Опашката на скорпиона

48.

Беше единайсет сутринта в института, Орландо Чавес седеше в лабораторията си на стол с колелца.

Нора бе до него. Те бяха там от момента, когато Нора беше вдигнала Чавес от леглото в шест сутринта и го бе убедила да дойде по-рано на работа. И двамата се бяха вторачили в голям компютърен екран, на който се виждаше изображението на текста върху пергамента, който Нантан ѝ беше дал.

— Накрая можем ясно да го прочетем — обяви Чавес. Бяха прекарали часове в заснемане на пергамента под ултравиолетова светлина и в дигитално засилване на избелелия шрифт, за да се видят по-ясно детайлите. — И така, онова, което виждаме тук, е класически пример на кастилски курсивен шрифт „Кортезана“ от седемнайсети век. На несвикналите очи може да прилича на драсканици. Предизвикателството обаче не е езика — в края на краищата испанският не се е променил толкова през това време, — а в разчитането на шрифта. Мога да го направя, докато за непосветения това на практика е невъзможно. За щастие, има онлайн таблици със стари испански шрифтове. — Гласът му определено беше добил професионални нотки. — Ето, позволи ми да ти покажа.

Обърна се към втори компютърен екран, набра няколко команди и се появи интернет страница, на която се виждаха множество таблици. Всяка показваше буква от азбуката заедно с всички стари кастилски разновидности на изписването ѝ, както на главните, така и на малките букви.

— Да вземем например главно А — продължи той. — Ето всички начини да се изпише буквата с шрифта „Кортезана“. Забележително разнообразие. Някои дори не приличат на А! А сега Б…

Потискайки нетърпението си, Нора внимателно го прекъсна:

— Това наистина е много интересно. Но можем ли да се заемем с текста?

— Разбира се. Сега, след като вече сме наясно, да видим какво казва… — Чавес замълча и се вторачи в изображението на първия компютърен екран, докато Нора чакаше.

След няколко минути се облегна на стола измърмори под нос на испански:

— Майчице божия!

— Какво пише? — попита Нора, която се пръскаше от нетърпение.

— Трудно е да се разбере какво казва, след като, грубо сметнато, половината от текста е била откъсната. Мога да преведа онази половина, която е пред нас.

— И? — настоя Нора.

— Нека ти го преведа изречение по изречение — каза Чавес. — Не искам да те държа под напрежение, но предпочитам да не го обобщавам, защото… е, ще разбереш сама защо.

S. С. С. Majestad — прочете той и направи пауза. — Това е съкращение на Sacra Cesarea Catholica Majestad или Свещено Римско Католическо Величество. Интересно. Показва, че писмото не е адресирано до мексиканския вицекрал, а до самия испански император Карл II. Очевидно е, че тази кореспонденция е била много важна. Добре, нека продължим ред по ред:

Той спря.

— На 10 август 1680 г. избухва бунта на пуебло. А сега ще продължа:

— Вероятно има предвид, че са знаели за готвения бунт. Един от участниците в бунта предава другарите си и точно преди да избухне, съобщава на свещениците.

Нора го прекъсна:

— Какво каза? Съкровище?

— Да. Кастилската дума е tesoro. „По Ка…“ сигурно значи по Камино Реал, който е кралският път от Санта Фе до Мексико Сити и по който отците са бягали по време на бунта.

Чавес продължи:

Той замълча и надникна над дебелите лупи на очилата:

— Нора, разбираш ли важността на това? Текстът пред нас, изглежда, е истински исторически разказ за съкровището на връх Викторио.

И не само това, а изглежда включва указания, къде е скрито съкровището.

Виж, освен това се споменава Сиера Оскура. Това е веригата хълмове северно от връх Викторио. — Чавес издиша шумно. — Невероятно. Означава, че доктор Нос през цялото време е бил мошеник и измамник, твърдейки, че е намерил съкровището на връх Викторио! — Той направи пауза. — „В основата на Е…“ — може да се отнася до хълм или ориентир в Сиера Оскура — истински хълм.

