Време за милост

53

В петък сутринта в съдебната зала беше оживено — адвокати сновяха напред-назад, разменяха новини и си разказваха стари вицове. Семействата на току-що обвинени младежи седяха на пейките и се тревожеха. Чиновнички притичваха с документи и флиртуваха с адвокатите. Джейк беше героят на деня и няколко от съперниците му бяха принудени да го поздравят за победата му в Честър. Всичко това обаче секна, Когато Лоуел Дайър пристигна, за да представлява щата.

Един пристав повика Джейк и Тод Танхил и им съобщи, че съдията ги кани в кабинета си. Нуз ги чакаше прав и се протягаше, видимо измъчен, когато те влязоха. Поздрави ги със сърдечно ръкостискане и ги покани да седнат на масата. След като се настаниха, той каза:

— Господа, днес сутринта графикът ни е пълен, затова минавам направо на въпроса. Джейк, завел си дело за хонорара си като служебен защитник. Тод, колко скоро можеш да предоставиш отговора си?

— Съвсем скоро, господин съдия.

— Опасявам се, че не е достатъчно. Жалбата е само една страница, към която е приложена сметката на Джейк — истинска рядкост в нашата работа. Сигурен съм, че твоят отговор ще бъде още по-кратък. Отказ, нали?

— Опасявам се, че да.

— Ти си се консултирал с настоятелите и допускам, че петимата са единодушни.

— Да, господин съдия.

— Добре. Искам да се върнеш веднага в службата си, да подготвиш една страница отговор, да го донесеш тук и да го заведеш, докато аз работя според графика си.

— Още днес ли?

— Не, още преди обед. Делото ще се гледа следващия четвъртък в тази съдебна зала под мое ръководство. Джейк, смяташ ли да призоваваш свидетели?

— Не, няма нужда.

— И ти нямаш нужда, Тод. Ще бъде много кратко дело. Искам и петимата настоятели да присъстват в съдебната зала. Джейк, изпрати им призовки, ако се налага.

— Не е нужно, господин съдия. Ще ги доведа — обеща Танхил.

— Добре, но ако някой не се появи, ще издам заповед за арест.

Танхил се смая, Джейк също. Идеята да бъде арестуван окръжен настоятел на изборен пост и да бъде докаран насила в съда беше озадачаваща.

Нуз не беше приключил.

— Освен това, Тод, предлагам ти кротко да напомниш на петимата, че в този съд предстои разглеждането на пет дела, в които окръг Форд е главният обвиняем. Едното е за замърсено сметище, собственост на окръга, за което се смята, че заразява питейна вода. Ищците искат много пари. Второто е свързано с инцидент с участието на окръжен камион за смет. И двата иска ми се струват основателни. Държа да бъде платено на Джейк. Окръгът разполага с парите, виждал съм счетоводните книги. Както знаете, те са публично достояние.

Още по-изумителна беше нетактичната заплаха, която действащ съдия отправи във връзка с други дела без пряко отношение към проблема. Танхил се изуми.

— Извинете, господин съдия, но това звучи като заплаха — каза той.

— Не е заплаха, а обещание. Аз въвлякох Джейк в делото срещу Гамбъл с уверението, че ще му бъде платено. Хонорарът, който иска, е разумен, не си ли съгласен?

— Проблемът не е хонорарът му. Просто…

— Знам, знам. Само че окръжните настоятели имат голяма свобода на действие по бюджетните въпроси и могат да платят парите от фондове, върху които няма ограничения. Хайде да свършим тази работа.

— Добре, добре.

— Свободен си, Тод. Моля те да представиш отговора си преди обед.

Танхил хвърли озадачен поглед към Джейк и побърза да изчезне от кабинета. Когато той излезе, Нуз се изправи и се разкърши отново.

— Колко дела имаш тази сутрин?

— Две първи явявания, плюс Гамбъл. Нали не искате той да идва в съда днес?

— Не. Ще го оставим за по-късно. Да приключим сутрешните дела и да се срещнем тук на обед заедно с Лоуел.

— Разбира се, господин съдия.

— И, Джейк, поръчай на Клод сандвичи с лаврак, моля те.

— Дадено.

По предложение на съдията прокурорът и адвокатът съблякоха саката си и разхлабиха вратовръзките. Тогата висеше до вратата. Сандвичите бяха още топли и много вкусни. След няколко хапки и общи приказки Нуз попита:

— Носите ли си календарите?

Двамата кимнаха и посегнаха към куфарчетата си. Нуз се консултира с някакви свои бележки и каза:

— Приемате ли десети декември за повторно разглеждане на делото?

