Изкуството на заблудата

10. Дългът

— Къде е той? — попита Феръл Уокър. Младежът седеше в един от двата стола за гости в просторния кабинет на доктор Диксън.

Матюс обикаляше в пространството зад бюрото на лекаря, където единственият прозорец на стаята, разположен на нивото на главата й, гледаше към намиращия се на една педя под перваза му тротоар.

— Трябва да ме убедите, господин Уокър, че вземаме правилното решение по отношение на вашето освобождаване.

— Онзи мъж го отведе, нали? Онзи, дето се нахвърли върху мен?

— Не помагате с нищо, за да подобрите положението си.

— Ако исках да сторя нещо на онзи лайнар, досега да съм го направил. Окей? Мислите ли, че ще имам отново такъв шанс? — Той не откъсваше поглед от крачещата жена; хлътналите му очи следяха всяко нейно движение. — Вие ме спасихте.

— Не съм спасила никого. Намесих се на страната на господин Нийл, не на вашата. — „Не извъртай това както ти е угодно.“ — За да ви освободим, трябва да сме уверени, че сте способен да контролирате емоциите си, вашия гняв.

— Бях объркан. — Той й се усмихна, равнодушно и хладнокръвно, като всички онези улични хлапета, с които се занимаваха. — Това ли се предполага, че трябва да кажа?

— Нищо не се „предполага“ — излъга тя. В действителност се предполагаше Феръл да каже нещо подобно, но не й хареса непочтителния му тон. — Освен това за нас са от значение не думите, а делата ви.

— Окей. Сега разбрах. Ако ме пуснете да си отида, ще съм ви длъжник. Намеквате ми, че ви дължа нещо. Например донос. Нещо такова. Прав ли съм? Слушайте какво, няма проблем.

— Нищо подобно не намеквам.

— Разбирам. Всичко е наред. Искам да ви помогна да арестувате Лени.

— Не е наред. Длъжен сте не заради мен, длъжен сте заради Мери-Ан да ни оставите да си вършим работата. Дължите на Лени Нийл правото да установим дали е виновен или не. Той не е виновен просто защото е бил неин прия…

— Той я биеше. Правеше й разни неща.

— Ще проверим това. Всъщност, господин Уокър, при разследването на едно убийство обикновено се проверяват първо преките роднини, после интимните партньори и едва тогава близките приятели. А в случая вие сте прекият роднина — този, който трябва да проверим, — а не господин Нийл.

— Ами проверете ме тогава — каза Феръл, като разпери ръце.

— Вие ли убихте сестра си, господин Уокър? — Този въпрос отдавна измъчваше Матюс. Тя зачака реакцията на Феръл, за да разчете езика на тялото му.

Младежът я изгледа втрещено, после вирна глава и каза:

— Що за хора сте вие? Той я преби. Каза, че ще направи това и ето, че го е направил.

Не прояви нито една от реакциите, които според Матюс бяха типични за виновен човек — не направи многозначителна пауза, не завъртя очи, не отмести поглед, не се размърда неудобно върху стола си. Въпреки това идеята, че убиецът е той, не я напусна напълно, а се спотаи дълбоко в съзнанието й. Нийл имаше по-добър мотив, повече възможности. И ако това, което знаеха за него, бе вярно, значи имаше и лошо минало. А гневът и желанието за мъст на Уокър бяха толкова силни, че осезателно изпълваха стаята. Не й беше трудно да определи чия е вината.

Феръл каза:

— От това, което чувам, разбирам, че ви дължа услуга, задето ми помогнахте. Като ме спряхте да не извърша онова. Аз съм много добър в тези работи. Всъщност не исках той да види Ана преди мен. Бях… разстроен. Окей? Не мога да ви се отблагодаря за това, което направихте.

— Не бива да се случва втори път — заяви Дафни.

— Осъзнавам това. Съжалявам. — Ученикът, който се свива пред учителя. Малкото момче, което знае какво се иска от него.

— Ще уведомим господин Нийл за правото му да подаде молба за ограничителни мерки срещу вас — предупреди го тя. — Той сам ще реши дали да го направи или не. Молбата няма да доведе до арестуването ви, но трябва да ви послужи като предупреждение. Ще прокара линия в пясъка, която е по-добре да не преминавате.

