Мишената

60

Сградата се оказа доста занемарена. Боята на фасадата й беше евтина, а обзавеждането на кабинетите — още по-евтино. Голите крушки по тавана напрегнато примигваха в резултат на нестабилния ток, който трудно си пробиваше път по изгнилата инсталация. Както кръвта през запушените артерии. Въздухът миришеше на пот и цигарен дим. И тук, както в повечето страни на света, пакетите цигари бяха маркирани с черепи и кръстосани кости, но това не правеше впечатление на почти никого в Северна Корея. Добре де, казваха си те. Ние пушим, значи ще умрем по-рано. На кого му пука?

Чанг-Ча спря пред вратата, която й посочи единият от придружителите. Тя я отвори и влезе. Двамата младежи останаха отвън. Стъпките им бързо заглъхнаха по захабения линолеум.

В кабинета имаше двама мъже и една жена. Единият от мъжете беше Черната куртка, а другият — близкият приятел на генерал Пак. Лицето на жената й се стори познато. Тя примигна и паметта й се проясни.

— Отдавна не сме се виждали, Чанг-Ча — надигна се жената.

Косата й беше побеляла, а лицето — набръчкано от възрастта и грижите. Действително не бяха се виждали много години. А времето не прощава на никого.

Чанг-Ча не отговори. Помнеше само как преди много време същата тази жена й крещеше в „Йодо“.

Ще забиеш ножа във всеки един от тях… по два пъти.

Жената седна и се усмихна.

— Явно се е сбъднала прогнозата ми, че ще стигнеш далече — каза тя. — Още тогава ти личеше по очите, Чанг-Ча. Те никога не лъжат.

Чанг-Ча най-после отмести поглед от нея и се извърна към Черната куртка.

— Ще ми кажете ли защо съм тук?

— Американците нанесоха удара си.

— Как по-точно? — попита тя, докато сядаше на стола срещу него.

Не погледна повече нито жената, нито генерала. Нямаше да им направи това удоволствие. Беше ясно, че шеф на тази групичка е именно Черната куртка. Вниманието и уважението, с които го наблюдаваше, показваха на другите, че могат да вървят по дяволите.

— Осиновените деца на генерал Пак, Ду-Хо и Ън Сън са избягали от „Букчан“. Разбира се, с помощта на американците.

— На един мъж и една жена — уточни генералът.

— Може би става въпрос за същата двойка, която беше изпратена във Франция да ликвидира генерал Пак — добави Черната куртка. — Все още не сме ги идентифицирали, но очаквам това да се случи много скоро.

— Има ли значение? — подхвърли жената. — Американците имат хиляди агенти, които вършат черната им работа. Но в случая те се появиха на корейска територия и отмъкнаха двама наши затворници.

— Да — кимна генералът. — Лим Юн е права. Те са варвари. Избиха много наши сънародници. Тук става въпрос за необявена война.

— А сега и ние ще се включим в нея, така ли? — попита Чанг-Ча, вдигна глава и внимателно огледа лицата на присъстващите.

— Не — колебливо отговори Черната куртка. — Може би очакват подобна глупост, но ние ще контраатакуваме по друг начин. Както планирахме, другарко.

— Семейството на американския президент? — изгледа го Чанг-Ча.

— Точно така — отвърна Лим Юн. — Ще ги ликвидираме. Или по-точно, ти ще ги ликвидираш, Чанг-Ча. Можеш ли да си представиш славата, с която ще те обсипе Великият вожд?

— Ако остана жива — отбеляза тя.

— В смъртта се крие много повече слава, отколкото в живота! — излая Лим Юн.

— Разбирам — кимна Чанг-Ча. — Затова ви предлагам да ме придружите в Америка, където заедно ще се насладим на тази слава след смъртта. Би било прекрасно, нали?

Черната куртка и генералът се спогледаха, а после насочиха вниманието си към Лим Юн.

— Все още носиш в сърцето си непокорния дух на „Йодо“ — каза хладно Лим Юн.

— В сърцето ми има още много неща от „Йодо“ — мрачно я изгледа Чанг-Ча. — И ги помня всичките!

Лим Юн издържа на погледа й известно време, после отмести очи.

— Днес сутринта беше разстрелян управителят на „Букчан“ заедно с пет-шест надзиратели — обяви с безразличен тон тя. — Сигурна съм, че ще последват още смъртни присъди срещу виновниците за това недостойно бягство.

