Мишената

20

Препятствията по маршрута бяха от вида, който убиваше. Нещата в Бърнър Бокс никога не се вършеха половинчато. Единствената разлика беше присъствието на Аманда Маркс, която внимателно наблюдаваше как напредват по стоманеното въже, опънато на трийсетина метра над блатото. Бяха чували, че застоялата вода под тях гъмжи от отровни змии. И това със сигурност беше истина.

Никой от двамата не поглеждаше надолу. Нямаше смисъл.

В крайна сметка се добраха до противоположния край, откриха складираното там оръжие и продължиха напред.

Маркс вдигна ръка и направи знак на Рийл да поеме надясно, оставяйки противоположната посока за Роби.

Преградният огън ги посрещна трийсет секунди по-късно.

С бойни патрони. В света на Роби и Рийл винаги настъпваше момент, след който други муниции просто не съществуваха.

Продължиха да напредват като екип въпреки свистящите над главите им куршуми. Имаха мисия, имаха конкретна цел. Колкото по-бързо стигнеха до нея, толкова по-скоро щеше да спре стрелбата.

Маркс остана на място, тъй като операцията беше планирана за двама. Имаше достатъчно причини да наблюдава действията им с изострено внимание.

Изпита неволно възхищение от безупречния синхрон помежду им. Сякаш всеки знаеше предварително какво мисли другият. Достигнаха набелязаната цел за по-малко от двайсет минути и Маркс даде заповед за прекратяване на стрелбата.

Настаниха се в джипа и поеха обратно. Едва тогава Маркс им съобщи, че имат посетител.

— Кой? — попита Роби.

— Човек, когото познавате много добре.

Джипът ги свали на около километър и половина от обекта и продължи по пътя си. Минута по-късно иззад едно от близките дървета се появи Синия.

— И двамата ми изглеждате в добра физическа форма — отбеляза той.

Както винаги беше с костюм, вратовръзка и излъскани обувки. Насред гората изглеждаше доста странно. Косата му беше бяла, а лицето му бе обсипано с бръчки. Но очите му бяха все така живи и проницателни.

— Благодаря ти — прошепна в ухото му Рийл, докато го прегръщаше.

Роби го гледаше очаквателно.

— Получих телефонно обаждане от човек, който ви е интервюирал на това място — подхвърли Синия.

Роби и Рийл се спогледаха.

— Мъж или жена? — попита Рийл.

— Мъж. Извини се за продължителността на сеанса, както и че са ви понамокрили.

— Много мило от негова страна — отвърна Рийл.

— Освен това ми разкри, че разполага с план Б, в случай че вашето одобрение зацикли.

— Какъв е план Б? — попита Роби.

— Резервен екип за предстоящата мисия. Но вие двамата сте фаворити.

— Поласкани сме — каза Рийл. — А кога ще ни запознаят с мисията?

— За нея знае само един човек в Управлението, но това не съм аз.

— Само един? — вдигна вежди Роби.

— Еван Тъкър, нали? — добави Рийл.

Синия кимна.

— За мен това е крайно необичайно. За подобни мисии трябва да се знае само от тесен кръг, но кръг от един човек ми се струва проблематичен.

— Засега оцеляхме — каза Рийл. — Виждаш ли нещо, което може да промени това?

— Няма да говоря с недомлъвки, защото това няма да ви помогне с нищо. На този етап директорът е абсолютно раздвоен. Нуждае се от вас, но същевременно иска да ви накаже. Засега не е ясно кое от тези противоречиви становища ще вземе връх.

— Той ни подложи на водно мъчение в опит да изтръгне признания — подхвърли Роби. — Според мен това означава, че предимството е на страната на наказанието.

— На пръв поглед е така — съгласи се Синия. — Но за съжаление, нещата са доста по-сложни. По всичко личи, че си променя мнението не с дни, а с часове.

— А ти откъде знаеш? — попита Роби.

— Нали затова сме разузнавателна агенция — отвърна с усмивка Синия. — Законът не забранява да използваме уменията си спрямо вътрешни хора.

— Може би това е причината за появата на Тъкър — подхвърли Роби на Рийл.

— Идвал е тук да се срещне с вас? — попита Синия.

— Искаше да ни „увери“, че не става въпрос за лична вендета и че изтезанията, включително водното мъчение, били част от проверката за годност.

— Повярвахте ли му?

— Не, по дяволите! — гневно каза Рийл. — Няма ли кой да му забрани вендетата?

— Бяха направени опити, но той се заинати. Персоналът е убеден във вината на бившия заместник-директор и онзи анализатор. Според тях и двамата са били предатели, които са си получили заслуженото. За съжаление, не тези хора управляват ЦРУ.

— Доколкото сме осведомени, имало е някаква сделка с президента — подхвърли Рийл.

— Да, там е работата, че конците се дърпат директно от Белия дом. Успях да науча, че от Ситуационната зала е била осъществена конферентна среща, на която са присъствали само президентът, директорът на ЦРУ и съветникът по националната сигурност.

— А екипът за наблюдение? — объркано попита Рийл.

— Освободили са го. Според мен за пръв път в цялата история. Само тримата споменати мъже са били свидетели на онова, което се е случило от другия край на спътника. В пълно нарушение на съществуващия протокол.

— Значи и вицепрезидентът не е бил там — отбеляза Роби.

— Това е твърде показателно — каза Синия. — Обикновено такива неща не минават без него.

— Чакай малко — сепнато го погледна Рийл. — Според теб не са искали свидетели на това, в което са участвали, така ли?

— Да — отвърна възрастният мъж. — Особено ако са се опасявали от евентуален импийчмънт.

— Отстранили са вицепрезидента, за да има кой да поеме властта, в случай че брадвата се стовари върху главата на големия бос — заключи Роби. — Това говори много.

— Тежко престъпление или наказуема постъпка — каза Рийл. — Според Конституцията това е достатъчно за искане на импийчмънт, но интерпретацията е твърде широка.

— Не и в света на разузнаването, откъдето винаги може да изскочи нещо друго — възрази Роби.

— Например покушение срещу държавен глава — каза Рийл и хвърли остър поглед към Синия. — Това има ли нещо общо с предстоящата ни мисия?

— Бих искал да ти отговоря, но не знам.

— Точно затова ударихме Ахмади, преди да завземе властта в Сирия. Още не беше станал държавен глава. Обратното би означавало престъпление.

— А Бин Ладен беше терорист, а не държавен глава — добави Рийл.

Синия се замисли върху чутото, после напълни гърдите си с чистия планински въздух.

— Малко са мишените, поради които президентът би рискувал политическата си кариера — рече той.

— Много малко — кимна Роби. — И между тях със сигурност не фигурира някой брутален диктатор, който мачка страната си. Да не забравяме, че Садам Хюсеин беше обесен не от нас, а от собствените си сънародници. Същевременно Африка няма важно геополитическо значение за нас. Никой не може да твърди, че е свързана с националните ни интереси.

— Аз се сещам за две възможни мишени — промълви Рийл. — Но за тяхното ликвидиране са нужни самоубийствени мисии. — Очите й се заковаха в лицето на Синия. — Мишената е поразена, но същото се случва и с изпълнителите. Могат да влязат, но не и да се оттеглят. Тоест ние сме мъртви.

— От което следва, че директорът вече е взел своето решение — каза Синия. — Но той уж го беше взел и предишния път…