Изкуството на заблудата

26. Разглеждане на делото

Матюс смяташе основаното на доказателства разглеждане на делото — вероятен процес или предварително изслушване — за формалност. По време на десетгодишната си служба бе присъствала само на две такива съдебни заседания, и то само защото я бяха призовали като свидетел. Когато Ламоя й съобщи, че е включил „част от бележките й“ в доклада си до прокуратурата и че заради това е длъжна да присъства на разглеждането на делото, тя се ядоса и му се скара, че е представил доклад, който всъщност не е нищо повече от някакви си „бележки върху салфетка“.

Психоложката нахлу в съдебна зала 3Д като самолет, който се приземява с твърде висока скорост, с димящи гуми и включени светлини на крилата.

— Какво, по дяволите, си мислеше? — попита тя Ламоя, когато седнаха на местата си, на третата редица зад масата на прокурора.

Сержантът сложи пръст на устните си, умолявайки я да понижи глас. Съдебното заседание още не беше започнало, но прокурорът — жена с широко лице на име Махони — беше достатъчно близо, за да ги чуе.

— Правим това, което правим — каза той. Това беше единственото му обяснение.

— Надрасках ти няколко забележки, Джон. Това не беше психологическа оценка.

— Вече е.

— Не, не е. Точно там е работата.

— И двамата искаме да пипнем Нийл за това, Матюс. Включих бележките в доклада си, защото те потвърждават психологическото му състояние по време на изявлението му, в което ни излъга за отрязъка от време. Махони крепи нашето дело именно върху това лъжливо изявление, поне засега. Нека не го забравяме. Кръвта върху горнището на анцуга се оказа на Мери-Ан Уокър. Но всичко ще отиде по дяволите, ако Махони реши да призове като свидетел Феръл Уокър, за да каже на всички откъде е взел въпросното горнище…

— Иззад един контейнер за боклук в задната алея — прекъсна го тя. — На няколко метра от колата, която знаем, че я е прегазила. Това ще свърши работа, Джон.

— Но то ще постави Уокър на свидетелската скамейка за вероятен разпит. Ще извади на бял свят заплахата за живота на Нийл в моргата и личната вражда между тях. Това не само ще омаловажи като улика анцуговото горнище, но ще обърка съдията и ще остави място за логични съмнения. Махони обаче е наясно с тези неща. Знае какво прави. Тя поиска психологическия доклад.

— Това не беше психологически доклад. Мислиш, че в полицейското управление няма да го разберат?

— Това е разглеждане на дело, а не съдебен процес. Тук имаме свободата да действаме, както намерим за добре. Успокой се.

— Някой от вас двамата с Махони трябваше да ме помоли да напиша психологически доклад.

— Защото разполагаме с много време, нали? — отвърна саркастично Ламоя, раздразнен на свой ред. — Следващата седмица Махони излиза в отпуск, а аз исках тя да гледа делото. Освен това защитата прие определената дата, което означава, че те разполагат със също толкова малко време за подготовка, колкото и ние. „Когато обувката ти става…“ Не казвам, че е перфектно, просто изиграй ръката, която са ти дали.

— Не започвай да ми цитираш клишета от кънтри песни, в противен случай си тръгвам оттук. — Тя се облегна назад на седалката си и се втренчи в тавана, като се питаше как Сержантът бе успял да се справи с гнева й толкова лесно. Когато прекаляваше с бирата или в редките случаи, когато напрежението в работата го изкарваше от равновесие, Ламоя имаше навика да рецитира ужасно смешни стихове, като „Имам сълзи в ушите си, защото лежах по гръб и плаках за теб“ — този й беше любимият. Дафни предусети задаващия се „малък Кени Роджърс“ и реши да пресече изблика му още в зародиш.

— Значи съм тук — рече тя, — за да подкрепя една психологическа оценка, която не е психологическа оценка.

— Важното е, че си тук — каза Джон, осъзнавайки, че най-лошото бе отминало. — Виждаш ли? Всяко нещо си има и добрата страна.

