Мишената

27

Ърл Фонтейн се обърна в леглото и погледна към съседа си.

— Хей, Младши — подвикна той. — Събуди се, да те вземат мътните!

Младши с мъка отвори очи и се втренчи в него.

— Кво? — тъпо попита той.

— Чух, че днеска ще ти преместят задника обратно в килията на смъртниците.

— Ха! Къде го чу, старче?

— Държа си ушите отворени, а не спя по цял ден като теб. Трябва да се наслаждаваш на живота, момче, докато все още можеш. Защото много скоро ще легнеш на два метра под земята, а отгоре ти ще расте мъх.

— Ще ме кремират, тъпако — изсумтя Младши.

— А на урната ще изпишат със спрей откъде си се домъкнал, а? От кой кенеф попадна тук, Младши?

Съседът му заплашително издрънча с веригата си.

— Имаш късмет, че аз съм тук, а ти си чак там! — изръмжа той.

— Нямаш представа колко си прав! Хич не ми се ще да осереш и мен, както осираш себе си!

— Я ме светни за нещо друго, старче — ухили се Младши.

— Какво? — отвърна на усмивката му Ърл. — Да те науча да броиш до десет?

— Знаеш за какво говоря. За докторката. И за глупостите, които й надрънка.

— Не знам за какво говориш, момче.

— Дъщеря, а? Ти никога не си имал дъщеря, старче.

— Имам, синко, имам.

— Според мен си намислил нещо и май ще се наложи да те докладвам.

— Тъй ли? — надигна се Ърл. — На кого ще ме докладваш? И какво ще му кажеш?

— Още не съм решил — почеса се по брадичката Младши. — Първо искам да разбера какво е намислил Ърл Фонтейн с дебелия си задник.

— И какво отговаря птичият ти мозък?

— Казва ми, че Ърл Фонтейн е намислил някаква измама. Иска някой да се домъкне тук и да го види, но само той знае защо.

— По дяволите, синко, бива те. Много те бива!

— Бива ме, я! — твърдо рече Младши.

— Ама не знам кой ще повярва на глупостите ти. Освен това скоро ще ти видят сметката. За тях си само статистика, Младши. Поредният номериран задник, когото подготвят за пътуването до оня свят. Сбогом, Алабама.

— Ще те изпея на докторката. Много ме бива да убеждавам жените.

— Бас държа, че е така — кимна Ърл и замислено потърка брадичката си. — Да, наистина те бива. Може би защото приличаш на оная филмова звезда, как му беше името… Аха, Брат Пит. Мацките си смъкват бельото само като го зърнат.

— Ще те изпея в момента, в който докторката се появи.

— Да, ама преди да се появи, теб ще те върнат при смъртниците.

— Тогава ще кажа на някой друг. Или ще поискам тя да ме прегледа в килията.

— Вярвам ти. Като нищо можеш да го направиш.

Ърл вдигна поглед към човека, който се изправи на вратата, после отново насочи вниманието си към Младши.

— Може пък да сключим някаква сделка, момче.

— Върви на майната си, Ърл.

— Това ли е последната ти дума, синко?

— Не е. Върви на майната си два пъти поред!

— По дяволите, синко. Какво е това под чаршафа ти?

— Кво?

— Под чаршафа, момче. Какво виждам там?

Ръката на Младши се плъзна под завивките. Когато я измъкна обратно, на лицето му се появи смаяно изражение.

— Нож! — изкрещя с пълно гърло Ърл. — Тоя има нож и ще убие някого! Нож, нож!

Останалите обитатели на болничната килия се размърдаха и започнаха да крещят. Една санитарка изпусна подноса си, после някой натисна алармения бутон.

— Чакай! — объркано подвикна Младши. — Изобщо не знам откъде се появи това нещо… — После изведнъж млъкна и се втренчи в мрачната физиономия на надзирателя Албърт, който се беше навел над него.