— Ние с Ана връщаме дълговете си — каза Феръл.

— Няма никакъв дълг. Слушате ли изобщо какво ви говоря?

— Ще бъда добро момче.

— Не ми създавайте главоболия, господин Уокър.

— Лени Нийл е този, който трябва да бъде арестуван. Погрижете се за това, лейтенант Матюс, и аз няма да ви създавам никакви проблеми.

— Няма да се разберем така — каза тя. — Думите ви ми прозвучаха много близо до заплаха над офицер от полицията.

— Тя е била убита. Самата вие го казахте. И убиецът е в ръцете ви. Така че направете нещо по въпроса. Ако се нуждаете от помощ, ще ви помогна. Вие ме избавихте от затруднено положение. Няма да го забравя.

— По-добре го забравете. Това не е важно! — Дафни беше изгубила търпение и присъствие на духа. Уокър изглежда възприе това като победа.

— Той е счупил краката й, нали?

Матюс усети как изненадата прониза гърдите й.

— Виждате ли? Мога да ви помогна, стига да ми позволите. Той каза, че ще направи това… каза, че ще счупи и двата й крака, ако някога се опита да го напусне. — Уокър зачака да получи потвърждение и очите му се наляха със сълзи. — Счупил е краката й, нали? О, боже, горката Ана.

— Нямам право да обсъждам подробностите.

Младежът се отпусна на стола си.

— Погледнете на нещата под този ъгъл: аз също не исках помощта ви. Не исках да се поставяте на мое място, да прониквате в главата ми по този начин. Но вие го направихте и се оказа, че е за добро. Нали? Виждате ли? Опитвам се да ви кажа, че… понякога получаваме помощ, без да я очакваме. Това е хубаво нещо. А аз мога да ви помогна.

— Разговорът приключи — обяви психоложката. — Ще се наложи да поговорим отново с вас и когато това стане, ще ви потърсим на работното ви място.

— Освен ако аз не ви открия първи — каза той детински и я погледна в очите, опитвайки се да й съобщи нещо повече.

Тя потръпна.

— Върнете се на работа. Върнете се към стария си начин на живот. Ако има някаква промяна във връзка с разследването, ще се погрижа да ви уведомим.

— Виждате ли? Още една услуга.

— Това е стандартна процедура, господин Уокър. Не е услуга. Нито едно мое действие не трябва да тълкувате като лична услуга. Всяко погрешно тълкуване…

— Спестете ми го — каза той, като се изправи рязко, за да скъси разстоянието между тях. Матюс усети острата миризма на риба и киселия мирис на потта му. От отвращение едва не повърна. — Единственият въпрос, който имам към вас, е дали ще ми върнете рибарския нож.

Психоложката погледна надолу към бюрото на Диксън, където до моливника на доктора лежеше тъмносивото острие.

— Този нож си има история — обади се Феръл. — Семейна история.

Щеше да е погрешно да му върне този нож, но не по-малко погрешно щеше да бъде да конфискува навярно единствения предмет, останал от семейството му.

— Правя го против убежденията си — каза тя, като го хвана за острието и му го подаде.

— Няма да забравя това — рече той.

Младежът тръгна да излиза от кабинета, а Матюс затвори очи, разкъсвана между желанието да промени решението си и това да види как Феръл си тръгва. Но в следващия момент него вече го нямаше и дилемата стана излишна.

Докато пресичаше кабинета на съдебния лекар на път към залата за съвещания, където Ламоя държеше Нийл, тя се отърси от мисълта за Феръл Уокър. Когато отвори вратата към малката приемна, в която навсякъде бяха разхвърляни списания, Дафни съзря кафява шерифска униформа. Моргата беше под юрисдикцията на окръга, а не на града, затова служителите на окръжната шерифска служба идваха тук по-често, отколкото представителите на сиатълското полицейско управление. Въпреки това тя разбра предварително, усети инстинктивно на кого принадлежеше тази униформа.

Широките рамене се обърнаха, русокосата глава се завъртя и миг, преди вратата да се затвори, психоложката зърна профила на заместник-шериф Нейтан Прейър.

