Опашката на скорпиона

26.

Сега Кори подтичваше, а не вървеше по препълнения коридор на третия етаж на Презвитерианската болница, без да обръща внимание на препятствията по пътя ѝ. Намали ход, когато стигна до края, където беше стаята на Ривърс. Някак си Моруд беше успял да я изпревари, така че го видя как стои в коридора сред група хора, състояща се от лекар, сестра, двама рейнджъри от Бюрото за управление на земите. Включително онзи, когото беше видяла при първото си идване със сгънат вестник и чаша кафе на пода. Вратата на стаята на Ривърс беше полуотворена.

— Какво се е случило? — попита тя задъхано, когато стигна до групата, и само секунда по-късно осъзна, че е прекъснала напрегнат разговор.

Един по един те всички обърнаха глави към нея.

— Нашият затворник е мъртъв — отговори ѝ Моруд.

Беше станало точно онова, от което се страхуваше. Чу се, че Ривърс, боклукът, който простреля Уотс, беше получил сърдечен удар, и това я накара да полети към болницата.

Обърна се към лекаря:

— Имате ли представа защо? Очевидно не е заради раната в крака.

Лекарят с хлътнало и уморено лице, покрито с еднодневна брада, бавно премигна.

— Имаше усложнения, затова беше все още в болницата. Изглежда, е внезапна смърт заради спиране на сърцето29.

Кори огледа лицата на присъстващите с надежда, че някой ще даде по-смислено обяснение.

— Внезапна смърт поради спиране на сърцето? В това няма никакъв смисъл.

— Ами сърдечният арест — каза лекарят с уморен глас — е най-честата причина за естествена смърт в Америка.

— Какви са тези усложнения? Те ли са го предизвикали?

— Инфекция. Много е вероятно. Обаче внезапната сърдечна смърт може да се случи напълно изненадващо — обясни лекарят. — Не беше на ЕКГ пациентен монитор, така че не можем да сме сигурни дали смъртта е предизвикана от камерна фибрилация30, или друга латентна аритмия. Холестеролът му беше необичайно висок, може би поради наследствено заболяване, така че и кардиомиопатия31 също е възможност. Онова, което сега можем да кажем със сигурност, е, че смъртта е настъпила заради спиране на сърцето.

— Кори — намеси се Моруд, — наредихме да се извърши аутопсия, така че на всички тези въпроси ще бъде отговорено.

Кори се обърна към рейнджърите в униформата на БУЗ.

— Вие ли бяхте дежурни, когато се е случило?

— Аз бях — заяви единият от тях, когото не беше срещала по-рано. Определено не изглеждаше доволен, че трябва да признае това. На баджа за името беше бродирано „Акимс“.

— Кога стана това?

— Около пет сутринта. Сестрата влезе в помещението, за да провери някакви необичайни данни на монитора в сестринската стая, и след минута изхвърча от стаята. — Той посочи с очи сестрата, която стоеше до лекаря.

— Сърдечен арест — обади се сестрата. — Пациентът не реагираше.

— Разбира се, бяха взети мерки — продължи лекарят. — Сърдечно-белодробна реанимация, електрическа стимулация. Аз обаче предполагам, че сърдечният арест е предизвикал и ИМ, което е довело до смъртта.

— ИМ? — не разбра Кори.

— Инфаркт на миокарда или с други думи, сърдечен удар. Изведнъж прекъсва и кръвоснабдяването на мозъка… — Лекарят поклати глава.

Настъпи кратко мълчание.

— Той беше в болница — повтори Кори. След това се обърна към рейнджъра. — А вие е трябвало да го пазите.

Мъжът пристъпи от крак на крак и след това отново стрелна поглед към дежурната сестра все едно удавник се озърта за спасителен пояс.

— Това не е кардиологично спешно отделение — обясни сестрата на Кори. — Дори не е отделение за долекуване. Пациентът се възстановяваше от огнестрелна рана в крака в отделение за общо лечение, а то бе избрано, защото има обезопасена стая. Инфекцията не беше силна.

— Много удобно — изсумтя Кори.

Тогава усети ръката на Моруд върху рамото си.

— Агент Суонсън, хайде да се разходим.

Когато той започна да я избутва от групата, тя се възпротиви леко и се обърна към рейнджъра.

— Може ли да видя списъка с посетители?

Рейнджърът го вдигна от пода, където лежеше опрян в крака на стола. Кори го взе и позволи на Моруд да я отдалечи от групата. Хвърли поглед в болничната стая на Ривърс, докато минаваха край нея. Единственото легло беше разхвърляно и празно.

Вмъкнаха се в една ниша под стълбището — оазис на сравнително спокойствие в сравнение с оживения коридор.

