Опашката на скорпиона

20.

За случая Нора си сложи най-хубавия костюм и щом влезе в залата за инструктаж на ФБР, на мига се зарадва, че го беше направила. Помещението беше пълно от край до край с млади мъже и жени в безупречни сини и сиви костюми, с лъснати обувки и сияещи лица. Това беше твърде далеч от непринудеността в института да се ходи на работа по джинси и тениска. Изглежда, дори в Ню Мексико ФБР продължаваше да спазва строгия си дрескод. Беше ѝ особено приятно да е тук, след като по-рано Уайнграу беше минала през кабинета ѝ, за да я похвали, че работи добре с правоохранителните органи.

— Онова, което правите, е безценно за политиката на института — беше ѝ казала тя. Освен това отдел „Връзки с обществеността“ на института беше пуснал съобщение до печата за безплатното сътрудничество с ФБР и „Албакърки Джърнал“ го беше отпечатал. Разбира се, много от подробностите не бяха споменати, включително златния кръст, Хай Лоунсъм и трупа, но въпреки това историята беше положителна.

Нора седна на място в края на залата, докато човек на име Лейтроп изнасяше презентация с пауър пойнт, посветена на лицевата реконструкция, като използваше снимки с лицето на умрелия човек.

— Приложихме метода, описан от Тейлър и Ейнджъл в „Черепно-лицева идентификация в съдебната медицина“ — говореше той с претенциозен британски акцент и сочеше снимка с реконструираното лице на починалия човек. — Смятаме, че той осигурява по-добри резултати от компютризираната криминология. Нали така, агент Суонсън?

Кори кимна отсечено и Лейтроп продължи да показва снимките.

— Определихме — заяви той, — че нашият човек е измършавял мъж на петдесетина години, с оплешивяващо теме с кичур коса, останала на главата, и обветрена кожа заради годините, прекарани на открито под слънцето. Взехме всичко това под внимание, докато грижливо реконструирахме лицето и добавихме бръчки, кичур и подходящ тен на кожата. Смятаме, че сме постигнали отлична прилика, и доказателството е, че вече знаем неговата възможна самоличност.

Той се огледа.

— Имате ли въпроси?

Мнозина вдигнаха ръце и Лейтроп избра една от тях.

— Това добре, но за убийство ли става дума?

Кори понечи да отговори, но Лейтроп я прекъсна.

— Нищо определено засега не може да се каже — заяви той. — Поне от съдебномедицинска гледна точка.

— Обаче вече е официален случай, нали? — попита някой друг.

Този път отговори Кори.

— Да, случаят е официален, одобрен от отговорния специален агент.

Имаше още няколко въпроса как Лейтроп е реконструирал лицето, какво включва същинският работен процес, на които той отговори със завидна самоувереност и показност, докато Кори стоеше до него.

— Благодаря ви, доктор Лейтроп — каза Кори доста рязко, когато въпросите свършиха. Тя взе думата, след като патологът кимна и се оттегли, сядайки на мястото си с доволна усмивка. — Вчера — започна — шериф Уотс и аз показахме снимките на някои възрастни хора в района на град Сокоро и установихме, че вероятната самоличност на жертвата е някой си Джеймс Дулин Гауер. Засега единственото, с което разполагаме, е името, но ще опитаме да потвърдим неговата самоличност и да изясним подробности за неговия живот. А сега искам да ви представя доктор Нора Кели, старши куратор в Археологическия институт на Санта Фе. Доктор Кели разкопа останките и проучва артефакта, намерен с тялото. Доктор Кели, заповядайте.

Нора стана и се качи на подиума. Тя също беше приготвила кратка презентация с пауър пойнт и я задейства с дистанционното, което Кори ѝ подаде. В института изнасянето на лекции се беше превърнало в нейна втора природа и скоро малката нервност, която беше изпитала при изправянето пред зала, пълна с държавни служители, напълно изчезна.

На екрана се появи първата снимка: златният кръст на фона на черно кадифе. Той проблясваше слабо и в залата се понесе мърморене.

