Опашката на скорпиона

61.

Три дни по-късно в десет сутринта в склада за съхраняване на доказателства специален агент Кори Суонсън грижливо подреждаше всичко, което ФБР бяха намерили в къщата на Чарлс Фаунтин. Уловът си го биваше! Оказа се, че Фаунтин е ръководил добре замислена иманярска операция в продължение на повече от три години, като използвал подбрана група от същите престъпници, които защитавал като адвокат. Фаунтин беше единственият член на тази група, оцелял от престрелката в Хай Лоунсъм. Уотс го беше ранил в ръката и тъй като адвокатът не си падаше по престрелките, бе лежал на мястото си, докато всичко свърши. Оттогава не беше казал и дума — нито една дума, дори след като се сдоби с адвокат.

Затова те трябваше да разберат какво точно са търсели Фаунтин и неговата банда в Хай Лоунсъм. Дори беглият преглед на документите показваше, че не е съкровището на връх Викторио, както Фаунтин беше заявил на Уотс по време на престрелката. Не, имаше нещо друго. Нещо с голяма стойност, скрито там. Но какво? Документите, открити в сейфа на Фаунтин с размерите на гардеробна, бяха толкова много, колкото и объркващи.

В подготовка да се оттегли и да остави на Кори да поеме изцяло разследването, Моруд я беше помолил да събере всичкия документален доказателствен материал и да го подготви за групов преглед. Това беше обичайният номер на ФБР за проучване на много по обем и объркващи доказателства.

Кори беше нервна. Работата беше сериозна. Тя се огледа и видя, че кафемашината е приготвила прясно кафе. Всичко си беше на мястото. Вече беше 12:55 ч. Групата щеше да дойде след пет минути. Беше организирала срещата преди обедната почивка.

Приглади костюмчето си, оправи ремъка, на който висеше значката с личната карта, и в този момент чу гласове в коридора. Влезе Моруд с дебело превързана ръка, следван от Нора Кели, шериф Хоумър Уотс, Милт Алфиери, Дон Кетърман и Найджъл Лейтроп. Последен се появи човек, когото Кори рядко виждаше — специален надзираващ агент Хулио Гарсия, който беше и началник на полевия офис на ФБР в Албакърки.

— Кори, нещата са отишли доста далеч — каза Моруд, който носеше клипборд с главния списък на доказателствата. Макар да не бе коментирал нищо за намирането на златото и разобличаването на генерала или за изчезването на медицинския вързоп от склада за доказателства на ФБР, инстинктът ѝ подсказваше, че беше свършила нещо голямо. — Хайде да видим дали ще можем да извлечем някакъв смисъл от всичко това.

— Да, сър.

Моруд погледна в списъка.

— Защо да не започнем със скицата на Хай Лоунсъм?

Кори бързо я намери, измъкна я от безбройните листове доказателства и я разположи на друга маса. Всички се събраха около нея.

— Отлично — продължи Моруд. — Въздушните снимки също ще бъдат от полза за сравнение.

Кори погледна към мястото, където беше сложила снимките, и започна да рови из тях.

— Кои въздушни снимки по-точно? — попита тя с предчувствие за беда в стомаха.

— Увеличените, на които се виждат най-много подробности.

Кори потърси, след това отново, а в помещението настана тишина.

— Изглежда, не са тук.

Моруд повдигна вежди, но нищо не каза.

— Добре — започна той отново след няколко секунди, — а скицата, която показва външната част на постройките?

— Да, сър. — Кори отиде до мястото, където я беше оставила сутринта. Нея също я нямаше.

Тя преглътна.

— Няма я.

Отново настъпи тишина.

— Какво имаш предвид с „няма я“? — попита Моруд. — Нима искаш да кажеш, че е изчезнало доказателство?

Лицето на Кори пламтеше от червенина.

— Така изглежда.

— Кой е влизал тук? — намеси се Гарсия. — Кой има достъп?

— Не знам — смотолеви Кори. — Тази сутрин подредих всички тези доказателства. Но сега… — Тя преглътна.

