Време за милост

50

Първият сблъсък беше словесен, макар че след още няколко гневни думи лесно можеше да прерасне в юмручен бой. Избухна по обед, когато Карпентър, съдебен заседател номер пет, един от най-проблемните за защитата, продължи да настоява агресивно да го изберат за председател. Обсъждането беше започнало преди по-малко от час, но Карпентър беше взел думата и не беше спрял да дрънка почти през цялото време. На другите единайсет души вече им беше омръзнало от него. Дванайсетимата седяха около дългата маса, хранеха се бързо, преглъщаха с усилие големи залци и не бяха сигурни какво да предприемат, за да се облекчи осезаемото напрежение.

— Е, някой друг иска ли да стане председател? — попита Карпентър. — Ако никой не иска, ще се нагърбя с тази работа.

— Според мен не бива ти да ставаш председател, защото не си безпристрастен — каза Джоуи Кепнър.

— Друг път! — гласеше резкият отговор от отсрещния край на масата.

— Не си.

— Ти пък за кого се имаш, по дяволите? — попита на висок глас Карпентър.

— Очевидно е, че вече си решил.

— Не съм.

— Решил си още от понеделник — обади се Луиз Сатърфийлд.

— Не е вярно!

— Чухме какво каза за момичето — напомни му Джоуи.

— Е, и? Ако толкова искаш, ти стани председател, ама аз няма да гласувам за теб.

— А аз няма да гласувам за теб! — сопна се Джоуи. — Не би трябвало дори да си в журито.

Отвън двамата пристави, на които бяха поверени съдебните заседатели, се спогледаха. Ясно чуваха високите гласове, а спорът като че ли се ожесточаваше. Отвориха, влязоха бързо вътре и веднага се възцари тишина.

— Имате ли нужда от нещо? — попита единият пристав.

— Не, добре сме — отговори Карпентър.

— Защо говориш от името на всички? — попита Джоуи. — Просто така си се самоназначил за наш говорител. Бих искал още едно кафе, господине.

— Разбира се — отговори приставът. — Нещо друго?

Карпентър изгледа Джоуи с неприязън. Хранеха се мълчаливо, докато им поднасяха кафето. Когато приставите излязоха, Реджина Елмор, съдебен заседател номер шест, трийсет и осем годишна домакиня от Честър, каза:

— Добре, очертава се поредното мъжко съперничество. Аз с удоволствие ще стана председател, ако така положението ще се успокои.

— Добре, имаш гласа ми — каза Джоуи. — Хайде да вземем единодушно решение.

Карпентър сви рамене и каза:

— Все тая.

Единият пристав остана пред вратата, а другият отиде да докладва на съдия Нуз.

Един час по-късно отново си крещяха. Гневен мъжки глас се закани:

— Ще ти сритам задника, когато това приключи!

Друг отговори:

— Какво чакаш? Направи го още сега!

Приставите почукаха силно, влязоха и завариха Карпентър прав от едната страна на масата, а двама мъже се опитваха да го обуздаят. От другата страна Джоуи Кепнър също се беше изправил с пламнало лице и готов за бой. Двамата се поуспокоиха и седнаха.

Напрежението в стаята беше толкова нагнетено, че приставите побързаха да си тръгнат. И отново докладваха на съдия Нуз.

В два следобед юристите и зрителите отново се събраха. Въведоха обвиняемия. Един пристав прошепна на Джейк и Дайър, че съдията ги вика в кабинета си, само тях двамата.

Нуз седеше на заседателната маса без тогата си и пушеше лула. Изглеждаше разтревожен, когато махна на прокурора и адвоката да седнат. Първите му думи бяха музика за ушите на Джейк:

— Господа, изглежда, е избухнала война сред съдебните заседатели. Само за три часа приставите вече два пъти са ги разтървавали. Опасявам се, че това не вещае нищо хубаво за процеса.

Раменете на Дайър увиснаха, а Джейк се постара да сдържи усмивката си. И двамата замълчаха, защото не бяха поканени да говорят.

— Ще предприема нещо, което съм правил само веднъж през дългогодишната си съдийска практика — продължи Нуз. — Върховният съд се понамръщи, но не го отмени.

Съдебната стенографка почука и влезе, следвана от един пристав и от Реджина Елмор.

— Госпожо Елмор, доколкото разбрах, сте избрана за председател.

— Да, господине.

— Добре. Това е неофициален разговор, но искам да се протоколира за всеки случай. Господин Дайър и господин Бриганс няма да имат право да говорят, което ще е много мъчително за тях.