— Аз и д-р Орландо Чавес огледахме кръста и имаме вече някои предварителни заключения. Изглежда, е от времето на испанската колониална власт, отпреди бунта на пуебло, което значи между 1598 и 1680 г. Вероятно е изработен в Новия свят, като златото и скъпоценните камъни са с тукашен произход.

Тя показа следващия слайд: близък план на инкрустираните тюркоази.

— Установено е, че тюркоазите идват от старата мина за тюркоази Чалчиутл сред хълмовете Серило, южно от Санта Фе. Тя е значителен източник на праисторически и исторически тюркоази. Притежават много характерен зелен цвят и структура. По-трудно е да се определи произхода на другите скъпоценни камъни, обаче може да се каже, че нефритът навярно е от Централно Мексико. Изработката на кръста е особено изкусна и вероятно е дело на майстор златар от Мексико Сити. Много е вероятно да е бил донесен в Ню Мексико от някой свещеник като личен култов предмет.

Тя извади на екрана следващия слайд.

— Има няколко, както изглежда, необикновени маркировки за пробата и каратите върху кръста, които сега се проучват от моя колега от института.

Нора завърши представянето с думите:

— И накрая, след като всички вие сте от правоохранителните органи, ще ви бъде интересно да чуете, че този артефакт няма документирана история или произход. Доколкото знаем, не е част от някоя обществена или частна сбирка, също така няма документирана кражба на подобен предмет. Засега това е всичко, което можем да кажем, обаче щом проучим маркировките за проба и карати, ще научим много повече. Благодаря за вниманието.

Кори пристъпи към подиума.

— Благодаря, д-р Кели. Има ли въпроси?

Десетина ръце се стрелнаха нагоре.

— Колко струва този артефакт? — попита човек от залата.

— От историческа гледна точка става дума за много рядък предмет. От опита си знам, че няма друг подобен кръст.

— На свободния пазар? Може ли да ни посочите стойност?

— Предполагам, че може да достигне шестцифрено число.

— Какъв е този бунт на пуебло, който споменахте? — попита друг.

Нора се беше колебала колко исторически фон да предложи на групата. Когато огледа залата, осъзна, че повечето агенти вероятно произхождаха от други части на страната и не знаят почти нищо за местната история.

— Добър въпрос — кимна тя. — Нека ви дам малко исторически контекст. Ню Мексико е заселено за пръв път от европейци през 1598 г. Групата колонисти е предвождана от испанския конквистадор дон Хуан де Оняте. Между тях има и неколцина свещеници. Тези отци се пръсват из всички покорени поселения на индианците пуебло по протежение на река Рио Гранде, където издигат мисионерски църкви. Църквите са се нуждаели от църковна утвар, като кръстове, камбани, бокали, статуи на Дева Мария — такива неща. Затова в Мексико Сити започват да бълват свети предмети, за да снабдяват църквите по протежение на северната граница. След като имат достъп до изобилие от злато, сребро и скъпоценни камъни, които се изливат от рудниците, някои от тези култови предмети са били твърде впечатляващи. Те били изнасяни от Мексико Сити и разпределяни сред мисионерските църкви из Ню Мексико. Смятаме, че случаят с този кръст е такъв. Той е доста износен, затова предполагаме, че го е носил някой падре, а не е стоял в църква.

През 1680 г. индианците въстават, избиват четиристотин колонисти и десетки свещеници и прогонват останалите испанци от Ню Мексико. Това е Бунтът на пуебло. Индианците се заемат да заличат всяка следа от испанската окупация. Разрушават къщите, изгарят църквите, трошат кръстовете и разбиват статуите. Всички, които се били кръстили, били подложени на ритуално измиване. Всички бракове, сключени пред свещениците, били разтрогнати. Затова е рядкост заради разрушенията да се намери такъв предмет. Особено направен от злато.

— Защо „особено от злато“? — попита някой.

— Защото пуебло започват да мислят за златото като за прокълнат метал, който подлудил испанците. Златото било причината да бъдат заробени в рудниците. Говори се, че скрили и запушили тези рудници, така че испанците да не могат да ги отворят отново, ако се върнат. И когато испанците се връщат през 1692 г., доколкото знаем, някои от рудниците така и не били открити.