Джейк нямаше ангажименти след октомври. Графикът на Дайър се въртеше около този на Нуз. И двамата отговориха, че са свободни на 10 декември.

— Имате ли представа къде ще се проведе? — попита Джейк, който горещо се надяваше процесът да не се гледа отново в окръг Ван Бюрън.

— Разсъждавах по въпроса — каза Нуз, отхапа от сандвича и изтри устата си с хартиена салфетка. — Трябва да продължим турнето. В Честър не се получи добре. Няма да гледаме делото тук. Окръг Тайлър е територия на Дайър, така че отпада. Остават Полк и Милбърн. Ще избера един от тях и ще организираме нещата там. Възражения?

— Разбира се, ние ще възразим срещу всяко искане за преместване на процеса — отговори Дайър.

И двете страни не изгаряха от желание за реванш. Дайър се опасяваше от нова загуба, а Джейк се тревожеше да не фалира.

— Естествено — съгласи се Нуз. — Но не губете много време за възражението. — Той продължи да се храни и да говори: — Не че има голямо значение. Дори да изберем дванайсет души от улицата във всеки от петте окръга, пак ще получим същия резултат. Господа, мисля само за това, откакто прекратих процеса, и се съмнявам, че има съдебни заседатели, които ще осъдят или оправдаят това момче. Иска ми се да чуя вие какво мислите.

Джейк кимна и се поколеба, а Дайър каза:

— Ами със сигурност трябва да опитаме пак, нали? Трудностите ще бъдат сходни, но съм убеден, че ще стигнем до присъда.

Обичайният отговор за всеки прокурор.

— Джейк?

— Съгласен съм с вас, господин съдия. Гласовете може да са разделени малко по-различно, може би не поравно, но за единодушна присъда и дума не може да става. Единственият факт, който ще се промени, е, че Кийра ще роди следващия месец, така че ще има и дете. Разбира се, ние ще направим ДНК тест, за да докажем, че детето е на Коуфър.

— Няма ли никаква вероятност да се окаже друго? — предпазливо попита съдията.

— Вярвам на момичето.

— Значи ще изгубите възможността за засада?

— Може би. Но може да имаме друга.

— Господа, ще започнем ново съдебно дело на десети декември и повече никакви засади. Ако съдебните заседатели не постигнат съгласие, ще решаваме какво да направим. Няма ли шанс за по-лека присъда срещу признаване на вина?

Дайър поклати глава и каза:

— Не сега, господин съдия. Не мога да се съглася да признае друго, освен предумишлено убийство, не и при убит полицай.

— Джейк?

— И аз. Не мога да помоля шестнайсетгодишно момче да се съгласи на споразумение, което ще го изпрати в затвора за трийсет години.

— Така и предположих. Господа, не виждам изход от тази бъркотия. Фактите са каквито са, не можем да ги променим. Нямаме друг избор, освен да продължаваме да опитваме.

Джейк избута сандвича си и взе някакви документи.

— Което налага да обсъдим въпроса с гаранцията. До този момент клиентът ми е излежал пет месеца за нищо. Всички знаем, че той по презумпция е невинен. Щатът се опита веднъж да докаже вината му и не успя. Не е справедливо да го държим в ареста. Той е толкова невинен, колкото сме и ние, освен това е непълнолетен и заслужава шанса да излезе на свобода.

Дайър поклати глава и отхапа от сандвича си.

Учудващо, Нуз каза:

— И аз мислех за същото. Смущаващо е.

— Повече от смущаващо. Още през март беше изостанал с две години в училище. Както научихме, образованието му е доста непоследователно. А сега е в ареста и е напълно лишен от достъп до класна стая.

— Мислех, че съпругата ти работи с него.

— По няколко часа седмично, господин съдия. В най-добрия случай само временно. Не е достатъчно. Момчето проявява известен интерес да учи, но трябва да бъде в истинско училище с учители и други деца, и с много индивидуално обучение след часовете.

Джейк връчи документи и на двамата.

— Това е обжалване на задържането под стража, което възнамерявам да заведа в понеделник. И с цялото си уважение към вас ви моля да не поемате делото, господин съдия. Ако не успеем в областния съд, ще отида във Федералния и ще получим известно облекчаване на мярката. Момчето е задържано неправомерно и аз ще успея да убедя федералния съдия. Молбата се позовава на нарушение на Осмата поправка, която забранява жестоките и необичайни наказания, на основание на факта, че момчето е непълнолетно, а е задържано в институция за възрастни, в изолация и без достъп до образователни ресурси. Намерихме две сходни дела от други юрисдикции, които са представени в досието ни. Ако получим облекчение на мярката и издействаме освобождаването му, и двамата ще може да обвините някой друг, без да се притеснявате от политическите последици.

