Опашката на скорпиона

46.

Докато следобедът преминаваше във вечер, Кори Суонсън, седнала на кухненската си маса, внимателно разгъна парчето метално фолио, което беше приготвила предната вечер, след като се прибра вкъщи. Сложи си чифт нитрилови ръкавици, отвори кутията за доказателства и извади парчето пергамент и опаковката, в която беше увито, и ги сложи едно до друго. Нагласи настолната лампа да свети над тях и взе лупата си.

Опаковката беше от старомодна мушама, вкоравила се с годините. Тя я разви, оглеждайки повърхността за надпис или скица. Макар да беше трудно да види нещо през натрупаните с годините мръсотия и петна, не откри подобни следи.

После насочи вниманието си към пергамента. Беше корав и квадратен, със страни от по около двайсет сантиметра, и беше изписан с древни букви. Времето ги беше превърнало в цвят на стара мед. Три от краищата му изглеждаха стари и износени, но четвъртият личеше, че е рязан не толкова отдавна. Под лупата виждаше следите на нож, драскащ насам-натам пергамента. Избелелите стари букви от тази страна бяха разполовени — очевидно някога документът е бил по-голям, а сега беше разделен на две.

Обърна пергамента и огледа другата страна. На нея имаше картина, нарисувана с пастели, както изглеждаше. Тук-там имаше места, оцветени с водни бои. Рисунката също беше срязана. На нейната половина се виждаха двама души от коренното население на галопиращи коне — единият на черно-бял, а другият на дорест. Двамата държаха лъкове в ръце и преследваха кавалерийски офицер, който бягаше от тях, също на кон. Картината излъчваше простота, подобна на детската, и съдържанието ѝ беше ясно: всички подробности бяха предадени методично, включително ивиците боя по лицата на индианците, юздите и поводите, униформата на кавалериста. Беше жива и привлекателна, и въпреки отминалите години забележително свежа.

От друга страна, странните букви, които не разпозна, но предположи, че са испански, ѝ изглеждаха много по-стари и бяха толкова избледнели, че вече трудно се четяха. Имаше задрасквания и мастилени петна, което я караше да мисли, че текстът е бил писан набързо. За нея почеркът беше нечетлив. Сред всички тези извивки и заврънкулки беше дори трудно да различиш отделните букви.

Облегна се и започна да изказва предположения, както беше правила през целия ден. Това очевидно беше предметът, за който бе говорел Джеси. Нямаше друга логика. Обаче дали неговият прадядо е ценял пергамента заради рисунката, или заради испанския текст? Или заради двете? Бързо издирване в интернет ѝ разкри, че индианско изкуство, известно като рисунки в счетоводните книги, защото често използвали стари армейски счетоводни книги, се цени високо. Обикновено рисунките били дело на воини, които искали да изобразят важни сражения или сцени на ухажване. Индианците ценели пергамента заради здравината и трайността му. Беше забележително, че Джеси го беше запазил, въпреки потребността си от пари за наркотиците. Беше трудно да си представи, че един наркоман не го е превърнал в пари. Явно е бил важен за него. Или може би не е съзнавал неговата ценност. Но не, той сам беше казал: „По времето на прадядо ми повечето хора щяха да сметнат, че скъпоценното му нещо е годно единствено за облицоване на кокошарника. Обаче с течение на годините то добива стойност. Може би голяма стойност“.

Тя въздъхна. Пергаментът очевидно беше доказателство. Нейна отговорност беше да го занесе в Албакърки, за да бъде регистриран и изследван в лабораторията. Испанският текст, или каквито бяха старите калиграфски изписани букви, трябваше да бъде преведен от специалист. Обаче нейното негодувание срещу началника ѝ беше толкова голямо, че макар да мина цял ден, все още се колебаеше дали да докладва.

Може би изобщо нямаше да го направи. Моруд така или иначе просто щеше да го отхвърли, както направи с подозренията ѝ срещу генерала. И щеше да ѝ изнесе поредната си бащинска лекция. Накрая все пак потисна раздразнението си. Поддаваше се на старото бунтовническо мислене, а не се държеше като агент от ФБР. Тя трябваше да спазва правилата, а това означаваше, че е длъжна да информира Моруд. Макар да беше шест вечерта в неделя вечер. Мамка му, трябваше да го свърши по-рано.

Взе телефона си и набра номера на Моруд.

Той вдигна на второто позвъняване.

— Кори, какво има?

