Опашката на скорпиона

31.

От каньона Анзуело до Хай Лоунсъм пътуването беше дълго и буквално разтрисащо. Кори искрено се зарадва, че може да слезе, когато пристигнаха. Вече беше късно и слънцето се беше спуснало сред група далечни купесто-дъждовни облаци, превръщайки ги в кървави кули, и хвърляше странна червеникава светлина върху околността. Входът в призрачния град беше препречен с полицейска лента, а пред нея бяха паркирали няколко автомобила и бусове.

Отвъд автомобилите мястото кипеше. Кори видя Моруд да говори с хората от екипа на ФБР за събиране на доказателства, застанали около кладенеца. Когато приближиха, тя започна да чува гласа му — необичайно висок. Щом я видя, той прекъсна и се приближи.

— Какво е това? — попита с раздразнение, вторачвайки се в шериф Уотс и Нора. — Надявах се да запазим това произшествие в тайна!

Кори се изненада от неговия яд.

— Сър, когато ми се обадихте, разследвахме несвързана с произшествието страна на случая. За да ги оставя, трябваше да направя голямо отклонение и щях много да се забавя.

Моруд не отговори, но думите ѝ, изглежда, го укротиха малко. Той погледна към другите двама:

— Всичко това е строго поверително.

— Разбрах — увери го Нора.

— Елате с мен — нареди той на Кори. После погледна към Нора и Уотс. — Може и вие да дойдете.

Моруд ги поведе към мястото. Лебедка с кървава носилка, полюшваща се под нея, още висеше над кладенеца. Дървеният капак, стар и прояден от дървояди, лежеше счупен на две, а наблизо в незатворен чувал за трупове беше простряно тялото на Хъки. Главата му беше покрита със сгънат найлон.

— Подушвате ли? — попита Моруд и махна към тялото.

Кори се поколеба. Да подуши трупа? Беше странно искане.

— Ела по-близо.

Когато Кори направи още две крачки, въздухът се раздвижи от движението и до носа ѝ долетя миризмата на алкохол.

— Пиел ли е?

— Вони на алкохол, нали? — каза Моруд. Той махна през рамо. — Лагерувал е ето там. Мястото беше осеяно с малки бутилки „Саутърн Комфърт“, а в шибаната му раница има още. Взехме кръв, за да проверим колко е бил пиян.

— Как е бил намерен? — намеси се Нора.

— Тази сутрин не се е появил на работа. Жена му била ужасена, казала, че трябвало да се прибере в неделя вечерта. Триангулирахме сигналите на мобилния му телефон. Беше доста трудно, защото ту има, ту няма сигнал толкова далеч от цивилизацията. Извадихме късмет, че успяхме да го засечем. — Той се обърна към един от техниците на ЕСД: — Том, къде са нещата, които намерихте у него?

— В кутията за доказателства, сър.

— Погледнете това. — Моруд отиде при кутията. Вътре в различни отделения лежаха няколко плика за доказателства. — Всичко това намерихме в джобовете му. — Той извади няколко плика. — Златна монета, пръстен, стари ключове. По-големите неща са в бивака му. Плячкосал е всичко, до което е могъл да се докопа. Донесъл е металотърсач и навсякъде е изкопал дупки.

Уотс поклати глава.

— Защо ФБР държеше подобен човек на работа? Щом го видях, разбрах, че е неприятен тип. Дойде тук да бута стени без всякакво уважение към мястото.

Моруд се обърна към него.

— Господин Уотс, запазете вашето мнение за себе си — процеди той кисело.

— Не ми е в стила, агент Моруд.

Моруд рязко се обърна и нареди на Кори:

— Елате с мен.

И с бързи крачки се отдалечи. Кори го последва, а Нора и Уотс тръгнаха след нея. Боже, надяваше се, че шерифът повече няма да прави враждебни забележки. Никога не беше виждала Моруд в подобно състояние.

Стената на една неголяма плевня беше току-що съборена и Хъки беше изкопал няколко дупки в кирпичената основа на малката църква. Когато Кори се огледа, видя, че беше причинил известни щети, но за късмет не беше имал време, за да нанесе още разрушения, преди да падне в кладенеца. Продължиха покрай църквата до район извън града, осеян с дупки.

Нора клекна пред плитките изкопи.

— Това вероятно е било градското сметище — каза тя, — ако се съди по чирепите и бутилките.

— Хайде да говорим с Алфиери, за да научим последните новини — подкани Моруд и тръгна бързо по старата главна улица към мястото, където Алфиери, зачервен и потен, точно събличаше гащеризона за еднократна употреба.

— Милт, какви са новините?

