Мишената

75

Когато Елинор и децата се върнаха в съзнание, Роби и Рийл вече бяха обезоръжени и стояха с ръце на тила. Нестабилни и с пепеляви лица, те трудно се държаха на крака.

— О, боже! — прошепна Първата дама и инстинктивно прикри децата с тялото си.

Роби се стегна с цената на върховни усилия и се обърна към корейците.

— Това място е обкръжено, не можете да избягате — с мъка каза той. — Няма да пострадате, ако се предадете веднага. — Още докато думите излитаха от устата му, разбра, че на тях изобщо не им пука дали ще избягат или не. Личеше им по физиономиите.

Петима мъже и една жена, облечена в пиратски костюм. Лицето й му се стори смътно познато.

— Тук сме, за да поправим грешките, които допусна вашият президент — пристъпи напред Чанг-Ча.

— Не мисля, че сте избрали най-добрия начин — хладно отвърна Рийл.

— Ти и той бяхте в родината ни — реагира не по-малко хладно Чанг-Ча, посочвайки Роби. — Там отвлякохте наши затворници. Вашето правителство е планирало убийството на вожда ни. Сега ще си платите за това. Всички до един.

— Нямам представа за какво… — започна Елинор, но бързо млъкна, тъй като Джин Санг изстреля няколко куршума в тавана.

— Млъквай, жено! — изкрещя той.

Членовете на президентското семейство паднаха на колене, обзети от ужас.

— Ще умрете тук — продължи Чанг-Ча. — Вашата смърт ще бъде послание за света, който трябва да разбере, че Америка, Империята на злото, не може да напада безнаказано нашата велика страна.

— За да се измъкнете от тук, ще ви трябват заложници — обади се Роби. — Но петима са прекалено много и няма как да ги контролирате. Предлагам да вземете мен и партньорката ми. Да, наистина бяхме във вашата страна и освободихме онези затворници. — Ръката му махна към Елинор и децата. — Тези хора не са ви направили нищо лошо. Оставете ги и използвайте нас, за да се измъкнете от тук.

— Изобщо нямаме намерение да се измъкваме! — отсече Джин Санг, насочил дулото на картечния си пистолет в пода. — Ще умрем тук, както и всички вие!

— Значи това е самоубийствена мисия, така ли? — изгледа го Рийл.

— Не — отвърна с усмивка кореецът. — Тази смърт ще бъде чест за нас. — После се извърна към Чанг-Ча и добави: — Другарката Ии е най-добрата. Не можете да си представите колко врагове на страната е ликвидирала. Гарантирам, че смъртта ви ще бъде бърза.

Чанг-Ча вдигна ръка. Джин Санг моментално млъкна, отстъпи крачка назад и почтително се поклони.

Корейката измъкна два ножа от колана си. И двата бяха леко извити, с назъбени остриета. Погледна първо Роби, след това и Рийл.

Роби очакваше да види едно сгърчено от омраза лице. Или поне безизразно, отдавна лишено от всякаква човечност.

Но това, което видя, беше друго.

— Трябва да побързаме, другарко Ии — нервно се обади Джин Санг. — Избихме много врагове, но скоро ще се появят други.

Чанг-Ча кимна, отговори нещо на корейски и отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.

— Съжалявам за това — промълви на английски тя.

След това атакува.

Светкавично завъртане на пети я изстреля на сантиметри от Джин Санг. Ножът потъна в гърдите му. Свободната й ръка улови пистолета му още във въздуха. Тресна изстрел. Куршумът пръсна главата на стоящия наблизо кореец. Другият нож бръмна във въздуха почти едновременно с изстрела и се заби до дръжката в гърдите на третия от нападателите.

Останалите двама от наказателния екип бяха смаяни от действията на Чанг-Ча, но въпреки това откриха огън срещу нея. Тя обаче вече беше грабнала тялото на третия и го използва като щит.

