.

— Няма да стигнат до единодушно решение — не спираше да повтаря той.

Джейк не можеше да сложи нито залък в устата си, беше изтощен. Съдебният процес е огромен стрес, но той е нищо в сравнение с очакването съдебните заседатели да вземат решение.