Репликата му подразни Нуз и той прониза Джейк с гневен поглед.

— Съображенията ми не са политически, Джейк.

— Вие сте първият политик, който няма политически съображения.

— Чувствам се обиден. За политик ли ме мислиш, Джейк?

— Всъщност не, но вашето име ще бъде на бюлетината догодина. Вашето и това на Лоуел.

— Не допускам политиката да влияе на съображенията ми, Джейк — възрази Дайър.

— Тогава защо да не го освободим? — изстреля Джейк.

Всички си поеха дълбоко дъх, докато Нуз и Дайър преглеждаха молбата. Безспорно бяха изненадани и не съвсем сигурни какво точно четат. След малко Джейк каза на Нуз:

— Извинете, ако съм ви засегнал, господин съдия. Нямах такова намерение.

— Приемам извинението. Трябва да бъдем откровени и да признаем, че освобождаването от ареста на обвиняем в углавно престъпление ще разстрои много хора. Имаш ли план?

— Да. Гаранцията се използва, за да се осигури присъствието на заподозрения пред съда, където да отговаря по обвиненията. Обещавам ви, че ако и когато се наложи Дрю, майка му или сестра му да се явят в който и да е съд, те ще бъдат там. Давам ви думата си. Смятам да го закарам в Оксфорд, където живеят Джоузи и Кийра, и да го запишем в училище след няколко седмици. Кийра също ще продължи да учи, след като роди. Там никой не ги познава, но допускам, че адресът им вече е известен. И Кийра, и Дрю имат нужда от допълнително обучение и психологически консултации, които ще се опитам да уредя.

— Майката работи ли? — попита Нуз.

— На две места и си търси трета работа. Намерих им малък апартамент и им помагам за наема. Ще продължа да го правя, докато не фалирам.

— Трябва да се плати гаранция, Джейк. Как ще си я позволят?

Джейк му подаде един документ и каза:

— Това е нотариалният акт на къщата ми. Ще я приложа като гаранция. Не се страхувам да го направя, защото знам, че Дрю ще се яви пред съда.

— Стига, Джейк — поклати глава Дайър.

— Не можеш да го направиш — каза Нуз.

— Това е нотариалният акт, господин съдия. Да, къщата е обременена с огромна ипотека, но не се тревожа, че ще я загубя.

— Ами ако отново офейкат — попита Дайър. — Няма да бягат за пръв път.

— Тогава ще намеря малкия негодник и сам ще го пъхна в ареста.

Репликата му предизвика нужното въздействие и тримата се посмяха.

— Каква е стойността на къщата? — попита Нуз.

— Имам една приятелска оценка, направена набързо, за триста хиляди долара. И ипотека в същия размер.

— Няма да използваме къщата ти, Джейк. Ами ако определя гаранция от петдесет хиляди долара?

— Не, сър. Това ще означава, че ние или аз трябва да намеря отнякъде пет хиляди долара в брой за фирмата, която ще плати гаранцията. Това е рекет, всички го знаем. В момента не мога да отделя пет хиляди долара. Вземете нотариалния акт, господин съдия. Момчето ще се яви в съда, когато бъде призовано.

Нуз подхвърли копието от нотариалния акт на масата.

— Лоуел?

— Щатът ще възрази срещу освобождаването на този обвиняем под гаранция. Става дума за углавно престъпление.

— Е, много ти благодаря — каза Джейк.

Нуз обхвана с длан брадичката си и започна да се чеше.

— Добре. Нотариалният акт ще свърши работа.

Джейк извади още документи и ги подаде.

— Вече съм приготвил заповед да я подпишете. След малко ще говоря с чиновничката. След това ще говоря с Ози, ако приеме обаждане от мен, и ще уредя освобождаването. Ще взема момчето още утре сутрин и ще го откарам в Оксфорд. Вижте, бяхме приятели, когато започна всичко това, и ще останем приятели след края. Нуждая се от помощта ви, за да не се разгласява случващото се. Джоузи дължи пари, вече е призована за няколко дела. Кийра ще роди извънбрачно дете, но никой в Оксфорд не знае за това. Искам тя да започне училище като всяко друго четиринайсетгодишно момиче, а не като млада майка. Освен това има хора, които много ще се зарадват на възможността да спипат Дрю на улицата. Много е важно да запазим всичко в тайна.

— Ясно — каза Дайър.