В един момент рязко блъсна трупа напред, просна се на пода и запълзя към четвъртия мъж, когото събори с два силни ритника в глезените. Ножът изскочи от гърдите на мъртвеца и преряза гърлото му. По цимента се разплиска артериална кръв.

Но Чанг-Ча изобщо не намали скоростта на своите действия. Едно светкавично салто й позволи да се озове в непосредствена близост до последния кореец, който направи безуспешен опит да я улучи с паническо натискане на спусъка.

Излезли от вцепенението, Роби и Рийл сграбчиха Елинор и децата и буквално ги хвърлиха обратно зад масата. После запълзяха по пода, за да стигнат до оръжията си.

Но Чанг-Ча се оказа по-бърза от тях. С поредното салто тя прелетя над главата на последния си опонент и се отблъсна от стената зад него. В ръцете й се появи тънко и остро като бръснач стоманено въже, което се стегна около шията на мъжа, докато тялото й все още беше във въздуха. В следващия миг тя се приземи на два крака, кръстоса ръце и рязко дръпна.

От устата на мъжа излетя сподавено гъргорене и тялото му рухна на пода. Кръвта бликна от дълбоката рана, която почти му отряза главата.

Чанг-Ча се изправи и захвърли въжето. Бавно огледа резултата от опустошителните си действия. Петима мъртви за по-малко от минута, ликвидирани с почти голи ръце. Дишаше тежко, с блестящи от напрежение очи и стегнати крайници.

Бавно се завъртя и се озова очи в очи с Роби и Рийл. Пистолетите им сочеха в гърдите й, но никой от двамата не беше сложил пръст на спусъка.

— Ще ни обясниш ли причините за това, което направи току-що? — подхвърли Роби.

Чанг-Ча се обърна към Елинор и децата, които бавно се надигаха от укритието си зад масата. Първата дама побърза да сложи длани върху очите на децата си в опит да им спести ужасната гледка.

— Надявам се, че не сте пострадали — промълви Чанг-Ча.

Елинор бавно поклати глава, но дълбокото смайване върху лицето й остана.

— Добре съм — сподавено отговори тя. — Те също. Благодаря ви.

Чанг-Ча отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.

— Никога не съм виждала толкова смайващ с мащабите си ръкопашен бой — промълви с уважение Рийл и направи предпазлива крачка напред. — Но и аз ще попитам: защо?

— Изпратиха ни да ги убием — отвърна Чанг-Ча и посочи Елинор и децата. — Всички в екипа бяха готови да го направят.

— Но не и ти, така ли? — внимателно я погледна Роби.

Чанг-Ча забави отговора си.

— Не знам — промълви най-после тя. — Но в крайна сметка се оказа, че не искам да убия това семейство. Не мога.

— Сърце не ти даде, а? — скептично подхвърли Рийл.

— Нямам сърце — твърдо отвърна Чанг-Ча. — Израснах в „Йодо“ и винаги ще си остана от „Йодо“. Там ми изтръгнаха сърцето преди много години. Няма как да ми порасне друго.

— „Йодо“ — замислено промълви Роби. — Значи си била?…

— Да.

— Виждала съм те и преди — каза Рийл, без да сваля очи от лицето й. — На брега, в компанията на едно момиченце.

— Казва се Мин — кимна Чанг-Ча.

— Беше облечена като жаба — обади се от мястото си Томи. — Каза, че е на десет години и се нуждае от помощ или нещо подобно.

— Довела си дете по време на мисия?! — смаяно я изгледа Роби.

— Мин няма нищо общо с мисията! — разпалено отвърна Чанг-Ча. — Тя е невинна. От „Йодо“ е, също като мен. Но все още има сърце. Не й го отнемайте, моля ви! Тя е просто дете, не разбира нищо.

— А защо я доведе тук? — попита Рийл.

— Успях да убедя висшестоящите, че ще бъде допълнително прикритие. Американците се отнасят добре с децата.

— Но истинската причина е друга, нали?

— Да, друга е. Да я изведа от страната, да й дам шанс… на друго място.

