Опашката на скорпиона

13.

Моруд седеше на крайчеца на бюрото си с кръстосани ръце, без вратовръзка и с разкопчано най-горно копче на сакото. Очевидно това беше неговата представа за небрежно петъчно облекло, помисли си Кори. Забеляза своя доклад да лежи до него.

— Моля, седни.

Кори се настани на стола, като се надяваше нервността ѝ да не е толкова очевидна.

— Прочетох доклада ти и го намирам за много интересен — поде Моруд. — След като го обмислих и обсъдих с отговорния специален агент, мисля, че ще изпълним твоята препоръка и ще обявим случая за официален. — Той се усмихна.

— Благодаря, сър. Много благодаря.

— Благодарностите са излишни — отговори Моруд, — защото това не е услуга. Макар че ти възлагам случая.

Кори потисна още едно „благодаря“.

— Не знаем дали имаме работа с убийство, или не. Но онова, което знаем, е, че този златен кръст е ценен и както подчертаваш в доклада си, вероятността да е откраднат е голяма.

— Да, сър.

— Разбрах, че си се сработила с шериф Уотс.

— Да, сър. Мисля, че с него ще се работи лесно.

— Много добре. Както винаги съм повтарял, разбирателството с местните правоохранителни органи е главен приоритет.

Тъй като Кори беше още в двегодишния изпитателен срок за специален агент. Моруд, нейният надзорник, я ръководеше дистанционно, докато работеше по първите си случаи. Сега беше преминал в режим на менторски стил ала Сократ.

— Как смяташ, че трябва да продължи разследването?

— Бих искала да предам кръста на д-р Кели от Археологическия институт на Санта Фе за подробен анализ и може би дори идентификация, ако някога е бил обявен за откраднат.

Моруд кимна.

— Добре.

— Сега, когато случаят вече е официален, може ли да сканираме тялото с компютърен томограф? Както посочих в доклада, открихме следи от наранявания, получени преди смъртта — фрактури на черепа и ребрата, окървавен нос. Не са причина за смъртта, но може би има още наранявания, които скенерът ще извади наяве.

— Имаш разрешението ми да действаш.

— Също така трябва да установим самоличността на трупа. Не носеше документи за самоличност, няма пломби. Бихме могли да проведем тест на ДНК, но при труп отпреди седемдесет и пет години едва ли ще намерим сходство в базата данни. Възможно е да получим генеалогични съответствия, но това може да отнеме месеци, а и в най-добрия случай е просто стрелба напосоки.

— Както сама добре знаеш — подхвърли Моруд.

Кори не отговори на този завоалиран намек за нейния последен и до ден-днешен единствен голям случай.

— Пръстовите отпечатъци са възможност. Има няколко техники, които научих в „Джон Джей“, обаче изискват ампутация на пръстите.

— Много добре.

— Ако нещо не сработи, ще направя скулптурна реконструкция на лицето. — После добави: — Това беше една от специализациите ми в „Джон Джей“.

Моруд отново кимна.

— Какво мислиш за мястото?

— Какво за него?

— Смяташ ли, че трябва да бъде претърсено допълнително?

— Целият призрачен град?

Моруд продължи да чака.

— Предполагам. — На Кори тази идея не ѝ харесваше, макар да не знаеше защо.

— Мъжът е носил ценен златен предмет. Наблизо може да има още скрити съкровища. Какво ще кажеш да се направи тримерна електросъпротивителна томография16 на терена?

— Добра идея, сър!

— Добре тогава. А, и още нещо… — Моруд сниши глас. — Как си? Имам предвид след престрелката в Сандия.

Тя се изчерви.

— Благодаря, добре съм.

— Първата престрелка винаги е трудна, макар и да не си произвела… ъъъ… фаталния изстрел.

— Всъщност, сър, това е втората ми престрелка. А проблемът е, че не произведох фаталния изстрел. Просто не улучих.

Осъзна, че Моруд я гледа с любопитство.

— Всъщност ти не пропусна. Отхвърли го назад, защото го улучи в рамото, което позволи на останалите агенти да се втурнат и да го извадят от строя. Неговият изстрел беше чисто напосоки.

— Ако го бях улучила там, където се целех, нямаше да има изстрел напосоки.

— Така е — съгласи се Моруд, — но това може да се поправи с повече време на стрелбището. Забелязах, че вече го правиш.

След това замълча.

— Е?

— Какво, сър?

— Няма ли да възразиш на последната ми забележка?

Кори се смръщи.

— Аз… не мисля, че разбирам, сър.

— Досега винаги бързо реагираше срещу опитите ми да облекча твоята вина. Това ми подсказва, че мислиш за нея. При това много повече, отколкото би трябвало. Ще ти възложа задача и може да ти се стори трудна. Ще я обобщя накратко: недей много да задълбаваш. — Той я погледна право в очите. — Разбрахме ли се, агент Суонсън?

— Напълно, сър.

Моруд изсумтя. След това се плъзна от бюрото, подсказвайки, че срещата е завършила. Кори също стана.

— На седмичната ни среща искам да изложиш своя случай пред колегите. В него има някои необикновени страни, които ще са интересни за останалите агенти. — Той направи пауза. — А ако д-р Кели успее да открие нещо важно, може да я доведеш да разкаже за стария кръст.