Мишената

7

Еван Тъкър я гледаше строго. Намираха се в едно от съоръженията, известно като ИПСИ, или Изолирано помещение за секретна информация. Технически погледнато, Лангли представляваше едно огромно ИПСИ, но параноята на Тъкър не познаваше граници и той настоя да бъдат максимално далече от любопитни очи и уши.

През последните месеци директорът беше наедрял в кръста, а косата му беше побеляла още повече. Беше видимо остарял след срещата с президента в Ситуационната зала.

Аманда Маркс спокойно издържа на погледа му.

— Започваме, нали? — попита Тъкър. — Вече информирах президента за нашите планове.

— Бих отговорила положително, тъй като и двамата приеха — отвърна тя.

— Сякаш са имали друг избор.

— Имаха, но не беше голям.

— Надявам се, че ги държиш под око, Маркс. Тези двамата са адски хлъзгави, повярвай ми. Знам го от личен опит.

— Сигурно е така, сър. В интерес на истината трябва да добавя, че тази вечер ги изпуснахме за кратко. По всичко личеше, че са искали да изяснят някои неща помежду си.

— Изпуснали сте ги?! — възкликна Тъкър и се надигна от стола си.

— Временно, господин директор. Възстановихме наблюдението веднага след като се разделиха. Роби се прибра в апартамента си, а Рийл нае стая в хотел.

— Това да не се повтаря! Имаш картбланш да използваш всички активи на организацията, Маркс! Прави каквото намериш за добре, но не ги изпускай повече!

— Слушам. Ще разрешите ли един въпрос, господин директор?

— Давай.

— Какъв резултат очаквате от всичко това?

— Те отиват в Бърнър Бокс.

Маркс кимна, кръстоса крака и отпусна ръце в скута си.

— Това го разбирам. Но какъв трябва да бъде финалът?

— Подлагаш ги на рутинните изпитания и внимателно следиш резултатите. Искам да разбера в каква кондиция са. Нямам предвид единствено точната стрелба и уменията в ръкопашен бой. След последната им мисия не се съмнявам, че притежават достатъчно квалификация в тези области. Което обаче не означава, че личната преценка трябва да се отрази на отношението ти към тях, Аманда.

— Бъдете спокоен, това няма как да се случи. Две години съм била инструктор в Бърнър Бокс. Не надценявам никого, включително и себе си.

— Най-много ме тревожи какво се случва тук — въздъхна Тъкър и почука слепоочието си. — Нали знаеш какво направи Рийл?

— Запозната съм с обвиненията срещу нея.

— Те не са обвинения, а факти! — гневно отвърна Тъкър. — Самата тя ги потвърди.

— Да, сър — побърза да кимне Маркс.

— А вместо да изпълни изричните заповеди, Роби сключи съюз с нея! При други обстоятелства и двамата щяха да бъдат в затвора. А Рийл би трябвало да бъде екзекутирана за държавна измяна, по дяволите!

— Разбирам, сър. Но не бяха ли предатели и хората, които е убила?

— Нищо не е доказано. Това вече са обвинения, които обаче идват от много съмнителен източник.

— Моля за извинение, сър. Но аз разговарях с Потър, който…

— Потър е новак, който не знае дори къде се намират тоалетните в Белия дом! — гневно я прекъсна Тъкър. — Той е съветник по националната сигурност, Маркс. Работи за президента, а ти работиш за мен!

— Безспорно. И това ме връща на първоначалния въпрос: какво искате да бъде постигнато?

— Ако издържат в Бърнър, ще им бъде възложена мисия, която се изяснява в момента. Тя има за цел да сложи точка на всички мисии, от което следва, че аз трябва да знам дали са готови. В случая няма място за грешки.

— Но ние имаме достатъчно екипи, които могат да изпълняват подобни задачи — каза Маркс и го погледна любопитно.

— Вече уверих президента, че проучваме дали Роби и Рийл са в състояние да изпълнят тази — отвърна мрачно Тъкър. — Това и ще направим.

— А искате ли да издържат в Бърнър, сър?

— Това не зависи от мен — мрачно я изгледа директорът. — Или ще издържат, или не. Всичко зависи от тях.

— След като казвате, сър.

Тъкър свали очилата си, сложи ги на масата и разтърка очи.

— Но да сме наясно — през цялото време трябва да ги притискаш здраво до лимита на силите им, а и отвъд тях. Ако можеш да ги пречупиш, направи го. Успееш ли, ползата им в оперативно отношение ще бъде равна на нула. Няма да им възложат предстоящата мисия. За всеки случай аз съм подготвил и план Б.

— Излишно е да говорим за това. Аз мога да пречупя всекиго, господин директор.

— Това е една от причините да ти възложа тази задача.

— И да ме направите заместник-директор?

