Изкуството на заблудата

11. Удавянето си е удавяне, падането — падане

Характерната миризма на антибактериални препарати и консерванти винаги напомняше на Болд за смърт, за образите на контузени и подпухнали трупове, запечатани неизлечимо в съзнанието му от 134-те аутопсии, на които бе присъствал. Той никога не обърка бройката.

Това беше място, където човешките ходила носеха идентификационни кодове, написани с черен маркер; където царуваше голота, която никога не беше привлекателна. Където се извисяваха до тавана хладилни чекмеджета от неръждаема стомана, способни да издържат тежащи до двеста килограма и дълги до метър и деветдесет тела. Лейтенантът се надяваше искрено, че това е място, което Сюзан Хебрингър никога няма да посети. Но не беше съвсем убеден.

Въпреки че законите на щата изискваха следователите да присъстват на аутопсиите при всеки съмнителен или подозрителен случай на смърт, Болд не беше дошъл тук поради тази причина. Това изискване вече беше изпълнено от детектив Чес Милнър. Не, лейтенантът беше тук, в моргата, защото мъртвите нашепваха последните си думи чрез техния преводач, доктор Диксън. Мъжът с голямата глава, ококорените очи и меката усмивка.

Лу каза:

— Чух, че по-рано днес се е заформило нещо като уестърн.

— Всеки различно се справя със скръбта. Тя е наранила онова хлапе доста жестоко.

— Дафни се чуди дали е постъпила правилно, като го е пуснала да си върви.

— Тя го успокои. Мисля, че той няма да създава повече проблеми.

— Аз се тревожа за другия мъж — рече Болд, — онзи Лангфорд Нийл.

Съдебният лекар кимна.

— Аха, знам какво имаш предвид.

Това не бяха проблеми на Диксън. Двамата с лейтенанта обсъдиха преиздаването на една компилация на Чет Бейкър на компактдиск, като Лу описа гласа на певеца като „сметана и мед“. Докторът от своя страна беше впечатлен от изпълненията на Бейкър на валдхорна, защото той самият беше почитател на тромпета.

— Откога разбираш от вокалисти? — попита го съдебният лекар.

— Лиз се опитва да ме запали по операта.

— Звучи ми така, сякаш се опитва да те излекува от безсъние.

— Същото е.

Стана въпрос за трупа на „братовчеда“ на Мама Лу, Били Чен. Диксън провери два пъти местоположението му, отвори квадратната врата на хладилната камера от неръждаема стомана и издърпа снабдената с безшумни колелца платформа, на която лежеше Чен.

— Нека те попитам нещо — каза докторът. — Откога проявяваш интерес към случай, записан в книгите като злополука?

— Правя услуга на един приятел.

В отговор Диксън наведе глава и изгледа Болд над рамката на очилата си.

Лейтенантът му даде обяснение, като се надяваше, че лекарят ще види връзката.

— Този мъж е бил намерен на една пресечка от мястото, където са видели за последно Хебрингър.

— Имало е спукване на водопровод.

— Причинено от какво? — попита Болд.

— С други думи си позволил на тази Хебрингър да те обсеби.

— Това Лиз ли ти го каза или Матюс?

— Разбирам защо едно изчезване те притеснява повече от едно убийство. Защото случаят все още не е приключен.

— Две изчезвания.

— Още по-лошо.

— Съпругът на Сюзан Хебрингър се обажда на Лиз кажи-речи през ден. Тя спря да ми казва за тези обаждания, но аз знам, че те продължават. Тяхната дъщеря и Сара са в един и същи клас по балет.

— Ти си лейтенант. Какво, по дяволите, търсиш на бойното поле?

— Капитанът ми отпусна малко юздата — отговори Болд. — Тя надуши, че ще си има неприятности с мен и реши да ги избегне. Така че ми развърза ръцете за този случай. Е, и?

— С този случай трябва да се занимава твоят сержант, а не ти.

— Никога ли не си отнемал аутопсия от твоите асистенти? — попита лейтенантът. Думите му, изглежда, нараниха Диксън, но Лу не съжаляваше. Той се наслаждаваше на свободата, която бе имал през последните седмици, и не искаше тя да свършва. За него беше направено изключение и той нямаше намерение да си прави отвод.

— „Ако изгубиш перспективата, губиш фокуса.“ Това не е ли Болдизъм?

— Няма никакви Болдизми — каза Болд. — Има две изчезнали жени и един опитен работник, който се е удавил в две стъпки вода. Прибави към това и неизследвана зона от Подземието.

— Онази част от града?

— Така ми казаха.

— Това прави нещата по-интересни.

— Несъмнено. Но ако ми кажеш, че Чен е жертва на инцидент, ще си тръгна оттук.

— Ще ми се да можех. — Диксън дръпна ципа на чувала, разкривайки главата на Били Чен. Лицето на мъртвеца беше с цвят на бял чорап, изпран в пералнята с погрешна партида дрехи — беше лилаво-жълто. Около устните се беше очертал синьо кафяв кръг.

Гърдите на лейтенанта се стегнаха. Странна работа — той се нуждаеше от усложнения, нуждаеше се от необясними факти, нуждаеше се от указанията на Били Чен. И все пак не ги искаше. Сюзан Хебрингър можеше и да влезе утре в класа по балет на Сара, но Били Чен щеше да се върне в хладилната камера. Болд се „хранеше“ от мъртвия, използвайки смъртта му като евентуален трамплин и мисълта за това го отвращаваше.

— Устните му?

— Повярвай ми, не ми се ще да го признавам, но екипът на моргата е допуснал грешка.

Тази дума, произнесена от Диксън, наелектризира Лу.

— Какъв е източникът на тази грешка?

