Опашката на скорпиона

42.

Час по-късно, в десет вечерта, ранчото на Гауер се беше превърнало в оживено и претъпкано с хора местопрестъпление. Преносими прожектори осветяваха безмилостно бараката за инструменти и къщата, а работници от екипа за събиране на доказателства в униформи и гащеризони за еднократна употреба се стрелкаха насам-натам с фотоапарати, пликове за доказателства и разнообразно съдебномедицинско оборудване.

Кори Суонсън стоеше настрана от гмежта, облегната върху едната страна на буса на ЕСД. От едната ѝ страна беше Моруд, а от другата шериф Уотс, пристигнал преди няколко минути, докато началникът ѝ я разпитваше какво е видяла.

Уотс свали каубойската си шапка, бръсна невидима прашинка от нея и отново си я сложи.

— И какво точно щеше да ви покаже?

— Нарече го „другото скъпоценно притежание на прадядо“. Каза, че никой не знаел защо толкова го е ценял, но с времето се превърнало в един вид фамилно наследство.

— Будалкаше ли ви?

— Не ми прозвуча така.

— Добре. — Моруд извика съдебния лекар, чиято едра фигура в престилка сияеше призрачно на ярката светлина. — Какво имаш за нас? — попита той.

Мъжът кимна.

— Засега може да се каже, че жертвата вероятно е починала от травматична фрактура на шийните прешлени, причинена от свръхразтягане.

— Счупен врат? — каза Моруд. — Явно са го обработили много добре.

— Ще знаем повече след аутопсията — отвърна съдебният лекар. — Възможно е друго нараняване да е било фаталното, но аз бих заложил на фрактура на шията като най-вероятна причина за смъртта.

— Добре, благодаря.

Моруд се обърна към Кори.

— Агент Суонсън, искам да те похваля — каза той. — Справи се с трудно и неочаквано местопрестъпление грижливо и както трябва.

— Благодаря, сър.

— Утре искам пълен доклад за случая. Особено се интересувам от разговора, който си провела с Джеси Гауер, и какво те е довело отново тук тази вечер.

— Да, сър.

— Питам се дали убиецът е търсил същото нещо — обади се Уотс, — и се е опитал да измъкне местонахождението му от него с бой.

— Побоят наистина изглежда като опит да измъкнат нещо от Гауер, — съгласи се Моруд. — Но нямаме представа какво. Може би е продавал артефакти, за да финансира своята наркозависимост. Още не сме направили инвентаризация на тази барака, обаче тя е пълна с артефакти. Някои са без стойност, а други може да са били… ааа… маскирани, за да изглеждат другояче.

— Фалшификати? — досети се Уотс.

— Така изглежда. Важното е, че има много причини някой да иска да измъкне нещо от Гауер: пари, наркотици, информация или нещо друго.

— Не можем да сме сигурни, че са го получили — подхвърли Кори.

Моруд се обърна към нея.

— Защо?

— Възможно е смъртта на Гауер да е била нещастен случай.

— Нещастен случай? — повтори Моруд. — Искаш ли да знаеш колко кътници преброих в тази барака?

— Искам да кажа, сър, че може да не са искали да му счупят врата. Застрелването щеше да е по-разумен начин да го убият, ако са искали смъртта му. Не е ли възможно да са го убили, без да искат, преди той да се огъне?

— Възможно е. Ще видим какво ще пише в доклада на патоанатома по този въпрос. — После се обърна към шерифа. — И така, шериф Уотс, имаме сериозно убийство във вашата област. ФБР ще поеме инициативата, но ще имаме нужда от вашата помощ. Джеси Гауер, земята, на която е живял, и хората, с които е бил свързан — това е във вашата юрисдикция. И разбира се, изисква вашите умения. Зная, че вече имате връзка с агент Суонсън и тя ми каза, че сте помогнали много. Сега ще се нуждаем още повече от вашата помощ. Вие и аз ще работим заедно по този случай.

— Ще се радвам да помогна. Беше удоволствие да се работи с агент Суонсън.

