Опашката на скорпиона

36.

— Казваш, че си порязала един от тях? — попита Кори. Беше почти пет сутринта, когато телефонът я събуди от дълбок сън.

— Сигурна съм, че го направих — долетя гласът на Нора. — При това дълбоко.

— Знаеш ли къде? В ръката, лицето?

— Не.

— Е, може би ще извадим късмет в болниците и клиниките за спешни случаи. — Кори замълча за кратко. — И не знаете какво са правили те там? Не знаете дали преднамерено са ви нападнали?

— Бяха въоръжени. Обаче се питам… ако ни бяха нападнали преднамерено, не съм сигурна, че сега щяхме да разговаряме. Моето предположение е, че са тръгнали към Хай Лоунсъм да търсят нещо и са се изненадали да ни заварят там. Може би онова, което се случи, беше само опит да ни уплашат и прогонят. Но не съм сигурна.

— Е, двамата ще трябва да дойдете и да дадете показания.

— Да, така си и мислех. — Нора се поколеба за миг. — Виж, Кори, направихме някои важни открития при разкопките.

— Какви?

Нора разказа накратко за партньора на Гауер в иманярството; обясни причината за необичайната поза на погребаното тяло и за изоставения медицински вързоп.

— Какъв вързоп?

— Медицински вързоп. Вързоп от оформени камъни, билки и други неща, които притежават свръхестествени или лечебни сили. Трябва да е принадлежал на партньора на Гауер. Това е много ценен предмет и е странно, че го е оставил.

— Не по-малко странно от оставянето на златния кръст. — Кори седна още по-изправена в леглото.

— Да. Обикновено щях да оставя вързопа in situ… Обаче с появата на тези типове в мрака не можех да рискувам. — Настъпи мълчание. — Кори, мисля, че има възможност да намеря партньора на Гауер.

— Какво? След толкова години? Той вероятно е мъртъв.

— Сигурно. Обаче ако научим какво е станало с него по-нататък в живота му, ще ни е от полза. Виж, вързоп с планинска пръст е нещо уникално. Няма два еднакви. Ще ми помогне да установя кой е бил апахът, да разбера дали наистина е бил партньор на Гауер и може би дори да узная какво са търсили.

— Но този вързоп е доказателство.

— Ако намерим този човек и е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.

Кори отвори уста да възрази, но вместо това въздъхна.

— Добре. Елате със Скип сутринта, да речем, в единайсет. Ще запишем вашите показания. А аз ще се опитам да ви уредя фотографии и описание на съдържанието на вързопа.

— Не, не, никакви фотографии. Имам нужда от самия вързоп.

— Стига, бъзикаш се. Не можеш просто да вземеш вързопа. Той е част от веригата доказателства.

— Виж, вие дойдохте на моите разкопки, за да молите за помощ. Вие събудихте интереса ми към всичко това, и то в доста неподходящ за моята кариера момент. Сега ще направим нужното, за да открием какво точно се е случило, или се отказвам.

— Божичко! — Кори се тръшна на възглавницата. — Ще измисля нещо. Междувременно трябва да си починете. Бъди внимателна. Изглежда, и двете сме изправени пред трудности. — После прекъсна връзката.

На около трийсет и шест километра в югоизточна посока, в малко звукоизолирано помещение, пълно с електронно оборудване, генерал Марк Магърк гледаше как лейтенант Удбридж кликва бутона на мишката и спира звукозаписващия софтуер на нейния компютър. След това запази файла и погледна към него.

— Чисто и ясно? — попита той.

Тя върна назад записа — подскачащата стрелка на екрана мина бързо по цифровата линия на вълната, след това пусна отново случайно избрана част от записания разговор. От високоговорителите се разнесе гласът на Нора Кели: „Ако намерим този човек и той е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.“

— Отлично, лейтенант! — възкликна генералът. — Отлично!

— А ако научат мястото, сър?

— Ако го научат — отговори Магърк, а гласът му стана нисък и мек, — аз знам точния начин да се погрижа да запазят това знание вечно за себе си.