Мишената

61

Ръкостискането на президента Кашън беше отривисто, а лицето му светеше от благодарност и задоволство.

Роби и Рийл седнаха срещу него в Овалния кабинет. На дивана встрани от писалището се бяха настанили Еван Тъкър, Джош Потър и Синия.

Кашън се облегна назад и внимателно ги огледа.

— Изчетох всички секретни доклади за вашето… хм, приключение — каза той. — Ако не знаех, че вие двамата наистина сте го направили, щях да остана с чувството, че чета трилър.

— Получихме огромна помощ, сър — отвърна Роби. — А ако агент Рийл не беше поискала въздушна подкрепа за мен, днес със сигурност нямаше да бъда тук.

Кашън кимна.

— Ду-Хо и Ън Сън вече започнаха нов живот с активната подкрепа на Ким Сък.

— Той е добър човек и свърши работата си по перфектен начин — каза Рийл.

— Е, сега съвестта ми е по-спокойна — отвърна с лека усмивка президентът. — Нещата не могат да се върнат назад, но генерал Пак със сигурност би бил доволен от това, което направихме за семейството му.

— Несъмнено е така — обади се Тъкър.

Кашън го стрелна с поглед. Синия прочисти гърлото си и предпазливо каза:

— Сега обаче трябва да се подготвим за ответния удар, господин президент.

— Естествено. Това беше част от решението ми, взето след много внимателно обмисляне.

— Така е, сър — отвърна с равен глас Синия. — Сега трябва да дефинираме евентуалните мишени на севернокорейците, като едновременно с това засилим мерките за сигурност, синхронизираме постъпващите разузнавателни сведения…

— Всичко това вече е направено — безцеремонно го прекъсна Тъкър. — Можеш да бъдеш сигурен, че съм свършил необходимото, за да парирам всяка акция на севернокорейците.

Президентът хвърли презрителен поглед към директора на ЦРУ.

— Е, това вече ме кара да се чувствам добре — промърмори той.

Кашън напусна Овалния кабинет в компанията на Роби и Рийл.

Срещу тях се появи Първата дама, следвана по петите от Томи, раздърпан и с виновно наведена глава. Единият ръкав на сакото му беше скъсан, ризата му беше извадена от панталона, а вратовръзката му — извъртяна на една страна. Зад него крачеше едър агент на Сикрет Сървис, който изглеждаше доста притеснен.

— Какво се е случило? — попита президентът, когато съпругата и синът му спряха на крачка от него.

— Томи се е сбил в училище — мрачно отвърна Елинор. — Това се е случило.

— Сбил се е? — слисано я изгледа Кашън.

Роби и Рийл дискретно се спогледаха. И двамата останаха с чувството, че президентът вече мисли за медиите, които несъмнено ще отразят инцидента.

— Какво се случи, Томи? — наведе се над момчето той.

Вместо отговор получи само упорито тръсване на глава.

— Какво се случи, агент Палмър? — изправи се Кашън.

— Стана в края на часовете, сър — отвърна охранителят. — Децата вече излизаха навън. После няколко от тях се струпаха, настана суматоха. Докато си пробия път до мястото, Томи вече се биеше с друго момче. Разделих ги, проверих дали другото момче не е пострадало, а след това доведох Томи направо тук, сър.

Кашън прокара пръсти през косата си.

— За какво се сбихте, Томи? — попита той.

Момчето не отговори.

— Зададох ти въпрос, моето момче — търпеливо рече президентът и сложи длан върху главата му. — Очаквам отговор.

— Той те нарече тъпо и безгръбначно лайно! — прошепна Томи, без да вдига очи.

— Внимавай с речника, Томас Майкъл Кашън! — процеди с леден тон Елинор.

— Татко ме попита за какво се сбихме — натъртено отвърна Томи. — Е, затова! Той обиди татко и аз го ударих!

Кашън протегна ръка и вдигна брадичката му. Едва сега забеляза, че окото на сина му е насинено.

— О, Томи! — въздъхна Елинор. — Боят не решава нищо, нито мръсните думи.

— Не беше там, мамо! — отвърна момчето и погледна към агент Палмър. — А ако ти не ме беше дръпнал, здравата щях да му сритам задника!

