Мишената

46

Камионът, който беше подминал вана по-рано, направи обратен завой и спря. От ремаркето излязоха три големи черни автомобила, във всеки от които имаше по осем души. Всичките с бронежилетки, уреди за нощно виждане и оръжие.

Автомобилите се насочиха към комплекса на неонацистите.

След тях потеглиха още десет души, паркирали мотоциклетите си на четиристотин метра по-назад. Те също носеха бронежилетки и уреди за нощно виждане, а оръжието им беше едрокалибрено. Сякаш бяха тръгнали на лов за мечки. Или поне за неонацисти.

Начело на тази група беше Роби. Изкачиха малко възвишение и бързо се спуснаха по обратния склон. Комплексът от няколко сгради, защитен от телена ограда, се появи на триста метра пред тях. Роби погледна часовника си и изчака пет минути. После направи знак на хората си да поемат напред.

Спряха на трийсет метра от оградата. Оптиката им бързо засече зелените контури на охраната. Бяха само трима. Групата на Роби се приближи с още петнайсет метра. С насочени пушки. Върху гърдите на униформените от другата страна на оградата се появиха червени точици.

Роби отново погледна часовника си, заковал очи в стрелката на секундарника.

После екнаха три последователни изстрела и той се понесе напред.

В същия миг гръмнаха пушките на неговите хора. Тримата часовои се свлякоха на земята. Не бяха мъртви, а само упоени. Никой нямаше намерение да ги лишава от тежките присъди, които ги очакваха.

Секунди по-късно Роби се прехвърли през оградата, следван от петима членове на екипа си. Посрещнаха ги с интензивна стрелба в момента, в който се приземиха. Те залегнаха и отвърнаха на огъня. Този път с бойни патрони.

Междувременно автомобилите се приближаваха към портала с изключени светлини. Благодарение на електродвигателите, с които бяха оборудвани, придвижването им беше абсолютно безшумно. Охраната нямаше време да реагира. Бариерата отхвръкна встрани и тежките коли нахлуха в периметъра. Мъжете, които изскочиха от тях, светкавично се насочиха към основната сграда.

Двамата пазачи пред входа бяха обградени и завързани.

Рийл застреля пазача в коридора, който подслушваше „любовните подвизи“ на шефа си. А също и още един неонацист, който изскочи срещу нея с насочен пистолет.

Миг по-късно обаче се оказа залепена за стената, изпуснала оръжието от окованите си ръце след светкавичен ритник. Успя да запази равновесие, вдигна глава и се втренчи в лицето на огромния Албърт, облечен в черна есесовска униформа. Очите му се плъзнаха по бельото й, езикът му изскочи и облиза устните.

— Мисля да се позабавлявам с теб, сладурче — изръмжа той.

Ударът беше толкова бърз, че Албърт не успя да реагира. Улучен в слабините от тежкия ритник, той се прегъна на две. Без да му дава време да се опомни, Рийл се завъртя и му нанесе унищожителен саблен удар в десния бъбрек. Той нададе яростен вик, който обаче продължи само секунда. Използвайки отсрещната стена на коридора като площадка за изстрелване, тя се вдигна във въздуха и заби в задника му двата си крака едновременно. Все още прегънат на две, Албърт полетя с главата напред. Сблъсъкът на темето му със стената беше толкова силен, че вратът му се изви нагоре под невъзможен ъгъл в момента, в който главата отскочи назад. Резултатът отново беше огласен чрез фаталното пропукване.

Мъртвият Албърт падна на колене. Но Рийл вече летеше напред, без да изчака окончателното му рухване на бетонния под.

От коридора вляво долетя пронизителен вик и тя се насочи натам.

На прага на някаква врата се появи олюляващата се фигура на мъж с нож в гърдите. Секунда по-късно той се свлече на пода, а шапката му се търкулна до него.

Лора надникна през вратата, зърна Рийл и извика:

— Разделиха ни с Джули. Мисля, че е някъде в съседните стаи. Трябва да побързаме!

Двете хукнаха към дъното на коридора, защото от там се разнесе трясък на счупени стъкла, последван от викове и изстрели.

