Мишената

52

— Тя вече си е у дома жива и здрава — изтъкна Роби.

Двамата с Рийл си бяха поръчали ранна закуска в едно вашингтонско кафене.

— По чудо, Роби — рече с въздишка тя.

— Чудесата стават случайно, но не и това с нея.

Тя остави чашата с кафе и се взря в лицето му.

— Знаеш много добре какво искам да кажа. Даваш си сметка колко неща можеха да се объркат и всяко едно от тях да доведе до смъртта на Джули.

— Но това не се случи.

Рийл се облегна назад, сложи си слънчевите очила и отмести поглед.

— А Ърл? — попита той.

— Върнали са го в килията на смъртниците, където може да си говори сам колкото пожелае — мрачно отвърна тя. — Не му дават повече от седмица.

Телефонът на Роби издаде кратък сигнал. Той погледна дисплея и изпъна гръб.

— Синия.

— Слава богу, че не е Еван Тъкър — направи гримаса Рийл. — Днес не бих го издържала!

— Иска да отидем при него.

— Значи нещо става!

— Той никога не се обажда просто да си побъбрим. Рийл стана и изхвърли картонената чаша в близкия контейнер.

— В такъв случай да не го караме да чака — обяви тя.

— Получихме предупреждения — каза Синия. — При това доста настойчиви.

Седяха в кабинета му в Лангли. Навън заваля.

Рийл и Роби се спогледаха.

— В какъв смисъл настойчиви? — попита тя.

— Разполагаме с многобройни контакти в Южна Корея, Китай и Тайван. Те от своя страна имат свои, макар и скромни, контакти в Северна Корея, главно в Пхенян.

— И какво се казва в тези предупреждения? — попита Роби.

— Казва се, че севернокорейците подготвят нещо.

— Ответен удар — коригира го Рийл.

— Съмнявам се, че може да е нещо друго — съгласи се Синия. — Тези хора не се отличават нито с такт, нито със състрадание.

— Но в замяна на това умеят да пазят тайна — подхвърли Роби. — Имаме ли идея какъв ще бъде ответният удар?

— По всичко личи, че са разкрили Пак. Семейството му вече е изчезнало.

— Не мисля, че е имал семейство — поклати глава Рийл.

— Което означава, че или са избити, или са в концлагер — каза Роби.

— Вероятно — кимна Синия.

— Значи никой не може да им помогне.

— Съгласен съм и с това. Всеки опит за тяхното освобождаване ще предизвика мащабен международен инцидент, който в момента не можем да си позволим.

— Той помоли да закриляме семейството му, но ние се провалихме — тихо отбеляза Рийл.

— Нали говорехме за ответен удар? — побърза да подхвърли Роби, забелязал унинието й.

Синия разтвори папката, която лежеше на бюрото му.

— Именно това е причината да ви повикам. Що се отнася до директора…

— Той все още ли отрича подобна възможност? — вметна Рийл.

— За съжаление, да. Заровил е глава в пясъка и се надява всичко да отшуми.

— Страхотен план, няма що — рече с отвращение Роби.

— Може би. Но опциите са ограничени.

— Със сигурност можем да вземем някои предпазни мерки — каза Роби.

— Можем и го правим — отвърна Синия. — Предвид факта, че нашата мишена беше на най-високо ниво в управлението на КНДР, можем да очакваме ответен удар на същото ниво и тук.

— Президентът? — промълви невярващо Роби. — Няма как да не знаят, че не могат да стигнат до него.

— В Сикрет Сървис вече са предупредени да засилят охраната му, въпреки че тя и сега е сред най-добрите в света.

— Добре, сигурно не е президентът — кимна Рийл. — Но кой тогава?

— Вицепрезидентът? Председателят на Камарата на представителите? Важен министър? Член на Върховния съд? А може би ще хвърлят бомба в гъстонаселен район. При всички случаи мишената трябва да е подчертано символична, носеща посланието „Можем по всяко време да стигнем до вашите лидери или да ударим населението“. Ако успеят, това ще бъде много тежък удар срещу цялата държава.

— Но какъв ще е ендшпилът на подобна игра? — попита Роби.

— След ответния удар Пхенян може да представи на световната общност всички улики, сочещи наличието на американски заговор за свалянето на техния лидер.

— Светът няма да повярва на севернокорейците — отсече Роби. — Отдавна вече никой не вярва на налудничавите им обвинения.

— Но в този случай ще казват истината, нали? В същото време ние нямаме понятие до какво са се добрали. Чрез Пак или чрез Лойд Карсън. Директорът е убеден, че пробив не може да има, но неговото мнение е доста спорно.

— И противоречи на истината — добави с леден тон Рийл.

Роби помълча известно време, след което смени темата.

— Ти не си ни повикал тук да ни кажеш да не правим нищо, нали? — обърна се към Синия той.

— Не, разбира се. Исках да ви предупредя.

— За какво? — попита Рийл.

— Става въпрос за вилата, в която се е самоубил Пак…

— Е, и?

— Може би сте били засечени.

— Невъзможно! — каза Рийл. — Не видяхме никого, включително и на охранителните камери.

— Но предупрежденията, които идват при нас, сочат, че може би наистина сте били засечени. А ако е така, вие също се превръщате в мишени.

— Е, няма да ни е за пръв път — отвърна Роби и погледна Рийл. — Но ако имах право на избор, лично аз бих предпочел неонацистите пред севернокорейците.