Опашката на скорпиона

23.

Наведена над масата, покрита с чирепи от глинени съдове, Нора Кели чу слабия вой на сирени. Спря за миг, за да се вслуша. Разбира се, от време на време по улицата минаваха превозни средства със сирени. Тези обаче забавяха ход и звучаха все по-силно и тя осъзна, че вероятно са влезли в паркинга на института.

Минута по-късно някой почука силно на вратата. Преди Нора да успее да стигне до нея, тя се отвори. На прага стояха Кори Суонсън, специален агент Моруд и д-р Уайнграу с изкривено от загриженост лице. Зад тях имаше двама души в бели противорадиационни костюми, с маски на лицето, на които се виждаха символите за радиация. Единият носеше тежка метална кутия.

— Какво, за бога… — започна Нора.

— Мисля, че ФБР е тук, за да вземе кръста — обясни Уайнграу. Докато тя говореше, зад нея се появи Дигби, протегнал любопитно врат.

— Щяхме да се обадим предварително — каза Кори, — но според изискванията за национална сигурност не можеше.

— Изисквания за националната сигурност?

— Изглежда, кръстът в сейфа ти може да е радиоактивен.

— Радиоактивен? Това някаква глупава шега ли е?

— Равнището вероятно е много ниско — побърза да добави Кори. — Но достатъчно, за да се налага да го вземем и поставим в нашето помещение за радиоактивни доказателства. Може ли да влезем?

Нора се дръпна настрана и Кори влезе, последвана от останалите. Стаята се оказа препълнена. Поне Дигби прояви съобразителност и остана отвън.

— Къде е? — попита Кори.

Нора си пое дълбоко дъх и погледна към Моруд, чието лице беше безизразно.

— Виж, ако нямаш нищо против, преди това имам нужда от още обяснения. Как може кръстът…

— Ще ви обясним в Албакърки — прекъсна я Моруд. — В момента трябва да приберем кръста в кутията.

— Той е в касата отсреща. Сега ще я отворя.

— Не — спря я Моруд, — тези мъже ще го направят. Моля всички останали да отстъпят назад.

Мъжете в белите костюми отидоха при малкия сейф, вграден в далечната стена. Нора им съобщи комбинацията и те я набраха на клавиатурата. Отвориха вратата, извадиха кръста в кожената му обвивка и внимателно го сложиха в кутията, която очевидно беше покрита с олово отвътре, и я затвориха.

Междувременно Кори сложи няколко документа на бюрото на Нора.

— Ето приемно-предавателните протоколи. Моля, подпиши ги, за да се документира вземането на кръста.

Нора подписа документите. Всичко се случваше толкова бързо.

— И сега какво?

— Ще го занесем в полевия офис. Там можем да обясним по-подробно какво се случва. Разбира се, ако искаш да дойдеш с нас.

Нора погледна към д-р Уайнграу, която кимна.

— Нора, моля те, отиди се тях и като се върнеш, ми докладвай. Това е тревожно. Меко казано.

— Добре — отговори просто Нора.

Нора стигна до Албакърки в кола на ФБР. Кори пътуваше пред нея в бус, където беше натоварен кръстът, затова нямаше кой да отговори на въпросите. След час пристигнаха пред сградата на ФБР на Лукинг Парк авеню. Влязоха през задния вход, който мъжете в защитни костюми прекосиха в галоп, отнасяйки кутията напред. Нора се присъедини към Кори и Моруд, които закрачиха след мъжете.

— И какво, сега ще ми порасне още една глава, а? — попита Нора раздразнено и само наполовина шеговито. — Това нещо повече от седмица беше в моята каса и на масата ми, преди всички изведнъж да се вдигнат под тревога.

— Няма защо да се притесняваш за радиацията — успокои я Кори. — Не е чак толкова по-висока от природната радиоактивност. Съжалявам за суматохата, но такива са изискванията и не можех нищо да направя. Повярвай ми, аз също откачих, когато го открих. Обясниха ми, че дозата е същата като при летене със самолет на 10000 метра височина в продължение на няколко часа.

— Тогава защо беше цялата тази истерия?

— Както вече ти обясних: такива са изискванията. Плюс изобилие от предпазливост. Дори радиацията да е минимална, трябва да спазваме правилата. В края на краищата не знаем откъде е дошла.

— Тези правила не попречиха да „я“ занеса в Санта Фе и да заразя института! — каза Нора по-разпалено, отколкото искаше. Пое си дълбоко дъх. — Съжалявам. Моята работа… ами, точно в момента се прави политика.

— Не се притеснявай за това — успокои я Кори.

Вървяха няколко минути в мълчание.

— Просто не разбирам как е възможно — най-накрая призна Нора.

— Аз също. Единственото, което знам, е, че костите на мулето, чувалите и всичко свързано с тялото, както и самото то, са радиоактивни.