Нуз само махна с ръка, за да покаже, че не се е налагало да бъде предупреждаван.

Лушън настояваше да изпият по нещо в петък следобед на неговата веранда, и то много настойчиво. На Джейк не му се висеше в кантората, затова, след като най-сетне се свърза с Ози по телефона и уточниха подробностите около освобождаването, той отиде у Лушън и паркира зад старото порше. Разбира се, приятелят му седеше на люлеещия стол с питие в ръка. Джейк се запита колко ли чаши е обърнал вече. Той седна на друг люлеещ стол и двамата се оплакаха от влагата и горещината. По-рано отнякъде изникваше Сали и го питаше какво ще пие, а после му го поднасяше с такъв жест, все едно му правеше услуга.

— Поканих те на питие — каза Лушън. — Барът е на същото място, а в хладилника има бира.

Джейк стана и се върна с бутилка бира. Известно време просто отпиваха и слушаха щурците. Накрая Джейк каза:

— Май искаш да ме попиташ нещо.

— Да. Вчера се отби Рубън.

— Съдия Атли?

— Колко човека на име Рубън познаваш?

— Защо все се правиш на голям умник?

— По навик.

— Всъщност има още един Рубън. Уинзлоу. Посещава нашата църква, така че ти едва ли го познаваш.

— Сега кой се прави на умник?

— Защитна мярка.

— С Рубън се знаем отдавна. Имали сме разногласия, но още си говорим.

Трудно можеше да се намери адвокат, съдия или служител на изборно място, който да не е имал разногласия с Лушън Уилбанкс.

— И какво искаше той?

— Тревожи се за теб. Познаваш Рубън. Мисли се за добрия пастир по всички правни въпроси в града и тихомълком следи какво става. В съда не се случва почти нищо без негово знание. Наясно е с процеса срещу Гамбъл, а за разлика от мен не беше в съдебната зала.

— Типично в стила на Рубън.

— Не се изненада, че заседателите не са успели да вземат решение, нито пък аз. Ако ще десет пъти да съдят това момче, пак няма да стигнат нито до осъдителна, нито до оправдателна присъда. Защитата ти беше шедьовър, Джейк. Гледах те с огромна гордост.

— Благодаря.

Джейк беше трогнат, защото Лушън рядко правеше комплименти. По-често критикуваше.

— Необикновен случай, наистина. Невъзможно да го оправдаеш, невъзможно и да го осъдиш. Сигурен съм, че отново ще се опитат.

— На десети декември или в Смитфийлд, или в Темпъл.

Лушън обмисли новината и отпи.

— А междувременно Дрю е в ареста. Невинен.

— Не. Утре сутринта излиза.

— Как го постигна?

— Не аз, а Порша. Тя подготви молба за обжалване на задържането, състави убедително досие и аз го показах на Нуз днес сутринта. Заплаших го с него, заявих, че ще подам молбата тук, а после във Федералния съд.

Лушън дълго се смя и потраква с кубчетата лед. Когато се успокои, каза:

— Да се върнем на Рубън. Някои неща го тревожат. „Смолуд“. Той не харесва железопътната компания и смята, че те от десетилетия развиват дейността си опасно. Каза ми, че преди трийсет години негов приятел едва не се блъснал във влак на същия прелез. Извадил късмет и избегнал катастрофата на косъм. Компанията няколко пъти влизала в съдебната зала на Рубън през годините, водили дела за конфискация на терени и други подобни. Той смята, че служителите са арогантни и глупави и всъщност изобщо не ги е грижа за компанията.

— Имам документи в този дух — подметна нехайно Джейк, но всъщност беше наострил уши.

— Освен това го тревожи загадъчният свидетел. Как се казваше?

— Нийл Никъл.

— Рубън, какъвто си е, прочел съдебното досие буква по буква и се притеснява от факта, че този тип е бил на местопроизшествието три часа, че е гъмжало от ченгета, а той не е обелил и дума. После се прибрал и просто се надявал всичко да се размине. И не щеш ли, появява се в петък преди процеса и иска да свидетелства. Рубън го намира за крайно нечестно.

— Определено беше изненада. Но защо е прочел съдебното досие? Не му ли стигат собствените му дела?

— Казва, че просто обича да чете досиета за удоволствие. Освен това се тревожи за дъщерята, единствената оцеляла от семейството, безпокои се за нейното бъдеще. Ти си уредил настойничеството на момичето в съда на Рубън и той го е одобрил, затова не е безразличен. Иска да се погрижат за детето.

— Отглежда го сестрата на Сара Смолуд. Домът ѝ е приличен. Не е страхотен, но става.

