Време за милост

46

Кийра влезе в съдебната зала, следвана от един пристав. Крачеше бавно, свела очи, за да не среща погледите на хората. Беше облечена със семпла жарсена рокля, която бе опъната на кръста ѝ. Когато спря и се обърна към съдебната стенографка, всички в залата вече зяпаха корема ѝ. Разнесе се шушукане, няколко съдебни заседатели се озърнаха, сякаш им стана неловко заради горкото момиче. Тя пристъпи към свидетелското място и седна тромаво, видимо смутена. Погледна крадешком заседателите, сякаш се срамуваше — уплашено дете срещу гадния свят на възрастните.

— Ти ли си Кийра Гамбъл, сестрата на обвиняемия? — попита Джейк.

— Да, господине.

— На колко години си, Кийра?

— На четиринайсет.

— Явно си бременна.

— Да, господине.

Джейк беше разигравал сцената хиляди пъти, беше прекарал много безсънни нощи заради нея, беше я анализирал и беше спорил заради нея с Карла и със своя екип. Не биваше да се провали. Попита напълно спокойно:

— Кога трябва да се роди бебето, Кийра?

— В края на следващия месец.

— А кой е бащата на детето ти?

Както я беше обучил, тя се приведе по-близо до микрофона и каза:

— Стюарт Коуфър.

Разнесоха се тихи възклицания и по-шумни реакции, а Ърл Коуфър кресна:

— Това е проклета лъжа! — Той се изправи, посочи я с пръст и повтори: — Това е проклета лъжа, господин съдия!

Джанет Коуфър изпищя и закри лицето си с ръце. Бари Коуфър се провикна:

— Гнусна измислица!

— Тишина! Тишина! — гневно повиши глас съдия Нуз.

Удари с чукчето точно когато Ърл Коуфър отново се разкрещя:

— Още колко такива гадости трябва да слушаме, господин съдия? Това е долна измислица!

— Тишина в залата! Спазвайте реда!

Двама униформени пристави вече бързаха към Ърл на третия ред зад масата на обвинението. Той размахваше изпънатия си пръст и се дереше:

— Не е честно, господин съдия! Момчето ми е мъртво, а те говорят куп лъжи за него! Лъжи, лъжи, лъжи!

— Изведете този човек от залата! — нареди строго Нуз по микрофона.

Сесил Коуфър се изправи до баща си, готов за сблъсък. Първите двама пристави, които стигнаха до тях, бяха на по седемдесет години и вече се бяха задъхали, но третият беше новобранец, висок над метър и деветдесет, със здрави мускули и черен колан. Той склещи Сесил под едната си мишница и в същото време сграбчи Ърл за лакътя. Те се извиваха и проклинаха, но здравенякът ги замъкна към пътеката. Пресрещнаха ги още пристави и помощник-шерифи и двамата бързо осъзнаха, че е безполезно да се съпротивляват. Избутаха ги към вратата, където Ърл спря, обърна се и кресна:

— Ще ти дам да се разбереш, Бриганс!

Джейк и всички останали в залата гледаха и слушаха, слисани и онемели. Чуваха се само хлипането на Джанет Коуфър и бръмченето на климатиците. Кийра седеше на свидетелското място и бършеше очи. Дайър впери яростен поглед в Джейк, сякаш се готвеше да му фрасне един. Съдебните заседатели изглеждаха поразени.

Съдията бързо се опомни и нареди на един пристав:

— Изведете журито.

Дванайсетимата бързо напуснаха ложата си. Щом вратата се затвори зад тях, Дайър каза:

— Господин съдия, имам искане, което трябва да отправя в кабинета ви.

Нуз изгледа вбесено Джейк, сякаш се готвеше да го изхвърли от адвокатската колегия незабавно, после удари с чукчето и каза:

— Обявявам почивка. Петнайсет минути. Госпожице Гамбъл, седнете при майка си за малко.