Разказа му как, подтикната от интуицията си, е отишла в ранчото на Гауер и е намерила пергамента. Не спомена кога точно го е направила, а и той не попита. Последва дълго мълчание. Докато чакаше, тя се подготви за пренебрежителен и може би дори раздразнен отговор. Когато Моруд заговори обаче, тонът му беше неочакван.

— Можеш ли да ми изпратиш няколко снимки? Нащракай ги с телефона и ми ги прати веднага.

Тя снима двете страни на пергамента, мушамата, която беше служила за обвивка, и навосъчените ѝ вързалки и ги изпрати на Моруд.

— Добре — каза той, — получих ги.

Последва още едно дълго мълчание.

— Колко смяташ, че струва рисунката?

— Докато рових из мрежата, добих усещането, че се продават за доста пари. Десетки хиляди долари.

Пак настъпи мълчание.

— А испанският текст от другата страна?

— Нямам представа какво е.

— Кори, това може да е важно доказателство. Регистрира ли го вече?

— Още не. Взех го, спазвайки всички правила за работа с доказателства, и документирах всичко.

— Много добре. Трябва да получим превода на този испански текст. Първата ти работа утре сутринта е да го занесеш в помещението за доказателства, за да бъде регистрирано. С ултравиолетова светлина или многоспектърна фотография ще направим буквите по-видими. След това се свържи с д-р Кели и виж дали техният специалист по испански в института ще се съгласи да хвърли едно око и да го преведе. Може също така да привлечем специалист по рисунки в счетоводните книги, за да ги проучи.

— Да, сър.

Кратко колебание.

— Кори, добра работа.

Тя беше изненадана и благодарна.

— Да, сър. Благодаря, сър!

След като той прекъсна връзката, Кори погледна още веднъж документа с избелелите и натруфени букви. Набра номера на мобилния телефон на Нора, но веднага беше прехвърлена към гласовата ѝ поща. Нора беше отишла в резервата Мескалеро в опит да намери стария апах. Вероятно още не се беше прибрала. Кори преглътна при тази мисъл. Фактът, че Нора беше настояла да вземе истинския медицински вързоп, който бяха намерили в Хай Лоунсъм, твърдейки, че никакъв заместител не би могъл да свърши работа и че всичко друго би провалило нейното разследване още преди да е започнало, правеха похвалата, която беше получила преди малко от Моруд, направо зловеща. Ако Нора не върне вързопа скоро… Във внезапен пристъп на бързане прибра всичко в кутията за доказателства, грижливо я запечата, записвайки на капака датата и часа. Щеше да се погрижи съхранението на тези предмети като доказателства да бъде непоклатимо.

Сети се отново за разговора си в бара. Ако генерал Магърк наистина търси съкровището на връх Викторио, трябва да има доказателства за това, доказателства, които не са основани на слухове. Познаваше Моруд достатъчно добре, за да може да си представи кратката му реч, засягаща опасността от слуховете и инсинуациите за всяко разследване. Въпреки това усещаше, че късовете на пъзела се подреждат. Гауер и неговият партньор са търсели съкровище и Гауер го е намерил. Златният кръст беше доказателството. Правнукът на Гауер беше измъчван и убит, домът му бе претърсен от хора, които са търсели нещо. Възможно ли е то да е това парче пергамент? Джеси знаеше, че за неговия прадядо то е било много ценно… и е умрял, опазвайки неговата тайна. Генералът наистина ли беше замесен?

Генералът беше на около четиресет и пет, така че още не е бил роден, когато баща му служил в РБУС в началото на шейсетте. Но пък може би е растял, слушайки истории за съкровището. Запита се как би могла да научи повече за бащата на генерала. Не слухове, а факти. ФБР с лекота можеше да изиска военното му досие. Такива неща се правеха през цялото време. Обаче за целта трябваше да мине през Моруд, а той щеше да се ядоса. Сега беше зает с разследването на смъртта на Ривърс и я предупреди да води своето собствено разследване, без да вдига шум.

Ривърс… той беше друга част от този пъзел. Сигурна беше в това. Защо иначе щеше да бъде убит? Дали не е бил горе в Хай Лоунсъм, за да намери съкровището на Викторио? Сякаш всички гонеха една и съща печалба.

Въздъхна. Стига предположения. Утре щеше да регистрира доказателствата, да се свърже с Нора и да уреди превода на пергамента, но не и преди да вземе медицинския вързоп и да го върне в склада за доказателства, където му беше мястото.