Лушън допи чашата си и бавно се изправи. Джейк го наблюдаваше как се отдалечава, сякаш е напълно трезвен, и знаеше, че историята изобщо не е приключила. Ако се развиеше благоприятно, цялото му бъдеще можеше съществено да се подобри. Изведнъж го обзе нетърпение, пресуши бирата си и се зачуди дали да не отиде да си вземе още една.

Лушън се върна с ново уиски и се залюля на стола си.

— С две думи, на Рубън не му допада развоят на делото.

— На мен също. Затънал съм в дългове заради него.

— Подходящата стратегия би била да го прекратиш в областния съд и после да го заведеш при съдия Атли.

— Старият номер с прекратяванията — каза Джейк. — Учихме го, докато следвахме.

Прекратяването на дело даваше право на ищеца да заведе ново, после да прекрати и него по каквато причина пожелае преди издаването на присъдата и да го заведе другаде в удобен момент. Да започне да съди, а ако доказателствата не са в негова полза, отново да прекрати делото и да си тръгне. Да започне отначало, да стигне до процес, да изберат неблагоприятно съдебно жури и той пак да го прекрати, за да продължи борбата по друг начин. Имаше известен случай от крайбрежието на Залива, при който адвокатът на ищеца изпаднал в паника, когато съдебните заседатели започнали обсъждането, и мислел, че ще загуби. Прекратил делото и всички се прибрали по домовете си. На следващия ден станало ясно, че заседателите всъщност са решили да присъдят на клиента му щедро обезщетение. Завел дело повторно, процесът започнал година по-късно и той изгубил. Клиентът му го осъдил за професионална небрежност и спечелил. Адвокатите на ответниците ненавиждат това правило. Адвокатите на ищците съзнават, че е несправедливо, но се борят за запазването му. Повечето щати са се ориентирали към по-модерни процедури.

— Архаичен метод — каза Джейк.

— Така е, но въпреки това го има. Използвай го в своя полза.

Лушън явно не бързаше и се наслаждаваше на мига. Джейк попита:

— И какво ще се случи в съда?

— Хубави неща. Рубън ще върне делото в своята юрисдикция заради настойничеството и заради отговорността си за детето. Ще насрочи дата за процеса и готово.

— Съдебен процес без заседатели.

— Именно. Защитата може да поиска жури, но Рубън ще откаже.

— Имам нужда от уиски — каза Джейк.

— Барът е на същото място. Само че внимавай да не те спипа жена ти.

— Жена ми сигурно също ще обърне едно, като чуе това.

Джейк излезе и се върна с „Джак Даниълс“ с лед.

— Не знам дали помниш, Лушън, но с Хари Рекс обсъждахме този проблем, преди да заведем делото. Мисля, че и ти присъства на няколко от тези разговори. Решихме да избягваме съда на почитаемия Рубън Атли, защото той се скъпи с парите. За него присъда от сто хиляди долара е направо неприлична, нарушение на правилата в едно благонравно общество. Той е скръндза. Адвокатите все го молят да отпусне по някой долар за настойниците.

— Беше щедър с теб, когато оспорвахте завещанието на Хъбард.

— Вярно е, това също сме го обсъждали. Тогава ставаше дума за толкова много пари, че му беше лесно да прояви щедрост. Заведохме делото „Смолуд“ в областния съд, защото преценихме, че имаме по-големи шансове, ако решава жури.

— Така е, Джейк, освен това ти искаше голяма победа в съдебната зала, рекордна присъда, която да ти изгради име на боец в съдебната зала.

— Да, и още я искам.

— Няма да получиш такава присъда по „Смолуд“, не и в областния съд.

— Значи съдия Атли иска да ръководи процеса, така ли?

— Няма да има процес, Джейк. Той ще принуди железопътната компания да приеме споразумение, много го бива за това. Постигна го за Хъбард.

— Да, но след като аз спечелих.

— Освен това споразумението беше справедливо, всеки получи по нещо и бяха избегнати обжалванията. Нали така?

— Да.

— И сега е същото. Заведи делото в неговия съд и той ще поеме нещата. Ще защити детето, а и адвокатите.

Джейк отпи дълга глътка, затвори очи и леко се залюля. Усети как напрежението се смъква от раменете му. Алкохолът оказваше своето въздействие и дишането му се успокои. За пръв път от месеци видя светлина в тунела.

Трудно му беше да асимилира факта, че съдия Атли е седял в същия люлеещ стол двайсет и четири часа по-рано и е обяснявал на Лушън какво да предаде на младия Джейк.

Но пък това беше напълно в стила на Рубън.