— Той си е вършил работата, Томи — поясни Елинор. — А тя е да те пази.

— Не искам никой да ме пази! И сам мога да се грижа за себе си!

— Въпросът не е в това, Томи. Можеше да нараниш онова момче.

— Надявам се да е така. Мразя това място! Искам да се върнем у дома!

— Виж какво, Томи — започна президентът и нервно се огледа. — Тези неща ще ги обсъдим по-късно, насаме.

— Няма! — изкрещя момчето. — Ти си президентът и никога нямаш време за сина си!

— Томи! — смаяно възкликна Елинор.

— Пазил си му гърба — каза Рийл.

Всички се обърнаха да я погледнат.

— Какво? — объркано попита Томи.

— Пазил си гърба на баща си. Синовете правят това за бащите си, а дъщерите — за майките си. Така и трябва да бъде. Ти си защитил честта му.

— Да — колебливо каза Томи и разтърка насиненото си око. — Не можех да не го направя.

Очевидно облекчен от развоя на събитията, Кашън се обърна да погледне Роби и Рийл.

— Томи, нека ти представя двама от най-добрите американци, които ще срещнеш някога — тържествено обяви той. — Те току-що се прибраха след изпълнението на една изключително важна за страната ни мисия. Истински герои!

Томи очевидно беше много впечатлен и поведението му коренно се промени.

— Страхотно! — рече той.

— Приятно ми е да се запознаем, Томи — протегна ръка Роби. — Ще ти призная, че и аз се биех с момчетата в училище, но после разбрах нещо.

— Какво? Че е по-добре да обърнеш и другата си буза? — иронично подхвърли момчето.

— Не, това така и не се научих да го правя. Открих, че ако поговоря с момчето и разбера проблемите му, може би ще уредя нещата и без да използвам юмруците си. Защото юмрукът в лицето винаги боли, независимо дали побеждаваш, или губиш.

Томи не изглеждаше много убеден, но въпреки това кимна.

— Ясно.

— Сложи си лед на окото — посъветва го Рийл. — Наистина помага. Кой знае, може би ще стигнеш и до втори рунд…

Томи леко се усмихна.

— Да вървим да те спретнем, младежо — намеси се Елинор и го завъртя в обратна посока. — Но не си мисли, че та се е разминало. Очаквам да ми се обадят от училището, след което ще получиш съответното наказание.

Първата дама хвърли кос поглед към съпруга си и тихо добави:

— Още ли мислиш, че преувеличавам? Нантъкет, чакай ни!

Томи покорно последва майка си, после изведнъж се обърна да погледне Роби и Рийл.

Роби му намигна, а Рийл окуражително вдигна палец.

— Извинявайте за сцената — промърмори Кашън.

— Децата са си деца, господин президент — отвърна Роби. — А той е принуден да живее в най-големия аквариум на света, което никак не е лесно.

— Прав си, не е лесно — въздъхна президентът. — Съмнявам се, че щях да издържа, ако бях на десет години.

Кашън ги изпрати до външната врата на Западното крило.

— Още веднъж приемете най-сърдечните ми благодарности — каза той. — Знам, че ви изпратих на една почти невъзможна мисия, но въпреки това вие се справихте отлично.

— Няма проблем, сър — отвърна Роби. — Това ни е работата.

— Имате ли някаква идея как ще ни отмъстят севернокорейците? — попита президентът.

— За съжаление, им предлагаме богат избор от лесни мишени, сър — отвърна Рийл. — Това е един от недостатъците на свободното и отворено общество.

Президентът кимна, обърна се и затвори вратата след себе си.

На път към колата Роби и Рийл минаха покрай екип за озеленяване, който почистваше цветните лехи и подрязваше храстите. Всички работеха съсредоточено с изключение на един.

Мъжът се изправи и насочи вниманието си към двойката. Изчака ги да отминат, а след това свали шапка и избърса чело.

Но челото му беше сухо, без капчица пот.

Сред групата туристи, които крачеха зад оградата, имаше трима мъже. Приели сигнала на градинаря, те извадиха камери и започнаха да снимат Роби и Рийл. Няколко минути по-късно колата им напусна Белия дом през една от страничните врати, а същата групичка туристи направи няколко снимки и на регистрационния й номер.

После Роби и Рийл потънаха в трафика.