Опашката на скорпиона

62.

Нора Кели не се интересуваше от търсенето на пушката, нито пък някой я покани да участва. Пендъргаст очевидно нямаше намерение да цапа безупречния си костюм. В резултат двамата стояха един до друг и гледаха как екипът за търсене на доказателства на ФБР, ръководен от Кори и Моруд, претърсва развалините на пансиона — същата сграда, в чието мазе беше изкопала тялото на Джеймс Гауер. Някои от членовете на екипа имаха детектори за метал и претърсваха терена и вътрешността.

Беше съвършен есенен ден. Въздухът беше свеж и хладен, а старият призрачен град беше залят от златното слънце. Между тях по молба на Пендъргаст стоеше мълчаливо Чарлс Фаунтин с белезници и превързана ръка.

— Нора, кажете ми — поде Пендъргаст — какво се случи, след като генералът избяга в пустинята? Досега не успях да науча подробностите.

— Флотът ни предаде на ФБР, където бяхме разпитани. Слава богу, след това ни пуснаха.

— Разбрах, че алчността на брат ви по ирония се оказала гениален ход.

Нора се усмихна:

— По-скоро е случайност.

— А генералът?

— Намериха тялото му ден по-късно. Прострелял се е в главата. Войниците, които опитали да изкарат двата камиона със съкровището от полигона, били заловени. Всичко задигнато е възстановено. Ще го изследваме, включително и за неговото историческо значение.

Пендъргаст поклати глава.

— „Сега всички боготворят златото, почитта към всичко останало е премахната“.55 Това е казал един от така наречените поети на Август за Римската империя. То важи с пълна сила и днес. — Той се обърна към Фаунтин. — Не сте ли съгласен?

Адвокатът не отговори.

— Много хитър заговор — продължи Пендъргаст. — Вие и вашите съмишленици — богаташи и стълбове на обществото — сте разполагали с ресурсите и познанията, за да проучвате най-вероятните места в руините и историческите местности, където могат да се намерят ценни артефакти. Проверките са били методични. След това сте провеждали удар с хирургическа точност — нощно време с тежки превозни средства, включително хеликоптер, обирате мястото и си тръгвате. Обикновено сте внимавали да оставите мястото така, сякаш е недокосвано, но странно празно. Когато това е било невъзможно, сте причинявали големи щети, за да маскирате умната кражба като акт на безсмислен вандализъм. След това сте продавали добитото на черния пазар на кръг от олигарси, шейхове и милиардери със страст да колекционират определени неща.

— За агент на ФБР имате твърде живо въображение — отбеляза Фаунтин.

— Разбира се, с течение на времето местата, които е можело да бъдат открити чрез проучвания, започнали да намаляват. Тогава сте прибягнали до по-опасни методи — започнали сте да плащате за информация, която не би могла да бъде проследена до вас. Дори от време на време сте купували предмети със съмнителна стойност… от хора като Джеси Гауер.

— Само се опитайте да ми припишете неговата смърт — изръмжа Фаунтин.

— Защо да го правя, ако нямате нищо общо с нея? Дело е на генерала: хакнал е телефона на агент Суонсън с помощта на най-съвременни секретни армейски методи и решил, че младият Гауер притежава последното парченце от пъзела. Хората му малко са прекалили с разпита. Наистина е иронично, защото банда като вашата веднага щеше да бъде заподозряна. Вие обаче сте се съюзили с Пик Ривърс. Предполагам, сте го използвали, от една страна, за първоначалните набези, свързани с вашите проекти. Проекти, от които сте се чувствали застрашен. А това ви е предоставяло възможност да отричате. Не е учудващо, че напоследък Ривърс е имал пари. Обаче шериф Уотс го хванал, а Ривърс се паникьосал и извадил пистолет. Ривърс не е признал нищо, защото знаел, че това е по-ценно от живота му, но вашият съдружник, който се нарекъл Белингейм, не пожелал да поеме риска да го остави жив. Още едно доказателство за стойността на артефакта, скрит тук.