Климатикът в кабинета на Нуз работеше добре и вътре беше много по-прохладно, отколкото в залата. Съдията метна тогата си на един стол, запали лулата си и застана зад бюрото, скръстил ръце и видимо объркан. Впери гневен поглед в Джейк и попита:

— Ти знаеше ли, че е бременна?

— Да, знаех. Прокурорът също знаеше.

— Лоуел ли?

Дайър беше зачервен и бесен, от брадичката му капеше пот.

— Обвинението настоява за прекратяване на делото, господин съдия.

— На какво основание? — попита хладнокръвно Джейк.

— На основание, че ни е поставена клопка.

— Това няма да мине, Лоуел — каза Джейк. — Ти я видя в съда вчера и коментира пред мен, че е бременна. Знаеше за обвиненията в сексуално посегателство. Ето го и доказателството.

— Джейк, ти знаеше ли, че Коуфър е бащата? — попита съдия Нуз.

— Да.

— И кога научи?

— През април установихме, че е бременна, и тя от самото начало твърдеше, че бащата е Коуфър. Готова е да свидетелства, че той многократно я е насилвал.

— И си мълчал?

— На кого трябваше да кажа? Покажете ми закон, правило или процедура, което ме задължава да съобщя на някого, че сестрата на моя клиент е била изнасилвана от покойния. Няма да намерите такова. Не съм длъжен да съобщавам на никого.

— Но ти я криеше — обвини го Дайър. — Държеше я далече от всички.

— Ти ме помоли два пъти да говориш с нея и аз го уредих в моята кантора. Веднъж през април и втори път на осми юни.

Нуз запали лулата си и изпусна облак синкав дим. Нямаше отворени прозорци. Тютюнът го успокои и той каза:

— Не обичам такива засади, Джейк, знаеш го.

— Тогава променете правилата. Имаме задължение за пълно разкриване на доказателствата по гражданските дела, но не и при наказателните. Засадите са обичайна практика, особено за прокурорите.

— Искам процесът да бъде прекратен — настоя отново Дайър.

— И защо? — попита Джейк. — Искаш да се върнем отново след три месеца и да направим същото, така ли? Нямам нищо против. Ще доведем бебето и ще го покажем на съдебните заседатели като първо веществено доказателство на защитата. ДНК тестът ще е второто.

Дайър зяпна безпомощно. Успя само да изломоти:

— Много те бива да криеш свидетели, нали, Джейк?

— Ти вече използва този евтин номер. Намери си нов материал.

— Господа, да обсъдим как да продължим. Боя се, че всички сме шокирани. Първо, бременна свидетелка, после — изблици на роднините. Тревожа се за заседателите.

— Изпратете ги да си ходят — каза Дайър. — Ще опитаме пак след време.

— Няма да прекратя съдебния процес, господин Дайър. Искането ви се отхвърля. Господин Бриганс, допускам, че възнамерявате заедно със свидетелката да обсъдите сексуалното насилие.

— Тя е на четиринайсет години, господин съдия, твърде млада е, за да е доброволно. Той е бил двайсет години по-възрастен от нея. Сексуалните им взаимоотношения са били незаконни, а не по взаимно съгласие. Тя е готова да свидетелства, че Коуфър я е изнасилвал многократно и е заплашвал да убие нея и брат ѝ, обвиняемия, ако каже на някого. Страхувала се е да говори.

— Може ли да ограничим това донякъде, господин съдия? — примоли се Дайър.

— Колко красноречив се каните да бъдете, господин Бриганс?

— Не смятам да споменаваме конкретни органи, господин съдия. Нейното тяло е по-красноречиво от всичко. Съдебните заседатели са достатъчно умни да разберат какво се е случило.

Нуз изпусна още един облак синкав дим и го загледа как се вие към тавана.

— Може да се получи много грозно.

— То вече е грозно. Четиринайсетгодишно момиче е било изнасилвано неведнъж и е забременяло от един звяр, който се е възползвал от нея. Не можем да променим фактите. Случило се е и всяко усилие от ваша страна да ограничите показанията ѝ ще ни даде предостатъчно доводи за обжалването. Законът е ясен, господин съдия.

