Пасажер 23

Глава 44

Единият от родителите. Едно дете. Трети човек, който плаща круиза, но не е на борда.

Така както бе при Наоми и Анук Ламар.

Както и при Надя и Тими.

Сходствата ставаха все по-очевидни. И дори да не можеше да разчете знаците, той знаеше, че това не би могло да е случайност.

— Но… но откъде… имам предвид… едно такова пътуване е скъпо. Откъде може Лиза да има пари за това? — питаше се изумена Юлия.

— Как е платена резервацията? — поиска да узнае Мартин.

— Трябва да проверя — отвърна Бонхьофер и припряно погледна часовника си. По всяка вероятност очакваше обаждане.

— Лиза няма кредитна карта — каза Юлия и в същия момент постави и двете си ръце пред устата. — Мили боже, видеото! — изхълца тя.

— Какво видео? — попита Мартин.

Капитанът остави дъждобрана върху един шкаф и се приближи, клатейки глава.

— Това са глупости, Юлия, и ги го знаеш — опита се да я прегърне, но тя се отскубна.

— Откъде мога да знам каквото и да било? — изкрещя му тя. — Ако действително познавах дъщеря си, сега тя щеше да е при мен, а не някъде там… — Гласът ѝ заглъхна.

— За какво видео става въпрос? — попита отново Мартин.

— Показва как дъщеря ѝ уж заработва на улицата — обясни му Бонхьофер. После отново се обърна към Юлия: — Това е мръсна инсинуация, както и всичко в този сайт. Лиза е жертва на тормоз. Не е проститутка, която си заработва парите за круиз.

Нещо изпука и Мартин чу шептене. После звукът се усили, след като капитанът завъртя някакво копче в стената на каютата.

Бонхьофер отново намали звука. Междувременно Мартин бе намерил дистанционното върху стъклената масичка и включи плазмения телевизор. Пети канал показваше снимка в голям размер, преснимана от паспорт, където човек не биваше да се усмихва, поради което младото момиче с восъчнобялата кожа и катраненочерната грива никак не изглеждаше в добро настроение. Когато я видя, Юлия избухна в сълзи, а Мартин получи сърцебиене.

— Познавам я — изрече той с поглед, вперен в телевизора. — Срещнах я преди малко.