— Значи Гауер е работил с втори човек — каза Моруд. — Негов партньор.
— Да, сър — потвърди Кори. Беше малко след обяд. Нора и Скип Кели бяха дошли в нейния офис, както беше поискала, дадоха показания и направиха частично описание на нападателите, после си тръгнаха. Сега Моруд със зачервени очи прелистваше първоначалния доклад на Кори и съпровождащите го снимки.
— Партньор, който не е бил с Гауер този ден, но който, щом видял умиращия да се връща в бивака, е избягал, духвайки като бандит.
— Така мисли д-р Кели.
— Въпреки това е отделил време да погребе Гауер, да застреля мулето и… да остави златния кръст.
Кори въздъхна. Вярно, в това не виждаше много логика… а Моруд вероятно още по-малко.
— Обаче тези открития и предположения на д-р Кели не са свързани пряко или непряко със снощното нападение срещу тях.
— Не беше намерена пряка връзка, сър.
— Ще видим тази работа — Той замръзна, докато гледаше една от снимките. — Мили боже, това нож „Зиро Толеранс“ ли е?
— Да, сър.
— И археоложката го носи със себе си?
— Точно така.
— Прилича на лимитирана серия. Мястото му е във витрина, а не в нечий джоб.
— Тя го е използвала, за да пореже хубаво един от нападателите. Взехме проби на кръв и тъкани от острието и направихме цял комплект снимки. — Не спомена, че извън тези стъпки Нора беше отказала да предаде ножа като доказателство.
— Е, щом я бива с ножа, добре е да го има подръка. Едва ли ще е трудно да проследим кръвта. — Той остави доклада на Кори настрана и взе друг. — Ще изпратя екип да обезопаси мястото.
— Кое място имате предвид? Хай Лоунсъм?
Моруд кимна отсечено.
Кори едва не зададе въпрос, но успя да потисне подтика. Моруд обаче сякаш вече знаеше какво иска да попита.
— Да, аз поемам ръководството на случая.
По време на изпълненото със смайване мълчание, което настъпи, Моруд отвори втория доклад.
— Пристигна докладът за пълната аутопсия на Пик Ривърс, както и резултатите от изследването на кръвта и другите показатели. Те сочат убедително, че е умрял от… — той отново надникна в доклада — синдрома на Бругада45.
Кори се съвзе.
— Синдром на Бругада?
— И аз не бях чувал за него. Синдромът на Бругада е предизвикан от инжектиране на карбамазепин46. Доколкото разбирам, хора със здравословни проблеми или латентни сърдечни трудности, а нашият Ривърс отговаря и на двете условия, може да развият злокачествени аритмии, предизвикани от инжектирането на блокери на натриевите канали. Един от тях е карбамазепин. В този доклад има още много сложни думи: полиморфна вентрикуларна тахикардия; миокардни волтаж зависими натриеви канали; разширена кардиомиопатия. Чувствай се поканена сама да го прочетеш. — Той хвърли документа обратно върху бюрото, където той се приземи върху рапорта на Кори. — Всичко това сумирано води до убийство. Ривърс е бил убит, вероятно от някого, който го е познавал достатъчно добре или е имал достатъчно големи връзки, за да е наясно с общото му здравословно състояние. Ривърс е участвал и в множество противни дела като измама, продажба на антики, придобити незаконно или другояче. Почти сме сигурни, че човекът на видеото от болничните охранителни камери е убиецът. След като смъртта на Ривърс се оказа убийство, изведнъж картината с Гауер, Ривърс, „Тринити“ порасна значително и стана много по-сложна. Затова поемам нещата.
— Значи ми отнемате случая? — Още щом го изрече, осъзна колко дребнаво и ревливо прозвуча въпросът, и съжали, че го е задала.
— Кори, не го приемай лично — отговори Моруд. — Такава е стандартната процедура за всеки случай, който се разследва от агент по време на изпитателния срок. Той трябва да бъде поет от неговия ръководител, щом отговори на определени условия. Този случай в най-голяма степен отговори на условията. — Той плесна доклада на бюрото си, за да подчертае казаното. — Трябва да се гордееш с работата си. Голяма част от първоначалното разследване, свързано с Гауер, е твое дело. А инстинктите ти, особено в болницата, се оказаха полезни в много отношения. Но и сега фактически не знаем дали двамата мъртви мъже са свързани по някакъв начин. За да открием това, трябва да разширим разследването. Разбираш ли?
— Да, сър — чу се Кори да казва. Гласът ѝ прозвуча странно отдалечен.
Моруд се усмихна самодоволно, после поклати глава.
— Естествено, че разбираш. Аз също бих постъпил така. Погледни го откъм хубавата му страна: въвлечена си в много по-голямо разследване, отколкото би могла да мечтаеш, когато за първи път отиде в Хай Лоунсъм. Освен това ще продължаваш да ръководиш жизненоважни насоки на разследването — съдебномедицинската, облъчения труп, произхода на златния кръст. Насоки, както няколко пъти сама ми припомни, са свързани с твоята квалификация. Ще имаш достатъчно работа.
„Хубавата му страна“, помисли си Кори саркастично, обаче кимна и рече:
— Благодаря, сър.
— Още няма защо да ми благодариш. Пред нас лежи дълъг път.
— Но… — започна Кори. Въпреки шока от обявената от него смяна на отговорностите, тя все пак имаше какво да каже: вероятността Ривърс да работи за някого другиго; къде е мястото на „Уайт Сандс“ и генерал Магърк във всичко това; дали би разрешил временно да даде медицинския вързоп на Нора Кели. Щом Моруд вдигна очи нетърпеливо, тя се вслуша в алармените звънци в главата си, просто кимна, завъртя се и излезе от офиса.
Медицинският вързоп и другите неща просто трябваше да почакат.