Опашката на скорпиона

52.

Когато наближиха гребена на прохода, които водеше към Хай Лоунсъм, Моруд спря колата от едната страна на пътя.

— По-добре да не позволяваме нашите фарове да се виждат от върха на билото — каза той. — Първо да хвърлим едно око, за да видим какво става.

Уотс слезе, сложи си каубойската шапка и затегна колана с двата револвера. Моруд се въздържа от коментар на този ритуал, но в себе си се развесели. Извади бинокъл от жабката и двамата влязоха в боровата гора, за да се изкачат до върха на билото.

Под тях на около километър разстояние се показа Хай Лоунсъм. Виждаше се светлина. Моруд погледна през бинокъла и видя два пикапа, паркирани под прав ъгъл един спрямо друг, лъчите на фаровете им осветяваха кипящ труд. Няколко мъже бяха заети да разглобяват втория дървен етаж на къщата, в която беше открито тялото на Гауер. Двама други с оръжие в ръце очевидно стояха на пост.

— Копелдаци! — изруга Уотс.

Моруд преброи мъжете и потвърди, че се виждат петима.

— Трябва да повикаме подкрепление — реши той.

Уотс изсумтя.

— Колко време ще отнеме?

— Часове, но алтернативата е да ги арестуваме сами, а това ще е самоубийство.

След малко Уотс кимна.

— Викайте подкреплението.

Върнаха се при колата. Моруд свали микрофона на радиостанцията, но бяха извън обхват. Мобилните телефони също нямаха покритие. Той запали двигателя.

— Единственото, което можем да направим, е да се върнем назад, докато намерим покритие, и оттам да ги повикаме.

Уотс изду устни.

— Агент Моруд, мога ли да направя едно предложение?

— Разбира се.

— Нека се приближим по-близо до тези хора и да видим дали не можем да установим нечия самоличност, или поне да запишем някой регистрационен номер. За времето, което ще е нужно да се върнем обратно, за да намерим покритие, тези типове могат да се измъкнат.

Моруд обмисли предложението. В него се съдържаше риск, но и възнаграждение. Дори някой регистрационен номер щеше да е от полза.

— Добре — съгласи се той най-накрая. — Идеята не е лоша.

Моруд подкара пикапа, но без да светва фаровете. Луната още не се беше показала, но на небето над пустинята имаше още отблясъци, които бяха достатъчни, за да се вижда. След като прехвърлиха най-високата част на прохода, започна леко да спуска пикапа по обратните завои. Бавно и тихо, ползваше само спирачките с изключени скорости, за не се чува шумът от превключването. Когато стигнаха в другия край на града, Моруд плъзна пикапа зад кирпичена стена, която беше добро скривалище. Слязоха от колата. Уотс извади един от 45-калибровите револвери и бавно завъртя барабана. Моруд провери своето оръжие.

— Ще се доближим достатъчно, за да различим някой регистрационен номер и толкоз — каза Моруд.

— Добре.

Измъкнаха се иззад кирпичената стена. Градът беше потънал в мрак, а в другия край се виждаха ярките светлини на фаровете. Като се стараеха кирпичените стени да остават между тях и светлината от фаровете, двамата започнаха да се промъкват по-близо.

На половината път през града, когато завиваха иззад стената на разрушена сграда, изведнъж светнаха две допълнителни светлини, които ги заслепиха и заковаха на място. Явно имаше пост в очакване на подобно нахлуване. Лъчите сякаш идваха от нищото. Моруд чу едновременното щракане на предпазители.

Един глас каза:

— Спокойно, взели сме ви на мушка с три оръжия, така че не правете глупости.

Моруд замръзна. Виждаше червените точки на лазерните прицели да играят по гърдите им.

— Шерифе, дръж ръцете си настрана от тези револвери.

— Да, сър — отговори Уотс.

Сега от мрака излезе бавно висок мъж и застана по средата между двете светлини. Носеше шлифер и каубойска шапка. Беше въоръжен с пушка и пистолет. Когато стигна до средата на улицата между новодошлите и кипящата дейност в другия край, той спря. Моруд го гледаше вторачено. Нещо у този човек му се струваше познато, но не и гласът. Две други фигури излязоха частично от сенките с насочени пушки и фенерчета в ръцете. Когато лъчът на едното за кратко освети лицето на високия мъж, Моруд изведнъж осъзна кой е той.