— Добре, чакам с нетърпение съвместната ни работа. Сега вероятно ще искате да обиколите местопрестъплението. — Моруд стисна ръката на шерифа и повика един от техниците на ЕСД, който да го придружи за обиколката, оставяйки Кори с Моруд.

Кори го гледаше как се отдалечава, докато се опитваше да поеме този пресен удар, много ядосана, че Моруд не само ѝ взе случая, но сега ѝ отне и шерифа.

— Значи шерифът повече няма да работи с мен? Прехвърлихте го просто така?

— Е, Суонсън, изкарала си тежка вечер — отговори Моруд, — затова ще се престоря, че не съм чул думите ти.

Кори се изчерви, когато осъзна с какъв тон е говорила на своя началник.

— Сър, не се оплаквам, че Уотс ще бъде част от екипа. Просто работихме толкова добре заедно и аз започнах да разчитам на неговите познания за околността и на връзките му с местните.

— Все още можеш да се консултираш с него, след като ме попиташ.

Беше ѝ потребно голямо самообладание, за да си държи устата затворена след тези думи. Все пак успя със спокоен глас да каже:

— Агент Моруд, имам усещането, че губя вашето доверие.

Моруд затвори очи за малко, сякаш да преброи до десет. Когато ги отвори отново, рече:

— Генерал Магърк ми обърна внимание, че претърсването на старата фермерска къща на Гауер е довело до някакъв резултат. Обаче не чух нищо за това, нито нещо беше включено сред доказателствата.

Кори усети как кръвта нахлува в главата ѝ.

— Не исках да ги включвам сред доказателствата, докато не се уверя, че са свързани със случая.

— Какви са находките ти?

— Стара въздушна снимка, алманах и една книга.

— Какво е значението им?

— Снимката беше скрита зад една картина, в алманаха имаше бележки, а заглавието на книгата е „Ранни легенди от западната граница“, в която има истории за заровени съкровища и подобни. Помислих, че може да съдържа улики за онова, което Гауер е търсил.

— Разбирам.

— Значи генералът се е свързал с вас? — попита Кори.

— Днес ми се обади, а аз нищо не знаех.

— Не е ли твърде удобно да ви се обади?

Моруд се вторачи в нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че генералът се опитва да ме омаловажи.

— Защо?

— Защо ще се интересува от нещата, които съм намерила?

— Разумно проследява развитието на разследването.

— Дали? Помислете за това, сър. Имаме си работа с възможен скандал, че опитът „Тринити“ е причинил смъртта на човек, фалшив военен полицай уби наш заподозрян, попаднахме на радиоактивни човешки останки, а сега някой е измъчвал и убил наш информатор. Всичко това сочи участието на РБУС по някакъв начин, а Магърк е комендантът.

Моруд поклати глава.

— Генерал Магърк заподозрян? Не може да говориш сериозно.

— Не казвам, че има участие — отговори Кори. — Пряко. Но „Уайт Сандс“ си остава голямо парче от пъзела. — Тя замълча. Точно се готвеше да му разкаже за срещата с лейтенанта от военноморския флот, обаче изражението на лицето му ѝ подсказа, че е по-добре да замълчи.

Моруд поклати глава.

— Суонсън, трябва да знаеш, че агентите новобранци са склонни да задълбават прекалено в своите първи случаи. Обикновено съм последният, който би отхвърлил някоя теория, но тази… — Той я погледна преценяващо. — Направо изби рибата, агент Суонсън — добави с тих безизразен глас, от който тя нищо не можа долови. — Остава да видим дали си права, или не. Обаче едно е сигурно: ако се чуе дори шепот, че ФБР смята генерал Магърк за следствен, всички сме изгубени, освен ако не разполагаме с железни доказателства. Върви и следвай твоите улики. Но го дръж в пълна тайна. Искам всекидневни доклади. До по-нататъшно решение. Разбра ли?

— Да, сър.

— Добре. Тогава върви си вкъщи и се наспи. Докладът ти за събитията тази вечер може да почака до сутринта. — И преди тя да успее да каже и дума, Моруд се обърна и тръгна към гъмжилото от дейност около бараката за инструменти на покойния Джеси Гауер.