Изкуството на заблудата

42. Засилено наблюдение

— Не мога да заявя със сигурност, че е бил той, не. — Матюс беше облечена в едно синьо вълнено яке на Ламоя със закопчан догоре цип и със същото сиво долнище на анцук. Косата й беше прибрана с шнола на тила.

— Вдигнахме цялото управление под тревога — каза Болд, докато наблюдаваше как техническият екип на Барни Лофгрин изследваше мансардата на Ламоя.

Джон изпухтя. Лейтенантът го погледна втренчено.

— Сержант, имаш ли да кажеш нещо, което би могло да е от полза?

— Не, сър.

Матюс никога не бе усещала подобно напрежение между двамата мъже.

— Господа — рече тя, за да им покаже колко глупаво се държаха.

Ламоя се обади:

— Дайте ми един отряд за бързо реагиране и време до края на нощта и ще го доведа в Кутията, преди да изпиете втората си чаша чай, сър.

— Няма да действаме така — каза Дафни, карайки и двамата да се обърнат към нея. — Той изпълни своята част от сделката. — Тя посочи шперца, прибран в пластмасово пликче за доказателства с етикет отгоре. — Така че и ние ще изпълним нашата, като заведем Нийл на очна ставка.

— С шофьора на камиона? — попита сержантът. — Мислиш ли? Това няма да ни помогне, Матюс.

— Но ще изпълним нашата част от сделката. Ако се отнесем с него като с информатор…

— Ще спечелим доверието му — довърши Болд и кимна.

— Но той не е информатор — протестира Ламоя. — Той е един проклет психопат, на когото му хлопа дъската.

Психоложката, изглежда, не хареса определението, защото го погледна остро.

— Ще открием какво отваря този шперц, ще организираме очната ставка, ще те държим под наблюдение — заяви Болд на Матюс.

— Не става въпрос за мен — каза тя. — Аз съм посланикът, това е всичко. Може би и доверено лице; може би той смята, че може да говори с мен.

— А може би си мисли — изстреля в отговор сержантът, — че си втора Мери-Ан и иска да поеме към залеза с теб… или върху теб.

— Това е неуместно — отсече Дафни.

— А откъде да знаем дали не е издевателствал над сестра си, след като старият е хвърлил топа и преди да се появи Нийл, който му е откраднал забавлението?

— Не знаем — отговори честно тя.

— Какво за бащата? — попита Болд, напълно игнориран от двамата.

— Откъде да знаем дали онези риболовни „инциденти“ не са били в резултат на игричките на малкия брат със сестрата?

— Не знаем. — Матюс усети, че всеки момент ще му се развика.

— Нямам какво повече да кажа — заяви сержантът.

Болд повтори:

— Ще проверим шперца. Утре ще организираме очната ставка и ще засилим наблюдението над теб. Нещо против?

— Той ще наблюдава сградата на Обществена безопасност — съобщи Дафни, — за да види дали ще доведем Нийл за очна ставка. Дали ще изпълня моята част от уговорката. Това ще е нейното изпълнение, окей? Ако доведем Нийл за очна ставка и проведем наблюдението както подобава, Уокър ще се озове в ръцете ни. Няма да се налага да го издирваме. — Тя добави: — Ако хвърлим във водата стръв, рибата ще дойде сама при нас.

Ламоя си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Това устройва ли те? — попита го Болд.

— Няма значение.

— Да или не?

Сержантът кимна и изгледа неодобрително психоложката.

— Тук добре ли се чувстваш, или предпочиташ да се преместиш на хотел? — попита я лейтенантът, като наблегна на втората възможност.

Тя повдигна вежди, препращайки въпроса към Ламоя, който каза:

— Ще оставя настрана отряда за бързо реагиране, докато стане ясно дали очната ставка ще го примами. Когато хората на Барни си тръгнат оттук, тя ще поспи. Тук ни е добре.

Матюс размени поглед с Болд. Неговите очи бяха хладни и резервирани и тя почувства, че го е предала по някакъв неизказан начин. Той се прибираше вкъщи при жена си и децата си, но нейното желание да спи в стаята за гости на един колега полицай беше недопустимо. В погледа й се надигна възмущение, но тя се овладя и не каза нищо.

— Добре — каза някак неловко лейтенантът. — Тя остава.

Той взе шперца и се спря при вратата.

— Сложи си микрофона и се постарай да го носиш у себе си утре сутринта.

Психоложката кимна, усещайки, че всеки момент ще се разплаче, защото Болд бе поискал да й покаже, че ще я държи под постоянно наблюдение.

— Благодаря, Лу — извика тя след него.

Лейтенантът или не я чу, или не пожела да отговори. Разликата между двете възможности я държа будна почти до сутринта.