— Не съм те молил да ми четеш лекция, Бриганс.

Е, може би имаш нужда.

Нуз подъвка още малко лулата си и сгъсти мъглата над масата. Накрая каза:

— Не съм сигурен как да преценя този изблик на бащата. За пръв път съм свидетел на такова нещо. Как ли ще повлияе на съдебните заседатели?

— Не виждам начин да помогне на нас — каза Дайър.

— Не помага и на двете страни — уточни Джейк.

— Никой не е заплашвал така адвокат в моята зала, Джейк — каза Нуз. — Ще се разправям с господин Коуфър след процеса. Продължаваме.

На никого от тримата мъже в кабинета не му се искаше да се върне в съдебната зала и да изслуша показанията на Кийра.

Омар Нуз беше твърдо решен да проведе ефективен и стабилен съдебен процес на своя територия, затова беше изтормозил шерифа да разположи във и около сградата на съда всичките си хора — на щат, запасни и доброволци. След гневния изблик на Ърл Коуфър и отправената от него заплаха прокурорът, защитникът и съдебните заседатели заеха местата си при още по-засилена охрана.

Кийра се върна на свидетелското място с кърпичка в ръка, мобилизирана и готова.

Джейк застана до катедрата и каза:

— И така, Кийра, твърдиш, че Стюарт Коуфър е бащата на детето ти. Затова се налага да ти задам няколко въпроса за твоите сексуални отношения с него, нали разбираш?

Тя прехапа устна и кимна.

— Колко пъти те изнасили Стюарт Коуфър?

Дайър тутакси се надигна да възрази. По-добре да си беше замълчал.

— Възразявам, господин съдия. Възразявам срещу думата „изнасили“, защото е намек, че…

Джейк побесня. Обърна се към Дайър, направи крачка към него и се провикна:

— За бога, Лоуел! Как искаш да го наречем!? Тя е на четиринайсет, а той на трийсет и три.

— Господин Бриганс! — обади се Нуз.

Джейк не му обърна внимание, а направи още една крачка към Дайър.

— Искаш да използваме по-мека дума от „изнасилване“, например „сексуално посегателство“, „сексуална злоупотреба“, „насилствен полов контакт“, така ли?

— Господин Бриганс!

— Ти избери думите, Лоуел. Съдебните заседатели не са глупави. Очевидно е какво се е случило.

— Господин Бриганс!

Джейк си пое глътка въздух и погледна гневно съдията, все едно се канеше да се нахвърли и на него, след като приключи с прокурора.

— Поведението ви е неуместно, господин Бриганс.

Джейн не отговори, но и не отмести от него гневния си поглед. Ризата му беше още по-мокра, а ръкавите му бяха навити, сякаш ей сега щеше да започне да раздава удари.

— Господин Дайър?

Дайър беше отстъпил назад и се мъчеше да се опомни. Прокашля се и каза:

— Господин съдия, просто възразявам срещу думата „изнасилване“.

— Отхвърля се — каза Нуз ясно, високо и без никакво съмнение, че господин Дайър трябва по-рядко да става от мястото си. — Продължете.

Докато се отдалечаваше от катедрата, Джейн погледна към Джоуи Кепнър, номер дванайсет, и видя доволното му изражение.

— Кийра, колко пъти те изнасили Стюарт Коуфър?

— Пет.

— Добре, да се върнем на първия път. Помниш ли датата?

Тя извади сгънат лист от джоба си и го погледна. Не беше необходимо, защото толкова често бяха уточнявали датите, че беше запомнила всички подробности.

— Беше събота, двайсет и трети декември.

Джейн махна с ръка към ложата и каза:

— Моля те, разкажи на журито какво се случи на този ден.