Изслушването на свидетелите премина като съкратен съдебен процес; Махони трябваше да образува дело срещу Нийл и тя се зае с работата както подобава, представяйки неговата кола като оръжие на престъплението — от шасито на каролата били събрани косми, кръв и тъкан. Една малка част от тези органични улики била подложена на ДНК тест, който потвърдил, че те принадлежат на Мери-Ан Уокър. Щяло да има още тестове, съобщи оперативният работник от свидетелското място. Махони съкрати представянето си, понеже очевидно бе наясно, че съдът, също като нея, се отнасяше формално към такива изслушвания и понеже не искаше да разкрива козовете си, с което подразни преуморения съдия още преди да е започнал същинският съдебен процес.

Оценката на Матюс бе приета като глазурата на кекса с доказателства — начин за излагане на възможните мотиви за престъплението и за настройване на съдията срещу подсъдимия още от самото начало.

Общественият защитник — Норман Сепамоса — тридесетинагодишен индонезиец, второ поколение натурализиран американец, с леко наднормено тегло, дебели очила и боксьорски нос, изглеждаше обезоръжен и обезкуражен, докато не изненада всички присъстващи в съдебната зала, като помоли съдията да подложи психоложката на кръстосан разпит — молба, която незабавно бе удовлетворена. Той стана от стола си до масата на подсъдимия — демонстративен акт, необичаен за едно изслушване, защото нямаше съдебни заседатели, които да се впечатлят от него, — и премина през серия от въпроси, имащи за цел да установят акредитивите на Матюс.

Дафни видя Феръл Уокър зад гърба на Махони, на една седалка от последната редица. Той й кимна приветствено.

Когато Сепамоса започна разпита си, прокурорът каза:

— Ваша чест, мисля, че сме запознати с акредитивите и квалификацията на госпожица Матюс.

Съдията — афроамериканка в средата на четиридесетте и отявлен либерал — изрази несъгласието си с изявлението на Махони, като цъкна с език.

Психоложката откри, че присъствието на Уокър я смущаваше.

— Причината, поради която задавам тези въпроси, Ваша чест — обясни Сепамоса, — е проста: да установя дали ние, както и съдът, можем да приемем безрезервно думите на такъв опитен и доказан експерт в ролята на свидетел.

Дафни усети как вътрешният й радар за предчувствия светна предупредително и видя подобно безпокойство да помита снизходителната усмивка от лицето на Махони.

Нежелана топлина плъзна нагоре по гръбнака й и се разля по целия й гръб — имаше на разположение само няколко скъпоценни секунди, за да се подготви за серия от агресивни въпроси. След близо половин час на неоспорвани свидетелски показания, тя се бе озовала на свидетелската скамейка с убеждението, че Сепамоса просто ще й отправя гневни забележки, вдигайки от време на време глава, както бе правил до този момент, в очакване да бъде извикан следващия свидетел. Но при вида на човека, който стоеше в края на масата и се взираше в нея, като се потеше толкова силно, че под мишниците на сакото му се бяха образували мокри петна; който апелираше към съдията и възхваляваше нейния опит и благонадеждност, Дафни разбра, че ще си има проблеми. Той чисто и просто я бе дебнал.

Съдията напомни сурово на прокурора, че ако има някакви възражения, би трябвало да се обърне към съда официално, а не чрез спонтанни избухвания.

— Това не е религиозно събрание, госпожо Махони. — Въпросното порицание показа липса на подкрепа, която очевидно засегна прокурорката и я накара да сведе поглед към жълтата си тетрадка, така че Матюс не можеше да каже със сигурност дали слушаше или не. Ако Сепамоса се домогваше до психоложката, тя предполагаше, че го прави, за да отхвърли отчасти или напълно показанията й. Ако изобщо имаше показания, които да бъдат чути.

— Виждам в доклада на разследващия детектив, че сте присъствали в апартамента на господин Нийл на двадесет и осми март тази година.

— Точно така — каза Дафни, поглеждайки календара, който й подаде съдебният пристав.

— Според експертното ви мнение, доктор Матюс, тогава Лангфорд Нийл показа ли някакво колебание или неохота при даването на разрешение на полицията да претърси неговата тойота корола, модел хиляда деветстотин деветдесет и втора?

