Изкуството на заблудата

21. Силуети

Матюс усети как я заля вълна от облекчение, когато забеляза Маргарет в другия край на пещероподобното подземно помещение. Бременното момиче се бе върнало на същото походно легло. Тези легла бяха най-близки до нещото, което девойки като нея можеха да нарекат свой дом. Тя искаше да благодари на Шийла, задето я беше повикала по пейджъра, но това можеше да почака.

Очите на Маргарет бяха потънали още по-дълбоко в орбитите си, сякаш кожата на лицето й се беше свила. Косата й беше сплъстена, сплескана и мазна. Тя видя, че психоложката я наблюдава.

— Тежък ден в службата — каза момичето в отговор на погледа й.

— Може ли? — попита Матюс, посочвайки отсрещното легло.

— Губиш си времето.

— То си е мое и мога да го губя както намеря за добре.

Маргарет затвори с усилие очи, сякаш се бореше с някаква болка.

— Добре ли си?

— Била ли си някога бременна?

— Не — отговори Дафни. — Но някой ден ще ми се прииска да бъда.

— Не бъди толкова сигурна. Гадно е. Чувствам се зле през по-голямата част от времето. Освен когато съм дрогирана. Когато съм надрусана, не е толкова лошо.

— Когато си надрусана — каза Матюс, — и бебето ти е надрусано.

— Толкова по-добре за него, нея, каквото е там. Проповеди ли ще ми четеш? Защото ако е така, по-добре да ги оставиш за някой друг път.

Трезвеността беше задължителна в приюта, но нейното определение си оставаше неясно. Повечето момичета пристигаха в него надрусани. Всяка девойка, хваната по време на престоя си да употребява наркотици, беше съветвана и консултирана — процес, в който обикновено участваше Матюс, — а при второ нарушение я изхвърляха оттам. При повторно провинение на даденото момиче се забраняваше да посещава приюта в продължение на един месец. Като правило персоналът се опитваше да ограничи проповядването на евангелието. Някои от християнските църкви страдаха от проповедите си — момичетата не искаха и да чуят, че Исус или някой друг ще ги спаси. До този момент никой не ги беше спасявал.

— Не. Няма да ти чета проповеди — каза психоложката. Тя се постара да звучи спокойно, въпреки че си мислеше за бъдещите здравословни проблеми на майката и за неврологичните и други увреждания на нейния плод.

— Не съм искала това бебе.

— Вече е без значение дали си го искала, или не.

— Знаех си, че си проповеднически тип. Имаш такъв вид, знаеш ли? На сестра Тереза. — Маргарет обърна глава към възглавницата. — Върви си, моля те. Имам главоболие.

— А на мен ми се свива стомахът от притеснение, Маргарет. Вече не става въпрос само за теб. Не можеш да пренебрегваш бебето. Какво стана с баба ти и дядо ти?

— Забрави ги, чу ли? Има едно място на юг от игрището Сейфко. Някога имах там дом… мисля, че ще мога да се върна в него.

— На твое място бих премислила отново дали да остана в града. Ти си непълнолетна. Има хора, които се възползват от момичета като теб, Маргарет. Те ще те накарат да продаваш наркотици. Ще бъдеш арестувана. Обади се на баба ти и дядо ти — те са шанса ти да се измъкнеш оттук.

— Ти ги познаваш много добре, така ли?

— Бебето ще се роди пристрастено. Това справедливо ли е?

— Справедливо? — Тя положи ръка върху издутия си корем.

— Храниш ли се достатъчно? Бебето се нуждае от храна.

— Пица. Би могло да се каже, че ям италианска кухня.

— Какво ще кажеш да им се обадим заедно? Ще бъда принудена да го направя.

— Не схващаш ли?

— Може би не.

— Те ще й кажат — на майка ми. Все пак тя е тяхна дъщеря. Ще й кажат. А тя ще каже на него, защото е емоционална, слаба жена, която винаги постъпва по този начин. А бебето е негово — схващаш ли? Негово бебе, бебе на нейния приятел. А той или ще ме убие, или ще продължи да спи с мен. И да ме кара да правя разни неща… схващаш ли? Няма да се върна там. Забрави.

— Тогава ще измислим нещо друго.

— Наистина ли, ние?

Матюс съзря възможно решение — престой в затвора. В женското отделение на затвора щяха да осигурят добри медицински грижи за майката и бебето. Иронията на положението не й убегна — като полицай не можеше да предложи на Маргарет да се постарае да я арестуват.

— Тук ще ти бъде добре през следващите няколко нощи. Това ще ни осигури достатъчно време за размисъл.

— Просто забрави, става ли? Тук съм заради храната, душа и леглото. Не заради теб, не заради съветите, които ми дават. Навън ми харесва. Там имам приятели. Те са ми като семейство.

— Ако не спреш да се друсаш, бебето ти ще се роди пристрастено.

— Това вече го разбрах.