Следвайки мъжете в защитни костюми, крачеха по виещите се коридори от сгур бетонни блокчета в мазето на сградата на ФБР. Най-накрая спряха пред една врата и Моруд набра кода на клавиатурата. Вратата се отвори с щракване и зад нея се показа огромно складово помещение. Стелажите се издигаха от пода до тавана и лавиците бяха пълни с кутии и странни предмети, увити в найлон. Нора видя какво ли не: от старо парче броня на кола и част от закърпена подова настилка до рамка на прозорец, осеяна с дупки от куршуми. До рамката на стената беше облегнат стар автомат „Томсън“ с кръгъл пълнител.

— Склад за доказателства — обясни Кори.

— Прилича на музей.

— Музей е — намеси се Моруд. — И точно както в музей, нищо никога не се изхвърля.

Минаха през вратата и накрая се озоваха пред блестящата стоманена врата в другия край на помещението, покрита със символи за радиационна опасност.

— Трябва да изчакаме тук — нареди Моруд.

Вратата се отвори със съскане и ярките светлини вътре светнаха автоматично, осветявайки чисто допълнително помещение. Двамата мъже влязоха и вратата се затвори след тях.

— След 11.09.2001 г. — обясни Моруд — в няколко важни офиса на ФБР бяха оборудвани помещения за радиоактивни доказателства като това. Ние бяхме сред избраните. — Той прочисти гърлото си. — Искате ли да се качим в моя офис, за да… ъъъ… обсъдим това развитие?

Няколко минути по-късно вече седяха в офиса му. Моруд се настани зад бюрото, сплете ръце и се наклони напред.

— Е — започна той с лека усмивка, поглеждайки към двете жени подред, — предполагам, че първата реакция на всеки след подобно събитие може да се обобщи с „какво става, по дяволите?“.

Настъпи мълчание.

— Някоя от вас има ли представа как този тип Гауер може да се е облъчил?

Отново мълчание.

— Костите, дрехите, скелетът на мулето — всичко ли е радиоактивно? — попита Нора.

— Да — отговори Кори.

— Мъжът е изчезнал преди седемдесет и пет години — продължи Нора. — Как е възможно трупът му да е радиоактивен? Къде, за бога…

В този момент рязко замълча и се обърна към Моруд. Беше ѝ хрумнала идея.

— Мога ли да попитам защо офисът в Албакърки е сред малкото, където е оборудван склад за радиоактивни доказателства?

Моруд я дари с лека усмивка.

— Защото националните лаборатории в Лос Аламос и Сандия, двете основни лаборатории на страната за изследвания, свързани с ядрените оръжия, са в нашата юрисдикция.

— Лос Аламос — повтори Нора. Идеята, която беше започнала да се заражда в главата ѝ, сега се превърна в прозрение. И то толкова силно, че направо ѝ спря дъхът. Тя се обърна към Кори.

— На коя дата точно е изчезнал Гауер?

— Сега ще проверя — отговори тя и започна да рови из таблета си. — Обявен е за изчезнал през юли 1945 г.

Сърцето на Нора блъскаше в гърдите.

— През 1945 г. първата атомна бомба е взривена точно тук, в Ню Мексико. Опитът „Тринити“. В пустинята южно от Хай Лоунсъм. Кори, потърси датата в твоя айпад.

Кори извади на екрана страницата от „Уикипедия“ и започна да чете:

Тя вдигна глава от екрана.

— Гауер е обявен за изчезнал през същия месец.

— Продължавай да четеш — нареди Моруд.

Кори свали таблета. Напрегнато мълчание изпълни помещението. Накрая Нора го наруши.

— Значи Гауер е попаднал в атомния взрив.

— Попаднал на него и той го е убил — допълни Кори. — Това обяснява странните съдебномедицински подробности — пукнатите ребра и череп, както и кожата, която пада на ивици. И дрехите, които имаха вид на опърлени.

— Точно така — кимна Нора, — защото са били обгорени.

— Също така пукнатите ребра на мулето! Изглежда, били са ударени доста здраво от ударната вълна след взрива. Вероятно ги е повалила.

— Да — съгласи се Нора. — Гауер не е бил близо до мястото, защото иначе щеше да бъде изпарен. Обаче е бил достатъчно близо, за да получи рани от ударната вълна и да оцелее, макар и за кратко. С масивна доза радиация. Преди да умре, е успял да се върне в лагера си в Хай Лоунсъм.

— Това е причината да убие мулето. Гауер го е избавил от мъките му преди сам да умре.

Моруд се облегна на стола си.

— Направо невероятно! Човек е убит от първия взрив на атомна бомба и през всички тези години никой не е знаел за него. — Той започна да почуква с пръсти по плота на бюрото, докато размишляваше. — След като това се е случило във военен имот по време на оръжеен тест, очевидно трябва да включим армията. Затова предлагам следващата стъпка да е информирането на ракетния полигон „Уайт Сандс“ за случилото се. — Той погледна Нора. — Засега това трябва да остане поверително. Не го разказвайте на колегите си в института.

Нора кимна. Питаше се как ще го приеме Уайнграу, когато най-накрая го чуе.

— Защо обаче е бил там горе? — попита Кори. — Какво е правил там?

Моруд я погледна.

— На този въпрос трябва да отговори твоето разследване.