Опашката на скорпиона

15.

Златният кръст лежеше на пластмасов поднос върху подложка от черно кадифе под микроскоп със стереозум обективи, включен на малка мощност. Нора местеше предметната масичка насам-натам, проучвайки кръста. Влезе Орландо Чавес. Сивата му коса беше сресана назад, за да открива патрицианското му лице, и се спускаше почти до раменете. Сакото от туид и каубойската вратовръзка с толкова голямо парче тюркоаз, че можеше да задържи тяло под вода, показваха, че е професор и западняк. Чавес беше специалистът на института по колониална история и любимецът на Нора сред всички останали служители. Познаваше го от времето, когато тя самата беше докторант и пишеше своята дисертация.

— Леле, леле — възкликна той и млясна с устни, все едно предвкусваше хубаво парче торта. — Как все успяваш да попаднеш във водовъртежа на всичко, което се случва наоколо? Дай да погледна.

Нора се дръпна от окулярите. Той се надвеси над тях, а рунтавите му вежди мърдаха смешно, докато се вторачваше. Нора изчака, докато завърти предметната масичка, оглеждайки кръста със съсредоточено внимание.

— Мога ли да го обърна? — попита той.

— Ако не възразяваш, ще го направя аз. ФБР ми даде много строги указания. — Тя си сложи нитрилови ръкавици, обърна кръста и свали ръкавиците, които пусна в кофата за боклук. Мразеше да носи тези ръкавици.

Още внимателно вторачване. Най-накрая Чавес се надигна от окулярите, премигна и издиша.

— Какво мислиш?

— Ами… — Нагласи още веднъж очилата си с черни рамки и избута стола назад. — Забележително.

Нора чакаше търпеливо. Чавес винаги обичаше да бави нещата.

— Въз основа на стила, техниката, изработката, дизайна и така нататък, мога да кажа, че кръстът е бил изработен в Мексико Сити и донесен в Ню Мексико по Камино Реал19 за някоя мисионерска църква. Вероятно е направен преди въстанието на пуебло през 1680 г.

— Някакви доказателства, че е откраднат? Агентът на ФБР иска да разбере дали е така.

— Щях да знам, ако наскоро е откраднат испански колониален артефакт с такова качество. Но този никога не съм го виждал досега. Така че, бих казал — вероятно не.

— Колко струва? ФБР иска и това да научи.

— За възрастта си е с необичайно фина изработка. Исторически представлява огромна ценност. Бих казал, че на свободния пазар за подобен артефакт можеш да вземеш най-малко сто хиляди долара.

Нора подсвирна.

— Какво друго можеш да ми кажеш за неговата история?

Чавес приглади косата си назад с възлеста ръка.

— Вероятно си забелязала, че кръстът е доста износен.

— Да.

— Трябва да знаеш, че повечето артефакти от мисиите не са. Този явно е носен много насам-натам. Може би е принадлежал на пътуващ монах като лична света реликва. Или е пътувал много по някаква друга причина.

— А скъпоценните камъни? Какво можеш да кажеш за тях?

Чавес погледна отново в стереозума.

— Камъните са красиви, но грубо обработени. Това е една от причините да го датирам отпреди въстанието. Струва ми се, че има един изумруд, няколко тюркоази, прекрасен нефрит, яспис и изключителен като качество тъмночервен гранат. Бих предположил, че всички произхождат от Новия свят.

— Откъде го е взел нашият човек?

Чавес поклати глава.

— Може да е принадлежал на някоя стара испанска фамилия. Или пък индианец християнин може да го е скрил по време на въстанието на пуебло и после да се е предавал тайно от поколение на поколение в неговото семейство. Такова нещо е документирано. Доста индианци след бунта продължават тайно да изповядват християнството. Фактически много религиозни предмети отпреди революцията днес са оцелели у пуебло, грижливо съхранявани в техните кива20.

В този момент Нора усети нечие присъствие зад тях и се обърна, за да види Конър Дигби, който влизаше в лабораторията.

— Чух за удивителното откритие. Може ли да го видя?

— Разбира се — каза Нора и стана от стола, за да може той да седне. Дигби вече се беше отървал от синия блейзър и раираната вратовръзка и сега носеше спортно сако и риза с отворена яка. След постъпването си беше тих и не се натрапваше, докато оправяше своя кабинет, пренасяше книгите и списанията, без да се набива на очи. Към Нора беше дружелюбен и твърде почтителен. Направи ѝ впечатление на наистина мил човек, който желае да се впише и да се разбира с всички.

Дигби погледна през окулярите и подсвирна.

— Това се казва находка. Колко е стар?

— Отпреди бунта — отговори Чавес. — Бих казал, че е най-малко на четиристотин години.

— Удивително. — Дигби стана. — Извинете, че ви прекъснах, но много исках да видя за какво се вдига толкова шум. А сега ви оставям да работите.

— Не се притеснявай — усмихна се Нора и отново седна на мястото си. След като Дигби си тръгна, тя се обърна към Чавес: — Още нещо, което да включа в доклада си за ФБР?

Чавес изду устни.

— Можеш ли да ги накараш да го подарят на института, след като свършат с него?

Нора се смръщи. Въпросът за собствеността на кръста не ѝ беше хрумвал досега.

— Ако не е откраднат — отговори тя, — ми се струва, че принадлежи на наследниците на нашия човек.

— О, да, разбира се. Бих искал да ти покажа още нещо. Обърни го отново, ако обичаш.

Нора го направи.

— Виждаш ли тези печати?

Тя се взря по-внимателно. Наистина в мекото злато се виждаше нещо като два кръгли отпечатъка. Някакви символи, почти изтрити.

— Това вероятно са маркировките за пробата и каратите. Ако успееш да получиш ясно и увеличено изображение, ще ги огледам. Те много ще помогнат за определянето на годината и произхода му.

Той подчерта думите си с повдигане на рунтавите вежди.