— Това е Джули! — извика Рийл. — Джули!

Вратата се оказа заключена, но тя пръсна ключалката с бърз изстрел и се втурна в стаята.

След което се закова на място.

На пода лежаха двама мъже, покрити със счупени стъкла. Джули се беше залепила за стената.

Зад прозореца помръдна нещо и Рийл светкавично извъртя пистолета. След което изпусна въздишка на облекчение.

Роби прекрачи перваза и скочи в стаята. Прибра пистолета си в кобура и потърси с очи Джули.

— Ранена ли си?

Момичето поклати глава и пристъпи към него. Натрошените стъкла заскърцаха под краката й. Роби я прегърна през раменете и погледна към мъжете на пода.

— Според мен са имали заповед да я убият в случай на нападение — подхвърли той.

— А ти ги гръмна през стъклото — отгатна Рийл.

Радиостанцията му изписука. Той я включи, изслуша човека насреща и кимна.

— Акцията е успешна. Няма жертви от наша страна. Повечето от мръсниците не са оказали съпротива.

— Не и най-важният — поклати глава Рийл.

— Няма да има затвор за господин Дайкс? — изгледа я Роби.

— Не и в този живот — отвърна тя. — Да се надяваме, че това ще му се случи в следващия.

Роби извади ножа си и преряза пластмасовите белезници, стягащи китките й. След това свали якето си и го наметна върху раменете й.

Джули местеше поглед от Рийл към Лора и обратно.

— Тя наистина ли е твоя дъщеря?

Рийл разтърка китките си и бавно поклати глава.

— Джули, запознай се със специален агент на ФБР Лесли Шепърд.

Жената се усмихна свенливо.

— Изглеждам млада за годините си — каза тя.

— ФБР не понася отвличанията — добави Роби. — По тази причина ни помогнаха с всички средства.

— ФБР? — вдигна вежди Джули. — Значи и суперагент Ванс?

— Тя държи на теб — каза Роби. — Заслугата за успешния край на тази операция до голяма степен е нейна.

— Имахте ли проблем да ни откриете? — погледна го Рийл.

Роби поклати глава.

— Как успяхте да ги проследите? — обади се Джули. — Чух с ушите си как Дайкс уверява хората си, че това е абсолютно невъзможно.

— Помогнаха ни нашите приятели в „Нешънъл Джиоспешъл“ — отвърна Роби. — Те донякъде управляват шпионските спътници.

— Заместник-директорът на ЦРУ се свърза с тях — добави Рийл. — В резултат те настроиха няколко спътника, които проследиха маршрута до срещата ни с Дайкс и поставиха електронни маркери. Нямаше начин да ни изпуснат, защото използваха всичките си очи в небето. Тази технология има специфично наименование, но то е засекретено. А аз просто се радвам, че свърши безупречна работа.

— Спътниците не могат да те изгубят — каза Роби. — Непрекъснато подават информация за наземните цели. Благодарение на тях минахме на сантиметри от вана, в който превозваха Рийл и Шепърд. Бяхме се разпределили в камиона и по мотоциклетите. Обкръжихме мястото и чакахме сигнала.

— Какъв сигнал? — попита Джули.

— Три изстрела един след друг, произведени от Джесика.

— Но откъде беше сигурен, че тя ще стигне до оръжие?

— Тук се осланяме само на доверието помежду си — усмихна се Роби.

— Направих каквото трябваше, а след това стрелях — поясни Рийл.

— И ние атакувахме — добави Роби.

— За да ме спасите отново — довърши Джули.

— Ако не бях аз, нямаше да имаш нужда от спасение — отвърна Рийл и коленичи пред нея. — Аз бях причината да бъдеш отвлечена.

— Аз пък им съчиних една фалшива история за теб. Че все още си в Програмата. Много се надявах да го изненадаш със своите умения.

— Той наистина беше изненадан.

— А пък мен изобщо не ме беше страх — гордо обяви Джули.

— Защо?

— Защото знаех, че ще дойдете да ме освободите.

— Как можеш да си сигурна в подобно нещо?

Дойде ред на Джули да се усмихне.

— Осланях се на доверието помежду ни — обяви тя.