— Трябва да е някакво объркване — каза Моруд в опит да я защити. — Кори, защо не погледнеш отново на лавиците, за да провериш дали случайно не си забравила някоя кутия?

Кори знаеше, че не е така, но не поиска да му възразява.

— Да, сър.

Тя се насочи натам с нейното копие от списъка с доказателства, но лавицата, която съдържаше улова от дома на Фаунтин, беше празна. Беше взела всички документи и те не можеха да бъдат на друго място.

— Съжалявам — каза тя, когато се върна. — Там няма забравени доказателства. Всички са тук.

— Как може всички да са тук — попита Гарсия, повишавайки тон, — след като липсват ключови доказателства?

Кори се вторачи в него и от объркване се изчерви още повече.

— Не зная, сър.

— Не знаете? — тросна се Гарсия и я загледа гневно.

На Кори ѝ се стори, че умира. Цялата тежка работа, опасностите, през които премина, заговорът, който разкри, съкровището…

Някъде зад нея се чу лекият шум от отваряне на врата и след това един меден глас заговори надменно:

— Мога ли да попитам кога беше направено това кафе?

Тя се обърна сякаш в някакъв сън… и там наистина стоеше високата фигура, която познаваше толкова добре, в строг, безупречно ушит черен костюм, със сребристи очи и фино изваяно бледо лице.

— Вие пък кой сте? — поиска да узнае Гарсия.

— Специален агент Пендъргаст. — Мъжът се плъзна напред и протегна ръка: — Радвам се да се запозная с вас.

Гарсия стоеше напълно слисан.

— Пендъргаст? — повтори. — Онзи агент Пендъргаст?

— Така мисля. Да. — Той се обърна към останалите от групата. — Нора, Кори, здравейте.

— Това… това е неочаквано — заекна Гарсия. — Какво… ъъъ… ви води в Албакърки, агент Пендъргаст?

— У мен се събуди лек интерес към случая, по който работеше моето протеже агент Суонсън. Простете, че взех назаем част от вашите доказателства. Бях възхитен колко много е постигнала и ми беше любопитно какви празноти още остават.

— Вашето протеже? — учуди се Гарсия.

— Е, предполагам, че технически погледнато, сега е протеже на агент Моруд. Въпреки това имам някои идеи. Бихте ли искали да ги чуете?

— О, да, разбира се.

— Заех онова малко помещение ето там. Моля да ме последвате, ако желаете.

Все още смаяна, Кори последва останалите, които Пендъргаст водеше с леката си котешка походка към помещение, което приличаше на изоставен килер за метли. Цялото пространство беше заето от една маса и на нея лежаха липсващите доказателства.

— Аз сам се информирах — обяви Пендъргаст с хладна усмивка, — така че можем да си спестим въведението. Мисля, че всички сме съгласни, че Фаунтин и неговата група не са търсили съкровището на връх Викторио. Но каквото и да са търсили, трябва да е много ценно. Толкова ценно, че си е заслужавало убийството на полицай, както вие на собствен гръб научихте, шериф Уотс, когато изненадахте господин Ривърс да копае в мазето на ето тази постройка тук.

Той почука по старата скица на града с един от тънките си като крака на паяк пръсти.

— Говори се, че това е бил публичен дом. Но това не е истина. Бил е просто пансион с кръчма на първия етаж. Може да видите изписани имената на различни хора върху скицата с почерка на господин Фаунтин. Искал е да разбере кой живее във всяка стая. Въз основата на доказателствата, изглежда, може да се заключи, че интересът му е бил съсредоточен върху човек на име Хюстън Смит.

Той плъзна скицата към малката група хора.

— Ето неговото име в тази малка стая тук.

Всички протегнаха вратове да видят името надраскано на съответното място на скицата.

Пендъргаст се изправи.