Всички се подсмихнаха. Ха-ха, много умно. Реджина изглеждаше притеснена и неуверена.

— Не искам да назовавате имена и да споделяте с нас мнението си за делото и за нагласата на съдебните заседатели, но знам, че помежду ви е възникнал конфликт и се чувствам длъжен да се намеся. Напредвате ли?

— Не, господине.

— Защо?

Тя погледна към Нуз, после към Джейк и накрая към Дайър. Преглътна измъчено и попита:

— Без да използвам имена, така ли?

— Точно така.

— Добре. Един от мъжете изобщо не би трябвало да е член на журито. Ще се върна на нещо, което той каза вчера. Може ли?

— Да, продължете.

— След като Кийра свидетелства вчера сутринта, докато обядвахме, този човек направи нецензурен коментар пред друг съдебен заседател. Те някак се сдушиха. Уверявам ви, господин съдия, чухме предупрежденията ви и не сме обсъждали делото… до вчера.

— Какво гласеше нецензурният коментар?

— Отнасяше се за Кийра. Той каза, че сигурно Коуфър не е бащата, защото момичето най-вероятно е започнало да вдига краката, извинете ме за израза, още дванайсетгодишна, като майка си. Другият заседател се изсмя. Повечето от нас не. Чух коментара и се ужасих. Почти незабавно Джоуи… О, извинете, споменах името му. Съжалявам, господин съдия.

— Няма нищо. Продължавайте.

— Джоуи се възмути от този коментар и му го каза. Заяви, че не трябва да обсъждаме делото, и двамата спориха няколко минути. Беше доста напрегнато. Никой не отстъпваше. А днес веднага щом се оттеглихме в стаята, този човек се опита да се наложи, искаше да стане председател и настояваше да гласуваме незабавно. Ясно е, че иска да признаем момчето за виновно и да наложим смъртно наказание. Иска да го обесят незабавно.

Джейк и Дайър я слушаха смаяно. За пръв път чуваха съдебен заседател да разказва обсъжданията, преди да е взето решение. Да чуеш разказ от първа ръка за случващото се в стаята на журито беше направо невероятно.

Разбира се, Джейк остана по-доволен от разказа ѝ, отколкото Дайър.

— Аз лично смятам, че той не би трябвало изобщо да е съдебен заседател — продължи жената. — Той е грубиян и се опитва да ни сплаши, особено жените, затова двамата с Джоуи все се карат. Този човек се отнася оскърбително, вулгарно и презрително към всеки аргумент, с който не е съгласен. Според мен той не подхожда към задълженията си на съдебен заседател безпристрастно и открито.

Нуз не можеше да отстрани член на журито, докато той не се провини, а често се случваше някой да се закълне, че е безпристрастен, макар тайно да е предубеден.

— Благодаря ви, госпожо Елмор. Според вас възможно ли е това жури да вземе единодушно решение за присъда?

Жената искрено се засмя — не от неуважение, а от изненада заради нелепия въпрос.

— Съжалявам, господин съдия, но според мен не. Първо обсъдихме всички веществени доказателства, както ни поръчахте, след това отново прочетохме указанията съгласно инструкциите ви. И този човек, същият, започна да настоява да гласуваме. Накрая следобед, след като за пръв път ги разтървахме с Джоуи, гласувахме.

— И?

— Шест на шест и никой не е склонен да промени мнението си. Вече дори седим едни срещу други на масата. И цяла вечност да ни държите там, гласовете пак ще си останат категорично шест на шест. Аз лично няма да гласувам за осъждането на момчето, не и след онова, което им е причинил Коуфър.

Съдията вдигна ръце и каза:

— Достатъчно. Благодаря ви отново, госпожо Елмор. Можете да си тръгнете.

— В стаята на журито ли да се върна?

— Да, госпожо.

— Моля ви, господин съдия, не искам да ходя там. Не понасям този противен човек, до гуша ми дойде от него. На всички ни е дошло до гуша, дори на хората, които са на неговото мнение. Положението е нетърпимо.

— Трябва да продължим да опитваме, нали?

— Предупреждавам ви, че ще стане сбиване.

— Благодаря.

След като тя си тръгна, Нуз кимна на стенографката, която също излезе от стаята. Останал насаме с прокурора и защитника, Нуз издиша облак дим. Изглеждаше отчаян.

— Трябва ми блестящ съвет, господа.