— Майка ми беше на работа, а брат ми беше у приятел. Аз бях сама на горния етаж, когато Стюарт се прибра. Заключих вратата. Бях забелязала, че заглежда краката ми, и му нямах доверие. Не го харесвах и той не ни харесваше, пък и положението вкъщи беше доста неприятно. Чух го да се качва по стълбите, после почука на вратата и разтърси дръжката. Попитах го какво иска. Искал само да поговорим. Казах чу, че не ми се говори в този момент, може би по-късно. Той отново разтърси дръжката и ми нареди да отключа вратата, къщата била негова и трябвало да правя каквото ми казва. Поне не крещеше и не ругаеше. Искал да поговорим за майка ми, защото се тревожел за нея. Затова отключих и той влезе. Вече се беше съблякъл само по боксерки.

Гласът ѝ пресекна и очите ѝ се навлажниха.

Джейк чакаше търпеливо. Винаги имаше полза от това свидетелят да поплаче. Карла, Либи и Порша не откъсваха очи от жените в журито, наблюдаваха всяка тяхна реакция.

— Знам, че е трудно, но е много важно — увери я Джейк. — Какво се случи после?

— Той ме попита правила ли съм някога секс и аз отговорих, че не съм.

Дайър неохотно се изправи и каза:

— Възразявам. Чужди думи.

— Отхвърля се — сряза го Нуз.

— Той каза, че иска да правим секс и на мен да ми бъде приятно като на него. Ужасих се и се опитах да го отблъсна, но той беше много силен. Сграбчи ме, хвърли ме на леглото, разкъса ми тениската и шортите и ме изнасили.

Тя избухна в сълзи и цялото ѝ тяло се разтресе. Избута микрофона и се разрида, закрила устата си с две ръце.

Половината съдебни заседатели гледаха съсипаното момиче, другите отместиха очи. Номер седем, госпожа Файф, и номер осем, госпожа Сатърфийлд, триеха очи. Странно, но номер три, господин Кингман, когото защитата мислеше за един от най-непоколебимите привърженици на реда и законността, погледна заинтригувано Либи и тя беше сигурна, че забелязва влага в очите му.

След малко Джейк попита:

— Искаш ли да направим почивка?

Въпросът беше репетиран, отговорът също. Последва бързо „не“. Тя беше кораво момиче, оцеляло след много трудности, щеше да издържи и това.

— И така, Кийра, какво се случи после?

— Той стана, обу си боксерките и ми каза да спра да плача. По-добре било да свиквам, защото щял да го прави непрекъснато, докато живея в къщата му.

— Възразявам. Чужди думи — каза Дайър още преди да се изправи.

— Отхвърля се — каза Нуз, без да удостои с поглед прокурора.

Докато сядаше, Дайър хвърли бележника си и той се приземи на пода вместо на масата.

Джейк кимна на Кийра и тя продължи:

— Той ме попита дали ми е харесало и аз отговорих „Не!“. Плачех и цялата треперех. Още бях в леглото, под завивките, а той се приближи и ме зашлеви през лицето, но не много силно. Предупреди ме, че ако кажа на някого, ще убие мен и Дрю.

— Какво се случи след това?

— Щом той си тръгна, отидох в банята и се изкъпах. Чувствах се омърсена, не исках да усещам миризмата му. Седях във ваната цяла вечност и се мъчех да спра да плача. Идеше ми да умра, господин Бриганс. За пръв път през живота си мислех за самоубийство.

— Каза ли на майка си?

— Не.

— Защо?

— Страхувах се от него, всички се страхувахме, а и бях сигурна, че ще ме претрепе, ако кажа на някого. Това продължи и аз разбрах, че може би съм бременна. Сутрин ми прилошаваше, в училище повръщах, знаех, че трябва да кажа на мама. Преди той да умре, вече бях решила да го направя.

— Каза ли на Дрю?

— Не.

— Защо?

Тя сви рамене и отговори:

— Страхувах се. Пък и какво можеше да направи той? Много ме беше страх, господин Бриганс, и не знаех как да постъпя.

— Затова не каза на никого, така ли?

— На никого.

— Кога се случи следващото изнасилване?