Фаунтин се усмихна леко, но не отговори.

— Наистина ли смятате, че ще намерят пушката? — намеси се Нора. — Та това е пушка. Може някой отдавна да я е взел.

— О, Нора, съмнението във вашия глас ме наранява. Не се съмнявам в пушката на Джеронимо.

— Ако наистина е там, на кого ще принадлежи?

— Интересен въпрос. След използването ѝ като доказателство в криминално дело смятам, че би трябвало да бъде предадена на някого от наследниците на Джеронимо, ако има такива. Мога да си представя, че ще бъде твърде неочаквано щастие.

Нора не можа да се сдържи и се усмихна.

— Аз знам, че има поне един.

Пендъргаст кимна към търсещите.

— Друг въпрос е дали ще успеят да я намерят. Не се съмнявам, че е скрита добре. — Той спря, за да види какъв е напредъкът на ЕСД. — Така както ги гледам, май доста са наближили.

Нора го погледна с любопитство.

— Да не би да намеквате, че знаете къде е?

— Имам предположение.

— Но вие никога не сте идвали тук?

— Позволете, но какво общо има това?

Нора помълча известно време.

— Добре, ще налапам въдицата. Къде е?

— Нора, първият въпрос, който трябва да зададете, е: къде не е? Няма да е в стаята на Смит. Той щял да бъде цял ден в рудника, така че стаята му не била сигурно място. Нито би я скрил в кръчмата — там е било твърде оживено. Същото важи за кухнята. Не би я скрил някъде другаде в града, защото е щяло да бъде твърде опасно. Същото важи за околните хълмове, защото хората щели да го видят да отива там и да се запитат какво прави? Пък и оставена навън, би била изложена на въздействието на природата. Това остава само едно място: мазето.

— Но мазето беше претърсено методично! Първо от мен, след това от Хъки и неговите колеги от ФБР.

— Да. Горкият Хъки. — Пендъргаст отново погледна Фаунтин. — Предполагам, че хвърлянето му в кладенеца е ваше дело. В края на краищата не сте могли да позволите някой, и то човек обучен да открива доказателства, да блуждае из призрачния град и да намери скъпоценната ви пушка.

Тъй като Фаунтин не отговори, агентът се обърна отново към Нора:

— Във всеки случай фактът, че мазето е било претърсено както трябва, ми беше от голяма помощ. Това сви значително броя на възможните скривалища.

— Къде тогава? — попита Нора нетърпеливо.

— Стените на мазето са от кирпич. Изсъхнала кал. Много са дебели. Да скриеш нещо в тях ще бъде твърде просто. Издълбаваш дупка в стената, за да побере пушката, пъхаш я вътре, после я замазваш отново с кал. С малко прах от пода ще скриеш прясната замазка и този участък ще изглежда също като останалата стена. Обаче калта от деветнайсети век не може да устои на металните детектори от двайсетия.

Точно в този миг се чу вик и всички се втурнаха в мазето. През вратата се видя, че един от екипа е клекнал при стената в далечния край, където беше намерен трупът на Гауер. Започнаха да стържат калта и скоро стигнаха до кухина. Започнаха да я снимат и след това — най-накрая — от скривалището беше извадена дълга пушка и всички агенти започнаха да ръкопляскат.

Нора погледна Пендъргаст.

— Не зная как го правите!

— Просто екстраполирам фактите по-нататък от останалите хора. Това е всичко. Както при шаха: добрият играч мисли три хода напред. А по-добрият — пет. — Той се обърна към Фаунтин, който се беше вторачил в сцената с учудване и гняв. — Е, господин Фаунтин, след като вашето мълчание не ви донесе полза — както видяхте, намерихме онова, което търсехте, — може би ще решите, че разговорът с нас ще ви послужи по-добре?

Фаунтин се вторачи в Пендъргаст.

— Вие сте самият дявол.

— От вас, сър, ще го приема за комплимент. — И Пендъргаст леко се поклони на адвоката.