Опашката на скорпиона

6.

Това приветствие беше посрещнато с кратко мълчание.

— Наистина името му подхожда — измърмори Кори. — Каква гледка!

Една-единствена мръсна улица пресичаше града по дължина, а по протежението ѝ от двете страни се издигаха кирпичени и каменни къщи. Някои още имаха покриви, други бяха отворени за природните стихии.

— Това е бил хотелът — каза Фаунтин и посочи двуетажна сграда от грубо издялани камъни и изкривени дървени портали, обгърнали неговата фасада. — Кръчма, магазини, миньорски къщи, църква — това е бил оживен град, след като откриват злато долу в равнината през 1880-те години — продължи адвокатът. — В началото мястото било опасно заради обикалящите наоколо апахи на Джеронимо. Когато най-накрая се предали, придошли още златотърсачи и последвали епитермалните7 залежи. Рудникът всъщност се намира сред високите скали под нас. Единична хоризонтална шахта в твърда скала. След края на кампанията срещу Джеронимо имало достатъчно уволнени войници, готови да работят като миньори. Обработвали рудата в чукова мелница горе в планината близо до река.

— Как град като този е успял да оцелее толкова дълго, без да бъде ограбен? — попита Кори. — Може направо да се използва за филмов декор.

— Видяхте пътя, по който дойдохме — отговори адвокатът. — Освен това градът е построен основно от кирпич и камъни, а не от дърво, така че е по-малко вероятно да изгори. Бил изоставен твърде внезапно, което, по ирония, също помогнало да бъде запазен.

Кори видя, че двамата мъже се спогледаха.

— Какво има? — попита тя.

Фаунтин прочисти гърлото си.

— Ами краят на града е толкова грозен, колкото е красива неговата околност. Когато златната мина започнала да запада, собствениците поискали прекалено настоятелно да се следва губещата се жила. Но не подсигурили както трябва шахтата. Може би се досещате за продължението: шахтата се срутила и затрупала десетина миньори.

— Затрупани живи — добави Уотс. — Смъртта трябва да е била бавна и ужасна.

Фаунтин кимна.

— Ако човек излезе достатъчно далеч извън града, ще стигне до онова, което е останало от гробището. Десетина надгробни камъни с една и съща дата на тях се намират в единия ъгъл. Разбира се, в гробовете няма трупове.

Минаха през града и стигнаха до няколко разпръснати сгради в края на плоския връх на хълма. Кирпичените стени бяха избелели, по земята лежаха натрошени покривни греди. Уотс спря до едната и всички слязоха.

— Последвах облака прах до онова мазе там — съобщи им Уотс. — Виждате ли отвъд другите сгради къде се намира отворът?

Той тръгна в посоката, за която стана дума, и останалите го последваха.

— След като сложих белезници на Ривърс и го превързах — каза той, — пропълзях вътре, за да видя какво е толкова важно, че да ме простреля. Беше почистил горната част на череп и една ръка. След още петнайсет минути сигурно щеше да изкопае всичко от земята и да отпраши.

Кори извади челника от торбата с оборудване, сложи го, нахлузи нитрилови ръкавици и сложи маска на лицето.

— Ще вляза да огледам и ако нямате нищо против — сама.

— Заповядайте — отговори шерифът.

Кори се отпусна на четири крака и надникна вътре. Снопове слънчева светлина очертаваха ивици в тъмното пространство. Мазето все още имаше таван, макар че лявата му част вече беше пропаднала. Беше наполовина пълно с довеян от вятъра пясък. Видя мястото, където иманярят Ривърс беше пропълзял вътре, защото навсякъде беше оставил следи. Ясно личеше, че е изкопал няколко дупки. Вдясно до стената, където беше копал най-много, видя черепа, който шерифът спомена, заедно с костеливата ръка и избелелия ръкав на риза и отчасти горна дреха — може би шлифер или мушама.

Тя пропълзя надолу, извади фотоапарата си и направи цяла поредица снимки на вътрешното пространство. Имаше достатъчно място да върви полуизправена. Когато наближи костите, отново коленичи и изщрака още една поредица снимки.

