Мишената

66

— Това с нищо не ни помага! — отсече Еван Тъкър, седнал срещу Роби и Рийл в една от заседателните зали на Лангли. Вляво от него беше Аманда Маркс, а вдясно — Синия.

— Нямахме кой знае какъв избор — отвърна Роби.

— Винаги има избор! — сопна му се Тъкър. — Отивате на ваканция в Нантъкет, когато се нуждаем от вас тук?

— Ние също имаме нужда от почивка! — реагира Рийл. — Особено след онази „ваканция“ с неонацистите и цялата бъркотия в Северна Корея!

— Знаеш какво имам предвид — изгледа я Тъкър. — Все още не сме сигурни как ще реагират корейците. Между нас казано, направих опит да разубедя президента да се откаже от операцията по измъкването на децата на Пак от концлагера, но той се запъна. Сега ще трябва да платим цената за неспособността му да преглътне чувството си за вина.

— Имаме ли идея къде могат да нанесат удар? — попита Рийл, обръщайки се към Маркс.

Заместник-директорът кимна.

— В част от прехванатите разговори се намеква, че Северна Корея подготвя ракетен удар срещу американските бази в южната й съседка.

— Това със сигурност означава война — отбеляза Синия.

— Има индикации, че този път са страшно ядосани — отвърна Маркс. — Първо от проваления преврат срещу Ун, а сега и от тази операция. Реакцията им е очаквана.

— Естествено — намеси се Тъкър. — Точно както го предвидих. Нима всичко това струва два човешки живота? Сега ще си платим с лихвите! — Очите му предизвикателно обходиха лицата на присъстващите. Сякаш очакваше някой да изрази несъгласие.

— Други потенциални мишени? — попита Роби.

— Страхувам се, че има доста такива — отвърна Синия.

— А вие двамата ще се развявате из красивия Нантъкет, любимо място за лятна почивка на хората с частни самолети! — подхвърли Тъкър.

— Само на тях ли? — засече го Рийл. — Доколкото ми е известно, вие също имате къща там.

— Къща под наем — раздразнено отвърна директорът.

— Добре е, че Първата дама и децата ще бъдат извън града — побърза да се намеси Маркс. — Освен това пътуването им не фигурира в официалната програма на семейството, което е още по-добре. — Погледна Роби и Рийл. — А включени ли сте в официалния охранителен екип?

— Правилникът на Сикрет Сървис не го позволява — каза Рийл. — Но според мен те нямат нищо против нашето присъствие. Желанието на Първата дама е да прекараме известно време със сина й, който преживява труден момент.

Маркс кимна, а Тъкър мрачно поклати глава.

— Искам ежедневни доклади, докато сте на тази малка ваканция! — отсече той. — Работите за мен, а не за Сикрет Сървис или Първата дама, ясно?

— Да, сър — отвърна с леко раздразнение Рийл. — Поне докато сте директор!

След заседанието Тъкър нареди на Рийл да остане. Роби й хвърли въпросителен поглед, но тя само кимна.

Тъкър изчака всички да напуснат, седна и й посочи стол.

— Ако не възразявате, предпочитам да остана права — предизвикателно рече тя.

— Трябва ли да ти заповядам, за да седнеш? — ядоса се директорът. — За бога, Рийл, не можеш ли просто да изпълняваш това, което казвам, без да правиш сцени? Така ми подронваш авторитета!

Рийл го погледна мрачно, но все пак седна.

— Няма да ти отнема много време — рече той.

— Все ми е едно — отвърна тя и спокойно издържа на втренчения му поглед.

— Мразиш ме, нали?

— Това, което изпитвам към вас, не засяга работата ми.

— Напротив. Без уважение не става нищо.

— След като казвате — сви рамене тя.

— Никога не съм бил изправен пред по-труден проблем от теб. Никога!

— Радвам се, че мога да бъда на разположение.

— Не е време за шегичките ти. Говоря сериозно.

Тя изпъна гръб, но не отговори.

Тъкър вдигна два пръста.

— Моят заместник Джеймс Гелдър, а след него и анализаторът Дъг Джейкъбс.

Рийл продължи да мълчи.

— Ти ги уби.

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

— Те работеха тук. Гелдър беше мой приятел. Ти си причината да са мъртви.

Усетила какво ще последва, Рийл понечи да каже нещо, но Тъкър вдигна ръка.

— Позволи ми да довърша. Трябваше ми доста време, за да си изясня нещата. Нека ти кажа какво мисля, а след това можеш да ми отговориш.