— Ами доста ясни — отговори Алфиери. — Доказателствата сочат, че както изглежда, Хъки е дошъл тук горе сам. Имал е металотърсач и е претърсвал терена, където намирал нещо, веднага го изравял. И както изглежда, през цялото време се е наливал. Почти навсякъде са разхвърляни негови стограмки. В един момент преценката му е била замъглена от алкохола и е минал по капака на кладенеца. Изгнилият капак се строшил и той е паднал в дълбокия трийсет метра изкоп и се убил. Смятаме, че се е случило през нощта, защото на дъното е намерено и счупеното му фенерче.

— Кладенецът сух ли е? — попита Кори.

— Да, сух като скелет. Паднал си е на главата.

Не е за чудене, че са покрили главата му с найлон, помисли си Кори.

— Къде е лагерувал?

— Последвайте ме — нареди Моруд.

Хъки беше опънал палатката си на завет зад стената на старата църква. Имаше малък кръг от камъни, където беше палил лагерния огън, тенджера, празна консерва говежда яхния, още стограмки „Саутърн Комфорт“, фасове и други боклуци. На стара дъска лежаха подредени другите неща, които явно беше намерил: гравирано конско удило38 от сребро, медно испанско стреме, стари бутилки, порцеланова чиния, няколко прибора за хранене, ключалки и брави, изкъртени от врати, клавиши за пиано от слонова кост, още монети.

Нора, която беше изостанала, дойде сега, когато оглеждаха бивака. Тя коленичи, за да разгледа доказателствата.

— Мога ли да получа нитрилови ръкавици, моля? — помоли тя.

Алфиери ѝ подаде чифт и тя ги нахлузи. После взе една от бутилките и прочете:

— „Рич енд Реър“.

— Гауер имаше същата марка в раницата си — обади се Кори.

Нора огледа някои от другите предмети, след това вдигна една петцентова монета с индианец от едната страна.

— Хиляда деветстотин трийсет и шеста — прочете тя. — Може да е също нещо, оставено от Гауер. Това са важни улики.

— В какъв смисъл? — попита Кори.

Нора се изправи.

— Възможно е Хъки да е намерил стария бивак на Гауер. Искам, ако нямате нищо против, да огледам някои от дупките, които е изкопал.

— Мисля, че това е добра идея — бързо се съгласи Кори, след това стрелна поглед с крайчеца на очите към своя началник.

— Господин Алфиери ще ви покаже къде са дупките — каза Моруд. — Милт?

— С удоволствие. — Техникът извади скица на града, на която беше нанесъл местата, където Хъки е копал. Кори и Уотс тръгнаха след останалите. Следвайки грубата карта, започнаха от другия край на града и постепенно се придвижваха към полицейската лента.

Нора клякаше, за да огледа внимателно всяка от дупките, преди да продължат нататък.

— Бил е трудолюбив като къртица — измърмори тя.

Когато наближиха оборите, Нора спря при участък, разровен на много места.

— Този изглежда многообещаващо.

Беше равно място, недалеч от стария обор, където бяха намерили останките на мулето. Нора коленичи и събра парчета от счупена бутилка.

— Още една „Рич енд Реър“. А ето и кръга от камъни, където е палил лагерния огън. — Тя отмести настрана един изсъхнал търкалящ се бурен. — Вижте това! — извика и измъкна кутия тютюн за дъвчене от останките край кръга от камъни. Беше ръждясала, но печатът „патентовано през 1940“ все още се виждаше по края.

Нора стана.

— Това със сигурност е мястото, където Гауер е лагерувал. Виждате ли ето там гнилия брезент? Обзалагам се, че това е била палатката му. — Тя погледна Кори, след това Моруд. — Мястото би трябвало да се разкопае. Тук може да има важни улики. И… — За миг се поколеба. — Ако Гауер е намерил още ценности, най-вероятно ги е заровил тук.

Моруд погледна Кори.

— Някакви идеи?

— Съгласна съм.

Моруд кимна.

— Аз също. — После се обърна към Нора. — Сега се радвам, че се оказахте тук — каза ѝ той. — Извинявам се за лошото посрещане. Трябва да извършим тези разкопки колкото е възможно по-бързо. Кога може да започнете?

Кори затаи дъх, докато гледаше как Нора обмисля въпроса. Знаеше, че археоложката е притисната от сроковете в работата ѝ за института, и честно казано, нямаше представа дали ще приеме.

Най-накрая Нора отговори:

— Ще ми е нужен един ден, за да събера оборудването си и да проверя напредъка на моя асистент в Банделиер. Това означава вдругиден. Прилича ми на работа за два дни, затова ще се наложи да лагерувам тук една нощ. Ако не възразявате, ще доведа брат ми Скип.

Моруд се намръщи леко, но за изненада на Кори не възрази.