Каква работа имаше тук Прейър? Защо беше дошъл — заради Мери-Ан Уокър, или заради Дафни Матюс? Тя се обърна бързо, надявайки се, че той не я е видял. Забърза към залата за съвещания, въпреки че част от нея искаше да избяга оттук; почука веднъж, натисна дръжката и пристъпи вътре с разтуптяно сърце.

— Защо не ни запознаете със събитията от нощта, в която е изчезнала Мери-Ан? — попита Ламоя.

Блуждаещият поглед на Нийл, постоянното му преглъщане, дължащо се на пресъхналото му гърло, и изпотената му горна устна послужиха на Матюс като предупреждение за лъжите, които несъмнено щяха да последват. Това бяха симптоми, които психоложката бе очаквала да се проявят при Уокър, когато му бе задала същия този въпрос. По предварителна уговорка Ламоя започна първи разпита. В даден момент, който щеше да бъде определен допълнително, сержантът щеше да млъкне, тя щеше да поеме неговата роля, а той щеше да слуша мълчаливо. Ако усетеха, че разполагат с реален заподозрян, щяха да довършат разпита съвместно, при което Матюс щеше да се преструва на безкомпромисното, а Ламоя на по-търпеливото и разбрано ченге, като щяха да сменят непрекъснато стереотипите, така че да накарат Нийл да се чуди кой какъв е.

— Двамата бяхме на гости на майка ми. Изпихме по няколко питиета. Вечеряхме. Мама обича ром. Мисля, че изпихме по няколко рома.

— Имате предвид себе си, Мери-Ан и вашата майка? — уточни Ламоя.

— Точно така.

— Името на майка ви, ако обичате.

— Френсис. Френсис Кели Нийл.

— Тримата сте вечеряли заедно. За коя вечер става въпрос?

— За събота.

Сержантът замълча, уж че пресмяташе наум изминалите дни. Любимата му тактика бе отначало да се преструва на глупак, а после постепенно да се превърне в неотстъпчивото ченге, от което се страхуваше всеки заподозрян.

— Двадесет и втори март.

— След вечерята се прибрахме у дома… в моя апартамент. И си легнахме. Аз гледах спортните новини, докато тя… нали се сещате, беше заета.

— Заета с какво?

— Нали се сещате?

— Страхувам се, че не.

— Заета. — Той размаха енергично нагоре-надолу свитата си във формата на цилиндър длан. — Под завивките.

— Госпожица Уокър ви е правила орален секс, докато вие сте гледали спортните новини.

Нийл се усмихна самодоволно, но очите му продължиха да шарят.

— Именно.

„Лъже“ — помисли си Матюс тъкмо когато Ламоя срещна погледа й и завъртя очи.

— По кое време стана това? — попита сержантът.

— След вечерята, както вече ви казах.

— Значи сте гледали местните новини?

— Кю–13.

— Значи новините по телевизия „Фокс“.

— Значи правилно — изимитира го Нийл, а Дафни се впечатли от факта, че Ламоя запази спокойствие и не захапа примамката.

Лени беше разговорлив. Нещо, което им бе от полза.

— Понякога тя проявяваше желание да върши това заради себе си — ако разбирате какво имам предвид — и аз не се оплаквах, но…

— Да прескочим детайлите, ако нямате нищо против — прекъсна го сержантът. — Осъществихте ли или не осъществихте полово сношение с Мери-Ан Уокър в събота, двадесет и втори март?

— Отговорът е „осъществих“. Сигурен съм в това.

— С презерватив или без презерватив? — намеси се Матюс.

— Отговорът е „без“ — отвърна й Нийл с усмивка на професионален тенисист.

— Какво правихте след сношението — гледахте още телевизия, четохте или заспахте? — попита Ламоя.

— Заспахме. Или поне аз. Мери-Ан може да е излязла през прозореца.

— Ще обясните ли това?

— За да пуши — поясни Лени. — Не мога да понасям тези лайна. Тя излизаше да пуши на противопожарната стълба. Винаги пушеше там. Видях я отвън на противопожарната стълба. Беше късно през нощта, много късно. Вероятно бе излязла да пуши. Ясно ли е? Видях я там отвън, да. Та, както ви казах, видях я. — В ъгълчетата на очите му се мерна объркване.