Тя взе листчето си и отговори:

— Седмица по-късно, на трийсети декември. Беше точно като първия път, у дома, в събота, когато нямаше никой друг. Помъчих се да го отблъсна, но той беше много силен. Накрая не ме удари, но пак ме заплаши.

Джанет Коуфър простена силно, почти изпищя, и отново избухна в плач. Нуз я посочи и нареди на един пристав:

— Изведете тази жена от залата.

Двама помощник-шерифи я съпроводиха до вратата. Щом тя излезе, Джейк отново погледна към свидетелката.

— Кийра, разкажи на съдебните заседатели за третото изнасилване.

Кийра беше много разстроена и бършеше бузите си. Не бързай, беше ѝ повтарял Джейк отново и отново. Няма нужда. Процесът и бездруго ще бъде кратък. Тя се наведе по-близо до микрофона и каза:

— Следващата събота помолих Дрю да остане вкъщи с мен. Стюарт излезе. Минаха няколко седмици, успявах да страня от него. Но един следобед той ме чакаше пред училището. — Тя погледна в бележките си. — Беше вторник, шестнайсети януари, наложи се да остана до късно, защото репетирахме една пиеса, театрален проект. Предложи да ме прибере с патрулката и се отбихме за сладолед. Ставаше късно и сега, като се замисля, Стюарт просто изчакваше да се стъмни. Тръгнахме към къщи, но той мина по страничен път и спря зад един стар магазин, отдавна затворен. Беше много тъмно, никъде не светеше. Каза ми да се преместя на задната седалка. Нямах избор. Умолявах го, заплашвах, че ще викам, но никой нямаше да ме чуе. Той остави задната врата отворена, помня, че беше много студено.

— Стюарт с униформа ли беше?

— Да. Свали си пистолета и само си смъкна панталона. Аз бях с пола. Той я вдигна до шията ми. Докато пътувахме към къщи, не спирах да плача, затова той взе пистолета, смушка ме с него в ребрата и ми каза да престана и да не обелвам нито дума, иначе ще ме убие. После се разсмя и каза, че иска да вляза в къщата, все едно нищо не се е случило, да ме види колко добра артистка съм. Отидох си в стаята и заключих вратата. Дрю дойде да попита как съм.

Колкото и въздействащи и зловещи да бяха показанията ѝ, Джейк знаеше, че би било грешка да измъчва и нея, и съдебните заседатели с подробности за петте изнасилвания. Бяха преживели предостатъчно, а той разполагаше с боеприпаси до края на процеса. Джейк се приближи към масата на защитата да вземе един бележник — просто така, за декор, и погледна светкавично към Карла на третия ред. Точно навреме тя плъзна показалец по гърлото си. Червен лак за нокти. Достатъчно. Приключвай.

Джейк се върна на катедрата и продължи:

— Кийра, в нощта, когато умря Стюарт, ти беше ли у дома с Дрю?

— Да, господине. Бяхме у дома и чакахме както обикновено. Той закъсняваше, а нещата вече бяха много по-зле. С Дрю умолявахме мама да се махнем, преди някой да пострада сериозно, освен това бях решила да ѝ кажа, че нещо става с тялото ми, че сигурно съм бременна, но още ме беше страх от него, а и нямаше къде да отидем. Бяхме в капан. Ако мама знаеше за изнасилванията, щеше… ами не съм сигурна какво щеше да направи. Умирах от ужас. Късно след полунощ видяхме фаровете. С Дрю се бяхме сгушили на моето легло и бяхме подпрели вратата за всеки случай. Чухме го да влиза, мама го чакаше в кухнята, скараха се. Чухме как той я зашлеви, тя извика, той я наруга… беше ужасно.

Пак сълзи и кратко мълчание, докато Кийра се стегне. Изтри очите си и се премести по-близо до микрофона.

— Стюарт качи ли се горе? — попита Джейк.