— Кой е бил този Хюстън Смит? Не е изненадващо, че е бил миньор. Както може да видите от този списък с работници в рудника на дружеството, много от тях идвали от Четвърта кавалерия, чиято главна квартира е била близо до Сокоро. Това е била кавалерийската част, която е преследвала и заловила Джеронимо, военния вожд на апахите. След залавянето му членовете на Четвърта кавалерия били уволнени. Неколцина дошли да работят в Хай Лоунсъм, защото там току-що било открито злато и минното дело бързо се развивало.

Кори слушаше и се питаше това накъде ли водеше. Спомни си, че Фаунтин разказа почти същото, когато Уотс за първи път ѝ показа призрачния град.

Пендъргаст избута напред друг документ.

— Ето документите на Смит за уволнението му от армията. Бил е лейтенант в Четвърта кавалерия и дясна ръка на капитан Хенри Уеър Лоутън, командир на частта. Лейтенант Смит изиграва решаваща роля за залавянето на Джеронимо, или би трябвало да кажа за „доброволното предаване“, тъй като апахът никога не е бил залавян. Бил е заблуден да се предаде.

Пендъргаст измъкна една снимка.

— Това е прочутата снимка на Джеронимо и неговата група воини, когато дошли да се „предадат“. Обърнете внимание колко тежко са въоръжени. Отдавна се били отказали от стрелите в замяна на най-новите смъртоносни пушки.

Напомнящата на паяк ръка извади още един документ.

— Ето смъртния акт на Смит. Ще установите, че той е един от онези нещастници, затворени в шахтата. Тялото му не е било намерено. Ето — продължи Пендъргаст — документ, отпреди почти десетилетие. Това е протокол от търг с наддаване. Пушката „Уинчестър“ модел 1866 г. на капитан Лоутън е продадена за милион и двеста хиляди долара — най-висока цена, плащана за оръжие до този момент. Любопитно е, че е сред документите на Фаунтин. Или пък не е чак толкова любопитно.

Пендъргаст спря поглед върху групата.

— Всичко това е много показателно, нали? Вече изглежда доста ясно какво са търсили Фаунтин и неговите хора.

Кори нищо не каза. На нея въобще не ѝ беше ясно. Нищо в този лабиринт от объркващи доказателства сякаш нямаше връзка помежду си.

След мълчанието, което посрещна неговото изявление, по лицето на Пендъргаст плъзна лека усмивка.

— Агент Пендъргаст — обади се Моруд, — може ли да навлезете в малко повече подробности за връзките, които виждате между тези доказателства?

Веждите на Пендъргаст се стрелнаха нагоре в престорена изненада.

— Повече обяснения?

— За онези от нас, на които липсва вашата забележителна проницателност — отговори сухо Моруд.

Кори виждаше, че Пендъргаст се забавлява искрено.

— Много добре. Какво е първото, което се случва на въоръжен човек, който се предава на врага си?

— Разоръжават го — изстреля Кори. Изведнъж беше започнала да вижда как парчетата започват да пасват едно на друго. — Значи Лоутън е взел пушката на Джеронимо… и след това може би я е дал на Смит като награда. Вие казахте, че Смит е изиграл важна роля в залавянето. Когато бил уволнен, Смит е взел пушката си в Хай Лоунсъм. Не би я поверил на никого другиго. Обаче загинал при срутването на шахтата.

— Не би взел пушката в рудника — добави Нора.

Кори кимна.

— Което означава, че пушката може да е още някъде из Хай Лоунсъм.

— Браво, агент Суонсън — извика Пендъргаст и плесна с ръце. — И ако пушката на Лоутън е продадена за един милион и двеста хиляди долара, колко ли ще струва тази на Джеронимо? — Той отново почука с пръст по скицата на стария пансион, където беше живял Смит. — Сигурно е държал тази награда близо до себе си. Значи е някъде из тези руини. Може би трябва да идем да хвърлим един поглед? — Той направи пауза. — Да вземем ли и адвокат Чарлс Фаунтин, с нас? Имам усещането, че намирането на пушката ще се окаже онзи психологически подтик, който ще го накара да говори.