— Приблизително в колко часа я видяхте?

— Беше късно през нощта.

— Може ли да бъдете по-точен?

Нийл погледна първо Матюс, после Ламоя, сякаш очакваше някой от тях да му помогне. Той стисна слепоочията си между пръстите на дясната си ръка и като че ли зачака някаква божествена намеса. Подозренията на Дафни към Уокър започнаха да се разсейват. Лени Нийл беше егоцентрик с досие за малтретиране на приятелките си. Не умееше да лъже особено добре, въпреки че навярно имаше богат опит.

— Спомням си я там отвън… че я видях отвън. Не ми харесваше, че излиза навън, облечена по този начин. Но на нея, изглежда, не й пукаше. Твърдеше, че никой не може да я види там на високото и така нататък. Нещо повече — тя не обичаше височините, но за да изпуши една цигара, бе готова да изкачи и Космическата игла. Както и да е, беше излязла отвън по фланелка и бикини или нещо от тоя сорт, беше съвсем разголена.

— Говореше — продължи той. — Отначало се зачудих кой, по дяволите, бе там с нея. После видях, че безжичният телефон липсваше. Тя беше отвън на противопожарната стълба и говореше с някого по проклетия телефон. Може би това, което ме е събудило, е бил именно звънът на телефона. Дори си спомням колко беше часът. — Отстрани трябваше да изглежда, че Лени наистина е започнал да си припомня случилото се през онази вечер, но когато продължи с разказа си, Матюс разбра, че си съчиняваше. — Всичките двойки примигваха срещу мен. Два и двадесет и две. Часовникът до телефона от нейната страна на леглото. Спомням си това. Две, две, две. Примигваха. И когато погледнах през прозореца, тя беше там и говореше по проклетия телефон.

— В два и двадесет и две сутринта.

— Трябва да поговорите с онзи неин брат. Непрекъснато я молеше за пари и й досаждаше. Отвратително хлапе, обвиняващо я за всичко лошо, което му се е случило. Вероятно той е бил на телефона. Вероятно той й е причинил това.

— Какво по-точно си мислите, че се е случило с Мери-Ан? — попита Ламоя.

— Откъде да знам? Нещо ужасно, като се има предвид начинът, по който изглеждаше. Сякаш е била удавена или нещо подобно. Прав ли съм?

— Как по-точно беше облечена тогава Мери-Ан? Там, на вашата противопожарна стълба.

— Нали ви казах! Беше почти гола.

— Едно описание на дрехите й би било полезно за разследването.

— Е, със сигурност не би излязла навън отново по гол задник. Не и след последния път. Щях да я хвана пак и…

Той млъкна.

Ламоя и Матюс се спогледаха, защото за първи път бяха видели истинското лице на Лангфорд Нийл. Следователите живееха за такива моменти.

Сержантът допълни:

— Щяхте да я шамаросате и да й покажете кой командва.

— Не съм казал такова нещо.

— Шамаросахте ли я онази нощ, Лени? Ударихте ли я по главата, съборихте ли я от противопожарната стълба? Тя е кървяла, нали? Тя е кървяла и вие не сте знаели какво да направите.

— Това са пълни глупости. Видях, че е там отвън и пак заспах. Край на историята. Трябва да е била облечена в копринени бикини, тип „прашка“. Бяла копринена „прашка“. Винаги носеше такива бикини.

— Бели бикини, тип „прашка“ — повтори Матюс. — А нагоре? Фланелка? Блуза? Халат?

— Една от онези ками… не знам си какви неща.

— Камизола.

— С две издутини точно където трябва. Хубави и стегнати.

Матюс се сви пред неговата безочливост.

— Камизола и бельо, тип прашка. Никакво горнище от анцуг, никакъв халат?

— Тя е с гореща кръв, казвам ви. Винаги излизаше там почти без дрехи. За да изпуши една цигара. Анцуково горнище — откъде, по дяволите, да знам? Дали притежаваше такава? Да. Но онази нощ беше необичайна. По-топла от другите. Можете да проверите това, нали?

