Мишената

22

Джесика Рийл свали оръжието, вдигна предпазните наушници и натисна копчето за придвижване на мишената.

Двайсет изстрела. Деветнайсет от тях в смъртоносната зона, един на два сантиметра извън нея. Тя се намръщи. Това не беше достатъчно добра стрелба. Фокусът й се разколеба някъде около четиринайсетия изстрел.

Погледна към Роби, който очакваше приближаването на своята мишена.

Всичките му изстрели бяха попаднали в смъртоносната зона. Очите му се спряха върху нейния лист хартия и устните му се свиха леко.

— Знам — мрачно въздъхна тя.

Беше се справила лесно със стрелковия тест въпреки високите стандарти на Бърнър Бокс. Това беше първият й пропуск след повече от две хиляди патрона, изстреляни от появата им на стрелбището до този момент.

Аманда Маркс се изправи между тях.

— Според мен доказахте, че все още сте изключителни майстори в стрелбата — обяви тя.

Напуснаха стрелбището и се насочиха към главната сграда. Пребиваването им тук продължаваше да е трудно и изпълнено с напрежение. И двамата се чувстваха изтощени, но едновременно с това стегнати като опънати струни.

— Две възможни мишени — изведнъж обяви Рийл.

Маркс и Роби забавиха ход.

— Синия? — погледна я Маркс.

— Посещението му дойде точно навреме — отбеляза Роби.

— Аз нямам нищо общо с него!

— Знаем — отвърна Рийл. — Вероятно е дело на колегата ти.

— На Виола? Това вече е изненада.

— Не и ако се чувства като риба на сухо. Говори се, че е имал разговор с Тъкър, при това насаме. След който е бил доста изнервен.

— И се е обадил на Синия — добави Роби.

— Ако Виола се е изнервил, значи нещо не е наред!

— Две мишени — повтори Рийл. — Две възможности.

Спряха се едновременно, образувайки нещо като малък кръг.

— Двама държавни глави — поясни Роби, след като стрелна с поглед Рийл.

Доста време се колебаеха как да споделят откритието си с Маркс. И в крайна сметка решиха, че трябва да го направят директно, очи в очи.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — втренчи се в него Маркс.

— Мишената ще бъде държавен глава. А списъкът с кандидатите не е чак толкова дълъг.

Маркс с мъка преглътна. Изненадата в очите й граничеше със смайване.

— Синия ли ти каза това? — попита тя.

— По заобиколен начин — кимна Роби. — Няма как да е друго, ако съдим по развоя на събитията. Това е причината за колебанието на Тъкър, което жив ще го изяде. Освен това все още не е решил какво ще прави с нас.

— Но това е незаконно! Тъкър никога не би си позволил подобно нещо!

— Може би разчита на съюзници.

— Малцина могат да оправдаят организацията на подобна мисия! — остро отвърна Маркс.

— Не всички президенти са устроени по един и същ начин — добави Рийл.

Маркс се втренчи в нея и дълго мълча.

— Наистина ли каза това, или така ми се е сторило? — попита накрая тя.

— Наистина.

— Но това би било простъпка, която…

— Която би могла да го доведе до импийчмънт — довърши вместо нея Роби. — Именно по тази причина за операцията знаят само шепа хора.

— Според мен става въпрос за Иран или за Северна Корея, нашите най-заклети врагове — добави Рийл. — Приемам залози. Говорим за последните останки от империята на злото, след като в Ирак вече е мирно, спокойно и гъмжи от терористи…

Маркс се огледа. Наоколо беше абсолютно пусто, но въпреки това не й се водеше подобен разговор.

— В качеството си на заместник-директор отговарям пряко за тези секретни операции — каза тя. — Длъжна съм да ги ръководя от начало до край, но за тази не знам нищо!

— Вероятно Тъкър е единственият в ЦРУ, който е осведомен за нея.

— Плюс президента и съветника по националната сигурност Потър — добави Рийл.

— Пълна лудост — мрачно поклати глава Маркс. — Питам се как тогава Синия е разбрал.

— Такава му е работата. Разполага с много източници на информация, освен това умее да тълкува подреждането на чаените листенца и изражението на своите началници — отвърна Роби. — Тъкър не е сред хората, притежаващи каменните лица на закоравели комарджии. Освен това е политик, направил кариера извън разузнаването. Аз съм убеден, че Синия си има начини да разгадава развоя на събитията в Лангли, за които Тъкър дори не подозира.

— И тъй, говорим или за президента на Иран, или за аятолаха. Другият вариант е Ун, вождът на Северна Корея.

— Но това е пълно безумие! — възкликна Маркс. — Северна Корея притежава ядрено оръжие, а съвсем скоро към нея ще се присъедини и Иран. Режимите на тези две страни поддържат наказателни отряди по целия свят, включително и у нас. Какво ще стане, ако решат да използват химически или биологични оръжия?

— Ще реагираме по съответния начин, разбира се — въздъхна Роби. — Ще се намесят руснаците, а след тях и китайците. Израел със сигурност ще бъде нападнат, което означава, че ние трябва да го защитим.

— След което ще настъпи апокалипсис — добави Рийл.

— Не, това не може да е истина! — простена Маркс и закри очи с длани.

— Въпросът е коя от тези две мишени — каза Рийл.

— На практика няма значение — отвърна Роби. — Вероятно можем да влезем в Иран и Северна Корея. Но не можем да си тръгнем от там. Сирия бе достатъчно доказателство за това, макар че не може да се сравнява с никоя от тях. Особено със Северна Корея, която е като друга планета.

— Да — каза Маркс. — Но за да стигнем до мишената, трябва да разполагаме с предани хора в най-висшите кръгове на правителството й. Как се е развил този процес, без аз да знам нищо за него? Подобни неща не се случват за една нощ.

— Нова сте — отвърна Роби. — Това, за което говорите, вероятно се е подготвяло дълго време преди вас. Дикарло също не беше достатъчно дълго на тази длъжност, за да разбере какво се случва.

— Тук си прав — кимна Маркс.

— Но заместник-директорът преди нея със сигурност е бил в течение — отбеляза Роби и хвърли кос поглед към Рийл. — Имам предвид Джим Гелдър.

— Гелдър може да е бил замесен в подобно нещо — отвърна тя, избягвайки погледа му. — Той не само прекрачваше границите, той ги унищожаваше. За него отстраняването на някой от лидерите на споменатите страни нямаше да означавало много, дори ако доведеше до Армагедон. — Замълча за момент, после тихо добави: — Всъщност той опита нещо подобно. Беше човек на изненадите. Жалко, че е мъртъв, защото някои от нас биха искали да го убият поне още веднъж.

— Според вас как ще се развият събитията? — попита Роби, обръщайки се към Маркс. — Очевидно задачата ни да ударим подобни мишени е абсолютно незаконна. Как тогава ще я изпълним? Аз със сигурност не съм готов да прикривам когото и да било.

— По време на психологическите тестове постоянно ни задават един и същ въпрос — намеси се Рийл. — Дали ще изпълняваме спуснатите заповеди, или ще измислим свои? Какво ще кажете, госпожо? Как трябва да постъпим, ако получим такава заповед?

След доста продължително мълчание Маркс отчаяно простена:

— Не знам, Джесика! Бог да ми е на помощ, но не знам!