— Не.

— А според експертното ви мнение, доктор Матюс, като се има предвид, че щатът е доказал, че уликите, събрани от въпросното превозно средство, подсказват вероятната му намеса в престъплението, това поведение — желанието му да сподели тези улики с полицията — отговаря ли на реакцията, която можете да очаквате благодарение на богатия си и добре документиран опит от страна на едно виновно лице? Да или не?

— Не.

— А отговаря ли на реакцията на едно невинно лице?

Психоложката се поколеба, но си даде сметка, че колебанието й навреждаше на делото повече, отколкото биха му навредили бързите, експедитивни отговори.

— Предаването на тези улики би било по-типично за невинно лице, но като се има предвид, че…

Той я прекъсна.

— Защото господин Нийл един вид ви е предал още димящото оръжие. Нали?

Махони напомни на съда, че няма никакъв пистолет, никакво огнестрелно оръжие, свързано с убийството на Мери-Ан Уокър. Съдията пък й напомни да възразява официално, защото в противен случай ще бъде глобена от съда.

Дафни беше инструктирана, че не е необходимо да отговаря на въпроса.

— Госпожице Матюс — каза Сепамоса, внезапно изпускайки титлата й; пропуск, който й се стори много сериозен, — понеже щатът не можа да осигури други свидетели, освен океанографите, които да потвърдят времето на събитието, и като се има предвид, че обвинението основава голяма част от подозренията си към моя клиент върху това, което сами наричат „неточен времеви отрязък“, бих искал да ви попитам за събеседването — трябва ли да го нарека разпит? — на моя клиент, господин Лангфорд Нийл. Вие сте присъствали на него, нали?

— Мисля, че госпожа Махони вече е раздала копия от доклада на разследващия полицай — отвърна психоложката.

Наредиха й да отговори на въпроса.

— Да, присъствах.

— И тук също го пише — рече Сепамоса.

— В такъв случай моята помощ може би не ви е необходима — заяви Матюс, с което предизвика сдържана усмивка на лицето на Махони. — Или искате да го прочета вместо вас?

Сепамоса явно възнамеряваше да играе твърдо. Психоложката осъзна колко бе важно да обособи своя собствена територия и да покаже готовността си да я защитава. Чрез отговора си тя даде на адвоката да разбере, че няма намерение да се предава и това го накара да я погледне с нови очи.

— Не целия документ — отговори със самодоволно изражение Сепамоса. — Ще ви бъда благодарен обаче, ако прочетете пред съда страница седма от копието, от ред осми до ред осемнадесети. Позволил съм си да подчертая този пасаж. В него подсъдимият Лангфорд Нийл говори с вас и Сержант Джон Ламоя от отдел „Престъпления срещу личността“, който води разследването на случая.

Пункт, контрапункт — той бе обърнал наопаки нейната малка шега, така че да я ужили. Сега трябваше да прочете част от разпита на Нийл за протокола, така че тя да се запечата неизлечимо в съзнанието на съдията. Махони прелисти някакъв документ със сръчността на библиотекарка. Сепамоса връчи на Матюс едно копие. Тя прочете въпросните редове наум, но не можа да проумее какво целеше с тях защитникът — Сепамоса, изглежда, бе пропуснал същността на експертните показания; този параграф щеше само да подпомогне делото на Махони срещу Нийл. Психоложката си прочисти гърлото встрани от микрофона и после прочете:

— „НИЙЛ: Може би това, което ме е събудило, е бил именно звънът на телефона. Дори си спомням колко беше часът. Всичките двойки примигваха срещу мен. Два и двадесет и две. Часовникът до телефона от нейната страна на леглото. Две, две, две. Примигваха.“

— Доколкото си спомняте, това ли бяха дословните думи на господин Нийл, госпожице Матюс?

— Доколкото си спомням, да.

— Значи това е противоречието, на което госпожа Махони се е позовала за запитването си към океанографския експерт доктор Брайън Рътлидж?