— Ще проверим всяко ваше изявление, Лени — каза Ламоя. — Всяка ваша дума.

Нийл се смути за момент, но после си възвърна самоувереността и повтори, че е видял за последно Мери-Ан на противопожарната стълба.

— Когато се събудих на сутринта, нея я нямаше. Но това не беше нещо необичайно. Тя си лягаше по-късно от мен и ставаше по-рано. Вероятно бе отишла направо в кафенето, „Най-доброто в Сиатъл“, на няколко пресечки от квартирата. Трябва да проверите. Нали така? Те отварят в шест и тя винаги е един от първите им клиенти.

— Значи дрехите й ги е нямало — заключи Ламоя. — Когато сте се събудили на сутринта, останалите й дрехи — каквото там още е носела — са липсвали?

— Какви дрехи? Откъде, по дяволите, да знам? — Видимо изнервен, Нийл раздруса ръце пред себе си, сякаш бяха изтръпнали. — Тя беше облечена с тях в леглото, само това мога да ви кажа.

Сержантът прегледа записките си.

— Преди малко казахте, че сте заспали, след като сте правили секс с госпожица Уокър. Че сте заспали след секса. А сега твърдите, че е била в леглото с пликчета? Можете ли да бъдете по-точен?

— Носеше ги в леглото, преди да й ги сваля. — Той добави: — А това направих след спортните новини, за да бъда по-точен.

— А някакви нейни дрехи останаха ли в апартамента ви, след като тя е излязла онази сутрин?

— Тя е човекът, който разтребва, не аз.

Ламоя попита раздразнено:

— Значи казвате, че онази сутрин е почистила дома ви, преди да отиде на кафе?

— Слушайте, в апартамента ми имаше нейни дрехи, окей? Откъде, по дяволите, да знам кои са били там и кои не? Тя живееше при мен, не забравяйте това. Така ли е? Дрехи? Какви? Тези на пода или останалите? Как, по дяволите, бих могъл да знам?

Матюс си помисли, че разказът му отиваше към своя край. Малките паузи. Бързите движения на очите. Тя се извини и напусна залата за съвещания, за да се върне няколко минути по-късно със снимки от аутопсията на две различни жени.

Психоложката не хранеше илюзии, че ще получи самопризнание, че ще предизвика някакъв а ла Пери Мейсън момент, в който Лангфорд Нийл ще заложи, ридаейки, главата си и ще опише в подробности събитията от онази нощ. Тя обаче възнамеряваше да подложи Нийл на тест. Надяваше се, ако тестът излезеше успешен, да разбере кога Лени лъжеше и какви бяха мотивите му да го прави. Събирането на улики не беше нейно задължение. Матюс просто искаше да узнае истината. Докато адвокатите не се намесеха в случая — все пак Нийл имаше право на адвокат, — тя можеше на практика да говори каквото си иска и да оборва неговите лъжи една по една. Дафни знаеше как да използва външния си вид срещу типове като Нийл. Непосредствено преди да влезе отново в залата за съвещания, тя напъха блузата в панталона си и изправи рамене, за да подчертае формата на бюста си. Нека да види всичко, което иска. Нека да стане разсеян.

Постави снимките пред Лени. Ламоя разбра, че са си разменили ролите — сега приятелят на Мери-Ан беше неин. Матюс каза:

— Миналата година имахме подобен смъртен случай. Пак на млада и привлекателна жена. Разследваме дали има връзка между двата случая.

— Връзката са мостовете и водата — каза Нийл.

— И/или мъжете, с които са ходели тези жени.

— И ме разпитвате заради някаква ненормалница, която се е хвърлила от мост преди една година?

— Не, разпитваме ви заради Мери-Ан Уокър, господин Нийл. — Тя се втренчи театрално в Ламоя. — Кой е казал, че Мери-Ан е скочила от моста?

— Не съм аз — отговори сержантът.

— Нито пък аз — рече Матюс.

— Не забравяйте вестниците, телевизията — протестира Нийл.

Психоложката се обърна към него.

— Мери-Ан Уокър не е скочила, господин Нийл.

— Но нали току-що казахте…

— Била е пребита, вероятно изнасилена, а след това е открита във водата, облечена в разкъсани бикини и памучна камизола — точно както ни я описахте преди малко. Как се е озовала във водата все още не е изяснено.

