Пасажер 23

Глава 12

— Нямаме ни най-малка представа къде е била Анук — отговори Даниел на въпроса на Юлия, който тя току-що му бе поставила. — Малката не продумва. Напълно няма е.

— Това е невероятно!

Толкова невероятно, че Юлия се питаше защо не бе чула нищо по новините за този зрелищен случай. По време на полета Берлин-Лондон Юлия бе прелистила всички вестници. Нито един не бе съобщил за момичето, което бе възкръснало от мъртвите на един круизен кораб.

— Имахме неспокойно плаване и в края на смяната си исках да видя какво става в медицинския център, когато случайно се натъкнах на малката. Първо си помислих, че се е загубила в тъмното, но ми се стори странно позната. Направи ми впечатление, че не носи гривната, каквато всички деца на борда носят на китките си — розова гумена лента с микрочип. С нея те могат да си отворят входа към детския кът и да си купят напитки, сладки или сладолед.

— Затова ли в чипа са съхранени всички лични данни? — попита Юлия, без да отмести поглед от снимката на Анук, която Даниел ѝ бе дал. Бе направена в помещение с изкуствена светлина, а отзад се виждаше бял шкаф с червен кръст.

— Точно така. Макар и без гривна, в медицинския център бързо успяхме да установим самоличността ѝ. Когато я заведох там, доктор Бек я позна и след като направихме сравнение с една пасажерска снимка отпреди два месеца, вече бяхме сигурни.

— Невероятно! — Юлия издиша шумно. — Ами майка ѝ?

— Тя продължава да е изчезнала.

— А бащата?

— Преди три години е починал от рак. Има само един дядо, недалеч от Вашингтон.

— Как реагира той на новината, че внучката му е жива?

— Дядото? Никак. Не сме му съобщили.

Юлия невярващо сбърчи вежди:

— Но защо?

— По същата причина, поради която все още не сме казали на властите.

— Моля? Полицията не е уведомена?

— Не. Нито полицията в Германия, нито в Англия, нито в Щатите. Ако бяхме направили това, сега едва ли щяхме да сме на път за Ню Йорк.

— Един момент! Младо момиче, което преди седмици е обявено за изчезнало, после за мъртво, се появява изведнъж — като от нищото — и това се държи в тайна? Просто ей така?

Затова е нямало съобщение по новините.

— Не просто ей така — възрази Даниел. — Много е сложно. Няма да го разбереш. — Очите му се насълзиха. — По дяволите! Все още не разбираш защо ти разказвам всичко това.

Това бе вярно. Тя бе дошла при него, за да му сподели за Лиза, а разговорът се бе превърнал в изповед на кръстника ѝ.

— Обясни ми тогава — меко каза Юлия. Ако стоеше по-близо до него, би го хванала за ръката.

— Съжалявам, изтощих се. Притиснат съм. И не знам какво трябва да направя.

— Доколко притиснат? С какво? И от кого?

— От шефа ми, Егор Калинин. Трябва да разбера къде е била Анук и какво ѝ е било сторено. Разполагам с шест дни, докато пристигнем в Ню Йорк.

— Ти сам?

— Най-малкото без властите и без официална помощ.

— Но как така? — Юлия все още нищо не разбираше.

— Защото не можем да си позволим да разгласим историята. Това би означавало нашата смърт.

Даниел стана и отиде до бюрото, което се състоеше от шлифован махагонов плот с два шкафа, където съхраняваше под ключ преписки по дела и други документи. В десния шкаф се намираше хотелският трезор, чиято вместимост явно бе по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. След като го отвори с цифров код, Даниел измъкна оттам огромен класьор.

— Спомняш ли си как ти казах, че в повечето случаи самоубийствата са причината за появата на пасажер 23?

— Да.

— Излъгах те. — Той отвори класьора на произволно място. Потупа страницата пред себе си, която изглеждаше като полицейски доклад. — Ето тук, само един пример. 2011 година, Гордостта на принцесата, с маршрут покрай Мексиканската ривиера. Марла Кей, 33-годишна американка. Изчезва в нощта на четвърти декември. Според доклада на екипажа младата майка пада пияна от перилата. Но защо перленото ѝ портмоне е разкъсано, а парите ѝ са изчезнали? И защо единствената камера, която е можела да докаже падането, е покрита с картон? — Даниел прелисти няколко страници по-нататък. — А тук, една година по-късно, отново през декември, този път на кораба близнак — Посейдон на моретата. Каюта 5167. Една 52-годишна дама от Мюнхен решила да поплува рано сутринта в басейна в деня на сватбата си. Повече никой не я е видял. След претупано издирване екипажът обявил самоубийство. Въпреки че предния ден дамата си била записала час за фризьор за деня на изчезването си. — Даниел отгърна последната страница. — … Случаят с италианеца Адриано Морети, който малко преди Малта изчезнал от Ултра Лайн 2, след като казал на приятелите си в дискотеката, че отива за малко до тоалетната. — Даниел затвори папката с докладите. — Бих могъл да продължа така часове наред. Има цели уебсайтове, които се занимават с феномена на изчезналите пасажери: internationalcruisevictirns.org, cruisejunkie.com или cruisebruise.com. И това не са конспиративни сайтове собственост на откачалки, а сериозни платформи на близки на безследно изчезнали и на Cruise Victims, както се наричат хората, които вярват, че са станали жертва на престъпления в открито море.

Юлия забеляза избилата пот върху челото на Даниел.

— Много от уебсайтовете се обслужват от адвокати. И нищо чудно. Индустрията с круизните кораби процъфтява, става въпрос за милиарди. В момента триста и шейсет кораба плават из океаните, само тази година ще пуснат тринайсет нови. Логично е големите американски кантори да се специализират в обвинителни актове срещу корабопритежателите, за да им съдерат кожите. След самолетните и тютюневите компании круизните дружества са следващата цел в мерника на адвокатите.

— Значи става въпрос за пари? — попита Юлия.

— Разбира се. Винаги става въпрос за пари. В момента в който полицията разбере за Анук, Султанът ще бъде конфискуван и претърсен. Всички пасажери ще трябва да слязат от кораба, ще си изискат парите обратно плюс обезщетение. Всеки ден, който прекарваме на сушата, ни струва милиони, а тук говорим за седмици! И това са само трохи в сравнение с жалбите, които ще ни се стоварят по-късно.

Юлия проследи с поглед как една капчица пот се отдели от косата му и се стече по слепоочието.

— Разбирам. — Тя погледна Даниел сериозно в очите.

— През всичките тези години някак си успявахме да обявим за самоубийство всеки по-заплетен случай на изчезване. Ала това бе възможно, тъй като досега нито един изчезнал не се бе появявал отново. — Даниел кимна. — Стотици случаи. Всеки отделен ще бъде разследван отново. Няма да издържим това. Цялата индустрия няма да го издържи.

— И сега това момиче трябва да бъде жертвано в името на печалбата? — попита Юлия и стана.

— Не, естествено, че не. — Даниел прозвуча отчаяно. — Ще направя всичко, за да избегна най-лошото!

— Най-лошото? Какво ще стане, ако не успееш да разбереш какво се е случило с Анук, докато пристигнем в Ню Йорк?

Капитанът вдигна очи. Погледът му стана твърд.

— Тогава момичето ще изчезне още веднъж. Но този път завинаги.