— Би било неуместно да отговарям от името на доктор Рътлидж или от това на госпожа Махони.

— Самата вие смятате, че тук има противоречие, нали?

— Точно така. Тялото трябва да е било хвърлено от моста преди полунощ. Затова господин Нийл не може да я е видял на противопожарната стълба два часа след полунощ. Подобни противоречия привличат вниманието на един детектив.

— Наистина.

Сепамоса се върна при масата на защитата, претършува дипломатическото си куфарче и извади един електронен будилник. После накара Матюс да прочете част от полицейския опис на всички видими вещи по реда на документирането им. Опис, основан на съдебната заповед за претърсване на апартамента на Нийл. Тя прочете марката и модела на будилника на Нийл и съдията потвърди, че сега Сепамоса показваше на психоложката идентичен часовник.

Дафни не разбираше накъде водеше това, но не се съмняваше, че са я вкарали в капан. Тя се напрегна да предвиди какво целеше адвокатът с този будилник, но не можа да измисли нищо. Хвърли поглед към залата и видя, че Махони и Ламоя изглеждаха също толкова озадачени и разтревожени. Трябваше да предвиди въпроса, за да подготви умен отговор. Въпреки провала си в това начинание, тя се почувства ободрена и готова да изиграе ролята на жертвеното агне.

Сепамоса включи будилника в разклонителя на пода до стенографа и психоложката си даде сметка, че той вече беше репетирал това — знаеше къде се намираше контактът; знаеше какво прави. Защитникът повъртя часовника в ръцете си и се обърна към нея.

— Заради съда — каза той, като се увери, че и съдията, и Махони виждат екрана на будилника, — бихте ли назовали часа, който показва будилникът?

— Два часа и двадесет и две минути — отговори Дафни. — Не мога да кажа дали сутринта или следобед.

— Сутринта — заяви весело Сепамоса. — Когато е следобед, свети малка лампичка. Ако съдът желае…

Съдията го прекъсна, обявявайки, че съдът не желае.

Адвокатът отбеляза заради протокола, че Матюс е разпознала правилно времето на деня, показвано от часовника. После пусна бомбата, която психоложката усети като токов удар под лъжичката.

— А цифрите на часовника неподвижни ли са или примигват, госпожице Матюс?

— Неподвижни са — отговори тя, като не само четеше написаното върху листа пред нея, но и чуваше в спомените си изявлението на Нийл: „всичките двойки примигваха срещу мен… примигваха.“

— Заради съда сега изключвам часовника. — Сепамоса бързо включи отново будилника и обърна екрана му към психоложката. — А сега? Какви са стойностите и състоянието на цифрите?

— Дванайсет часът — едно, две, нула, нула.

— А цифрите неподвижни ли са или примигват?

Ламоя стана от мястото си и се втурна към задната врата на съдебната зала.

— Примигват. — Сърцето й се сви, защото вече знаеше със сигурност какво целеше адвокатът.

— Примигват, също като в изявлението на господин Нийл пред вас и Сержант Ламоя.

— Примигват, да.

— Колко часа показва сега будилникът? — Той й показа отново екрана.

— Дванайсет-нула-едно.

— Дванайсет часа и една минута, ако не възразява съдът.

Съдията му нареди да продължи, все още неразбирайки напълно целта на представлението му.

— Доктор Матюс, спомняте ли си отрязъка от време, през който тялото на Мери-Ан Уокър трябва да е било хвърлено от моста според показанията на щатския експертен свидетел доктор Рътлидж?

Дафни се поколеба. Вече бе съобщила това.

Сепамоса каза:

— Ваша чест, ще се радвам да помоля съдебния стенограф да прочете…

— Между двадесет и три и петнайсет и полунощ — отговори Матюс, понеже не виждаше смисъл да отлага повече този момент. Правило номер едно в съда: действай бързо, когато губиш.

— И за да опростим тези показания, отрязъкът от време е бил определен според посоката на приливното течение, както и по разстоянието, на което се е отдалечило тялото, преди да го извадят от водата, нали така?

— Нещо подобно.