Вълнението и интересът в залата се бяха усилили. Злато, помисли си Нора. Вълшебната дума.

— Защо човек би носил подобен кръст през 1945 г.?

— Не знаем.

— Трябва да го е взел отнякъде.

— Може би се е предавал от поколение на поколение в семейството на човека. Или пък го е намерил, или го е задигнал. Както казах, не успяхме да намерим документални доказателства, като се изключат маркировките, които споменах. Възможно е никога да не научим откъде се е появил.

Още ръце се стрелнаха във въздуха, из залата се понесоха възбудени гласове. Моруд, началникът на Кори, стана и се обърна към групата с вдигнати ръце. В залата се възцари мълчание и ръцете една по една се прибраха.

— Бих искал да припомня, че това е потенциално разследване на убийство. Златният кръст е интригуващ, но да не отместваме очи от същественото. Засега няма причина да смятаме, че е свързан със смъртта на мъжа. Дори тя да е насилствена. Онова, което намирам за по-важно, са признаците за насилие: спуканият череп, счупените ребра, мулето е застреляно в главата. Те, а не кръста, имат отношение към факта дали мъжът е станал жертва на убийство, или не.

Той се обърна към Кори.

— Според теб колко сериозни са понесените от жертвата рани?

— Честно казано, никоя от тях не е смъртоносна или осакатяваща. Сякаш е паднал от мулето си.

Изявлението предизвика приглушен смях.

— Не бих бързал със заключенията — изтъкна Моруд. — Може да се е бил, освен това е възможно да е имал много по-сериозни вътрешни наранявания. Провери ли?

— Да, сър. В коремната кухина не бяха открити признаци за кървене. Органите са още в лабораторията, но засега нищо не сочи вътрешни наранявания. Предвидено е останките да бъдат сканирани с компютърен томограф, което ще ни даде по-определен отговор.

— Чудесно. Д-р Лейтроп? Отправям на вас и агент Суонсън похвала за чудесната лицева реконструкция.

— Благодаря, сър — отговори Лейтроп. — Искрено благодаря!

Кори слезе от подиума. Направо не можеше да повярва, че този задник Лейтроп си беше присвоил заслугите за нейната лицева реконструкция. Може би трябваше да възрази, когато Моруд предложи деликатно Лейтроп да присъства на доклада. Тя се беше съгласила и след това той брутално си приписа нейната работа.

Видя Нора, която идваше към нея.

— Чудесна презентация — поздрави я Кори. — Високо оценявам жеста. Благодаря.

— Радвам се, че можах да помогна. — Нора я изгледа внимателно. — Ти добре ли си?

— Да — измърмори Кори под нос, докато си подреждаше папките и прибираше компютъра.

Докато залата се изпразваше, Моруд стана и дойде да поздрави Нора.

— Д-р Кели, искам да ви благодаря за днешната лекция.

— Няма защо.

— Както сама видяхте, кръстът предизвика значителен интерес.

— Злато, скъпоценни камъни, изгубени рудници — това винаги предизвиква хорския интерес.

— Понякога дори прекалено — отбеляза той и се обърка към Кори. — Свършила си чудесна работа с реконструкцията.

— Сър, трябва да знаете, че д-р Лейтроп си приписа заслугите за работа, която аз…

Моруд вдигна ръка.

— Д-р Лейтроп е световен специалист по разликите между черепите на кон и муле. Това ли искаш да ми кажеш? Защото не желая да слушам никакви оплаквания.

Кори замълча, а по лицето ѝ плъзна руменина.

Гласът на Моруд омекна.

— Един съвет: позволявай на другите да споделят заслугите с теб дори да не го заслужават. Това ще подейства чудотворно на твоята кариера. — Той се наклони към нея. — Аз зная чия е реконструкцията и съм човекът, който има значение.

— Да, сър.

Моруд се обърна към Нора.

— Ако нямате нищо против, искам да поговоря с Кори на четири очи.

— Разбира се.

Нора остави двамата насаме в съвещателната зала. Кори видя, че на лицето на Моруд се появи строго изражение.