Лени изгуби самонадеяната си усмивка.

— Вие очевидно сте умен мъж — излъга тя. — Мъж, който разбира от жени. Не е необходимо да ми казвате, че някои жени сами си навличат големи неприятности. Дават обещания и променят решението си. Стига само да пийнат малко и започват да си го просят, а после се измъкват от правенето на секс със старото извинение, че ги боли главата. Възбуждат някой мъж, а после отказват да му пуснат.

Ламоя погледна изненадано Матюс.

Лени изглеждаше разтревожен.

— Така ли е? — попита го психоложката.

— Аха, сигурно. Предполагам, че е така.

— И понякога човек трябва да превъзпита малко такава жена, да й покаже кой командва. Да я вразуми. Това може да стане, а може и да не стане, но със сигурност няма да стане, когато тя е пияна и разгонена в единия момент, а в следващия — ледена девица.

Нийл схвана уловката.

— Аз… ъ… Не знам за какво говорите.

— Не?

— Не.

— Разполагаме с половин дузина по-раншни оплаквания срещу вас, Лени. Всичките за малтретиране на ваши приятелки. Излежали сте трийсетдневна присъда в окръжния затвор. Вкарали сте едно момиче на име Айлийн Римбоуър в спешното отделение със счупена ключица. Знаете ли, че Мери-Ан Уокър е била пет пъти в спешното отделение през последните шест месеца? Случайно да ви е казала за това? Брат й знае. Тя е заявила, че е паднала по стълбите на яхтата, че ръката й е пострадала от крик. — Матюс прочете всичко това, сякаш беше напечатано на листа, а то не беше. — Доста неубедителни обяснения, ако питате мен. Освен това е имала някакви женски проблеми, които могат да бъдат обяснени по-скоро с малко грубите и извратени действия на някой мъж. Така че това, към което трябва да насочите вниманието си, господин Нийл, не е вратата, нито моя бюст, нито детектива, към които поглеждахте, а към събитията през онази нощ. Трябва да насочите вниманието си към скритите обстоятелства, които са довели до започването на кавгата, възникнала между вас; обстоятелствата, които са довели до прерастването на тази кавга в насилие. Ние сме полицаи, да. Но, вярвате или не, ние сме и хора. Чували сме какво ли не — нищо, което бихте могли да ни кажете, няма да ни изненада. Ако ви осъдят трети път за насилие над жени, животът ви ще стане доста тежък. Искате ли някакъв шанс? Убедете ни, че онази нощ с Мери-Ан сте се скарали и нещата са излезли малко извън контрол. В кавгата участват двама души, господин Нийл. А това е много по-добре, отколкото някой мъж да пребие жена си без никаква причина. Можем ли да започнем оттам?

— Тя беше отвън на противопожарната стълба. Мисля, че говореше по телефона. Но не съм сигурен. Вероятно е пушила цигара, иначе нямаше защо да излиза там. Казвам ви, не обичаше височините.

— И не е бягала от вас?

— Правихме секс, това е всичко. Може да съм бил малко груб. Не си спомням. Онази нощ бях доста пиян. Но ще ви кажа едно: Мери-Ан никога не се е оплаквала от секса, повярвайте ми. Тя обичаше да е груб. Молеше ме да бъда груб. Онази нощ, на противопожарната стълба, я видях за последен път.

— В два часа и двайсет и две минути сутринта — повтори Матюс.

— Жената страдаше от безсъние.

— Вие разбирате, че когато в даден случай има смекчаващи вината обстоятелства — например кавга, — следователят е длъжен да ги вземе под внимание. Те излизат наяве по време на съдебния процес, независимо какви са. Няма причина един детектив да настоява, че е извършено убийство, когато става въпрос за домашен скандал, при който приятелката се явява съучастник — примерно, в даден момент се държи като пияна курва, а в следващия търчи за месарския нож. Трябва да помислите върху това, защото когато един мъж пребие жена си, нещата са предрешени много преди съдебните заседатели да заемат за първи път местата си. Повярвайте, така е.

В погледа на Нийл се четеше шок и психоложката прие това за малка победа.