— Ваша чест, ако съдът не възразява, мога да прочета отново…

Но съдията имаше възражения:

— Каква е същността на тази демонстрация, господин Сепамоса?

— В състоянието на цифрите, Ваша чест. Те примигват. Точно както в първоначалните показания на подсъдимия господин Нийл пред полицията. Цифрите на този род часовници примигват само когато е имало прекъсване на тока и батериите им не са заредени достатъчно. Часовникът се настройва автоматично на дванайсет часа в полунощ и започва да отброява времето наново.

— Вземайки друг лист хартия от своята маса, Сепамоса се запъти към свидетелската скамейка.

— Госпожице Матюс, ще ви помоля да прочетете още нещо в помощ на съда.

Махони стана права и този път възрази както подобава, намеквайки, че защитникът тормози свидетелката, като я кара да чете документи, които нямат абсолютно никакво отношение към нейната експертиза.

Сепамоса се оправда, че е избрал за целта Матюс, понеже тя е уважаван член на полицейската общност, на който може да се разчита, че ще каже истината. После предложи, ако съдът е съгласен, да бъдат изпратени призовки на други експертни свидетели — производители на часовници, електротехници…

Съдията отхвърли гневно предложението, като прекъсна грубо мъжа, но това изобщо не го впечатли — Сепамоса беше човек с мисия, по-бодър и весел от който и да е изправен пред съда защитник, който Дафни бе виждала.

Съдията нареди на психоложката да прочете печатния текст върху листа, който й бе даден.

— Антетката е на „Пюджит Саунд Енърджи“ — обясни й тя. — Изглежда това е страница от уебсайт, принтирана или изпратена по факса на господин Сепамоса.

— Подчертаният текст, моля — каза едва ли не тържествуващо адвокатът.

Матюс прочете:

— … в областта, обхващаща Болард, Уолингфорд, Грийнлейк и Фини Ридж, спря тока в осем и петдесет и девет вечерта на двадесет и втори март. Прекъсването на електроенергията продължи средно три минути, най-дълго във Фини Ридж — седем минути и двадесет и седем секунди.

Сепамоса заговори високо, наслаждавайки се на своя момент а ла Пери Мейсън:

— Ваша чест, твърдя, че това спиране на тока е изключило будилника на господин Нийл точно в осем часа и петдесет и девет минути. След това е нямало ток в продължение на три до пет минути. Някъде около девет часа и четири минути електрозахранването е било възстановено — междувременно господин Нийл и госпожица Уокър все още са били на вечеря в къщата на майката на господин Нийл, — будилникът се е включил и е продължил да отброява времето така, сякаш не е било девет часът и четири минути, а полунощ. Господин Нийл е чул госпожица Уокър да говори по телефона. Видял я е отвън на балкона. Довереникът ми е видял на будилника да примигват, както е заявил в изявлението пред полицаите — същото изявление, за което твърдят, че го уличава в невалидност на посоченото от него време — цифрите две-две-две. Два часа и двадесет и две минути след възстановяването на електрозахранването в девет часа и четири минути или единайсет часа и двадесет и шест минути вечерта, Ваша чест. Несъответствието, което щатът се опитва да използва, за да докаже вината на моя клиент, всъщност доказва без никакво съмнение, че изявлението на господин Нийл пред полицията е било вярно, абсолютно вярно, и няма нищо, което да уличава моя клиент в лъжа пред властите, нито в опровержение на отрязъка от време, в който е било извършено престъплението, определен от самите експертни свидетели на щата.

Съдията осмисли казаното и насочи вниманието си към прокурора.

— Госпожо Махони?

— Щатът моли за отсрочка, за да преразгледа новата информация.

— Никаква отсрочка, госпожо Махони — заяви ядосано съдията. — Уликите ви са незадоволителни. Ако щатът желае да води съдебен процес срещу господин Нийл, трябва да започнете всичко отначало.

Съдията удари с чукчето и освободи Нийл под гаранция.

Матюс чу, че в задната част на залата настъпи суматоха. Тя вдигна поглед и видя Феръл Уокър да излиза забързано в коридора.