Първото, което забеляза при огледа отблизо, беше, че останките не са само голи кости. По тях още имаше доста мумифицирана плът. Извади четка от комплекта екипировка, измете пясъка от черепа и разкри ръката с нейните подобни на въжета от изсушено говеждо жили, които шумоляха като сухи пшенични снопове, докато четкаше. Можа да види дори мъхесто петно косми на предмишницата, което въпреки обучението ѝ се стори доста отвратително. Четкането разкриваше още от дрехите, включително памучна фланелка отдолу, разпаднала се на отделни нишки. Ръката се кичеше с пръстен на един от розовеещите пръсти.

Когато се вгледа по-отблизо, видя върху него гравирани инициалите Дж. Г. Очевидно беше вещ, която Ривърс не беше успял да вземе, преди шерифът да го спипа.

Тя разчисти пясъка около черепа и разкри още от шлифера, закопчан около врата на човека. Като се съдеше по дрехите и малкото останала коса по черепа, определено беше мъж.

Кори спря. Ваденето на останките от купчината навят пясък щеше да е сериозна работа. Ако беше жертва на убийство и тя сама изкопае костите, щеше да опорочи целостта на доказателствата. Квалификацията ѝ беше в областта на съдебната антропология, но не беше обучен археолог. Беше квалифицирана да изучава останките в лаборатория, но нямаше нужните познания да ги изкопае както трябва от земята. От друга страна, ако извика екипа на ФБР за събиране на доказателства и ги накара да изминат с микробуса три часа път от Албакърки до тук по тези ужасни пътища, а се окаже, че става дума за отколешна смърт… щеше да излезе идиот. Беше очевидно, че има нужда от археолог, който може да изкопае костите както трябва.

Сети се за Нора Кели.

Кели беше старши куратор в Археологическия институт на Санта Фе. Кори и преди беше работила с нея. Макар и неочаквано, тяхното сътрудничество се беше развило по време на първия и единствен важен случай на Кори.

Освен това се оказа успешно. Нейният първи и единствен…

Клекнала до скелета, Кори се зае да обмисля идеята. Преди няколко месеца Кели ръководеше разкопки в Сиера Невада, когато Кори нахлу в нейния лагер, докато разследваше случай на убийство и ограбване на гроб. В началото двете си бяха омешали шапките. Тази жена можеше от време на време да бъде ужасно досадна, да не говорим, че беше и малко самовлюбена, но със сигурност имаше добра квалификация. Освен това Кори беше почти сигурна, че Моруд, който познаваше Кели от предишния случай, щеше да одобри нейното участие. Кели притежаваше онова, което той би нарекъл „топки“.

Между другото, жената ѝ беше длъжник.

След като направи още една последна серия снимки и пъхна пръстена в пликче за доказателства, тя излезе навън и запремигва на яркото септемврийско слънце. Уотс и Фаунтин стояха там и си говореха. И двамата погледнаха към нея.

— Какво става? — поинтересува Уотс, докато сваляше шапката си, за да попие потта от челото.

— Ще имам нужда от малко допълнителна помощ — обясни Кори. — Ще доведа специалист, за да изкопае останките. За всеки случай, ако се окаже убийство.

— Защо специалист? — учуди се Фаунтин. — Дори да е убийство, извършителят отдавна е мъртъв.

— Да, възможно е да е така, но трябва да опазим целостта на доказателствата. А това означава да привлечем професионален археолог. И колкото по-скоро, толкова по-добре. — Тя посочи пръстена. — Това може да не е единствената ценност.

— Добър план — каза шериф Уотс с лъчезарна усмивка и си погледна часовника. — Умирам от глад, а не взехме нищо за обяд. Има едно хубаво кафене в Сокоро и ако побързаме, можем да стигнем преди да затворят в три.

Кори не беше сигурна, че в Сокоро има нещо като „хубаво кафене“, но и тя бе огладняла. Пък и не изпитваше голямо желание да поеме обратно дългия път за Албакърки веднага след връщането от Хай Лоунсъм.

Фаунтин гледаше ту него, ту нея. Беше очевидно, че Уотс не го включи в поканата.

— Не се притеснявайте за мен — подхвърли той лаконично, — аз така или иначе съм на диета.

— Ще те оставя пред кантората ти — обеща Уотс. Протегна ръка и Кори му подаде пликчето за доказателства. — Жалко, че инициалите не са Х и У — рече, след като го разгледа и миг по-късно го върна. — Струва ми се, че ще ми стане.

— Това би било криминален обир на мъртвец — изтъкна Фаунтин, докато се качваше отзад. — Но няма защо да се тревожиш, шерифе, защото аз бих могъл да те отърва.