— Осъзнаваш ли в какво сбърка преди малко? — попита Моруд с лек укор в тона.

Кори си пое дълбоко дъх.

— Какво, сър?

Тя знаеше много добре, но ѝ се стори по-разумно да му даде възможност той да го каже.

— Изгуби контрол над себе си. Прояви нетърпение. Постави под въпрос познанията на лекаря и способностите на рейнджърите от БУЗ. Това не е начин да получим сътрудничество и подкрепа. Помни, че не си самотен вълк в пустошта. Докато носиш тази значка, представляваш ФБР. Макар причината за смъртта да е доста очевидна, ще проведем аутопсия. — Той замълча за малко. — Зная, че си раздразнена, защото не успя да измъкнеш нищо от този човек. Аз също съм ти леко ядосан заради това. А сега си разстроена, защото няма да имаш друга възможност. Обаче няма нищо да постигнеш, като си го изкарваш на другите.

Кори се вторачи в пода и пое дълбоко лъх.

— Прав сте — въздъхна тя. — Съжалявам. — Наистина ли беше сърдита на себе си? Щеше да анализира това по-късно. — Зная, че лекарят и сестрата са направили всичко възможно. Но тези рейнджъри? Не ме впечатлиха още когато идвах тук за първи път. Не бих се изненадала, ако са дремали, когато…

— Когато какво? Някой се е вмъкнал по магичен начин вътре и е накарал сърцето на този боклук да спре? Цяло чудо, че е живял толкова дълго. Освен това чу сестрата: държали са Ривърс в обезопасено помещение със заключена врата. Тези пазачи са били там, за да пускат само посетители, имащи право да влизат и излизат, при това са отбелязани в списъка. — Той посочи списъка в ръката на Кори. Тя му хвърли едно око. — Тези рейнджъри може и да не са сред най-умните, но нямаш причина да се съмняваш в чувството им за дълг.

— Ей, я виж това! — възкликна Кори. Докато Моруд говореше, тя плъзгаше очи по редовете с посетители. Сега обърна клипборда към него.

— Шериф Уотс, арестувал болния; Лафорж, БУЗ, федерална служба за охрана; Суонсън, ФБР, разпит. Знаем всичко за последния посетител, нали така?

Кори приближи още списъка към очите му.

— Виж последния запис.

Моруд се смръщи.

— Белингейм, военна полиция, АКСАЩ, разпит.

— Какво е АКСАЩ?

— Армейско командване на сухопътните сили на САЩ.

— Значи е дошъл от полигона в „Уайт Сандс“. Каква работа има военната полиция да разпитва Ривърс?

— Не е дошъл от полигона. Най-близката база на АКСАЩ е форт „Блис“, който е разположен до полигона.

— Същото важи и за форт „Блис“. Щом са до полигона, те са част от него, нали така. Какъв интерес имат?

— „Блис“ и ракетният полигон „Уайт Сандс“ са по-скоро като нощ и ден. Във форт „Блис“ са подслонени бронирани дивизии, бригади и командване на противовъздушна защита. О, както и разузнавателен център за тактически операции. Форт „Блис“ е истинска военна база. И не предлагат обиколка с екскурзовод.

— Тогава имат още по-малко причини да разпитват Ривърс.

Моруд взе клипборда със списъка от Кори.

— Тези предположения са губене на време. Този военен полицай може да е дошъл от форт „Блис“. Или форт „Браг“. Или форт „Нокс“. — Той излезе от нишата и тръгна бързо към обезопасената болнична стая. Кори го следваше по петите.

Лекарят и сестрата още стояха пред стаята, но вече се обръщаха да си вървят. Спряха, когато видяха Моруд да бърза към тях. Той ги подмина и се упъти към рейнджъра.

— Акимс? — заговори го Моруд.

Мъжът се изпъна.

— Сър?

Моруд му показа списъка.

— Последният посетител в списъка. Военен полицай Белингейм. Пише, че е пуснат да влезе в двайсет и три часа и пет минути снощи.

Рейнджърът се вторачи в списъка все едно пред него бе главата на Горгона.

— Вие ли бяхте дежурен по това време?

— Да, сър.

— Значи сте видели този човек.

— Да.

— И сте го пуснали?

— Каза, че имал въпроси към затворника.

— Каза ли от коя база е и кой го е изпратил?

— Показа ми документите си, които изглеждаха наред. Аз не… записах от коя база е.

— И не сте поискали да видите неговата заповед?

— Това не е по правилника, сър.

Мускулите на челюстта на Моруд леко изпъкнаха.

— Колко време остана вътре?

— Около десет минути.

— През това време имаше ли някого с него в помещението?