— Чакай! — изпищя от ужас той и понечи да хвърли ножа.

Но пръстите на Албърт вече се увиваха около китката му и оръжието остана в ръката му. Сякаш гигантът се бореше с Младши, за да му го отнеме. После палката влезе в действие. Един удар в главата, после втори и трети…

Звуците прозвучаха странно. Все едно някой разбиваше с чук зряла диня.

Първият от тях го прати в безсъзнание.

Вторият го уби.

А третият беше просто за кеф.

Албърт пусна ръката му и ножът издрънча на пода.

Тялото на Младши увисна на веригата, с която беше вързан за леглото. Албърт отстъпи крачка назад и погледна палката си, покрита с кръв, косми и парченца мозък. После се наведе и я избърса в чаршафа на Младши.

— Всичко е наред — обяви той и огледа килията. — Тоя тъпак вече не може да нарани никого.

— Бог да те благослови, Албърт! — възкликна Ърл. — Ти спаси живота на всички ни! Не мога да си представя какво можеше да направи тоя луд с нож в ръката си!

— Сега вече не може да направи нищо — отсече Албърт, погледна Ърл и на лицето му се появи нещо като усмивка. После изпъна гръб и се обърна към останалите. — Трябва да докладвам за този инцидент. Всички видяхте какво се случи, нали?

— Аз със сигурност видях! — енергично занима Ърл. — Този маниак искаше да ни изколи! Не му пукаше, защото беше наясно, че го чака спринцовката. Вероятно беше решил да вземе и нас със себе си. Мръсникът нямаше какво да губи. Не могат да го екзекутират два пъти, нали?

— Точно така — каза едрият надзирател и отново огледа стаята. — Нали?

Всички, включително помощният персонал, кимнаха в знак на съгласие.

— Много добре — доволно се усмихна Албърт. — Ще докарам момчета да изхвърлят този боклук. Поне си спестихме парите за екзекуция на жалкия му задник.

След тези думи той се обърна и излезе.

Ърл се отпусна обратно на възглавницата, прикривайки доволната си усмивка.

Към леглото му се приближи санитарят, който го беше наругал, че иска да пуши въпреки кислородния апарат, към който го бяха закачили.

— Мамка му! — възкликна той. — Откъде е докопал тоя нож, по дяволите?

— Не знам — поклати глава Ърл. — Но не е зле да преброиш скалпелите и всичко останало. Като нищо може да се окаже, че мръсникът е прибрал някой от тях.

— Но той е вързан! И какво би могъл да направи с него?

— Бас държа, че е чакал някой да се приближи до леглото му, за да го вземе за заложник — подхвърли Ърл. — Тъй и тъй щяха да му видят сметката. Нещо като последен шанс…

— Последен шанс, мамка му — каза санитарят.

— Така е — кимна Ърл, докато нагласяваше възглавницата си, без да сваля очи от кръвта на Младши, която цапаше чаршафите. — Искал е да вземе и палача със себе си, мръсникът. Слава богу, че се отървахме от него.

— Накъде върви тоя свят? — попита с въздишка санитарят.

Накъдето трябва, помисли си Ърл. И вече се приближава. Точно към мен!

Появиха се следователи, които направиха няколко снимки и се заеха да събират веществени доказателства. Но всички в отделението бяха наясно, че не влагат сърце в работата си. И защо да го правят? Един опасен убиец, осъден на смърт за поредица гнусни престъпления, беше решил да заколи още хора с откраднат отнякъде нож. Но това не се беше случило благодарение на героизма и куража на надзирателя, който без колебание му беше пръснал главата.

Толкова по въпроса. На кого всъщност му пука за един изверг?

По-късно се появи екип, който отнесе тялото на Младши и почисти килията.

Погледът на Ърл остана закован върху черния чувал за трупове чак докато го изнесоха през вратата.

После той затвори очи и се усмихна.

— Лека нощ, Младши — промърмори под носа си.