— Трябва да говоря с теб за Брад Хъки — каза той.

— Какво за него?

— Двамата сме водили няколко разговора по въпроса колко е важно да се разбираш с всички. Дори с онези, с които ти е трудно. Във ФБР отдаваме голямо значение на поддържането на добри работни отношения. В основата на нашата работа е да влизаме в контакт с противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове.

Кори се вторачи в Моруд и почувства прилив на гняв.

— И какво точно каза Хъки?

— Каза, разбира се, аз не му вярвам напълно, че е трудно да се работи с теб, че не проявяваш уважение и не си отворена за сътрудничество.

Кори изчака секунда.

— Нещо друго?

— Че си сбъркала вида на кост, намерена от него, и си се намесила в съставянето на неговия протокол за свършената работа.

— И му вярвате?

Кори не възнамеряваше да използва толкова предизвикателен тон и въпросът ѝ, изглежда, изненада Моруд.

— Не, не му вярвам, като изключим факта, че случаят показва неуспеха ти да се разбираш с хората.

Кори си пое дълбоко дъх.

— Напълно съм готова да се разбирам с „противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове“ като част от работата ми.

— Радвам се да го чуя, но…

Кори го прекъсна.

— Обаче не съм съгласна да търпя сътрудници като него. Има разлика. От самото начало Хъки беше шумен, груб, арогантен и сексист. Очерни ме пред шериф Уотс, отнасяше се към мястото неуважително и когато бяхме в рудника, вместо да покаже почит към случилата се там трагедия, реши, че ще е забавно да хвърли пред краката ми стар сандък с ТНТ. От началото до края поведението му беше непрофесионално. — Тя отново си пое дълбоко дъх. — Нима искате да ми кажете, че трябва да приемам подобни неща?

Моруд се смръщи.

— Ами, по принцип…

— Тогава моля за извинение, защото ви заявявам направо, че няма да го направя. Няма да търпя подобно поведение от сътрудници, особено пък от онези, които фактически са ми подчинени. Това ще подкопае моя авторитет на специален агент. Не сте ли съгласен с това?

В залата настъпи дълго мълчание. Моруд не отместваше поглед от Кори. Накрая попита:

— Той толкова гаден ли беше?

— Дори повече. Освен това искам да подчертая, че бях готова да си замълча. Хъки се оплака, не аз.

— Докладва, че си го нарекла „чудо без пишка“. От твоя страна това не е особено професионално.

— Вероятно не. Обаче твърдя, че ако се беше отнесъл с някой мъж както с мен, онзи щеше да му скъса задника.

Моруд кимна бавно.

— Добре, разбирам те. Не искам агентите ми да си имат работа с подобно отношение.

— Благодаря, сър. — Тя едва не го попита какво планира да направи по въпроса, обаче осъзна, че това може да прозвучи все едно се опитва да издейства порицание на Хъки. Честно казано, пет пари не даваше какво ще стане с него, стига да не се наложи отново да работи с този човек. Тип като него никога нямаше да се промени.

Моруд кимна отсечено и се обърна към вратата. Кори довърши прибирането на нещата си, докато сърцето ѝ блъскаше като чук. Може би току-що беше прецакала своята кариера? Или пък беше добре, че се е защитила? Нямаше представа кое от двете е вярно и се чувстваше объркана. Знаеше обаче поне едно нещо: никога повече няма да се примирява с кавгаджия като Хъки. Прекалено много ѝ напомняше ужасните дни в гимназията.

Излезе от конферентната зала и откри, че Нора още я чака отвън в коридора.

— Съжалявам, че се забавих — извини се Кори.

— Не се притеснявай.

— Какво ще правиш сега?

— Ще се върна в Санта Фе. А ти?

— Аз трябва да замина на юг в едно забравено от бога място, за да разговарям с човек, който може да е роднина на Гауер. — След това добави, сякаш без да се замисля. — Искаш ли да дойдеш?

— Аз? — удиви се Нора. — Защо?

— Ами защото е дълго и досадно пътуване… и ще се радвам да имам компания.

Нора се колеба дълго време. След това кимна.

— Да, с удоволствие.