— Управителят вероятно си го е заслужил — тръсна глава Чанг-Ча.

— Ти уби неговия предшественик в „Букчан“, нали? — стрелна я с поглед жената.

— Такива бяха заповедите ми. Той беше корумпиран и враг на родината.

— А знаеш ли, че съвсем наскоро на неговото място назначиха управителя на „Йодо“, другаря До? Познаваш го от времето в лагера…

Чанг-Ча направи огромни усилия да скрие усмивката си.

— Значи са екзекутирали другаря До?

— Вече го казах.

— Е, сигурна съм, че си го е заслужил.

Лим Юн й хвърли враждебен поглед, а след това се обърна с гръб към нея.

— Само си губим времето! — изръмжа към мъжете тя. — Кажете й каквото трябва да знае.

— Програмата ни се ускори — започна Черната куртка. — Трябва да заминеш за Америка до края на седмицата.

— До края на седмицата?! — повтори Чанг-Ча, обзета от внезапна паника.

— Има ли някакъв проблем, другарко? — попита Лим Юн.

— Никакъв. Винаги съм готова да служа на Великия вожд, включително и с цената на живота си.

— Значи всичко е наред.

— Имам някои предложения.

— Моля? — учудено я изгледа Лим Юн. — Това е изключено!

— Американците ще бъдат подозрителни към всеки мъж или жена от азиатски произход — започна Чанг-Ча, без да й обръща внимание. — Без значение дали са корейци или не. Имат ли очи като нашите, автоматично ще бъдат заподозрени.

— Изработили сме ти много солидна биография — отвърна Черната куртка.

— Въпреки това ще бъдат нащрек, а това означава да бъдем многократно по-добри от тях.

— Какво предлагаш? — попита генералът.

— Мюсюлманите самоубийци… — любезно започна Чанг-Ча.

— Не сме мюсюлмани! — сопнато отвърна Лим Юн. — И не се самовзривяваме!

— Ще ми позволите ли да довърша?

Лим Юн я погледна мрачно, после рязко кимна.

— Мюсюлманите често използват деца за прикритие. Това намалява подозрителността на врага. Обикновено американците захапват въдицата, защото са мекушави и не искат да нараняват деца.

— По-конкретно, другарко! — изръмжа Лим Юн и забарабани с дългите си нокти по масата.

— В момента се грижа за едно малко момиче, казва се Мин…

— Чух за посещението ти в „Йодо“! — рязко я прекъсна жената. — Трябва да си луда, за да поемеш такава отговорност. Чакам да ме убедиш в противното.

Чанг-Ча впери очи в нейните.

— Направих го с пълното знание и одобрение на Великия вожд — отсече тя. — Нали не наричате луд именно него!

Лим Юн изправи гръб, а лицето й се наля с кръв. От пренебрежително й поведение не остана дори следа.

— Как смееш! Изобщо не съм имала предвид…

— Много добре — прекъсна я Чанг-Ча. — Но нека да обясня докрай, за да си спестим време. Ще представим момичето като моя сестра или дъщеря — оставям вие да решите. Това ще бъде отлично прикритие, което със сигурност ще заблуди американците. След изпълнението на задачата ще напусна Америка и ще се прибера у дома заедно с Мин. Ако загина, тя ще се прибере заедно с другите, които ще ни придружават до Империята на злото.

— Планът ти е глупав! — отсече Лим Юн в момента, в който Чанг-Ча млъкна. — Да водиш дете, при това взето от лагерите? Тя ще провали всичко!

— Мин не знае нищо за света именно защото е родена в лагер — спокойно отвърна Чанг-Ча. — Няма да имам проблем с контролирането й.

— Изключено! — отсече Лим Юн.

— Не съм съгласен — обади се генералът. — Всъщност мисля, че идеята на Чанг-Ча е брилянтна. Поздравявам ви за оценката на американците, другарко. Те действително са сантиментални и мекушави. Присъствието на малката със сигурност ще ги заблуди.

— Съгласен съм — кимна Черната куртка.

Всички се извърнаха към Лим Юн. Тя хвърли мрачен поглед към Чанг-Ча, но явно си даваше сметка, че е надхитрена.

— В такъв случай ти желая късмет, другарко Ии — неохотно процеди тя.