59. Преследване на писък

Първият писък насочи Ламоя в правилната посока. Преди това бе следвал градската канализационна тръба за дъждовна вода към залива Елиът. Но този писък, женски писък, го накара да се завърти на пети, да тръгне бързо назад по стъпките си и да извади мобилния си телефон. Когато разбра, че телефонът бе безполезен, защото нямаше обхват толкова дълбоко под земята, той се замисли дали да не се изкачи по бетонния комин обратно до уличната шахта, през която беше дошъл — в момента минаваше точно под отвора й, — за да поиска подкрепление от отдела за специални операции, но си спомни молбата на Матюс да не превръща спасяването й в диктувана от управлението процедура, нещо, което тя някак си беше предвидила, и подмина отвора на уличната шахта, решен да следва звука на гласа й, преди да го е изгубил, а заедно с него и нея.

Докато вървеше в тази посока, фенерчето му освети два чифта кални следи от обувки, които след няколко минути го отведоха до една метална решетка в стената на канализационната тръба. Сержантът дръпна решетката и тя веднага поддаде. Той захапа фенерчето, сякаш беше цигара, хвана я с две ръце и я премести настрани, за да може да се покатери през отвора. Калните следи продължаваха от другата страна в ниска хоризонтална шахта, която му заприлича на миньорски тунел. Шахтата изглеждаше много стара… и изведнъж Ламоя осъзна какво виждаше. Той не разбираше почти нищо от отводнителни канали и тунели и все пак детективът в него реши, че по всяка вероятност това бе Тунелът на контрабандистите, за който им беше споменал свещеникът.

От далечния край на тунела долетя приглушен глас. Мъжки глас.

Феръл Уокър.

Гърдите на сержанта се стегнаха болезнено. Той насочи фенерчето към мрака. Промуши се през отвора и влезе в тунела. Вътре миришеше познато — на смърт, каза си той.

— Идвам — прошепна Джон и се втурна в тъмнината.

Загрузка...