Пасажер 23 - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Себастиан Фицек (Глава 28) #30

Глава 28

Наоми

„Убих най-добрата си приятелка“ — написа в компютъра Наоми Ламар, седнала на пода на подобната на кладенец тъмница.

Двете с Мел бяхме на десет години. Имахме наложено наказание да си стоим вкъщи, понеже за пореден път тайно си бяхме играли в една изоставена каменна кариера. Беше сряда следобед, родителите ни бяха на работа и ние въпреки наказанието се измъкнахме от къщи и се срещнахме, естествено, на кариерата. Случи се малко преди да си тръгнем, тъй като искахме да сме навреме вкъщи, преди родителите ни да се приберат, когато Мел пожела да се спусне за последно с найлона по северния склон. Изчезна, погребана от пясъчна лавина. Крещях, виках за помощ, копах с голи ръце, ала не успях да я намеря. Тя буквално бе погълната от пръстта. Когато се върнах вкъщи, не се осмелих да разкажа на родителите си. Два дни по-късно Мел бе намерена. Решиха, че сама се е измъкнала от къщи. И до днес си мисля, че тя загина заради мен и можеше да бъде спасена, ако бях сигнализирала. Това е най-лошото нещо, което някога съм извършила.

Написа го преди девет дни. Изпрати компютъра с кофата. Стомахът ѝ нетърпимо се свиваше от глад, ала храна не пристигна. Единствено лаптопът с отговора на Паяка:

Това НЕ е най-лошото, което си извършила.

И веднага след това:

За всеки фалшив отговор следва наказание.

Два часа по-късно пристигна купата с ориза, върху която имаше надпис: Spirometra mansoni. Трябваше да яде. В противен случай щеше да умре от глад. Тогава Наоми все още мислеше, че скоропостижната смърт е най-голямото зло. Ала не беше. Да знаеш, че носиш паразит в себе си, плосък червей от най-коварния вид, който бавно те изяжда — това бе най-лошото, което можеше да се случи някому.

Наоми бе сигурна, че Паяка знаеше това. Той искаше отговори, признания и щеше да ги получи в момента, в който унищожеше инстинкта за самосъхранение на жертвата си. Досега мисълта за Анук бе държала Наоми жива. Ала ужасът, който ден подир ден пъплеше под кожата ѝ, убиваше в нея всякакво желание за живот.

Кое е най-лошото нещо, което някога си правила?

— Толкова много съжалявам, Анук! — прошепна Наоми и посегна към компютъра. Пръстите ѝ, чиито нокти не бяха рязани от седмици, набраха второто ѝ признание:

Изневерих. По най-отблъскващия начин. Правих секс срещу пари.

После затвори лаптопа, пъхна го в найлоновия плик и го постави в кофата. Подръпна няколко пъти въжето и докато се чешеше до кръв, зачака Паяка да го изтегли и да бъде доволен от отговора ѝ.

За да може най-сетне да умре.