Изкуството на заблудата

20. Портмоне и часовник

— Чук, чук.

— Влез — каза Болд. Щом видя, че е Матюс, добави: — Здравей. Не сме се виждали скоро. Сядай.

Психоложката се зачуди къде бяха изчезнали комплиментите му. Лейтенантът винаги й казваше нещо хубаво; малки забележки, които неизменно оправяха настроението й за деня. Но вече ги нямаше и тя си даде сметка, че й липсваха.

Той рече:

— Джон ми каза за мъжа пред прозореца ти.

— Не е трябвало. Видях следи от обувки, нищо повече.

— Помолих оперативните работници да хвърлят един поглед. По-добре късно, отколкото никога. — За да не й даде възможност да протестира, Лу обясни: — Има шанс да са свързани с нашия хотелски воайор.

— Няма.

— Те вече са там.

— Тук някой някога пита ли изобщо другите за нещо?

— Разполагаме със снимка на следите от грайфери на строежа — на воайора, наблюдавал хотела. Можем да ги сравним.

— Няма нужда. Имам двама кандидати наум.

— Заподозряни?

Тя поклати глава.

— Слушай какво, може да е било някое момче за всичко. Инсталирах си рамки с мрежи на прозорците само преди две седмици.

— Много оптимистично от твоя страна. За мен зимата още не е свършила.

— Следите не са свързани с Хебрингър и Рандолф, Лу.

— Искам да чуя експертно заключение по този въпрос; заключение на екипа. Окей?

— Държиш се странно.

Болд избута назад стола си и се втренчи в нея.

— Знаеш ли, след като чух това от около стотина души, взе да ми писва. Да, дори и казано от теб.

— Бих ти предложила да зарежеш Хебрингър, но те познавам твърде добре.

— Така е. Затова се откажи. — Той започна да се извинява: — Съжалявам. Ти не заслужаваш това. Тормози ме мисълта за нещо друго.

— Удавянето на градския работник?

— Екипът за спешна медицинска помощ ми каза, че част от Подземието все още е непокътната. Но градските власти не ми разрешават да се спусна там през мястото на аварията, защото е твърде опасно. Можеш ли да си представиш? Някой да каже това на Сюзан Хебрингър. Ето защо обмислям възможността за друг достъп. В университета има една жена, доктор Бабкок, която проучва въпроса. — Той добави: — Е, ще ми кажеш ли кои са заподозрените ти или планът ти е да ме измъчиш?

Матюс никога не бе премълчавала много неща от Болд. Дори не беше сигурна защо сега се бе опитала.

— Удавницата, Мери-Ан Уокър?

— Е, и? — Той беше запознат със случая.

— Тя има по-малък брат, който е заподозрян номер едно. Може да е пренасочил към мен част от чувствата си към нея. Изглежда ме мисли за Шерлок Холмс, а себе си — за доктор Уотсън.

— Чудесно.

— Другата възможност е Нейтан Прейър.

— Отново?

— Той беше на моста в нощта на разследването ни. Намесена е Шерифската служба — не ме питай защо. Той си е все същият гадняр и мисля, че е възможно да ме наблюдава или поне да държи под око посещенията ми в приюта.

— Искаш ли да поговоря с него? Да му разясня как стоят нещата?

— На човек като него? Не, благодаря. Хора като Прейър живеят с надежда. Ако се опиташ да го разубеждаваш, само ще налееш масло в огъня и тогава той ще трябва да доказва на себе си, на мен, на всеки замесен колко е бил прав за това каква чудесна двойка ще излезе от нас двамата. Вече съм разговаряла по този въпрос с него. Най-добрата тактика е разстоянието.

— И това е всичко? Списък от двама заподозрени? Можем да го проверим.

— Това е съкратеният списък — отговори Матюс. — Пълният включва всеки престъпник, който някога съм помогнала да вкарат в затвора, а сега е на свобода. Може да включва и Лангфорд Нийл — приятелят, когото обвинихме, че е прегазил Мери-Ан и после я е хвърлил от онзи мост. Той е властна натура и има досие на насилник. А аз съм жена, която взема решения за бъдещето му — нещо, с което той не може да се примири. Предусещам как в него се събужда интерес към мен, а това може да го подтикне към някоя дивотия.

— Не ми харесва накъде отиват нещата.

— Значи ставаме двама.

— Тогава да направим нещо по въпроса.

— Говорим за пасивно престъпление, Лу. Това усложнява нещата. Уокър ми оставя телефонни съобщения, от които ми се преобръща стомахът. Прейър се появява в закрития паркинг и после изчезва. Отвън пред прозореца ми има кални следи. С какви обвинения разполагаме? И до каква степен искам да обезкуража Уокър, при положение че той току-що ни снабди с улики, до които иначе можеше да не се доберем?

— Какви улики?

— Някои вещи на сестра му: портмоне, часовник и кутия цигари. В портмонето има документи, в това число нещо, което изглежда, е акт за превишена скорост. Преди да се заемем с проучването им, ги оставихме на Бърни. Той ще ги провери за отпечатъци, косми и влакънца и после ще ни даде да ги погледнем.

— Ако братът излага на риск възможни улики, тогава това е възпрепятстване на разследването. Ти го искаш зад решетките и ние ще го вкараме зад решетките.

