Мишената

34

Когато на вратата се почука, Чанг-Ча допиваше първата си чаша чай. Тя стана, прекоси стаята и погледна през шпионката. После отвори и отстъпи встрани.

Влязоха трима мъже и се насочиха към хола. Двама от тях бяха с униформи, а третият носеше черна куртка.

Чанг-Ча затвори след тях и ги последва в малкото помещение.

— Добро утро, другарко Ии — поздрави мъжът с черната куртка.

Чанг-Ча кимна и зачака. Преброи звездите по пагоните на униформените. Бяха точно толкова, колкото върху пагоните на генерал Пак.

Покани ги с жест да седнат, а след това им предложи чай, но те отказаха.

— Генерал Пак — каза мъжът с черната куртка.

— Да? — погледна го Чанг-Ча.

— Мъртъв е. Самоубил се е във Франция. Поне така сочат предварителните доклади.

— Изпитвал е огромно чувство на вина поради предателството, което е извършил — обади се единият от генералите.

— Трудно ми е да го повярвам — поклати глава другият. — Семейството му се радва на отлична репутация.

— Вече не — отсече Черната куртка, който се явяваше директен представител на Великия вожд. — Семейството му е лишено от всички почести и ще му бъдат наложени съответните наказания. Всъщност те вече се изпълняват.

Чанг-Ча знаеше какво означава това — вече са изпратени в концлагер. Тя не познаваше никой от семейството на Пак, но въпреки това изпита съчувствие към тях. Беше наясно, че заповедта включва дори и невръстните деца, но каква вина можеха да имат те?

Три поколения задължително прочистване.

После внезапно си спомни нещо.

— Какво семейство има той? — попита тя. — Доколкото ми е известно, съпругата му е мъртва и не са имали деца.

— Има осиновени деца. Син и дъщеря. Този факт е малко известен. И двамата са вече възрастни хора.

— Но след като са осиновени, значи нямат кръвна връзка с него — изтъкна Чанг-Ча.

Черната куртка сякаш щеше да се пръсне от негодувание.

— Това не те засяга — отсече той. — Бил е предател, следователно и те са предатели, които ще си понесат наказанието.

— В кой лагер са ги изпратили? — не успя да се сдържи Чанг-Ча.

— На твое място, другарко, бих се съсредоточил върху нещата, които те засягат — хладно я изгледа Черната куртка. — Не ме карай да те върна там, където те намерихме.

Чанг-Ча се поклони ниско.

— Моля да ме извините за глупостта — тихо промълви тя. — Никога повече няма да говоря за това. Вие сте абсолютно прав, че не ме засяга.

— Радвам се, че ме разбра — отвърна Черната куртка, но подозрението в очите му остана.

— Беше ми много тъжно, когато ви докладвах за предателството на генерал Пак — промълви Чанг-Ча. — Но трябваше да научите за него, защото врагът на родината си остава враг, независимо колко висок пост заема.

Тримата мъже вероятно пропуснаха скритата цел на това изявление. Тя не заемаше висок пост и никога нямаше да заеме такъв. Но въпреки това беше лоялна. И никога нямаше да се върне в лагерите.

— Точно така — каза Черната куртка. — Постъпила си правилно, другарко Ии. И ще получиш съответната награда.

Дали няма да е още един уред за ориз?, запита се тя. Или комплект нови гуми за колата? Откровено казано, най-много й се искаше да получи една южнокорейска „Киа“. Беше чувала, че това се е случвало — разбира се, с изричното разрешение на Великия вожд.

— Благодаря ви.

— Но има и още един въпрос.

Тя наклони глава и застина в очакване. Беше се запитала какво всъщност ще искат от нея, още в мига, в който бяха почукали на вратата на скромното й жилище. Не идваха тук, за да й благодарят. Това беше напълно изключено, защото бяха важни и много заети хора. Следователно щеше да стане въпрос за нещо съвсем различно.

— Налага се да използваме услугите ти за една много деликатна мисия, другарко Ии — подхвърли Черната куртка.

— Да? — погледна го въпросително тя.

— Генерал Пак не е бил сам в момента на смъртта си.

Тя седеше с ръце в скута и търпеливо чакаше продължението.

— Имаме сведения, че е бил посетен от двама американски агенти.

— Те ли са го застреляли? Значи не е било самоубийство?

— Няма как да сме сигурни — каза единият от генералите. — Спокойно може да са инсценирали самоубийството му. Ти прекрасно знаеш колко са коварни!

— Да, знам — кимна Чанг-Ча.

— Вероятно Пак е бил наясно, че предателството му ще бъде разкрито — продължи същият генерал. — По тази причина избяга във Франция под претекста за влошено здраве.