— Качи се. Изведнъж всичко утихна, после го чухме да се препъва по стълбите. Явно беше пиян. Трополеше нагоре, викаше ме, напяваше идиотски името ми. Думкаше по вратата, крещеше ни да отворим. Адски ни беше страх. — Гласът ѝ отново пресекна и тя се разплака за пореден път.

Ужасът, който двамата с Дрю са изпитвали в онзи момент, присъстваше осезаемо в залата. Изтерзаното момиче бършеше лицето си и се опитваше да бъде силно въпреки всичко преживяно. Беше покъртителна гледка.

— Кийра, искаш ли да направим почивка?

Тя поклати глава. Да приключваме по-скоро.

След като Стюарт се махнал и слязъл на долния етаж, двамата с Дрю разбрали, че с майка им се е случило нещо ужасно. Иначе тя щяла да се сборичка с него на стълбите.

Кийра и Дрю чакали в тъмното, сгушени един до друг, разплакани. Минутите се нижели. Дрю слязъл долу пръв, после и тя, седнала на пода до майка им и се опитала да я свести. Дрю се обадил на спешния телефон. Той се движел из къщата, но Кийра не знаела точно какво прави брат ѝ. После затворил вратата на спалнята и тя чула изстрела. Когато излязъл, го попитала какво е направил, но вече знаела. „Застрелях го“, казал Дрю.

Джейк слушаше внимателно и от време на време поглеждаше бележките си, но успяваше да следи и реакцията на съдебните заседатели. Те не гледаха към него. Всички погледи бяха приковани в свидетелката.

— И така, Кийра, когато ти слезе по стълбите и намери майка си, още ли ви беше страх от Стюарт?

— Да, господине. Не знаехме какво прави той. А когато видяхме мама на пода на кухнята, решихме, че той ще убие и нас.

Джейк си пое голяма глътка въздух, усмихна ѝ се и каза:

— Благодаря ти, Кийра. Господин съдия, нямам повече въпроси към тази свидетелка.

Седна на мястото си и разхлаби яката си. Цялата му риза беше мокра от пот.

Дайър се приближи към катедрата, обзет от безпокойство. Не биваше да се нахвърля на едно уязвимо и наранено момиче. Кийра беше спечелила безусловното съчувствие на съдебните заседатели и всяка лоша дума към нея от страна на прокурора щеше да бъде в нейна полза. Той започна катастрофалния си кръстосан разпит:

— Госпожице Гамбъл, постоянно поглеждате бележките си. Може ли да ви попитам какво представляват?

— Разбира се. — Тя се понадигна и измъкна сгънатия лист, който беше пъхнала под себе си. — Бележките ми за петте изнасилвания.

Джейк не сдържа усмивката си. Беше заложил капана и Дайър слепешката беше попаднал в него.

— Кога направихте тези бележки?

— Подготвям ги от известно време. Прегледах календара, за да съм сигурна, че датите са верни.

— Кой ви помоли да го направите?

— Джейк.

— Джейк каза ли ви какво да говорите от свидетелското място?

Тя беше подготвена.

— Да, уточнихме показанията ми.

— Обучи ли ви как да свидетелствате?

— Възразявам, господин съдия — изправи се Джейк. — Всеки добър адвокат подготвя свидетелите си. Какво целите, господин Дайър?

— Господин Дайър? — обади се Нуз.

— Това е кръстосан разпит, имам право на известна свобода.

— Стига да има връзка, господин съдия — възнегодува Джейк.

— Отхвърля се. Продължете.

— Може ли да видя бележките ви, госпожице Гамбъл? — попита Дайър.

Писмените материали, използвани за справка от свидетелите, бяха позволени, и щом забеляза как Кийра погледна към бележките си, Дайър знаеше, че ще ги получи. Само след миг обаче щеше да му се иска да ги беше подминал.

Тя вдигна листа, за да го подаде на прокурора, който попита:

— Господин съдия, може ли да се приближа към свидетелката?

— Разбира се.

Дайър взе листа и го разгърна. Джейк остави загадката около съдържанието му да витае във въздуха няколко секунди, след което скочи:

— Ако съдът позволи, с радост ще заведа бележките на Кийра като веществено доказателство. Имаме и копия за съдебните заседатели, ако искат да погледнат. — И размаха някакви листове.