— Джон, разбира се, иска да го разпита. Но аз може вече да съм го наплашила. Бях доста безкомпромисна с него. Взех му пръстовите отпечатъци. Предполагам, че няма да се покаже на работното си място през следващите няколко дни. Освен това не знаем откъде се е сдобил с тези улики. Отначало Джон побесня, и то с право. Но после премислихме нещата: ако Нийл е укрил тези вещи и Уокър ги е намерил, след като е претърсил апартамента му, това на практика може да ни помогне да заведем дело.

— Това е игра с огъня и двамата го знаем, Дафи. А ти не би искала да се окажеш в средата му.

— Аз вече съм в средата му. И искам да се отдръпна настрана, та този тип да съсредоточи вниманието си върху Джон. Но хора като него трябва да бъдат леко манипулирани. А това не може да стане от раз.

Болд остави химикала и свали очилата си за четене. Дълбочината на погледа му привлече Матюс. Той криеше толкова много неща.

— Тогава как да ти помогна? — попита лейтенантът.

— Хоп-троп — каза Ламоя, влизайки в кабинета на Лу, без да почука. Придърпа с крак един стол, завъртя го с лице към тях и се тръсна върху него.

— Обсъждаме факта, че някой тормози Дафни, а може би дори я следи — рече лейтенантът.

Сержантът разпери ръце и каза саркастично:

— Не бях аз. — Възнагради ги със специалната си усмивка. — Моята препоръка е двамата с Хайман да строшим капачките на колената на Уокър и така да сложим край на всичко. През следващите десет години ще обикаля тротоарите с една от онези малки колички. Ще го научим да не се забърква с нашето семейство.

Психоложката се изсмя нервно.

— Предпочитам да играем по правилата.

— Прави каквото ти е угодно. Спести парите на данъкоплатците. — Ламоя погледна към Матюс. — И трябва да ти кажа, че това е работа, в която ще вложа сърцето и душата си. — Той флиртуваше открито с нея и тя се зачуди как изглеждаше това в очите на Болд и на всички останали.

Дафни не беше сигурна дали трябваше да каже на Болд, но ако си замълчеше и по-късно лейтенантът научеше за това, последствията щяха да са ужасни.

— Той спомена косвено за Хебрингър и Рандолф.

Болд се вцепени.

— Какво?

— В едно от телефонните съобщения. Каза, че навън било опасно. Но че когато съм с него, не трябва да се тревожа за това.

— В такъв случай искам да се махнеш от яхтата си. Ще се изнесеш на хотел със съдействието на управлението, докато не ни се отдаде възможност да приключим случая.

— Това не е необходимо. — Тя се бе опасявала именно от такава бурна реакция.

Болд й напомни:

— Намерила си следи от ботуши пред прозореца ти. Каквато и да е ситуацията, искам да се махнеш от яхтата. — Той се обърна към Ламоя. — Щом Уокър е споменал за изчезванията, искам да бъде доведен тук за разпит.

— Ти си афектиран, Лу, и двамата го знаем. Виж какво, телефонните терористи рядко преследват жертвите си, а преследвачите рядко тормозят по телефона. Говорим за два различни модела на поведение, за две различни личности и струва ми се, за двама различни души.

— Уокър и Прейър — повтори лейтенантът. — Но ти не го знаеш!

— Я почакай — каза Ламоя. — Какво общо има Прейър с това?

Психоложката разказа за случката в закрития паркинг, като премълча някои подробности — че един „свидетел“ е видял мъж в униформа, кафява или цвят каки. Тя добави:

— Любовно увлечение като това на Прейър е безвредно; то просто е досадно. Честно казано, по-загрижена съм от трескавото желание на Уокър да ми се хареса. Но да го свързвате с изчезванията? Това е прекалено.

— Той сам се е свързал с тях — обади се Болд.

— Те са новината на деня, Лу. Целият град говори за Хебрингър и Рандолф. Стига де!

Сержантът се опита да разсее напрежението между тях.

— Нейтан Прейър не е безвреден — каза той. — Попитай моториста, когото очисти.

— Той беше оправдан за това, Джон — намеси се бързо лейтенантът. — Разбра се, че е имало престрелка.

— Не е имало никаква престрелка и тримата знаем много добре това — заяви Ламоя.

Настана неловка тишина. Сержантът се размърда неудобно на стола си.

— Подкрепям Лу, Дафни. В момента яхтата е прекалено опасна за теб. Ще разтребя стаята си за гости. Ще останеш при мен, докато не изясним нещата.

Матюс възрази яростно, гледайки към Болд, който се ухили:

— Говориш за вълка в овча кожа!

Ламоя едва не се разсмя на свой ред.

— Няма да ти се нахвърля, не се безпокой. Ти — вие двамата — неотдавна ми направихте услуга. Сега ти я връщам, това е всичко.

— Да бе, сигурно — каза психоложката. Пейджърът в дамската й чанта изпиука и всички млъкнаха. Стаята се изпълни с колебание и очакване: ако пейджърите на Ламоя и Болд се активираха през следващите няколко секунди, това щеше да означава, че е било извършено углавно престъпление. И тримата затаиха дъх, докато Матюс проверяваше устройството, размишлявайки върху възможността да е изчезнала друга жена. Тя отпусна рамене.

— Приютът. Не се тревожете, знам за какво ме търсят.

— Помисли върху предложението — каза й Ламоя.

Психоложката погледна към Болд, очаквайки нов дружен изблик на смях. Вместо това лейтенантът заяви с напълно сериозен тон:

— Помисли върху предложението или си вземи хотелска стая. Няма да се връщаш на онази яхта.