— Бях ли ясна, Лени? — попита реторично тя.

— Тя не беше с всичкия си. Беше привързана по някакъв извратен начин към онзи задник брат й. Казваше, че го е предала, като е изгубила риболовното корабче и всичко останало. Че му била длъжница. Но, по дяволите, той само я използваше. Лентяйстваше. Наливаше се с бира. Исках Мери-Ан да свърши някаква работа вкъщи. Да направи нещо за нас. Но, казвам ви, тя не беше с всичкия си.

— Добре. — Матюс си пое дълбоко дъх и се наслади на изненадата, че той бе започнал да се разкрива.

— Тя пи много онази нощ и стана неадекватна. Правихме секс, точно както ви казах. Беше върху мен и беше обзета от някакъв бяс. Движеше се бързо и яростно и не знам, може би някак безчувствено. Сякаш не искаше да го прави.

Матюс не хареса образите, които изплуваха в съзнанието й — потната камизола, лепкавата коса, плясъкът на плът.

— Понякога изпадаше в такива състояния — продължи Нийл, като за първи път понижи глас. — Малко странни. Сякаш в действителност не беше там, нали разбирате? Сякаш беше в транс. И да си призная, всеки следващ път това ми се струваше все по-странно. Достигаше сама до оргазъм. Без моя помощ. В такива моменти аз като че ли не съществувах за нея.

Дафни се помъчи да прогони образите от главата си, но те не искаха да изчезнат. Докато се бореше с тях, попита:

— През онази нощ по-специално карахте ли се за нещо? Нещо, което може би сте казвали друг път, когато сте я виждали в такова състояние?

— Казвам ви, беше най-откачена, когато бях взел в апартамента Феръл, а аз направо полудявах, защото той не се отделяше от нея нито за миг. Исусе, хлапето се появяваше винаги в най-неподходящите моменти. Хленчеше за пари и за това как тя била прецакала всичко. Мери-Ан не обичаше да говоря за него. Казваше, че съм несправедлив. След смъртта на баща им се беше грижила доста време за него. Майка й… не знам нищо за нея. Напуснала ли ги е, умряла ли е, нищо. Но доколкото знам, и тя трябва да е мъртва.

— Значи сте се карали заради брат й — каза Матюс.

— Онази нощ? Не помня такова нещо. Казвам ви: върнахме се в моето жилище и тя се нахвърли върху мен като същинска курва. Беше се съблякла наполовина и лежеше върху мен още преди да включа телевизора.

— Според вас тя е била на противопожарната стълба по бикини и камизола. А може би по горнище на анцук; не сте сигурен. Не можете да си спомните. Предполагам, че освен това е била боса. И после изведнъж се озовава във водата. — Психоложката направи пауза. — Има проблеми с вашата история, господин Нийл. Давате ли си сметка за това? Започнахме с вас и Мери-Ан — почти в същото окаяно положение. Вие гледате спортното си предаване, докато тя ви обслужва. А сега ни казвате, че е била превъзбудена и на практика ви е изнасилила. Започнахме с това, че е станала сутринта и е отишла да пие кафе. Но знаем със сигурност, че е умряла във водата предишната нощ. Как се е озовала там?

— Как се е озовала във водата? — повтори Нийл, сякаш внезапно беше преминал на тяхна страна. — Казвам ви, видях я отвън на противопожарната стълба. Чух я да говори по телефона.

Вече не изглеждаше толкова самоуверен. Ако някаква част от разказа му трябваше да бъде преразгледана, то това беше моментът с Мери-Ан на противопожарната стълба. Матюс направи нов опит:

— А какво ще кажете за това? Може би тя все още е била пияна, когато е излязла на противопожарната стълба. Може би грешите за времето. Може би тя е била пияна, уморена и все още не се е била съвзела от секса, а цигарата, която е изпушила, я е замаяла допълнително и тя е паднала от стълбата.

— Напълно възможно — обади се Ламоя.

— Не беше така — възрази Нийл.

— Тя се опитва да ви помогне — каза му сержантът.