Чанг-Ча бръкна в джоба си и извади едната ампула с отрова.

— Никой от нас не трябваше да оцелее след изпълнението на задачата — глухо промълви тя.

— Геройска смърт, така ли? — подхвърли Роби.

— Да, включително и за Мин. Но аз… Не исках да я сполети това. Тя е едно невинно дете, което не е направило нищо лошо.

— Мисля, че не са изтръгнали сърцето ти в „Йодо“ — тихо промълви Рийл.

— Но въпреки това ми се струва крайно необичайно, че се обърна срещу своите — бързо добави Роби.

— Ами аз… — заекна Чанг-Ча, усещайки как краката й омекват. — Мисля, че просто се уморих от всичко това.

Роби и Рийл си размениха многозначителни погледи.

— Как е истинското ти име? — попита Роби. — Освен „другарката Ии“?

— Чанг-Ча.

— Кои бяха тези хора, Чанг-Ча? — попита Рийл и посочи труповете.

— Мои сънародници. Имената им нямат значение. У дома е пълно с такива като тях. И винаги ще бъде пълно.

— Не искам да те заблуждавам, Чанг-Ча — тежко въздъхна Роби. — Чакат те сериозни проблеми въпреки това, което направи тук.

— Но фактът, че спаси живота на всички ни, със сигурност ще й помогне — обади се Елинор.

— Ще трябва да окажеш пълно съдействие на разследващите — продължи Рийл. — Да разкажеш как си успяла да влезеш в страната, как си се добрала до маршрута на президентското семейство, как си се справила с мерките за сигурност…

Тресна изстрел и куршумът прониза шията на Чанг-Ча.

Роби и Рийл едновременно се обърнаха към извитото стълбище. Там стоеше млад полицай, стиснал пистолета си с две треперещи ръце.

— Улучих я! — извика тържествуващо той. — Улучих малката азиатска кучка!

Чанг-Ча не падна веднага. Остана на място, докато кръвта заливаше предната част на дрехата й.

— Не, идиот такъв! — изкрещя Роби, стрелна се към стълбището и изби пистолета от ръцете на униформения.

Рийл успя да подхване Чанг-Ча и внимателно я положи на пода. После пъхна пръст в причинената от куршума дупка, опитвайки се да притисне разкъсаната артерия. Но кръвта продължаваше да изтича. Не помогна и парчето от ръкава й, което пристегна около раната.

— Остани с мен, Чанг-Ча! Погледни ме! — Обърна се към партньора си и изкрещя: — Трябва ни линейка, Роби! Незабавно!

Роби вече беше набрал 911. Този път насреща вдигнаха веднага. Той се разпореди за линейката, но един поглед върху лицето на Чанг-Ча беше достатъчен да разбере, че вече е късно.

Кожата й беше станала восъчнобледа, а кръвта й продължаваше да изтича.

Подложила ръка под тила й, Рийл продължаваше да притиска парчето плат към раната.

Чанг-Ча вдигна ръка и докосна лицето й.

— Името й е Мин — промълви с бързо заглъхващ глас тя. — На десет години е. Моля ви, помогнете й.

— Ще го направим, обещавам ти! Не се предавай! Линейката е на път, всичко ще бъде наред! Убедена съм, че можеш да го направиш. Ти си… най-добрата, която съм срещала!

Но Чанг-Ча явно не я чуваше. Устните й продължаваха да се движат беззвучно. Името й е Мин. На десет години е. Моля ви, помогнете й…

После изрече и още няколко думи, този път изненадващо ясно:

— Аз съм Чанг-Ча. Млада съм, но същевременно и много стара. Моля ви, помогнете ми.

После устните й престанаха да мърдат и очите й се оцъклиха.

В продължение на една безкрайно дълга минута Рийл остана неподвижна. После внимателно отпусна на пода главата на мъртвата жена. Когато се обърна към Роби, плачеше. След миг се изправи, отмести втрещения полицай от пътя си и бавно пое нагоре по стълбите.