— Двете вървят ръка за ръка. — Той почука главата си, а след това опря длан в гърдите си. — Тук са най-важните неща, Аманда. Главата и сърцето. Ако не работят в наша, или по-скоро в моя полза, значи са против мен. Не мога да си позволя непокорни агенти. Непокорството води до международни инциденти, които могат да въвлекат страната ни в ненужни конфликти. Това няма да се случи по време на моя мандат.

— Според мен обаче те са направили всичко възможно да избегнат такъв инцидент — каза Маркс. — И са успели. Именно това е причината да имат толкова могъщи покровители начело с президента.

— Наясно съм с това, благодаря. Но днешният ти приятел може да се превърне още утре в твой враг. Всичко зависи от това, което се случва на бойното поле.

— Убедена съм, че сте наясно и с един друг факт — изгледа го Маркс. — Че условията на бойното поле могат да бъдат режисирани.

— Ти си свърши работата, пък после ще видим.

— Безпристрастно?

— Ако издържат, мисията ще им бъде възложена. Тя ще бъде толкова трудна, че има голям шанс да умрат. А ако не издържат в Бърнър, е, това си е техен проблем.

— Разбрано, сър — изправи се Маркс.

— Наистина ли разбираш?

— Аз съм на ваша страна, господин директор — малко изненадано отвърна тя.

— И други твърдяха, че са на моя страна, но се оказа, че не е така.

— Не знам за кого говорите. Аз съм съвсем нова тук и…

— Това е всичко, Маркс — отряза я Тъкър. — Искам почасови доклади за поведението на моите протежета. Очаквам да ги получавам редовно.

— Считайте, че ги имате, сър — каза Маркс и излезе.

Тъкър изчака вратата да се затвори и побърза да си сипе едно питие от малкото барче в шкафа до бюрото. Подобно приспособление в кабинет на ЦРУ изглеждаше като реликва от времето на Студената война, но на него не му пукаше. На този пост човек постоянно се нуждаеше от малко пиячка. Е, може би не чак толкова малко.

Представи си как се появява на среща на Анонимните алкохолици и откровено заявява: Казвам се Еван Тъкър и работата ми е да се грижа за сигурността на всички американски граждани. Но едновременно с това съм безнадежден алкохолик.

Той седна зад бюрото.

Беше наясно, че има сили, които се обединяват срещу него. Някой беше изпратил на Рийл и Роби детайлите за мисията в Сирия. Своевременно предупредени, те се бяха възползвали от тях, за да избегнат съдбата, която заслужаваха. Това беше работа на вътрешен човек, служител в Управлението. И Тъкър подозираше кой е той. За съжаление, му трябваше нещо повече от подозрения и сега правеше всичко възможно да получи доказателства.

За да пипне двама агенти, позволили си немислимото.

Беше довел тук Аманда Маркс заради репутацията й на желязна жена, посветена на работата си. Силно се надяваше, че тя ще действа безкомпромисно. Ако не се справеше, най-вероятно щеше да бъде пратена в някое затънтено място без никакви шансове да се върне обратно.

Изобщо не му пукаше за нея. Вниманието му беше насочено изцяло към двамата агенти, но най-вече към Джесика Рийл, която беше постоянно на мушката му. Тя бе ликвидирала бившия му заместник и един главен анализатор с прецизни изстрели в гърба.

Незаконно. Предателски. Непростимо.

Тъкър не се интересуваше от основанията й. За тях си имаше съдилища, съдии и съдебни заседатели. И екзекутори. Но Рийл беше поела всички тези роли, включително и ролята на палача. За което не само не я уволниха, но и я наградиха с медал.

Тази несправедливост го караше да скърца със зъби.

Е, хубаво. Той беше човек с влияние и ресурси, които щеше да използва докрай, за да й издейства наказанието, което заслужаваше. Същото чакаше и Роби, който беше взел идиотското решение да застане на нейна страна.

Тъкър вече знаеше, че ще се наложи да използва резервния екип за предстоящата мисия. Шансовете на Роби и Рийл да оцелеят по време на изпитанията в Бърнър Бокс бяха нищожни. От което следваше, че правосъдието ще възтържествува не в съда, а някъде из пущинаците на Северна Каролина.

Същевременно Тъкър си даваше сметка, че залага всичко за успеха на това начинание. Мисията с участието на генерал Пак щеше да бъде върхът на кариерата му. Или катализатор за тоталния му провал. Планираната операция беше абсолютно незаконна, дори и с подкрепата на президента. Тъкър не вярваше, че държавният глава ще има кураж за подобно начинание. Но той го изненада и даде съгласието си. Заровете бяха хвърлени. И нямаше връщане назад.

При перфектни обстоятелства мисията щеше да приключи успешно, а Роби и Рийл щяха да са история.

Перфектни обстоятелства. Проблемът е там, че светът съвсем не е перфектен, въздъхна той.

Поредният дълъг ден в борба за сигурността на хората. Но това, което вършеше, беше мръсно и отвратително. Всички в този бизнес бяха мръсни и отвратителни.

Включително и аз, помисли си Еван Тъкър. Най-вече аз.