Това беше идея на Либи. Беше виждала този номер по време на дело за изнасилване в Мисури. Бележките на Кийра за петте изнасилвания бяха много по-красноречиви от показанията ѝ. Тя описваше болката си, страха си, тялото си, неговото тяло, ужаса, кръвта и все по-честите мисли за самоубийство. Изнасилванията бяха номерирани — от едно до пет.

В мига, в който Дайър взе листа и прегледа съдържанието му, той проумя фаталната си грешка. Върна го по най-бързия начин и каза:

— Благодаря, госпожице Гамбъл.

Все още прав, Джейк каза:

— Един момент, господин съдия. Съдебните заседатели вече имат право да се запознаят със съдържанието на бележките. Обвинението насочи вниманието към тях.

— Обвинението може да проявява любопитство, господин съдия — каза Дайър. — Това е кръстосан разпит.

— Разбира се, господин съдия — съгласи се Джейк. — Господин Дайър спомена бележките просто защото търсеше за какво да се хване и се опитваше да докаже, че съм обучил свидетелката какво да говори. Въобразяваше си, че ни е спипал, преди да види написаното. Сега обаче се отдръпва. Само че бележките вече са част от аргументацията и съдебните заседатели имат право да се запознаят с тях.

— Склонен съм да се съглася, господин Дайър. Вие поискахте да ги видите. Не е справедливо да ги крием от журито.

— Не съм съгласен, господин съдия — отчаяно възрази Дайър, но не можеше да изтъкне никакви доводи.

Джейк отново размаха копията и каза:

— Представям бележките като веществени доказателства, господин съдия. Не бива да ги крием от съдебните заседатели.

— Достатъчно, господин Бриганс. Изчакайте реда си.

След четвъртото изнасилване Кийра беше написала:

Обърканият прокурор помоли да се консултира с Мъсгроув. Двамата шепнеха и клатеха глави, явно нямаха ни най-малка представа какво да правят. Дайър беше длъжен да предприеме нещо, за да дискредитира свидетелката, спечелила съчувствието на журито, да спаси катастрофалния си кръстосан разпит и делото. Той кимна на Мъсгроув, сякаш бяха уцелили право в десетката. Върна се до катедрата и отново се усмихна съчувствено на Кийра.

— И така, госпожице Гамбъл, заявихте, че господин Коуфър няколко пъти е извършил сексуално посегателство над вас.

— Не, господине, казах, че Стюарт Коуфър ме изнасили пет пъти — отвърна тя ледено.

Отново отговор, подготвен от Либи и Порша.

— Но не сте съобщили на никого?

— Не, господине. Нямаше на кого.

— Търпели сте тези ужасни нападения, но не сте потърсили помощ?

— От кого?

— От силите на реда например. От полицията.

Сърцето на Джейк спря за миг след въпроса. Беше изумен от него, но и подготвен. Свидетелката му също. Точно навреме и с безупречна интонация Кийра погледна Дайър и отговори:

— Господине, мен ме изнасилваше полицията.

Раменете на Дайър увиснаха и той отвори уста, търсейки хаплив отговор. Не му хрумна нищо, по пресъхналия му език се плъзна само топъл въздух. Щеше да е унизително да направи поредния неточен удар, който да изпрати топката не където трябва, и то не за пръв път. Затова само се усмихна на Кийра, благодари ѝ, все едно му е помогнала, и се оттегли към мястото си толкова бързо, колкото изобщо прокурор може да се отдръпне от свидетел.

— Наближава дванайсет — оповести Нуз. — Ще направим дълга почивка, за да може климатиците да наваксат. Струва ми се, че вече стана по-прохладно. Уважаеми съдебни заседатели, приберете се у дома за обяд. Ще се съберем отново точно в два часа. В сила са обичайните разпоредби — не обсъждайте делото с никого. Свободни сте.