Изкуството на заблудата

68. Слаба надежда

Когато двамата санитари вкараха закритата носилка на Матюс в спешното отделение, където я очакваха двама, облечени в сини мантии лекари, психоложката попита:

— Там имаше ли едно момиче… Едно бременно момиче…?

Единият лекар светна в очите й с малко фенерче и започна да дърпа нагоре клепачите й. Тя замига яростно.

— Вие сте в спешното отделение на Медицински център „Харбървю“ — уведоми я спокойно мъжки глас.

Матюс сграбчи бакенбардите на доктора и придърпа лицето му надолу към своето.

— Едно момиче… наръгано с нож… бременно.

Лекарят се освободи, излая няколко заповеди за инжекции и се обърна към своята сестра — чернокожа жена с благи очи. Сестрата поклати тъжно глава, като гледаше към психоложката.

— Тя почина. Съжалявам.

— А бебето? — попита Дафни. Някой прободе кожата й с игла. Тя се намръщи от болка. Прозрачната пластмасова тръбичка бе разопакована и включена към системата. Течността закапа и Матюс усети топла вълна на облекчение и спокойствие. Успокоително. Усещането бе на път да я погълне.

— Сега ще ви зашием — чу тя да казва докторът. — Дадохме ви нещо, което ще облекчи болката ви.

— Бебето? — прошепна психоложката на сестрата.

Чернокожата жена се наведе над нея, а лицето й внезапно стана много по-любезно.

— Ще направят опит да извадят бебето посмъртно.

Дафни едва удържаше очите си отворени. Сънят я дърпаше при себе си. Но тя успя да се протегне и да хване ръката на сестрата. Жената се наведе още повече към нея. Матюс попита:

— Ламоя… един полицай… той добре ли е?

Сестрата я погледна нежно.

— Почивайте — каза й кротко тя.

— Никакви наркотици — рече психоложката.

— Само нещо, което ще ви облекчи.

— Не на мен — възпротиви се дрезгаво Дафни, като направи неуспешен опит да седне. Сестрата й помогна да легне отново. — На каубоя… никакви наркотици. Той не бива да взема наркотици. Той… — Не можа да каже нито дума повече, защото езикът й се бе превърнал в неуправляем плужек. В края на полезрението й се появи тъмнолилава светлина, която скри от очите й сестрата, а после погълна и ослепително ярката лампа над носилката й. Непосредствено преди сладката дрямка да я надвие напълно, на Матюс й се стори, че чу чернокожата сестра да казва нещо, но в същия миг заспа и забрави чутото.