Мишената

10

— Вероятно ще трябва да ви се присади кожа — отбеляза докторът, който преглеждаше Роби.

— Благодаря. Ще го включа в програмата си.

Човекът беше около петдесет, с прошарена и рядка коса. Дебел и потен, с тънки мустачки.

— Не бива да губите много време. Тук разполагаме с отличен специалист.

— А колко време ще бъда извън строя?

— Поне няколко седмици.

— Няма как да стане.

— Не ви ли предстои отпуск?

— Не. Ще ми дадете ли част от своя?

Докторът се изправи и прибра инструментите си в някакво чекмедже.

— Нямате кой знае колко свободно време, така ли? — попита той.

— Засега всичко е окей. Започнах с бягане за здраве, после отидох да поплувам и да поседя в сауната. А за десерт се позабавлявах на стрелбището.

— Вие ли бяхте мишената?

— Мисля, че медицинските лица нямат право на подобни детайли.

— Тук съм от дълго време, агент Роби. Чудя се как не сме се засичали досега. Предполагам, че и друг път сте посещавали Бърнър.

— Така е — отвърна лаконично Роби.

— Иначе сте в отлично физическо състояние.

— Вие ли ще прегледате и агент Рийл?

— Не, днес работим паралелно.

— Познавате ли я? Преди време е била инструктор тук.

— Познавам я — отвърна медикът. — И се гордея, че мога да я наричам своя приятелка.

— Добре е да знам това, доктор…?

— Халидей. Но можете да ме наричате Франк.

Роби огледа стените — търсеше вградена апаратура за наблюдение и подслушване.

— Тук няма такива неща, агент Роби. Едно от малкото места, които са чисти. Конфиденциалността между лекар и пациент е задължителна дори за ЦРУ. Но стаята, в която сте настанени, не е такава.

— Знам — кимна Роби.

— Ще ви дам крем за изгарянията, но наистина трябва да се замислите за присаждане на кожа и лечение с антибиотици. Ако не вземете мерки, кожата постепенно ще се обтегне и ще затруднява движенията ви. Да не говорим за опасността от инфекция.

— Благодаря, Франк. Наистина ще помисля за тази възможност.

— Можете да облечете онази престилка, окачена на стената.

— Много добре. Идеята да се появя тук както майка ме е родила не беше моя.

— Наясно съм.

Роби прекоси стаята и облече престилката.

— А случайно да знаете защо сме тук?

Халидей замръзна за миг, после поклати глава.

— Не. Не съвсем.

— Това са два различни отговора, Франк.

— Аз съм само лекар. Вероятно сте наясно, че имам ограничен достъп до секретна информация.

— Но разполагате с такава, иначе нямаше да сте тук. Какво знаете за Маркс?

— Тя е заместник-директор, отговарящ за секретните операции.

— Знаете ли какво се случи на нейните предшественици?

— Разбира се. Каквото на учителите по Защита срещу черните изкуства. Лоши неща.

— Защита срещу черните изкуства?

— Като в „Хари Потър“…

— Да се чуди човек защо Маркс е приела офертата — каза Роби.

— Тя е амбициозна.

— Мяркала ли се е тук наскоро?

— О, да.

— Да подготви нещата за нас?

— Нямам представа. Вижте, чувствам се много неудобно от този разговор…

— И на мен ми е неудобно да питам, но се налага. Аз съм в разузнавателния бизнес и това се е превърнало в моя втора природа.

— Виждам — промърмори Халидей, докато си миеше ръцете.

— Значи познавате Рийл от времето, когато е била инструктор тук? Освен това твърдите, че е била ваша приятелка.

— Да. Доколкото човек може да има приятели на подобни места.

— Аз също съм й приятел.

Халидей избърса ръцете си и се обърна да го погледне.

— Имам известна представа за това, на което сте били подложени.

— Просто се опитваме да оцелеем, Франк. Високо ще оценим всяка помощ, която решите да ни предоставите.

— Не съм сигурен, че мога да ви помогна — поклати глава докторът.

— Може пък да изненадате сам себе си. Ще предам поздрави на вашата приятелка.

Роби си тръгна, а Халидей остана на място, потънал в дълбок размисъл.

Ескортираха го до стаята им. Рийл все още я нямаше.

Бяха донесли раниците им и той побърза да се облече. Нямаше представа за следващата точка в програмата, но предпочиташе да не е гол.

После огледа стаята. Опитното му око бързо откри четири различни устройства — две за подслушване и две за видеонаблюдение. Камерите бяха разположени така, че да обхващат всеки сантиметър от помещението.

Запита се как ли е преминал медицинският преглед на Рийл.

Беше наясно, че именно тя е белязаната овца, а той само й прави компания. Тъкър я беше взел на мушка, защото беше убила двама агенти на ЦРУ. Докато Роби можеше да мине най-много за косвена жертва.

Той отново огледа тясното помещение. Имаше всички шансове то да се окаже последното нещо, което вижда. Инцидентите по време на обучение бяха нещо нормално за ЦРУ. Просто не пишеха за тях. Умни и всеотдайни хора редовно умираха по време на тренировките, които трябваше да ги подготвят за достойна служба на родината.

От другата страна бяха знаменитостите, които съобщаваха на милионите си последователи в Туитър за поредното си „сериозно нараняване“, макар че най-много да си бяха счупили някой нокът. И получаваха съчувствието на хиляди хора, повечето от които явно нямаха какво друго да правят.

През цялото това време умираха смели мъже и жени, забравени от всички освен от близките им.

А аз дори нямам близки, които да си спомнят за мен.

— Агент Роби?

На прага се беше изправила жена на трийсетина години, облечена с черна пола и бяла блуза. Беше с обувки на висок ток, а косата й беше вързана на опашка. На гърдите й висеше ламинирана служебна карта.

— Да?

— Бихте ли ме придружили, ако обичате?

— Къде? — попита Роби, без да помръдва от мястото си.

— Трябва да ви направим още няколко изследвания — смутено поясни жената.

— Медицинският ми преглед приключи. Вече стреляха по мен, за малко не се удавих и не паднах от двайсет метра. На какви други тестове възнамерявате да ме подложите?

— Не съм оторизирана да ви давам обяснения.

— Тогава доведете някой, който е — отсече Роби. Жената погледна към една от охранителните камери на стената.

— Агент Роби, вече ви очакват — обяви тя.

— Да ме очакват по-късно.

— Не съм сигурна, че имате право да закъснявате.

— Въоръжена ли сте?

— Не.

— В такъв случай имам това право, докато тук не се появят въоръжени лица, готови да ме разстрелят!

Жената нервно огледа тясната стаичка и прошепна:

— Става въпрос за психологически тестове.

— В такъв случай да вървим — надигна се Роби.