Дайър, който умираше от желание да спаси делото, каза:

— Защо не отзовете Кепнър и хулигана и не ги замените с двете резерви?

Нуз кимна. Сносно предложение.

— Джейк? — попита той.

— Кепнър очевидно е от нашия лагер и не е направил нищо нередно. Трудно ще оправдаете такова решение при евентуално обжалване.

— Съгласен съм — каза Нуз. — И двамата бяха избрани надлежно. Не мога да ги освободя само защото спорят прекалено разпалено. Не бива да се отказваме само след няколкочасово обсъждане, господа. Да се съберем в съдебната зала след пет минути.

Джейк с огромно усилие сдържаше усмивката си, когато се върна в залата и седна до клиента си. Приведе се и прошепна на Порша:

— Шест на шест.

Тя зяпна, преди да се осъзнае.

Докато съдебните заседатели се връщаха в залата и заемаха местата си, никой от тях не се усмихваше. Нуз ги наблюдаваше внимателно. Изчака търпеливо да се настанят и каза:

— Госпожи и господа, съдът е осведомен, че не можете да вземете решение.

Откъм зрителите се разнесоха различни звуци: възклицания, мърморене, шумолене.

Нуз изстреля така наречения „динамитен заряд“ — указания от съдията към журито, което не съумява да стигне до решение:

— Всеки от вас е положил клетва да преценява доказателствата безпристрастно, да не внася личните си предубеждения или предпочитания в съдебната зала и да следва закона, с който съм ви запознал. Сега ви инструктирам да продължите да дискутирате и да изпълните дълга си. Искам всеки от вас независимо от личното си отношение към делото да започне обсъждането наново от позицията на зачитане на различната гледна точка. За момент се вгледайте в отсрещната страна и допуснете, че може би тя е права. Ако сега сте убедени във вината на Дрю Гамбъл, за миг си помислете, че той не е виновен, и защитавайте тази позиция. Направете същото и ако вярвате, че той не е виновен. Погледнете противоположното становище. Приемете неговите аргументи. Всички се върнете на изходна позиция и започнете обсъждането отначало с цел постигането на съгласие за окончателна и единодушна присъда по това дело. Не бързаме, ще изчакаме дори да ви отнеме няколко дни. Няма да се примиря с жури, което не може да вземе решение. Ако се провалите, делото трябва да се гледа отново, но ви уверявам, че следващите съдебни заседатели няма да бъдат по-умни от вас, нито по-добре информирани, нито по-безпристрастни. В момента вие сте най-доброто, с което разполагаме, и несъмнено сте способни да се справите. Очаквам пълното ви съдействие за единодушна присъда. Можете да се оттеглите да заседавате.

Смъмрени, но непреклонни, съдебните заседатели се изнизаха като наказани първолаци.

— Обявявам почивка до четири следобед.

Екипът на защитата се събра в дъното на тесния коридор на първия етаж. Бяха въодушевени, но обуздаха желанието си да празнуват.

— Нуз повика председателката на журито, Реджина Елмор — съобщи Джейк. — Тя каза, че са имали две спречквания и очаква още. Никой не отстъпва. Описа положението като „категорично шест на шест“ и каза, че всички искат да се прибират вкъщи.

— Какво ще стане в четири следобед? — попита Карла.

— Кой знае? Ако издържат дотогава, без да се изтрепят, Нуз сигурно ще им дръпне още една лекция и може би ще ги изпрати да си ходят и да се явят утре.

— Ще поискаш ли прекратяване на делото? — попита Лушън.

— Да.

— Отивам да взема дъщеря ни — каза Карла. — Ще се видим у дома.

Тя целуна Джейк по бузата и тръгна. Джейк погледна Порша, Либи и Тейн Седжуик и каза:

— Убийте малко време. Аз отивам да се видя с Дрю.

Запъти се към друг коридор и завари Мос Тейтъм и един местен помощник-шериф, седнали пред вратата на заседателната зала на настоятелите.

— Искам да се видя с клиента си — каза той.

Мос Тейтъм сви рамене и отвори вратата.

Дрю седеше сам в края на дълга маса, беше съблякъл сакото си и четеше роман от криминалната поредица за братята Харди. Джейк седна срещу него и попита:

— Как си, приятел?

— Добре. Малко ми омръзна от тези глупости.

— Да, и на мен.

— Какво става отвън?

— Май заседателите не могат да вземат решение.

— И сега какво?