— Но защо точно във Франция? — попита Чанг-Ча.

— Може би защото и друг път е бил там — вдигна рамене Черната куртка. — Известно ни е, че той харесваше всичко френско. Не оценяваше достатъчно славата и красотата на родината.

— Имаме доказателства, че Лойд Карсън, когото ти ликвидира, е работил с американците, въпреки че е британски поданик — обади се вторият генерал. — Освен това проследихме генерал Пак до вилата, където умря, и я поставихме под наблюдение. Двамата американски агенти се появиха тъкмо когато се готвехме да го приберем. Те сложиха камери за наблюдение, но нашите хора успяха да ги избегнат. Беше произведен само един изстрел. Скоро след това се появи екип за почистване, съставен предимно от американци. Всичко това води до извода, че именно те, злите дяволи, стоят зад цялата работа.

— А каква е деликатната мисия, която искате да ми възложите? — попита Чанг-Ча.

Генералите се спогледаха, а след това се извърнаха към Черната куртка. По всичко личеше, че инструктажът е възложен именно на него.

— По наше мнение страхливите американци са планирали да убият нашия Велик вожд, а на негово място да поставят предателя Пак. Това не може да остане ненаказано. Длъжни сме да им дадем мощен и решителен отговор!

— Под каква форма ще бъде този мощен и решителен отговор? — попита тя.

— Око за око, другарко Ии! — отсече Черната куртка.

— Искате смъртта на американския президент? — примига Чанг-Ча.

— Не — каза Черната куртка. — Достатъчно скромни сме да признаем, че това не е по силите ни. Президентът се охранява твърде добре. Но има и друга мишена, върху която ще стоварим нашето отмъщение.

— Коя е тя?

— Той има съпруга и две деца. Именно те ще платят за пъклените му планове. Трябва да умрат, защото са виновни не по-малко от него!

Чанг-Ча се извърна към двамата генерали, които я гледаха с каменни лица. После отново насочи вниманието си към Черната куртка.

— Искате да замина за Америка, за да ги убия? — прошепна тя.

— Трябва да го направиш наведнъж, докато всички са заедно — което е нещо обикновено за тях. Няма как да ги ликвидираме поотделно, защото останалите ще бъдат предупредени.

— Ами ако американците реагират с ответен удар?

— Те са колос на глинени крака. Притежават ядрено оръжие? И ние също. Но за разлика от тях не се страхуваме да го използваме. Те имат какво да губят, така че ще подвият опашки и ще избягат. Защото са страхливци. От теб се иска да разбереш нещо много важно, другарко Ии: ние желаем тази конфронтация. След всичко, което се е случило през годините, най-после ще покажем на света коя страна е по-могъща. Великият вожд е категоричен по този въпрос.

Чанг-Ча направи опит да проумее думите, които я заливаха. А когато го стори, в съзнанието й се появи картина, която беше съвсем различна от надутите фрази. Видя страната си тотално изтрита от лицето на Земята. Но не беше в състояние да направи каквото и да било.

— За да бъде възможно всичко това, трябва да се изработи подробен план, да се събере нужната информация, да се наемат подходящите хора — каза на глас тя.

— Така е и вече работим в тази посока — усмихна се Черната куртка. — Няма да ударим веднага, но когато го направим, светът ще разбере за какво става въпрос. — Той замълча за момент и снизходително добави: — Ти си изключително ценна за нас, другарко Ии. Великият вожд ненапразно те е избрал за тази изключително важна мисия. Знам, че и да загинеш при изпълнението й, ще си горда от неговото доверие. Не мога да си представя по-велико чувство от това!

Чанг-Ча кимна, макар да беше сигурна, че в последния си час няма да мисли нищо подобно.

Черната куртка и генералите нямаха проблем да я изпратят на една очевидно самоубийствена мисия. Но да очакват от нея, че ще посрещне с радост смъртта при заплахата от пълно унищожение на родината й, беше малко прекалено.

— Ще те държим в течение — добави Черната куртка. — А аз лично ще предам сърдечната ти благодарност на Великия вожд, който ти оказва честта да се бориш за благото на отечеството.

Чанг-Ча почтително сведе глава, но отново не каза нищо.

Мъжете си тръгнаха, а тя се приближи до прозореца, за да ги види как се качват в малък военен ван и бързо потеглят.

Вдигна поглед към небето едва когато автомобилът се стопи в далечината. То беше покрито с черни облаци, настъпващи откъм река Тедонган. Но те не можеха да бъдат по-черни от мислите, които се въртяха в главата й.

Тя обърна гръб на прозореца и отиде да довърши отдавна изстиналия чай.