Изкуството на заблудата

7. Таен наблюдател

Обувките „Нордстром“ и туристическата обиколка бяха изморили до такава степен краката на Мелиса Дънкин, че жената усещаше в прасците си болка, която до сутринта щеше да премине в мускулна треска. Когато в седем часа вечерта докрета в буквалния смисъл на думата до хотелската си стая, тя се насочи директно към банята. Нямаше никакво време за губене, защото в 8 и 30 имаше уговорка за вечеря. Ако побързаше, щеше да разполага с няколко минути да полежи и да погледа Си Ен Би Си.

Мелиса врътна секретното резе, за да си осигури уединение срещу случайно посещение за проверка на минибара или рум сървис. Пусна водата и започна незабавно да се съблича, а горещата пара незнайно защо я подсети за дома, за съпруга и децата й и тя си помисли, че й липсват. После реши да бъде искрена пред себе си — радваше се, че е сама. Нямаше нищо лошо в това човек да си угоди веднъж или два пъти в годината.

След като свали блузата си и я сложи на закачалка, Мелиса дръпна завесите на големия прозорец в хола с панорамен изглед към залива Пюджит Саунд. Сиво-зелена вода, гъсто залесени острови и отзад, като фон, склоновете на планината Олимпия. Тя дръпна и пердетата в спалнята, като леко се подразни, че не прилепваха плътно, но не се разтревожи от това, защото прозорците гледаха към един тъмен строеж — щръкнал към бавно помръкващото вечерно небе скелет. Съблече се чисто гола. В този момент нищо друго не бе по-важно от къпането.

Мелиса облече хавлия, обърна телевизора към банята и нагласи вратата й, на която имаше огледало в цял ръст, под такъв ъгъл, че да може да гледа от ваната „Преглед на пазара“. Увеличи звука. Топна пръст във водата. Божествена.

Тя захвърли хавлията, плъзна се в покритата с пяна вана и едва не изпищя от удоволствие, защото усещането беше дяволски приятно. Миг по-късно излезе от нея и пренебрегвайки хавлията, прекоси забързано всекидневната и извади една бира от минибара. После се завърна победоносно във ваната.

След двадесет минути, изпълнени с наслада, Мелиса Дънкин се избърса с хавлиена кърпа с размерите на пътническо одеяло, навлече отново хавлията и се запъти направо към леглото. Отметна завивките, съблече хавлията и легна по гръб върху чистите чаршафи, гола и сгорещена, а топлината от банята започна бавно да напуска зачервената й кожа. Тя изключи звука на телевизора и задряма, обзета от спокойствие, каквото не беше изпитвала от години. Ако не беше записаната в нейния Палм Пайлът16 вечеря, щеше да заспи и да спи чак до сутринта.

Мелиса никога не би си приписала женска интуиция. Тя оставаше това за чувствителните натури от Биркенсток, които посещаваха често големите супермаркети и си купуваха китайски подправки, чиито имена не можеха да произнесат. Мелиса Дънкин се смяташе за педантична, но делова и способна бизнес дама, грижовна майка и съвършена любовница. Когато й стана студено, тя придърпа чаршафа върху гърдите си, наслаждавайки се на унеса, в който бе изпаднала.

Точно тогава видя отражението на мъжа в огледалото на вратата на банята, което под сегашния си ъгъл отразяваше прозореца на спалнята. Прозорецът присветна в червено, после внезапно в зелено, когато се промени светлината на някакъв уличен светофар. Мъжът държеше нещо пред лицето си.

Бинокъл.

Насочен към нейния прозорец.

Към нея.

Гола само допреди секунди.

О, боже!

Мелиса се сви на кълбо и посегна към телефона, като придържаше чаршафа, който я криеше от непознатия. Напипа слушалката и като хвана кабела придърпа апарата към себе си през огромната възглавница. Изведнъж изпита смразяващ студ, кожата й настръхна, а зъбите й буквално затракаха. Говорителката от телевизионния екран я гледаше спокойно и съсредоточено. Тя усети страх и ужас, от които й прилоша.

Нямаше да позвъни на някой зле платен хотелски администратор. Не и Мелиса Дънкин. Тя натисна 9 за външна линия и набра 911.