Мъжът с шлифера беше военният полицай от видеозаписа.

— Е, господа, да започваме — каза той с провлачен говор. — Шерифе, ти пръв. Извади двата револвера от кобурите. Бавно като на забавен кадър. Дръж ги само с два пръста. Дръж ги на ръка разстояние от себе си и ги пусни на земята. Разбираш ли, приятел?

— Да, сър.

Само с палец и показалец, много бавно, Уотс прехвърли лявата ръка върху дясната, измъкна двата револвера от кобурите и ги протегна, докато те се поклащаха.

— А сега ги хвърли.

— Хвърлете се на земята и се търкулнете наляво — измърмори Уотс на Моруд с ъгълчето на устата.

Моруд се напрегна.

— Казах да ги хвърлиш, приятел.

Уотс започна да раздалечава пръсти, но внезапно със светкавично стрелване на двете ръце ги хвана и вдигна нагоре в позиция за стрелба. Стреля едновременно в две посоки с притиснати към тялото лакти. Улучи мъжете от двете страни и ги запрати да се търкалят в прахоляка. Сетне се хвърли надясно и се претърколи в момента, когато мъжът с шлифера вдигна пушката, за да стреля. Моруд последва примера на шерифа, извади своя „Глок“, претърколи се наляво и стреля по мъжа, който още стоеше.

Обаче не уцели и мъжът с шлифера стреля, куршумът улучи дясната му ръка. Все едно някой го беше ударил с бухалка, пистолетът му отлетя, въртейки се във въздуха. Замаян в прахта, Моруд чу още изстрели и викове. Почувства как някой го хваща и рязко го вмъква в малка руина. Изтрещяха още изстрели, куршумите глухо се забиваха в кирпичените стени.

Уотс приведе над него, стиснал пистолета му.

— Страхотна стрелба — успя да каже Моруд.

— Вие сте ранен.

— Да.

Уотс вече късаше парче плат от ризата, за да превърже ръката на Моруд. По това време главата на агента вече се беше прояснила и шокът от раната премина в болка. Което по свой начин не беше лошо.

— Дайте ми пистолета. Мога да стрелям с лявата ръка — каза Моруд.

— Радвам се да го чуя — отвърна Уотс.

— Но нищо не мога да улуча — обясни Моруд. Стрелбата отново се усили. Над главите им просвирваха куршуми или се забиваха в стената. Като съдеха по посоките, откъдето идваха куршумите, бяха притиснати към земята от кръстосан огън. След това се чу внезапен взрив от стрелба, последвана от съскане на пробити гуми и звук от автомобилен клаксон, който рязко замлъкна. Мъжете бяха намерили колата им и я бяха извадили от строя.

— Колко са? — попита Моруд.

— Предполагам пет-шест. Без да броим двамата, които застрелях.

Моруд изръмжа.

— Аз имам двайсет и пет патрона в колана, плюс шест в барабаните — каза Уотс. — А вие?

— Петнайсет — отговори Моруд, като опитваше да не обръща внимание на болката. — Трябва да разузнаем тяхното прикритие, местоположение и полета на обстрел. Това означава да си подаваме главите.

— Добре.

— Някои от тях имат пушки — предупреди Моруд.

— Да, ще бъде трудно.

Поредният залп запрати куршуми в стените.

— Ето какво ще направим — предложи Моруд. — И двамата ще се изправим и ще открием огън за кратко, колкото да видим кое какво е. Бързо, по-малко от секунда.

— Разбрах.

— На три. — Моруд отброи и двамата се изправиха, откриха яростна стрелба, после отново се скриха. В отговор последва нов залп.

— Не знам за вас — каза Уотс, — но аз видях, че имат добро прикритие, открити полета за стрелба, ние сме заобиколени, а те напредват към нас.

Моруд отново изсумтя.

— Бих казал, че сме прецакани — обобщи Уотс.

Моруд затвори очи, справи се колкото можа с болката, после отново ги отвори.

— И аз мисля същото. — Пое си дълбоко дъх, издиша. Трябваше да се съсредоточи.

— Може би е време да си стиснем ръцете и да си кажем сбогом, както правят в каубойските филми.

Моруд направи гримаса.

— Още не.