Мишената

26

Чакаха. От доста време.

Рийл и Роби се спогледаха при шума от отварянето на вратата и се обърнаха едновременно.

Очакваха появата на Маркс и леко се стреснаха, когато на прага се изправи директорът на ЦРУ Еван Тъкър.

Той енергично се приближи. Фигурата му излъчваше спокойствие и самоувереност. Разкопча сакото си, седна и посегна към бутилката минерална вода на масата. После се обърна към сътрудничката, която бе влязла с него.

— Кафе — каза той и едва тогава обърна внимание на Роби и Рийл. — Искате ли нещо за пиене?

Рийл поклати глава, присви устни и кръстоса ръце на гърдите си.

— Не, благодаря — отвърна Роби.

Тъкър изчака пристигането на кафето. Жената излезе и затвори вратата след себе си. Той отпи една глътка и обяви:

— Докладваха ми, че сте се справили отлично с изпитанията в Бърнър Бокс. Моите поздравления.

— Това означава ли, че приключихме тук? — попита Рийл.

— Маркс не ви ли каза? — изненада се Тъкър.

— Каза, че времето изтича и затова трябва да ускорим нещата — отвърна Роби.

Рийл мълчеше и го гледаше.

— Може би аз не съм бил достатъчно ясен — призна Тъкър.

— Защо тя не присъства на тази среща? — попита Роби. — Нали ръководи операцията?

— Маркс не ръководи всички операции — отвърна Тъкър. — Аз съм директорът.

— Каква е задачата?

— Да, каква е задачата, господин директор? — повтори и Рийл.

Тъкър отпи глътка кафе, после развинти капачката на бутилката с вода. Роби и Рийл забелязаха капчиците пот по челото му, въпреки че в стаята беше студено.

— Исках да ви я съобщя лично — започна Тъкър. — Главно защото въвеждаме изключителни мерки за сигурност.

— Значи заместник-директорът не е сред посветените, така ли? — попита Рийл.

— Не съм казал подобно нещо.

— И така, коя е мишената? — настоятелно го изгледа Роби.

Вместо отговор директорът махна към компютърните екрани върху масата, след което натисна няколко клавиша. Екраните оживяха и върху тях се появи снимката на мъж.

— Това е генерал Пак Чин Хе, началник-щаб на Корейската народна армия и член на Централния военен комитет на КНДР, който според някои наблюдатели е най-могъщата институция в страната.

— И именно той е мишената, така ли? — изгледа го Роби. — Защо?

— Не ти трябва да знаеш! — остро отвърна Тъкър. — Нищо ли не научи от престоя си в Бърнър? Изпълняваш заповедта и толкова. Никакви анализи. Твоята работа е да натиснеш спусъка, а не да задаваш въпроси на хората, които са заповядали това. — Той помълча известно време, после въздъхна и каза: — Съжалявам, но всички сме подложени на огромен натиск. Трябва да работим заедно за елиминирането на тази мишена. От това зависи националната сигурност.

Роби погледна към Рийл, която кимна и каза:

— Добре, ясно. Този човек трябва да умре. Но това означава ли, че се налага да заминем за Северна Корея? Ако да, как ще проникнем там и как ще се измъкнем? Или измъкването не фигурира в плана?

Тъкър прочисти гърлото си.

— Разбирам твоите притеснения, особено след онова, което се случи в Сирия — отвърна той.

— Добре е да го чуем, сър — каза Роби.

— Срещам се с вас, за да ви уверя, че не влагам лични чувства. А предстоящата мисия има далеч по-важни цели, затова нищо не бива да й попречи.

— И тъй, къде е мишената? — смени темата Роби.

— Ще бъде извън Северна Корея.

— Но къде?

— В момента е във Франция за медицински прегледи. Ударът ще бъде нанесен там.

— Защо във Франция? — замислено попита Роби. — Защо не в Китай или в Русия? Те са най-верните приятели на корейците.