Рийл се облегна в стола си и зачака.

— Направих максимално задълбочен анализ на техния случай, без да пропускам нищо — продължи Тъкър. — И макар да не ми се вярваше, стигнах до заключението, че и двамата са били предатели. Както Гелдър, когото смятах за приятел, така и Дъг Джейкъбс, който е дал клетва да служи на страната си. Ако плановете им се бяха реализирали, със сигурност щеше да настъпи апокалипсис. Но ти предотврати това. Ти и Роби.

Изражението на Рийл се смекчи, а в погледа, който отправи към шефа си, проблесна нов интерес.

— Не мога да приема методите, които използваш. Виновен до доказване на противното, а? Но вече разбирам защо си постъпила по този начин. Убиха човек, който ти е бил близък. Но нямаше преки доказателства, че са те. Ако не беше реагирала по този начин, светът, който познаваме, щеше да рухне. — Той въздъхва тежко. — Никак не ми се ще да призная това, но ти постъпи правилно, Рийл.

Тя почти зяпна от смайване.

Тъкър сведе очи към масата.

— Следващите ти действия бяха наистина забележителни. Двамата с Роби преодоляхте невъобразими препятствия и непрекъснато излагахте живота си на опасност. Така успяхте да предотвратите глобална катастрофа, докато всички останали, включително и аз, седяхме и чакахме да се случи непоправимото. А за награда аз ви изпратих на сигурна смърт в Сирия. Още не мога да повярвам, че го направих, и се срамувам от себе си. Наистина се срамувам. Защото подобна постъпка няма оправдание. Как можах да изпратя най-добрите си хора на заколение? Но вие оцеляхте и получихте медали. Започнах да мисля как да се отърва от вас от момента, в който ви зърнах с тези тенекии на шията.

Тъкър замълча, но Рийл не пожела да каже каквото и да било.

— После разбрах какво се е случило заради онзи боклук, който ти се води баща — продължи след дългата пауза директорът. — Знам какви са били плановете му. Знам и какво си направила, за да го спреш и да спасиш живота на Джули Гети. И накрая, наясно съм с риска, на който се изложихте с Роби по време на мисията в Северна Корея. Където отново се справихте по забележителен начин. Всеки друг екип на ваше място щеше да се провали.

Той отново млъкна, но този път само за няколко секунди.

— След всичко, което казах дотук, мога да добавя само едно: благодаря за отличната служба, агент Рийл. Аз сгреших, ти беше права.

Тя изненадано пое протегната му ръка.

— Не знам какво да кажа, господин директор. Мисля, че разбирам колко ви е било трудно да стигнете до това заключение.

— Работата е там, че не трябваше да е толкова трудно, Рийл. Но аз съм голям инат. Виж какво, прекрасно знам, че много хора ме смятат за аутсайдер, защото назначението ми беше политическо и никога не съм работил в областта на разузнаването. Разбирам ги. За тях аз съм никой. Но въпреки това положих огромни усилия, за да бъда в час. Наистина огромни. За съжаление, допуснах и грешки, като най-голямата от тях си ти. Отново ще те помоля да приемеш моите извинения… — Директорът помълча известно време, после добави: — Мисля да връча оставката си на президента веднага след като неутрализираме севернокорейската заплаха…

— Сигурен ли сте, сър? — смаяно го погледна тя.

— Не мога да остана, дори и да искам — поклати глава той. — Един далеч по-голям авторитет от мен ми нашепва, че е време да освободя директорския стол.

Рийл прекрасно знаеше кой е този „по-голям авторитет“, но се задоволи само с кимване.

— Освен това вече не съм млад, Рийл — добави с въздишка Тъкър. — Искам да свърша и някои други неща в живота си. Честно казано, тази работа ме убива. Кризите се редуват една след друга. След всеки успех следва провал. Все едно че падаш в дълбока пропаст, след като си успял да се изкачиш на върха. Остарях повече, отколкото за трийсет години служба преди това. Но не исках да напусна, преди да оправим нещата. И преди да ти кажа всичко това. — Той отново млъкна, стрелна я с нервен поглед и добави: — Няма друго. Свободна си.

Рийл бавно се надигна.

— Защо тогава ни направихте на нищо по време на току-що приключилото заседание? — попита тя.

— Защото все още съм директор на ЦРУ. Защото съм загрижен, че няма да бъдете там, където трябва. Надявам се, че след това, което чу, ще прекараш по-спокойно ваканцията си в Нантъкет.

— Благодаря ви, сър. И аз така се надявам.