Опашката на скорпиона

51.

Нора се вторачи в двете парчета пергамент, сложени сега едно до друго на бюрото.

— Имам превода на моята половина — каза тя. — Орландо го направи. Трябва да преведем и твоята част.

— Как ще го направим? — попита Кори, която продължаваше да гледа пергамента. — Не само е бъркотия от криволичещи линии, но и повечето букви са толкова избелели, че не се четат!

— В института Орландо засне моята част под ултравиолетова светлина, а след това обработи дигитално снимките, за да увеличи контраста. Може би ще успеем да направим същото. Имаш ли нещо синьо и прозрачно?

— Имам нещо по-добро — ръчно следователско ултравиолетово фенерче. Стандартно оборудване на ФБР. — Кори се зае да рови из офис материалите и извади малко черно фенерче химикалка.

Нора го взе и огледа.

— Ти ще го държиш насочено към пергамента, а аз ще снимам с мобилния телефон.

Кори насочи фенерчето и го включи, осветявайки документа. Нора забеляза, че под призрачната лилава светлина шрифтът изглеждаше много по-добре. Направи поредица снимки с телефона, след това ги прехвърли в аймака на Кори. Агентката въведе снимките в програма за редактиране на изображения и след като избра най-добрата експонация, започна да работи по тях. В течение на няколко минути, след като увеличи контраста и регулира яркостта, шрифтът на екрана стана достатъчно ясен, за да може да се чете.

Кори се загледа в изображението.

— Дори не приличат на букви!

— Гледай и се учи — каза Нора, изпитала внезапна благодарност към Орландо с неговата педантичност, и отвори страницата със старите кастилски шрифтове. Изтегли таблицата с „Кортезана“. Аз ще използвам това:

— Ето, виждаш ли? Това са всички разновидности на изписването на а.

Кори се вторачи в екрана.

— Страхотно! Нямах представа, че в интернет можеш да намериш подобни неща.

— Просто отнема известно време.

Нора започна да работи, като вземаше буквите от пергамента на Кори една по една, поглеждаше в таблицата и виждаше с каква съвременна буква да я замести. В началото вървеше трудно, обаче след десет минути започна да разпознава буквите по памет. Половин час по-късно вече беше преписала документа на Кори. Облегна се на стола и заяви:

— Това е.

— Можеш ли да го преведеш?

— Разбира се. — Взе празен лист и започна с първото изречение. Работеше бавно, защото от време на време се налагаше да проверява необичайни думи в „Гугъл преводач“.

Нора свърши с последното изречение и бутна листа към Кори.

— Това е.

— А първата половина?

— Ето я. — Тя извади листа, на който Орландо беше записал своя превод на другата част от документа. Съедини двата превода с треперещи ръце и двете се наведоха над листовете, за да прочетат цялото писмо на английски.

Прочетоха го наум и мълчанието в стаята продължи, когато се спогледаха.

— Това е невероятно — измърмори накрая Кори.

— Да — потвърди Нора. Поклати глава сякаш искаше да прогони някакъв сън. — Кой е този връх Агихон дел Ескорпион — Опашката на скорпиона?

Кори се надвеси над клавиатурата и скоро на екрана се отвори „Гугъл земя“ и показа Сиера Оскура в северния край на ракетния полигон на запад и юг от мястото на опита „Тринити“. Полигонът се простираше в северна и южна посока в продължение на четиресет километра и обхващаше стотици хълмове, върхове, била и самотни скали.

— Питаш кой е Опашката на скорпиона? — повтори въпроса Кори, втренчена в екрана. — На Гауер и Таза са били нужни седмици, за да го открият.

— Все пак не са разполагали с технологиите на двайсет и първи век — изтъкна Нора. — Колко е странно името на този връх. Дали прилича на вдигната за удар скорпионска опашка? Или е наречен така по някаква друга причина?

Кори сви рамене. Уголеми изображението, съсредоточавайки се върху северния край на планинската верига Оскура близо до мястото на опита „Тринити“. Там имаше толкова много хълмове и върхове, че бяха трудни за преброяване.

— Ето една идея — каза Нора. — След като Гауер е намерил съкровището, сигурно се е насочил обратно право към Хай Лоунсъм, носел е кръста като доказателство за своето откритие. Ето го Хай Лоунсъм на картата. Маршрутът му трябва да го е отвел на около километър и половина от мястото на взрива от едната или другата страна: ето тук, за да бъде засегнат от експлозията. Хайде да прекараме линии от Хай Лоунсъм до точки на километър и половина от двете страни на мястото на взрива и да видим кои хълмове пресичат.

С помощта на услугата на „Гугъл“ за чертане на линии тя изтегли две. Те пресичаха предпланините на Оскура, минавайки през около дузина върхове. Нора и Кори се наведоха, за да гледат изображенията на екрана по-отблизо.

— Уха! — извика Нора. — Виж този хълм! Видя ли го?

Кори увеличи изображението. Хълмът на картата се казваше Присмехулник.

— Нищо не виждам.

— Не самия хълм, а малкия каньон, който срязва основата му.

Кори се вгледа в мястото. Каньонът се извиваше от долу нагоре, имаше формата на вдигната скорпионска опашка с издуто жило в края.

— Мамка му!

— Мамка му е много точно — съгласи се Нора, която потреперваше от възбуда, а сърцето ѝ блъскаше в гърдите. — Това е върхът! Това е мястото, където е скрито съкровището на върха Викторио!

Час по-късно Кори и Нора държаха в ръцете си по една празна чаша за вино. Бяха пийнали, за да отпразнуват случая. Скъпоценният пергамент беше внимателно прибран обратно в найлоновия плик за доказателства и заключен в сейфа, модел ФБР, в домашния офис на Кори. Тя опита да се свърже с Моруд, но отговаряше само гласовата му поща.

Нора стана.

— Време е да се връщам в Санта Фе — съобщи тя. — Скип е приготвил вечеря за нас и става опак, ако изсъхне във фурната.

— Добре. — Кори също стана. — Да се срещнем утре сутринта в осем в моята кабинка. Тогава заедно ще представим всичко на Моруд.

— Нямам търпение.

Кори се усмихна при тази мисъл.

— Направо ще се шашне.