— Не си направих труда да потърся отговор на този въпрос — отвърна Тъкър. — А и там ударът ще бъде нанесен далеч по-трудно, с всички шансове да предизвика международна криза.

— На практика премахваме втория човек в Северна Корея, но вие мислите, че това няма да предизвика международна криза, така ли? — изгледа го с недоверие Роби.

— Няма да обявим, че това е наше дело, за бога! Не сме единствените врагове на тази страна. Списъкът е дълъг. Мисля, че това прикритие ще бъде достатъчно. — Тъкър направи кратка пауза. — Ще насочим вината другаде. Може би директно към Северна Корея. Вътрешните врагове на режима съвсем не са малко. Не е трудно да се допусне, че някой от тях му е отмъстил за нещо. Никой няма да разбере, че сме били ние.

— Кога трябва да се случи всичко това? — попита Роби.

Тъкър отпи поредната глътка кафе и започна да си играе с капачката на бутилката.

— Тръгвате довечера — обяви той.

Роби и Рийл изненадано се втренчиха в него.

Директорът най-после вдигна глава.

— Давам си сметка, че времето за подготовка на операция от този вид е необичайно кратко — тихо добави той.

— Повече от кратко — поправи го Роби.

— Тюлените ликвидираха Бин Ладен в деня, в който получиха своите заповеди — изтъкна Тъкър.

— Но местоположението на мишената беше наблюдавано в продължение на седмици — незабавно реагира Роби. — Разполагаха с готови планове, получиха подкрепления. Всичко това им позволи да нанесат светкавичен удар. Нямаше опити за измъкване, нямаше обвинения. Искахме светът да знае, че ликвидирането му е наша работа. А това, което ни предлагате в момента, е свързано с далеч по-големи предизвикателства.

— Признавам, че има разлика — кимна Тъкър.

— На каква подкрепа от местните ще можем да разчитаме?

— На никаква. Трябва да се справите сами.

— А план за изтегляне? — попита Рийл. — Не казахте нищо по този въпрос.

— Имаме план за изтегляне.

— Сигурен ли сте? — изгледа го Роби.

— Без помощта на местните? — попита Рийл.

Лицето на Тъкър потъмня.

— Успяхте да се измъкнете от Сирия и да се прибере у дома без никаква местна помощ — нервно каза той. После отпи глътка вода и избърса потта от лицето си.

— Но опасността от грешка беше изключително голяма — отвърна Роби. — Надявахме се, че този път няма да е така.

— Там ще можете да разчитате на известна помощ — бързо рече Тъкър. — Имаме достатъчно наши хора. Обещавам, че ще ви измъкнем.

— Защо тази промяна, господин директор? — приведе се напред Рийл и се вторачи в него. — Съвсем наскоро бяхме подложени на водно мъчение и ни предлагаха да подпишем фалшиви признания, а сега изведнъж проявявате такава загриженост за нас?

— Вече ви обясних! — изръмжа Тъкър, после се овладя и вече по-спокойно добави: — Нещата се промениха.

— Според мен наистина е така — облегна се назад Рийл. — Вече не говорим за първоначалната мисия. Нещо се е случило и ни изпращате да разчистим. — Тя отново се приведе над масата. — Каква беше първоначалната мисия?

— Нямам представа за какво говориш — отвърна Тъкър.

— Имате, и още как. Личи ви по потта на челото и страха в очите. — Замълча за момент, после попита: — Президентът знае ли?

Тъкър взе кафето си и стана.

— След няколко минути ще получите указания за подготовка. В момента, в който пристигнете във Франция, ще направите суха тренировка с цел ускоряване на всеки етап от операцията. После осъществявате удара и се прибирате у дома. — Очите му се заковаха в нейните. — Ако се справите, всичко ще бъде забравено!

Рийл също се изправи, гледайки го, без да мига.

— Много мило от ваша страна, господин директор — процеди тя. — Но не си спомням да съм ви искала прошка.