— Предполагам, че тя е резултат от полицейския доклад за случайна смърт. Травма на главата. „Задушаване вследствие на потапяне на ноздрите и устата в течност.“ Няма никакви патологични следи от удавяне. Сложихме травмата на главата на първо място в нашия списък. Чен е получил травма на главата, следователно удавянето се връзва. Понякога търсим това, което ни е казано, че трябва да открием. Случва се. Някой отива на обяд, поглежда менюто и оставя очакванията му да ръководят неговия избор. Виждаме хубава бяла пяна в кривото гърло, свидетелство за повръщане — удавянето си е удавяне. Падането — падане.

— Устните му? — повтори Болд, искайки да получи от Диксън обяснение за моравата синина около устата на Чен.

— Майкъл, един от най-добрите ми асистенти, е пренебрегнал две неща. Синината противоречи на предполагаемата причина за смъртта. — Докторът посочи на лейтенанта потъмнялата кожа около устата на мъжа, която му придаваше вид на клоун. После свали докрай ципа на чувала, нахлузи чифт ръкавици за еднократна употреба и повдигна кръста на Чен. — Виждаш ли бутовете?

Болд разгледа лилаво оранжево-черното петно с размерите на поничка върху левия бут на мъртвеца.

— Синина?

— Точно така.

— Бутовете и устните?

— Именно. Когато човек умре, нагоре са обърнати или устните му, или бутовете. Но не и двете. Тази синина — рече той, като насочи вниманието на лейтенанта отново към краката на трупа, — вероятно се е получила, докато е лежал в очакване да бъде открит. А не, след като е бил сложен в чувала. Не и, докато е чакал да се озове на масата за аутопсии. А много преди това.

Болд все още не можеше да разбере накъде биеше Диксън и му го каза.

Съдебният лекар му обясни:

— Удавянето, причинено от травма на главата, означава, че Чен е получил удар с тъп предмет — двойна Т-образна греда или циментова плоча — вероятно вследствие на големия воден поток там долу. Ударът го зашеметява или го кара да изгуби съзнание. Дробовете му се напълват с вода. Той кашля и повръща. Сега вече със сигурност е в безсъзнание. Сърцето му спира да бие, кръвта се оттича в най-ниските части на тялото и се съсирва. В случая това са неговите пети и бутове. — Диксън повдигна вкочанения ляв крак на мъртвеца. На петата му имаше идентична кръгла синина.

— Което ни връща на устните — напомни му лейтенантът.

— Промяната на цвета на кожата около устата не се дължи на синина, а по-скоро на хематом20.

— Бил е задушен?

— Дробовете му съдържаха само няколко кубически сантиметра вода. Количество, несъмнено достатъчно да го убие, но не и такова, каквото бихме свързали с едно случайно удавяне.

— Реанимация?

— В доклада на ЕСМП21 не е отбелязана реанимация, не. Когато са го намерили в онази дупка, Чен е нямал никакви жизнени функции. Никакви признаци на живот. В неговия случай изобщо не се е стигнало до реанимация. Пациентът е останал безжизнен при първоначалните опити с електрошок.

— Може би в доклада е пропуснато нещо — предположи Болд.

— Всяка от процедурите щеше да излезе наяве при проверка на инвентара. В доклада за господин Чен няма нищо пропуснато. Провери, ако искаш.

— Ще проверя — съгласи се лейтенантът.

— Питай ги и за кислорода.

— Кислород?

— Майкъл е пропуснал и това. Прочел е доклада за инцидента, после доклада на ЕСМП и е видял каквото е очаквал да види. Пропуснал е и повишеното ниво на кислород във венозната кръв. При нормални обстоятелства това ниво е седемдесет и седем процента. Нивото на кислорода във вените на господин Чен беше осемдесет и осем.

— Бил е в добра форма. Лекоатлет?

— Ами. Допълнителен кислород е единственото обяснение за такова ниво.

— Въртим се в кръг. Значи ми казваш, че това се дължи на ЕСМП. Те са направили опит да го съживят.

— Не, според техния доклад не са. Казвам ти, че не разполагаме с убедително доказателство за ненасилствена смърт. Напълно е възможно господин Чен да е бил хванат изотзад. Който и да го е направил, е бил доста силен. Чен се е съпротивлявал и това е предизвикало хематома около устните му. Нападателят му е съумял да го повали на земята. Чен е получил удар с тъп предмет. Изпаднал е в безсъзнание и е бил на границата на удавянето, но, не ме питай как, въздухът около него е бил пълен с кислород. Ще проверя дали някой не е заварявал там долу. Оксиацетилен. Нещо, което да обясни наличието на кислород.

— Обяснява го немарливият доклад на ЕСМП.

— Тези хора са ни колеги. Не искам да ги клеветя.

— Помогни ми да го проумея, Дикси. Чакат ме два случая с изчезнали жени.

— Заради заобикалящата ги вода от спукания водопровод лекарите от екипа са го извадили от дупката колкото е възможно по-бързо, а по-късно, когато е дошло време за доклада, са потулили този факт, защото са разбрали, че мъжът е умрял под грижите им. Може би грижите им са били неподходящи. Можем само да гадаем.

Болд не беше уверен, че тази информация му е от полза. Не искаше да съди един екип за спешна медицинска помощ.

— Един пожарникар би разполагал с допълнителен кислород — предложи съдебният лекар. — Кой отговаря за такива пропадания на шосето?

— Чен е бил убит от пожарникар? — каза невярващо лейтенантът.

— Знам, че звучи безсмислено.

— Не и ако е бил някой, който не е искал да бъде открит.

— Тогава защо е употребил кислород? — попита Диксън, объркан не по-малко от Болд.

— Точно това трябва да разберем.

— Ние?

— По-добре напиши това в доклада, Дикси. Може да се наложи да притисна този ЕСМП.