Опашката на скорпиона

54.

Приклекнал зад стената, Моруд се бореше да забрави болката. Парчето плат, увито около ръката му, вече се беше напоило с кръв.

Уотс сдържаше противниците им, като се местеше насам-натам зад стената и се показваше на неравномерни промеждутъци, за да изстреля по куршум. Целта беше да ги накара да останат зад прикритията си и да затрудни напредването им. Обаче тази стратегия можеше да продължава само определено време, защото междувременно изчерпваше мунициите им.

Настъпи затишие в сражението и тогава се разнесе глас:

— Шерифе?

Моруд се смая, защото позна този глас.

Беше на Фаунтин. Видя смайването, изписано и по лицето на Уотс.

— Шерифе, говори Чарлс Фаунтин.

— Познах те. Значи си едно проклето лъжливо копеле!

— Би било глупаво да отричам подобно очевидно изявление — отбеляза Фаунтин. — Обаче на въпроса. Загазили сте здраво. Може би ще мога да ви помогна да се измъкнете.

— Глупости.

— Хоумър, не ми се ще да те убиват. Хайде да поговорим.

Уотс се готвеше да отговори, но Моруд го докосна по ръката и прошепна:

— Накарай го да говори.

След кратко колебание Уотс кимна, после се обърна и извика:

— Говори.

— Няма нужда да умираш. Ще измислим нещо.

— Например?

— Дял от печалбата. Няма да е зле да имаме областен шериф на заплата при нас.

— Печалбата? Говориш за съкровището на връх Викторио?

Фаунтин се засмя.

— Шерифе, няма нужда да се заяждаш с мен. Не ни интересуват легендарни съкровища. Ние търсим истински неща. И като казвам истински, имам предвид точно това.

— Какви неща? Нещо тук горе?

— О, да, нещо тук горе. Нещо извънредно скъпо — проучванията ни по въпроса са напълно еднозначни. И така: би ли искал да се присъединиш към нас?

— А моят партньор?

— Агент на ФБР също може да ни бъде полезен.

Моруд се усъмни в това. Вярваха, че е възможно да привлекат областен шериф, но не и агент на ФБР. Щяха да го убият при първа възможност. Вероятно и Уотс.

— Е, какво ще спечеля от това? — попита Уотс.

— Много повече от жалката ти заплата от областната управа.

— И какво трябва да правя?

— Хвърли револверите пред стената и излез с вдигнати ръце. Ще се отнасяме наистина добре с теб. Скоро ще намерим онова, което търсим. Ще получиш справедлив дял. Обещавам.

Справедливият ти дял ще бъде куршум между очите, помисли си Моруд. Той и Уотс се спогледаха и погледът на шерифа му показа, че не се е поддал.

— Какво ще кажеш? — притисна го Фаунтин.

— Разкажи ми повече за онова, което се надявате да намерите — настоя Уотс.

— Стига приказки. Давам ти шейсет секунди, за да решиш дали да се присъединиш към нас, или да умреш. Отброяването започва сега.

Уотс се наведе към Моруд.

— Знаеш, че ще ни убият, нали? — попита той.

Агентът кимна.

— Трийсет секунди.

— Единствената ми мисъл е да ги нападнем и да вземем с нас колкото можем от мръсниците — каза Моруд.

— Имаш предвид като Бъч Касиди?

— Десет секунди!

Уотс изруга под нос, изправи се и стреля по посока на гласа. Успя да се скрие точно преди стрелбата да започне отново.

— Уотс, пропиля шанса си! — извика Фаунтин. — Ти и семейството ти винаги сте били самодоволни задници! Чуваш ли гарваните? Скоро ще кълват очите ти като череши!

Моруд погледна Уотс.

— Какво ще кажеш? Ако се впуснем и двамата към Фаунтин, ще пипнем поне него.

Уотс поклати глава.

— Искам да го обмисля.