— Няма да те обявят за виновен, което е огромна победа за нас. Означава също, че ще те върнат в ареста в Клантън и там ще чакаш насрочването на нов процес.

— И ще трябва пак да повторим всичко?

— Най-вероятно да. Сигурно след няколко месеца. Ще направя всичко по силите си да те измъкна, но не храня големи надежди.

— Страхотно. И трябва да съм доволен, така ли?

— Да, можеше да бъде по-лошо.

Джейк извади тесте карти и предложи:

— Искаш ли да поиграем на блекджек?

— Разбира се — усмихна се Дрю.

— Какъв е резултатът?

— Ти спечели седемстотин и осемнайсет игри. Аз спечелих деветстотин и осемдесет. В момента ми дължиш два долара и шейсет и два цента.

— Ще ти платя, когато излезеш на свобода — обеща Джейк и размеси картите.

В четири часа съдебните заседатели влязоха изнервени и отчаяни и заеха местата си, като се избягваха взаимно. Трима от мъжете скръстиха ръце пред гърдите си и впериха гневни погледи в Джейк и клиента му. Две от жените бяха със зачервени очи и просто искаха да се приберат у дома. Джоуи Кепнър погледна към Либи със самоуверена усмивка.

— Госпожо Елмор, обръщам се към вас като председател на журито: постигнахте ли някакъв напредък след два часа? — попита Нуз. — Не ставайте.

— Не, господин съдия. Положението се влоши още повече.

— Какъв е резултатът от гласуването?

— Шестима „за“ виновен в предумишлено убийство и шестима „за“ невинен по всички обвинения.

Нуз се вторачи в заседателите, все едно проявяваха неподчинение, и каза:

— Добре. Ще отбележа гласовете на заседателите, като задам на всеки един и същ въпрос. Отговаряйте с „да“ или с „не“. Нищо повече не е нужно. Съдебен заседател номер едно, господин Бил Скрибнър, според вас това жури способно ли е да стигне до единодушна присъда?

— Не, господине — гласеше бързият отговор.

— Номер две, господин Лени Пул?

— Не, господине.

— Номер три, господин Слейд Кингман?

— Не.

— Номер четири, госпожа Хариет Райдел?

— Не, господине.

И дванайсетимата категорично отговориха отрицателно, а езикът на тялото им беше много по-показателен от словесните отговори.

Нуз направи продължителна пауза, докато си нахвърляше някакви безсмислени бележки. Погледна прокурора и каза:

— Господин Дайър.

Лоуел Дайър се изправи.

— Господин съдия, денят беше дълъг. Предлагам да прекратим заседанието, да пуснем заседателите да се приберат у дома, да се откъснем от проблема за няколко часа, а утре да се върнем и да опитаме отново.

Повечето съдебни заседатели поклатиха глава в знак на несъгласие.

— Господин Бриганс.

— Господин съдия, защитата подава искане за обявяване на съдебния процес за невалиден и настоява да бъдат свалени всички обвинения към подсъдимия.

— Като че ли удължаването на обсъжданията ще бъде чиста загуба на време. Удовлетворявам искането. Обявявам делото за невалидно. Обвиняемият ще остане в ареста на шерифството на окръг Форд.

Съдията удари с чукчето и стана от мястото си.

Един час по-късно Либи Провайн и Тейн Седжуик излязоха от сградата на съда и се запътиха към летището в Мемфис. Лушън вече си беше тръгнал. Джейк и Порша натовариха кашоните и папките си в багажника на новия шевролет и потеглиха към Оксфорд на четиресет и пет минути път. Паркираха на площада и влязоха в ресторантчето за бургери, едно от любимите на Джейк от студентските му дни. Беше девети август и студентите се връщаха в града. След две седмици Порша щеше да е студентка по право и вече нямаше търпение да започне. Две години беше работила като секретарка и правна асистентка в кантората и Джейк нямаше представа как ще се справя без нея.

На халба бира поговориха за Юридическия факултет, не за процеса. За всичко друго, само не за процеса.

Точно в седем часа Джоузи и Кийра влязоха усмихнати и всички се прегърнаха. Седнаха на една маса и си поръчаха сандвичи и пържени картофки. Джоузи имаше хиляди въпроси и Джейк се постара да отговори на повечето. Истината беше, че той не знаеше какво ще се случи с Дрю. Щяха отново да го съдят по същите обвинения и щеше да се проведе нов процес. Джейк не знаеше нито кога, нито къде.

Щяха да се тревожат за това утре.