Мишената

45

— Погрижи се да не ни безпокоят — каза Дайкс на мъжагата в черна униформа, заел позиция в дъното на коридора. Единствената врата зад гърба му водеше към малка спалня.

Пазачът отдаде чест, изчака Дайкс да се обърне към Рийл и на лицето му се появи цинична усмивка.

Дайкс отключи вратата и бутна Рийл в спалнята. Ръцете й все още бяха вързани. Той влезе след нея и заключи.

— Отдавна не сме се виждали, Сали — подхвърли Дайкс, докато сваляше ръкавиците си. — Твърде отдавна.

— И аз мисля така — обърна се да го погледне Рийл. — Непрестанно мечтаех да се върна и да ти видя сметката. Благодаря, че ми даваш този шанс.

Той се изсмя. Студени, лишени от веселие звуци.

— Да ми видиш сметката? Май все още не осъзнаваш ситуацията, в която се намираш. Тук си изцяло в моите ръце. Ти си жена с белезници, а аз съм мъж с пистолет. Това място е строго охранявано от моите хора. Аз ще реша кога ще умреш. Единствено аз и никой друг. Тук е като в концлагерите — пълен ред и управление с желязна ръка. Истинска красота. Но ти едва ли можеш да го разбереш.

— Цяла библиотека може да се напълни с нещата, които аз разбирам, а ти не, Леон.

Самодоволството му се стопи.

— Забранил съм да ме наричат с това име! — сухо отсече той. — За всички тук аз съм Фюрера.

— Наистина ли? Аз пък винаги съм те наричала Малката пишка. Малко дълго, но точно име. Още се чудя как успя да ми направиш дете. Не усетих нищо. Дори не разбрах, че си проникнал в мен. Имаш малки ръце и крака и отлично знаеш какво означава това.

— Продължавай, след като дрънкането на глупости ти доставя удоволствие — отвърна Дайкс. — Аз нямам нищо против. Но това няма да промени нещата, които ще се случат.

— Съгласна съм, няма.

Дайкс свали шапката си и започна да си разкопчава ризата.

— И тъй, липсвах ли ти? — подхвърли с усмивка той, докато слагаше колана си на масата.

— Вероятно точно толкова, колкото аз съм липсвала на теб — отвърна тя.

Той събу ботушите си и смъкна панталона.

Тя погледна надолу.

— Надявам се, че си глътнал хапче виагра. Иначе едва ли ще ти стане. Вече си доста стар…

— Възнамерявам пак да ти покажа, че съм мъж — изръмжа той. — Помниш ли как крещя последния път? От удоволствие, сигурен съм. — Махна с ръка към леглото и заповяда: — Лягай там!

— Не съм в настроение.

Той измъкна пистолета си от кобура и го насочи към главата й.

— Веднага, Сали! Започвам да ставам нетърпелив!

Рийл се подчини.

Дайкс смъкна маратонките и чорапите й, а след това леко разтърка глезените й.

— Кожата ти все още е мека и гладка — обяви със задоволство той, после, с рязко движение разкъса гащеризона и го метна към стената. — Вече съм забравил как го предпочиташ — грубо или не. След теб през ръцете ми са минали толкова жени.

— На колко от тях трябваше да платиш? И колко други отвлече?

— Никога не си познавала добрите ми страни, нали?

— Защо бих си губила времето в едно толкова безплодно упражнение?

Рийл го изчака да се наведе над нея и го заплю в лицето. Той се надигна, избърса се с опакото на дланта си и посегна към пистолета.

Рийл скочи от леглото и с окованите си ръце изтръгна ластика от косата си. Разтегна го и го нахлузи като примка на врата на Дайкс още преди той да успее да се обърне. Тя се оттласна от пода и уви бедра около тялото му, с което блокира ръцете му. Почти едновременно се люшна назад и двамата паднаха на леглото.

Започнаха да се борят и пружините на матрака заскърцаха. Доловила приближаващи се стъпки към заключената врата, Рийл застена високо. Матракът продължаваше да скърца. По устните на Дайкс изби пяна. Той направи опит да извика за помощ, но тя го заглуши с пронизителни викове:

— Не спирай, недей! Давай, Mein Führer! — Леглото се тресеше толкова силно, че тя се уплаши да не рухне. — О, да! Да!

Стъпките се отдалечиха и заглъхнаха. Рийл си представи гадната усмивка на пазача, убеден, че шефът му я скъсва от чукане. Може би вече се облизваше при мисълта, че и той ще намаже скоро.

— Да, о, да! — продължи да вика тя.

Дайкс започваше да омеква под хватката й. Краката й направиха ножица и го стиснаха още по-здраво. Ластикът буквално разкъсваше шията му и той започна да се дави.

— Дай ми го! — изкрещя тя. — Дай ми го целия!

Взря се в лицето му, обърнато към нея. Очите му бързо кървясваха и започваха да се изцъклят. От устата му продължаваше да излиза пяна.

Дайкс се напрегна в последен опит да се освободи. Телата им паднаха на пода, но Рийл не разхлаби хватката си дори за миг. Десният й крак описа малък кръг и се стовари върху темето му.

— Сбогом, Леон — прошепна в ухото му тя. — Ако някъде в ада срещнеш любимия си фюрер, предай му да ми целуне задника! — После отново закрещя: — Да, да! Давай, мръснико!

Същевременно ръцете й натиснаха врата му надясно, а левият й крак блъсна главата му в обратната посока. Вратът му се прекърши с отчетливо пропукване.

Краката й разхлабиха хватката си. Тя се оттласна от него, повдигна безжизнената му ръка и свали часовника от нея. После, останала без дъх, бавно се надигна от пода.

Грабна пистолета му с все още окованите си ръце и пристъпи към вратата. Сведе очи към часовника, отброи пет секунди и стреля в тавана. Три пъти в бърза последователност.

След което се отприщи адът.