— Мери-Ан пада от противопожарната стълба и повече не се появява, и вие, господин Нийл, разбирате, че предвид вашето минало, това няма да изглежда добре. Никак дори. Полуголата ви приятелка, пълна с вашата сперма, в подножието на противопожарната ви стълба. Как ще обясните това?

— Едно падане от противопожарната стълба би обяснило състоянието на тялото. Добро предположение, лейтенант.

— Не беше така — повтори Нийл.

— Но какво ще си помислят съдебните заседатели? Въпросът, който трябва да си зададете, е как ще изглежда това на заседателите. Защото да ви кажа — на мен ми изглежда доста убедително.

— И на мен — съгласи се Ламоя.

Сега лицето на Лени беше плувнало в пот, а очите му шареха между двамата следователи.

Матюс се наведе над заподозряния, така че да може да долови аромата й, без да може да се отдръпне от нея.

— Но за ваше съжаление истината винаги побеждава. Знаете ли какво мисля? Мисля, че сте ударили Мери-Ан. Мисля, че сте й се ядосали и сте я ударили, и нещата са се развили зле за вас. Решили сте, че е припаднала както друг път, но тя така и не се е свестила. По някое време през нощта или на сутринта сте открили, че е мъртва. Вие сте я убили. И после какво? Може би по някаква причина това ви е възбудило. Може би вие сте такъв човек. Може би сте правили разни работи с нея след смъртта й. — Тя понижи глас. Вече се чувстваше в свои води. — Няма нищо, което да се сравни с вашия гняв, нали? Той ви напуска. После се връща, нали? Обзема ви отново. И настъпва момент, който ви е непонятен. Сякаш яздите ракета, докато вашата възлюбена не омекне в ръцете ви. Нахвърляте се върху нея с юмруци, защото скандалите винаги завършват по този начин — нали? — вие двамата се сборвате върху леглото и всичко започва да става ужасно грозно, преди сексът да оправи нещата. Само че този път не е успял да ги оправи, така ли е? Този път тя не се е свестила.

— Коя, по дяволите, си ти? — попита той с ококорени очи.

— Аз съм вашият изход от тази бъркотия. По-точно ние — сержантът и аз. Искате да се измъкнете от това, нали, Лени?

Ламоя потри длани в панталоните си. Кавгата беше увиснала във въздуха като мирис на буря.

Матюс каза:

— Искам да не забравяте за лабораторните тестове: кога са се получили тези ужасни контузии, кога си е счупила костите — преди или след смъртта й. Какво? Смятахте, че още не знаем това? Седемнайсет счупени кости, Лени. Какво? Мислихте, че ще решим, че са в резултат от сблъсъка й с водата? И като стана дума за водата, тя кога е проникнала в белите й дробове? Преди или след смъртта? Трябва да се замислите как ще повлияе това на съдебните заседатели, защото тази среща, точно тук и точно сега, е добър шанс да си помогнете. Ние не си измисляме истории. Обработваме фактите и ги оставяме те да разкажат историята. И това е историята, на която вярват заседателите. Единствената история. Колкото повече изопачавате вашата история, толкова по-малки стават шансовете ви да сключите сделка с нас.

Матюс се изправи и се зае да приглажда гънките на дрехите си, сякаш, докато беше стояла близо до Нийл, беше прихванала от неговия разврат. Приятелят на покойната Мери-Ан остана съвършено спокоен, запазвайки надутото изражение, характерно за лицето му също като красотата, която не заслужаваше.

Двамата следователи бяха изчерпали въпросите си. Те се спогледаха и Ламоя съобщи на Нийл, че е свободен да си върви, като го помоли да не се отдалечава от дома си. И да не напуска града, без да е уведомил полицията.

— Впечатляващо — каза сержантът на Матюс, когато заподозряният си тръгна, — макар и малко нестандартно.

— Какво мислиш за него? — попита го тя.

— Объркан съм — рече Ламоя.

Психоложката усети, че я обзема разочарование. Тя искаше отчаяно това да свърши, да приключи успешно този случай и да остави Мери-Ан Уокър да почива в мир. Но нейната преценка за Нийл също беше противоречива.

— Да изчакаме лабораторните резултати. Тези на техническия екип и тези на Диксън. Може би те ще изяснят всичко.

И двамата знаеха, че се самозалъгват.