— Не, сър.

— Чу ли нещо необичайно, докато полицаят беше вътре? Например повишени гласове?

— Не, нищо.

— Чу ли затворникът изобщо да е разпитван?

Дълго мълчание.

— Не, сър.

— Единайсет през нощта не ви ли се стори необичаен час за разпит на арестант?

— Сър, не е моя работа да поставям под въпрос подобно нещо.

— Проверихте ли затворника, след като военният полицай си тръгна?

— Да. — Рейнджърът отново пристъпи от крак на крак. — Около петнайсет минути по-късно. Приблизително.

— И какво правеше той?

— Спеше. Както и преди да дойде военният полицай.

— Стойте тук — нареди Моруд, обърна се и тръгна към бюрото на сестрата.

— Какво ще правите, сър? — го попита изотзад Кори.

— Да правя ли? Ще се погрижа да запазят записа от охранителните камери на посещението на военен полицай Белингейм. — Той посочи камерата в ъгъла на коридора. — Ще се погрижа Ривърс да бъде подложен на още по-внимателна аутопсия от обичайното. Не заради причините, които ти изтъкна. Искането е трябвало да мине по обичайните канали и аз искам да знам защо не се случило. Освен това искам да науча какви въпроси е имал нашият военен полицай към затворника. — Той се поколеба, после добави доста сковано: — Кори, поздравявам те, защото се сети да провериш списъка на посетителите.

Още преди да ѝ се бяха обадили заради Ривърс, Кори обмисляше как да помоли Моруд за нещо. Нещо, което се притесняваше, че няма да одобри. Сега, когато изскочи тази неочаквана похвала с големината на троха, реши, че моментът е подходящ.

— Сър, има още нещо — осмели се тя.

Моруд вече беше извадил телефона си.

— Да?

Кори си пое дълбоко дъх.

— Да претърсим къщата на Гауер в ранчото.

— Мисля, че вчера беше с мен на това място — отбеляза Моруд, който вече набираше номера.

— Не, сър — отговори Кори. — Исках да кажа, че искам да проведа претърсване на къщата. Официално.

Моруд спря да набира и бавно свали телефона.

— И защо ти е, по дяволите, да правиш това?

— Защото смятам, че това е мястото, където най-вероятно ще събера още доказателства за нашия труп, сър. Радиоактивен труп.

— Видях мястото. Там са престояли неизвестен брой хора, след като са принудили Гауер да напусне. И както разбрахме, лично Дж. Робърт Опенхаймер. Също така чу от генерал Магърк, че покривът е бил сменен. Смяташ ли, че е било направено при първата поява на теч? Старата хижа е изстрадала яростта на природата и принадлежността си към армията в течение на три четвърти век.

Кори знаеше, че Моруд още не е свършил, затова си замълча и го остави да продължи.

— Но не това ме притеснява. Притеснява ме, че армията като проформа правило изисква съдебна заповед за всяко претърсване на неин имот от ФБР.

Кори беше научила и това и то беше основната причина да се колебае дали да изложи искането си.

— Суонсън, говорихме по въпроса и преди. Последно в джипа преди по-малко от дванайсет часа. Генералът беше достатъчно любезен, за да ни заведе като негови гости да видим мястото. Как мислиш, че ще се почувства, ако отговорим на тази любезност с искане за съдебна заповед?

— Сър, смятам, че във връзка с неочакваната смърт на нашия затворник и все още неизвестната природа на последния му посетител, той ще разбере необходимостта.

— И какво точно търсиш?

— Гауер трябва да е имал много важна причина да се промъкне в затворена военна база и да се скита близо до старата семейна къща. Причината може да е все още в тази къща: писма, документи, неща, пъхнати в някое чекмедже.

Моруд замълча за миг и накрая въздъхна с раздразнение.

— Трябва да проведа няколко разговора. Докато го правя, ще обмисля молбата ти. Ще я обмисля.

— Благодаря, сър.

— Още недей да ми благодариш. И дори да ти разреша да подадеш молба за съдебна заповед и тя бъде удовлетворена, генералът може да се почувства обиден, и то с право. Искам да направиш и невъзможното да не го дразниш. Тук ракетната база „Уайт Сандс“ е голяма работа.

— Разбирам.

— А сега върви да свършиш малко успокояваща канцеларска работа. Винаги съм я смятал за успокояваща. Ще ти се обадя. — След това се обърна и отново вдигна телефона.

Кори знаеше, че не бива да казва нищо повече. След като отправи кратък поглед към стаята, доскоро заемана от Пик Ривърс, сега покойник, тя се упъти към асансьора, който щеше да я свали във фоайето на болницата.