Психоложката хвана ръката на момичето и я обърна, за да се увери, че телефонният й номер още е написан там. Тя напомни на Маргарет, че може да й се обади не като на ченге, а като на приятел.

— Да, да — каза бременната.

Матюс тръгна разочаровано към изхода на помещението. Благодари на Шийла за вниманието, но без да се впуска в подробности. Според стандартите на приюта Маргарет беше в относително добро състояние.

Тя си взе чаша слаб чай и седна сама в ъгъла, опитвайки се да прехвърли наум възможностите за действие. Торбичката за чай остави мокро петно върху масата, щом я извади от чашата. Започна да я движи насам-натам и да чертае мокри фигури по пластмасовата повърхност. Като приключи с чая, все още й се искаше да придума Маргарет да направи нещо, за да я арестуват.

Когато излезе от приюта, видя, че отново бе преваляло. Психоложката прекоси добре осветения паркинг на църквата, отключи хондата и се качи в нея. Веднага си спомни за последното си посещение и за мъжа, който бе забелязала на второто ниво, и въпреки че се опита да се противопостави на импулса да го направи, погледна в огледалото за задно виждане.

Видя, че горе нямаше никой и си каза, че трябва да забрави за случката, но откри, че бе по-лесно да го каже, отколкото да го направи. В пиковия час на деня централните улици бяха задръстени от коли и осъзнавайки, че това щеше да бъде по-малкото зло, тя реши да мине по моста Аврора, готова да пълзи до пет часа, само и само да избегне светофарите в центъра на града.

Излезе от закрития паркинг. Трафикът действително се движеше като кръв по запушена артерия. Отне й десет минути да мине през три светофара. Когато най-накрая успя да завие наляво, Матюс провери в страничното си огледалото дали някой колоездач или нахален шофьор не се опитваше да я изпревари, и забеляза един автомобил със сигнална лампа, който й се стори едновременно познат и непознат. Не беше патрулка на Сиатълското полицейско управление, това бе повече от сигурно. Можеше да е кола на федералните, само че те използваха червени, а не сини сигнални лампи. Сините бяха запазена марка на полицията и на Шерифската служба.

Матюс отдаде реакцията си на факта, че бяха говорили за Прейър преди по-малко от час и мъжът беше обсебил мислите й. Гледката на сигналната лампа събуди в нея едновременно страх и гняв. Нейтан Прейър ли я следеше из града? Следеше я до дома й? Наблюдаваше я в закрити паркинги? Прейър ли беше стоял пред прозореца на килера й и ако да, каква част от самата нея беше видял?

Сега, когато беше толкова очевидно, това й се стори напълно правдоподобно: понеже беше полицейски служител, домашният й телефон и адресът й се пазеха в тайна, но за един заместник окръжен шериф нямаше да представлява никакъв проблем да се сдобие с тях. Беше малко вероятно Уокър да узнае къде се намира яхтата й, докато Прейър можеше да го научи с едно телефонно обаждане.

Тя изчака в пресечката, предизвиквайки истинска буря от гневни клаксони, и когато светофарът светна в жълто, бързо зави наляво, оставяйки колите зад нея да чакат угасването на червената светлина.

Да помоли Ламоя да дойде при нея при това натоварено улично движение отначало й се стори немислимо, но въпреки това направи точно това. Щеше да извърши няколко ловки маневри и накрая да се добере до дома си — ако имаше късмет, ескортирана от колата на Ламоя, който щеше да внимава дали някой я следи.

— Да — отговори сержантът.

— Аз съм.

— Здрасти.

— Слушай, може би вдигам много шум за нищо, но съм почти убедена, че Прейър ме следи и се чудех дали можеш да използваш връзките си в службата, за да провериш дали случайно в момента не е на дежурство и какъв му е графикът. Трафикът е претоварен. И започва да се стъмва. Пътувам към Сейфко. Мисля да му мина в гръб — да завия четири пъти последователно надясно. Знаеш как става.

— Направи го и после влез в режим на изчакване — направи няколко кръгчета, — ще бъда при теб след броени минути.

— Много мило от твоя страна, но тук е голяма бъркотия. Ще отида да си взема някои неща от яхтата и ще си наема хотелска стая, както ме посъветва Лу. Той ми предложи „Парамаунт“. Ако искаш да се срещнем там, няма да имам нищо против.

— По-скоро бих искал да се присъединя към теб още сега, да хвана Прейър в крачка.

— Няма закон, който да забранява шофирането из града.

— Виж какво, мога да направя тези обаждания от колата си. Продължавай да се движиш към Сейфко. Ще бъда при теб след пет минути. — Той затвори.

Матюс изпита невероятно облекчение. Той беше постъпил така, както се бе надявала, при това без да го моли, доказвайки, че е предвидим по един непредвидим начин.

Половин миля по-късно облекчението й прерасна в паника, защото когато стигна до игрището Сейфко, двигателят на хондата й внезапно изхърка и спря.