— Къде се намира? В ракетния полигон „Уайт Сандс“? — попита Нора.

— Да, но близо до северния край откъм страната на Хорнада дел Муерто, недалеч от мястото на опита „Тринити“.

Недалеч от мястото на опита „Тринити“, повтори наум Нора и попита:

— Чувал ли си за този рудник „Рейна де Оро“?

— Не. Очевидно е един от многото рудници преди бунта, за които по време на въстанието са изгубени всички документи. — Чавес свали очилата си и ги избърса с носна кърпа. — Има нещо, което не смятах още да ти казвам, но… този документ променя всичко.

— И какво е то?

— Свързано е със златния кръст, намерен до тялото на Джеймс Гауер. В началото помислих, че е чисто предположение от моя страна, но сега…

Той си сложи отново очилата.

— Първо малко предистория. Както знаеш, през 1519-а Ернан Кортес слиза на брега на Мексико и накрая завоюва столицата на ацтеките Теночтитлан — най-големия град в Новия свят. Той бил управляван от император Монтесума, който имал в съкровищницата си удивителни количества злато, сребро и други скъпоценни предмети. През 1521 г. испанците разрушават Теночтитлан и отнасят съкровището. Почти цялото било претопено на кюлчета, които да бъдат изпратени обратно в Испания. Малка част от златото обаче останало и от него били изработени свещени предмети за употреба в Новия свят.

Той преплете пръсти и заговори по-басово.

— Монтесума носел златно украшение на челото с изображението на бог Кетцалкоатл на него, обсипано със скъпоценни камъни. Това бил основният символ на неговата божествена власт. След смъртта на Монтесума испанците извадили камъните и стопили златото, преработвайки го в кръст. Както виждаш, много символично действие. Направили са го по същата причина, по която са изграждали черкви върху ацтекските храмове и свети места: за да превърнат символите на езическо боготворене в християнски.

— И това е кръстът, който Гауер е носел?

— Така мисля. — Очите на Чавес блестяха. — Самият кръст, който учените от дълго време смятат за изгубен за историята. Или за легенда.

— Откъде знаеш, че това е кръстът?

— Заради онези малки печати, над които си блъсках главата. Смятах ги за маркировки на пробата и каратите. Е, не са били. Всъщност са науатълски50 глифи51. Единият е за името Монтесума, а другият е силабичен глиф за името Исус. Когато го установих, се запитах дали това не е кръстът? Обаче твърдението е необикновено, затова се захванах да търся доказателства в негова подкрепа. Писмото пред нас е такова доказателство. Смята се, че кръстът е занесен в Ню Мексико около 1600-а година, така че е естествено да бъде намерен заедно с църковното съкровище. — Той почука с дългия си пръст по компютърния екран. — Ето това съкровище.

Чу се леко почукване по вратата и влезе асистентката на президента.

— Извинете, че ви прекъсвам, но, Нора, агентът на ФБР звънеше на служебния ти телефон. Чух го и вдигнах. Тя се опитва да се свърже с теб.

— Служебният телефон? — Нора извади мобилния си телефон от джоба. По време на работата им с испанското писмо той се беше изключил. — Благодаря.

След като поздрави Чавес и му обеща бутилка „Дом Периньон“, тя отиде в кабинета си и звънна на Кори от стационарния телефон.

— Нора, опитвам се цяла сутрин да те намеря!

— Чуй, Кори, имам невероятни новини. Намерих Нантан Таза, стария апах. Жив е. И ми даде…

— Нора, спри — остро я прекъсна Кори.

— Какво има?

— Телефонът… може да е опасен. Трябва да се срещнем. На четири очи. На някое безопасно място.

— Можеш ли да дойдеш в института?

— Да. — Настъпи кратко мълчание. — Не, не е достатъчно безопасно. Моля те, ела в апартамента ми в Албакърки.

— Кога?

— Около шест.